№……………15.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Административен съдия : М. Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1309 по описа за 2018 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 285 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Същото е образувано по подадена искова молба от К. С.Р. с
адрес *** , с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди ,
изразяващи се в причинена порезна рана,
чувство на незащитеност, страх за живота и здравето , безсъние, липса на
доверие в институциите . Адресът на иска е Главна дирекция „ Изпълнение на
наказанията“ гр. София /ГДИН/ . Размерът
на иска за обезщетение е 10 000 лв.
в едно със законната лихва от датата на неговото предявяване . Периодът , за което се претендира
обезщетение, е 01.06.2009 г. – 22.08.2017 г.
Ищецът претендира и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
15 000 лв. за същия период от началника на затвора гр. Варна , както и
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба . Посочените
проявни форми на причинени вреди са същите , както изложените по-горе .
Фактическото основание на исковата претенция е нанесена прободна рана над
горната устна на К.Р. със самоделно
направен нож от ножица на 
22.08.2017г. в 15.30ч. в спалното му помещение от затворника Г.Ц. ,
разпределен за изтърпяване на наказанието в същата зона на затвора като ищеца.
След като Р. успял да избута Ц. , се
насочил към банята , където е бил последван от своя нападател , но в това време са се появили надзирателите и са
разпределили затворниците по килии. Р. е бил отведен в медицинския център на
затвора като му е била оказана медицинска помощ - порезната рана е била
третирана с препарат и залепена. Според ищеца е допуснато нарушение на чл.3 от
ЗИНС , забраняващ мъчения , нечовешко и унизително третиране на лишени от
свобода. С поведението си затворническата администрация е извършила фактически
действия и бездействия, с които е нарушила разпоредби на ЗИНЗС, ППЗИНЗС ,
допускайки лишени от свобода в извън регламентираното време да се намират в
помещението за къпане и пране съвместно с лишени от свобода, настанени в ЗПС . Релевира
се неспазване на чл.246 ЗИНС , чл. 213 и чл. 241 от ППЗИНЗС. Не е спазено
правилото на т.11 от Националните стандарти за третиране на лишените от
свобода, осъдени на доживотен затвор за постоянно подаване на информация за
състоянието на обстановката в зоната за повишена сигурност. Не е спазено изискването
на т. 6 и 7 от същите стандарти . Освен това началникът на затвора е
бездействал по прилагане на чл. 46, т. 3 от ППЗИНЗС за преместване на лишени от свобода при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други
лишени от свобода или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода.
Началникът на затвора не е
изпълнил и задължението да следи за спазването на законността в пенитенциарното
заведение. В конкретния случай е налице толериране на извършено нарушение на
чл.88а, ал.2, т.1, пр.трето на затворника Ц. , който без всякакво разрешение е
навлязъл в спално помещение, в което не е настанен. Съгласно Националните
стандарти за третиране на лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, се
държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана.
С определение №1888/18.06.2018 г.
съдът прекрати съдебното производство по предявения иск за обезщетение на К. С.
Р. срещу началника на затвора гр. Варна / л. 45-47 от делото/.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата си претенция срещу ГДИН , която счита за основателна. Отправя искане
към съда при евентуално отхвърляне на иска за обезщетение , да не се присъжда
юриск. възнаграждение, позовавайки се на съдебна практика на ВАС. В депозирани
по делото писмени бележки неговият пълномощник
излага доводи за съществуването на кумулативните законови предпоставки на претендираното
субективно право на обезщетение. Прави се искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски .
Ответната страна по жалбата- Главна дирекция „ Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ , депозира писмен отговор и писмени бележки , в който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск за
обезщетение . Липсва конкретно увреждане
на Р. , което да е последица от неговия престой в затвора гр. Варна .
Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за неоснователен и недоказан . Липсва
незаконосъобразна административна дейност на служители на ГДИН и настъпили
неимуществени вреди за К.Р..
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
Ищецът К. С. Р. с присъда №
340/10.11.1989 г. на Плевенски военен съд
е осъден на смърт поради извършено
престъпление по чл.116, т. 6, 10 , 11 от НК като с указ на вицепрезидента на
РБ наказанието е заменено с доживотен
затвор. Това наказание се изтърпява при специален режим в зоната за повишена
сигурност /ЗПС/ на затвора гр. Варна . Р. е настанен в спално помещение № 134 в
посочената зона . По време на изтърпяване на наказанието на Р. са наложени общо 38 дисциплинарни наказания ,
подробни посочени в представена по делото справка на н-ка на затвора гр. Варна / л. 70-73/ , по
повод извършени различни дисциплинарни нарушения: саморазправа с лишени от
свобода, заплахи на служители на НОС, притежание на забранени вещи, пререкания с други
затворници, заплахи към лишени от свобода и др.
Свидетелят Г.Ц. Ц.
е осъден с присъда на ОС-Варна по нохд. № 902/2009г. на доживотен затвор поради извършено
престъпление по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и
3 и т.8, пр.2 от НК с определен специален режим на изтърпяване на
наказанието . Това лице е настанено в
спално помещение № 124 на зоната за повишена сигурност на затвора гр. Варна и
има наложени две дисциплинарни наказания , едно от които е за сбиване на
22.08.2017 г. / л. 70-73 и 164-165 /.
Посочените двама затворници са
във втора подгрупа лично време на настанените в ЗПС поради факта ,че са с доживотни присъди / л. 164 /.
Според съставен на 27.03.2017 г. график на основните
дейности , утвърден от н-ка на затвора
гр. Варна дните за ползване на баня от затворниците от ІІ група са вторник и
събота от 15.30 ч. до 16.10 ч. / л. 28 от а.д. № 3285/17 г. /, а според
съставен на 20.04.2017 г. график на
лишените от свобода в ЗПЗ на затвора гр. Варна, утвърден от неговия началник ,
лишените от свобода от ІІ група имат
престой на открито от 14.10. ч до 15.40
ч. , а баня ползват в дните вторник и събота от 15.25 ч. до 16.05 ч.
/ л. 29 -30 от а.д. № 3285/17 г.
/
С постановление от 08.01.2018 г. на Районна прокуратура гр. Варна по преписка
№ 12032/17 г. , потвърдено с постановление
от 02.03.2018 г. на ВОП , е отказано образуването на наказателно производство по тъжба на К. С. Р.
за негово нападение на 22.08.2017 г. от затворника Г.Ц. поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер / л. 97-101/.
Приложена към тази преписката
докладна записка на свид. Т.Ц. сочи , че на 22.08.2017 г. , 15.45 ч. след прибиране от престой на открито на
затворниците от ЗПС в коридора на тази зона е възникнала физическа саморазправа
между К.Р., М.Ж., П.А. и Г.Ц. . Била е
сформирана група от надзиратели, която е влязла в коридора и преустановила
сбиването / л. 104-105/.
Според писмено обяснение от
22.08.2017 г. на затворника С.Ф. , приложени към прокурорската преписка, на
същата дата / вторник/ следобед е бил в банята на ЗПС . В помещението е влязъл Г.Ц.
, за да се изкъпе. След това се е появил
К.Р. , който без да каже нещо , се е приближил до Ц. и му е нанесъл няколко удара с юмрук в лицето
и е напуснал банята. Ц. го е последвал , а след тях е излязъл и Ф. , който е
видял в коридора М.Л. да удря П.А. . Към тях се приближил К.Р., който също
ударил А.. След това надзирателите са прекратили саморазправата в коридора . Ц.
е влязъл в банята , последван от К.Р. , който отново го ударил , но са се
намесили надзирателите / / л. 106-109/ .
Според писменото обяснение на
затворника К С К на 22.08.2017 г., когато е бил в банята , К.Р. е влязъл , насочил се е към първия
душ, след това е влязъл и Г.Ц. . Последният е ударил Р. в лицето. Надзиратели
са прекратили физическата саморазправа / л. 110-112/ .
Приложено към същата преписка
писмено обяснение на затворника М.Ж. сочи, че на 22.08.2017 г. след престой на
открито , прибирайки се в коридора на ЗПС , е видял Г.Ц. до килията на К.Р. да
обижда последния и да му отправя закана за убийство . След това П. е нападнал М. . В боя се е
включил и К.Р. / л.113-114/.
В дадено писмено обяснение за
инцидента от затворника В Дсе посочва , че е видял в коридора Д да „разтървава“
К.Р. и П.А. , след което са влезли
надзирателите. / л. 115/.
В писменото си обяснение Г.Ц.
посочва , че на 22.08.2017 г. около 15.30
ч. е бил в банята, където се намирал и С.Ф. , когато е влязъл К.Р. и го е ударил в лицето, след което е
продължил с ударите общо 7-8 но брой. Ц. е изгубил съзнание, след това Ф. му е
помогнал да се изправи. Ц. е излязъл в коридора с намерение да съобщи да
случилото се на надзирателите . Приближавайки килията на ищеца , той застанал
на прага , без да влиза и тогава Р. му се извинил . След това Ц. видял сбиване
в коридора. После Р. е ударил П.А.. Появили се надзиратели . На Ц. му е било
зле и няма спомен в кое спално помещение е влязъл. / 119-124/.
В писменото си обяснение от
22.08.2017 г. К.Р. посочва, че няма спомен
да е удрял П.А.. Твърди , че
между 15.30 ч. и 16.00. ч. , е бил в килията си , взел е прибори за бръснене с
намерение да отиде в банята , когато е
влязъл Г.Ц. , заплашвайки го с убийство и отправяйки му обиди. След това Ц. го
пробол в лицето с ножица. Р. успял да го избута, излязъл в коридора , където
видял П.А. да удря М.Л. . Р. се опитал да прекрати боя . После отишъл в банята,
където отново е бил нападнал от Ц. , появили са се надзирателите и затворниците
се прибрали в своите килии. / л. 125-1268.
П.А. в своето писмено обяснение
твърди, че на 22.08.2017 г. след престой на открито е видял в коридора Г.Ц. с
насинено око . От С.Ф. разбрал , че К.Р. влязъл в банята и набил Ц. . А.
тръгнал след Ц. , но М.Л. го хванал за
ръката и след това го ударил . Намесили се и други затворници. К.Р. го
ударил ,
А. успял да му отвърне с удар в областта на устата на Р. , вследствие на
което от същата потекла кръв . След това в коридора влезли надзирателите / л.
127-128/.
В даденото писмено обяснение на М.Л.Ж.
се съдържа сведение, че на 22.08.2017 г., отивайки към банята , в коридора на
ЗПС е бил нападнат безпричинно от П.А. , след което са се намесили М.М. и К.Р.,
за да преустановят побоя. Л. посочва, че е бил в безсъзнание . След това той е
отишъл в банята, където са били Красимир Костов и К. Р. . Влязъл е Г.Ц. , който се е насочил към Р.
, но в помещението са влезли и надзирателите, който са разпоредили прибиране в
килиите / л. 129-130/.
От разпита на същия свидетел в
съд. заседание се установи ,че познава ищеца от 2010г., когато е бил настанен в
зоната с повишена сигурност на затвора Варна. Свидетелят е наложено наказание
доживотен затвор при специален режим на изтърпяване на наказанието.
Инцидентът с К.Р. станал на
22.08.2017г.след престоя на открито. Първата група се прибрала от разходка , а
след това и втората група. Л. се съблякъл , взех си кофа, сложих в нея дрехите
си за пране, защото в този ден групата имала лично време за баня и се насочил
към това помещение .В коридора срещнал Г.Ц.. Попитал го дали има топла вода . Последвал груб
отговор , че не е параджия. След това го
чул да псува К.Р. в килията му № 134. Връщайки се , Л.П.А. от другата страна на
коридора , чул глъчка в килията. Попитал А. какво става и получил удар от него
. Изпаднал в безсъзнание . След инцидента Л. разбрал от други затворници, че Ц.
не е излизал на престой на открито на 22.08.2017г., а е бил при надзирателите.
Според Л. причина за сбиването са
обидни думи , казани от Ц. по адрес на ищеца , в събота /три дни преди
22.08.2017г./. Тогава Л. говорил с Ц. като последния обещал да се извини на
ищеца. Свидетелят е втора група лично време на ЗПС заедно с ищеца, и Г.Ц.
.Престоят им на открито е от 14-15.30ч.
От 15.30 ч. до 16.20ч. е време за лична хигиена, пране, къпане. В тази зона има
две групи-първа и втора. Има изготвен списък за ползване на баня за първа група
и втора група . Този списък стои при надзорно-охранителния състав и в коридора
на зоната. В първа група са следствени и
подсъдими-обвиняеми, за които няма влязла в сила присъда. Втора група са
осъдените лица с влязла в сила присъда . Няма разделение по групи съобразно
режима на изтърпяване на наказанието. Килиите на затворниците са заключени
освен сутрин, обед и вечер по един час, при излизане на открито и при ползване
на баня.
Свид. М.М.Ж. познава от 2001г. К.Р.
, с когото са били заедно в един коридор и в една килия. От 2018г. свидетелят не изтърпява наказанието си
в ЗПС на затвора. През 2017 г. в тази зона са били само осъдените на доживотен
затвор при строг или специален режим .Г.Ц. 2017 г. също е бил в тази зона. Личното им време е сутрин
от 7-8.15ч, на обяд от 13-14ч и вечер от 18.15-19.15ч. Престоят на открито е от
14ч до 15.30ч . Осъдените лица са ІІ група. Първата група са следствени лица по
чл. 128 от ЗИНЗС.
Според Ж. причина за инцидента на
22.08.2017 г. са казани обидни думи от Г.Ц. на К.Р. няколко дни преди това .Р. се ядосал, но се е прибрал в килията си без
да отвърне със словесни или физически нападки, още повече че до Ц. е бил един
от надзирателите- Н .
След няколко дни между 15.30 ч. –
16 .00 ч. Ж. видял Г.Ц. , полугол да излиза от банята с ножка в дланта си ,
скрита между пръстите , за да не се вижда на камерите. Въпреки това свидетелят
видял леко върха на ножката, но само
наблюдавал случващото се. Г. влязъл в килията на К.. Нападнал го в областта на
лицето , вследствие на което му сцепил устната. Р. отвърнал , удряйки нападателя два-три пъти. Ц. избягал в банята,
а Р. бил отведен в медицинския център на затвора .
Ж. посочва, че П.А. нападнал М.Л.
без причина. След това са се появили надзирателите.
Според свидетеля след инцидента К.Р.
се затворил в себе си. Избягвал общуване с другите, за да няма проблеми. Свидетелят
определя ищеца като неагресивен , кротък , общителен човек.
Р. приемал година и половина след
инцидента хапчета за намаляване на нервното напрежение, които и свидетелят е
пиел, но не може да посочи точното им наименование . Р. е имал заболяване на сърцето и високо кръвно , във
връзка с които също приемал лекарства.
Според свид. Т.Л.Ц.,***, в ЗПС на
този затвор изтърпяват наказание подсъдимите, които са осъдени на доживотен
затвор със строг и специален режим. Те са в един и същи коридор, една и съща
зона. В тази зона има и други лица, които не са осъдени или присъдата им не е влязла в сила . Има две групи в ЗПС.
Едната група са обвиняеми и подсъдими, другата група са с влязла в сила
присъда. Няма разлика в изтърпяване на наказанието на първа и втора група, имат
еднакъв по продължителност график за престой на открито, за обяд, вечеря,
закуска, спортни мероприятия. Този график се определя от началника на
затвора и е поставен в помещението на
надзирателите и в коридора на зоната .
Свидетелят е изготвил докладна
записка за инцидента между ищеца и свид. Ц. , понеже е бил на смяна. След
прибиране на затворниците от престоя на открито след обяд, на който Г.Ц. не е
бил, е видял „тарапана“. К. ,Г., М. и П.
са били скупчени . Имало е мятане на ръце . Свидетелят не може да посочи кой
кого е удрял. Това е било близо до банята, до 130-та килия, в дъното на
коридора на 15-20м от банята. Караулното помещение е в другия край на коридора.
Разстоянието между банята и караулното е около 15-20м. Била е сформирана група
от 5-6 надзиратели , които са влезли в коридора. Когато са приближили ,
свидетелят видял П. да удря М.. К. също е пострадал- била му е сцепена устната
. Затворниците са се прибрали по килиите. Р. е бил отведен в медицинския
център. Вратите на килиите по време на инцидента са били отворени , защото по
график е било лично време за ползване на баня.
От наблюденията върху
затворниците при изпълнение на служебните задължения свидетелят определя ищеца
като раздразнител за елементарни неща и
човек, който бързо се афектира. След ситуацията няма голяма промяна в
държанието на К.Р. според свид.Ц..
Свид. Г.Ц.Ц. познава ищеца от
21-22.01.2011г., когато е започнал да
изтърпява наказанието си „доживотен затвор“ при специален режим в затвора
–варна и по-специално в ЗПС на този затвор.
Графикът за лично време е залепен на стената. С К. да в една група по
графика за баня, за престой на открито.
В зоната лицата са разделени на следствени, подсъдими и осъдени.
На 22.08.2017г., около 15.30ч.,Ц.
пропуснал престоя на открито , за да
уведоми надзирателя Т.Ц. за възникнал на 20.08.2017 г. спор между него , ищеца,
М.Ж. и П.А. .Свидетелят твърди, че няма спомен дали този спор е включвал
размяна обиди думи или разговор на висок глас . След спора Ц. разговарял с М.Л.,
който го посъветвал да се извини на Р..
След разговора с Ц.Ц.
,поглеждайки часовника си, установил, че е време за баня , взел хавлия и заедно
със С. се отправили към банята . През това време са започнали по трима-четирима
да се прибират в килиите връщащите се от разходка затворници. В банята е влязъл
облечен К.Р. и му е нанесъл няколко удара в областта на главата. Свидетелят
изгубил съзнание. Причерняло му , подпрял се на стената , получил е пет или
шест удара и е паднах на земята. След като отворих очи, С.Ф. му помогнал да се
изправи . Ц. излязъл от банята .П.А. го попитал какво му има, защото бил с оток
от дясната страна, подутина на дясната скула, продълговата цицина в областта на
главата.
Ц. не му отговорил, продължил към помещението на надзирателите и
видял К.Р. в килията му . Последният му махнал с ръка . Ц. спрял . Р. се
извинил и му стиснал ръката. След това се чул шум, К.Р. , излизайки от килията
, го избутал . Цветано видял събрани много затворници в коридора- едни
разтървавали , други скачали на бой, трети се отбранявали. М.Л. лежал на
земята. Ц. се прибрал в своята килия. Влезлите в коридора надзиратели
преустановили сбиването.
Със заповед № 418/23.10.2017 г.
на началника на затвора гр. Варна ищецът е наказан дисциплинарно със „ забрана
за участие в колективни мероприятия“ за срок от три месеца заради физическа
саморазправа с Г.Ц. на 22.08.2017 г. / л. 166/ , а Г.Ц. – със същото
дисциплинарно наказание за срок от два месеца / заповед № 417/23.10.2017 г.
/- л. 169.
Според записванията за 22.08.2017
г. в журнала на медицинския център на затвора гр. Варна К.С.Р. е съобщил , че се е порязал при
бръснене като получената контузноразкъсна рана на горната уста е била
обработена / л. 249 /. Представен по делото
формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода
от 22.08.2017 г. сочи за хематом по вътрешен ъгъл и под долен клепач на дясното око на Г.Ц., за кръвонасядания
в областта на лицето , за които пострадалия е съобщил, че са получени при сбиване с друг затворник / л. 282-287/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Исковата защита за вреди от
дейността на затворническата администрация
е възможна при условията на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди по
аргумент на чл. 285 от ЗИНС във вр.с чл.203, ал.2 от АПК . Във фактическия
състав на тази отговорност се включват
следните елементи: незаконен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностни лица на държавата , постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Дейността на затворническата
администрация е дейност по осъществяване функции на държавно управление в
местата за лишаване от свобода. Тази дейност е административна . Отношенията с
лишените от свобода не се осъществяват при равнопоставеност, а в условията на
субординация. Този вид дейност е по изпълнение на закона – Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и правилника за неговото приложение.
Съгласно чл.12,
ал.3 от цитирания нормативен акт затворите, поправителните домове и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", а тази дирекция е юридическо
лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка/
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС/ , поради което отговаря на изискванията на нормата на чл.
205 от АПК.
Изтъкнатото в исковата молба
основание за претендираното
материално право на обезщетение е
незаконното поведение на специализираните органи по изпълнение на наказанията в
затвора гр. Варна на 22.08.2017 г. около 15.30 ч. , допускайки лишени от свобода в ЗПС извън спалните им
помещения . Твърди се неспазване на чл. 246 от ЗИНС, чл. 213 и 241 от ППЗИНС.
Съгласно новелата на чл. 246 от
цитирания нормативен акт при разпределението на обвиняемите и подсъдимите се настаняват
отделно:
1.
мъжете от жените;
2.
непълнолетните от пълнолетните;
3.
лицата, които не са български граждани, от останалите.
(2)
Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело не подлежат на задължително
изолирано настаняване, освен ако има изрично мотивирано разпореждане на
съответния прокурор или съд.
(3) В затворите
обвиняемите и подсъдимите се настаняват в спални помещения отделно от
осъдените.
(4) Подсъдимите с
невлезли в сила присъди, с които им е наложено наказание доживотен затвор, се
държат в постоянно заключени помещения.
Безспорен факт е , че ищецът Р. и
свид. Г.Ц. към 22.08.2017 г. са осъдени с влезли в законна сила присъди ,
изтърпяващи наказание доживотен затвор при еднакъв режим-специален на основание
чл. 57 от ЗИНС. Предвид вида на наложените им наказания и определен режим на
тяхното изтърпяване няма нормативно
изискване те да бъдат разпределени в различни групи . Според
чл. 213 от ППЗИНС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни
затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена
сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.
Тази правна норма съответства на предписанието на чл. 54 от ЗИНС, според което лишените от свобода на специален режим:
1. изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип;
2. се настаняват в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана;
3. не могат да
участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и
на строг режим;
Събраните
по делото справки от началника на затвора гр. Варна и показанията на всички
разпитани свидетели потвърждават спазване на това нормативно правило . К.Р. и Г.Ц.
, осъдени на доживотен затвор , са настанени
в обособена зона с повишена сигурност на затвора гр. Варна . Техните
спални помещения са постоянно заключени
освен по един час сутрин , обед и вечер , включващ време за лична хигиена и за хранене – установен факт от справката на н-ка на
затвора гр. Варна от 20.07.2018 г., чиято достоверност се потвърждава от
дадените показания на затворниците М. Л. и М.Ж. , от надзирателя Т. Ц..
Основание
за отваряне на спалните помещения през
посочения период от време е изпълнението на утвърден график от началника на
затвора гр. Варна за лично време на
лишените от свобода в ЗПС и на основните дейности. Съгласно чл.27б от ППЗИНС за
основните дейности в затвора, поправителния
дом и затворническото общежитие началникът на затвора утвърждава график за
разпределение на времето.
Според
утвърдения такъв график към 22.08.2017
г. ІІ група на ЗПС на затвора гр. Варна
, в която попадат Р. и Ц., ползва банята от 15.30 ч. до 16.10. ч. Датата на
описаният в исковата молба инцидент е 22.08.2017 г. - вторник.
В дадените
писмени обяснения по образуваната прокурорска преписка на РП-Варна К.Р. посочва
, че инцидентът е станал между 15.30 ч.-
16.00 ч. В писмените си обяснения затворниците С.Ф. и Красимир Костов твърдят,
че той е станал през времето за ползване на баня. Г.Ц. в своите
писмени обяснения уточнява 15.40 ч. като време на случилото се между него и Р.
. От разпита на свид. М.Л. се събраха данни , че инцидентът е настъпил след 15.40 ч. , а според сви. М.Ж. - в промеждутъка от 15.30 ч. до 16.00 ч. В
изготвена докладна записка по случая свид. Т.Ц.
посочва 15.45 ч.
Всички
изложени фактически данни , убедителни поради своята непротиворечивост,
навеждат на извод, че инцидентът е настъпил през определеното време на ІІ група
на ЗПС за ползване на баня . Отключването на
спалните помещения на затворниците от тази група е целяло предоставяне на реална възможност за
упражняване на тяхното право на лична хигиена, по гарантиране благоприятни
условия за изтърпяване на наказанията без да се уронва човешкото им
достойнство.
Наименованият
от Р. инцидент от 22.08.2017 г не е настъпил
по време на престой на открито на затворниците и поради тази
причина е неоснователно оплакването на
ищеца за неспазване на т. 7 от Националните стандарти за третиране на лишени от свобода , осъдените на доживотен
затвор , утвърдени от главния директор на ГДИН , понеже това правило въвежда
изискване конвоирането на доживотно осъдените извън зоната да се прецизира и
организира съобразно целта, мястото, персоналната идентификация на охранителния риск и
отношението на лицето към събитието . Конкретиката по случая не касае
конвоиране на доживотно осъдени лица извън ЗПС на затвора гр. Варна.
Няма
допуснато нарушение на т. 2 и 11 от тези стандарти, въвеждащи изисквания за
оборудване на помещенията в зоната с
допълнителни средства с цел повишаване на сигурността и непрекъснато подаване
на информация за състоянието на
обстановката . Събраните доказателствени данни по делото сочат за
съществуването на достатъчно оборудване в ЗПС на затвора гр. Варна , позволило своевременното
възприемане от дежурните надзиратели на възникналата саморазправа между
затворници и именно поради постоянното подаване на информация за обстановката в
тази зона веднага е била сформирана
група , влязла в коридора и преустановила сбиването.
Според
ищеца с влизане в неговата килия на свид. Г.Ц. затворническата администрация е
допуснала нарушение на чл.88а , ал.2 от
ПЗЗНС, но това оплакване също е несъстоятелно. Цитираната разпоредба въвежда
различни по вид правни задължения: не се разрешава:
1. да заменят
леглата и шкафчетата си и да се настаняват в други спални помещения без
съответното разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа;
2. да препятстват
наблюдението в помещенията, където пребивават, като закриват направените за
целта отвори на вратите или се барикадират, както и да затрудняват по всякакъв
друг начин дейността на служителите от надзорно-охранителния състав по
наблюдение поведението на лишените от свобода;
3. да влизат в
служебни кабинети и помещения без предварително съгласие от съответното
длъжностно лице;
4. да драскат, рисуват
по стените или да окачват снимки и други материали с порнографско съдържание,
материали, подбуждащи към расова и етническа нетърпимост;
5. да отглеждат
домашни любимци в спалните помещения.
К.Р.
релевира незаконно бездействие на началника на затвора гр. Варна по съблюдаване
на чл. 46, т.3 по ППЗИНС . Според това нормативно правило преместването на лишените от свобода от една
група в друга става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие при възникване на психологическа несъвместимост,
конфликти със служители или други лишени от свобода или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода.
Ищецът не
твърди до датата 22.08.2017 г. да е подавал
под устна или писмена форма информация за негова психологическа
несъвместимост с някой лишен от свобода, да е имал конфликт с конкретен
затворник, включително с Г.Ц. . Р. не е информирал надзорно-охранителния състав
за нанесена му обида от Ц. два-три дни преди инцидента . При липсата на данни
за предпоставките по чл. 46, т.3 от ППЗИННС не имало валидно правно основание началникът на
затвора да извърши преместване , респективно не е налице негово незаконно
бездействие .
В обобщение
съдът не установи съществуването на незаконни действия или бездействия на
администрацията на затвора гр. Варна.
Ищецът
твърди причинени му неимуществени вреди от инцидента на 22.08.2017 г. под
формата на порезна рана над горната
устна, чувство на страх и незащитеност,
безсъние , липса на доверие в институциите.
Приложената като писмено доказателство
извадка от медицинския журнал на затвора гр. Варна от 22.08.2017 г. с данни за
дадените от самия ищец сведения веднага след инцидента сочат като причина за
установената порезна рана самонараняване на Р. при бръснене , а не побой от друг затворник,
което опровергава достоверността на неговото твърдение в исковата молба за
произход на раната от нанесен му удар от Г.Ц..
Според правилата на гражданското
съдопроизводство ищецът следва да проведе главно доказване на фактите, на които основава исковата си
претенция, а главното доказване винаги е пълно .За
целите на пълното доказване трябва да се създаде сигурно убеждение в съда за
истинността на фактическото твърдение ,
а не вероятност от настъпването на
юридическия факт. / С Ж., Гражданско
процесуално право, Сиела ,2000, с. 259 /
. Ищецът не се справи с тази
доказателствена задача. Никой от разпитаните свидетели по делото не заявява ,
че К.Р. се е страхувал, че е споделял за подобни свои чувства , за неговото
усещане за незащитеност и недоверие в институциите. Тези чувства са израз на
емоционалното му състояние , но подобни усещания би следвало да имат външен
израз, ако съществуват.
Логичното поведение на затворник при
състояние на страх за личното здраве и живот е да се потърси съдействие и
защита от администрацията на затвора , но липсата на такива действия на Р.
навежда на съждение за недостоверност на фактическото твърдение на ищцовата
страна.
На следващо
място , необходимо е съществуването на пряка-причинно следствена връзка между
настъпилите вреди и незаконното фактическо действие или бездействие . Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка връзка означава непосредствено, директно въздействие върху
правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и
отменения административен акт или бездействията и действията на
администрацията. Следва да съществува
непосредствена обусловеност на вредата от незаконното поведение .
Вредоносният резултат трябва да
естествено следствие на несъобразената със закона адм. дейност . В
случая подобна казуална връзка не съществува. Твърдяните от ищеца негативни
изживявания нямат за своя директна причина неправомерно поведение на длъжности
лица от затвора гр. Варна , а нанесената му обида от Г.Ц. два-три дни преди
инцидента , както и агресивното поведение и избухлив нрав на самия ищец. За периода от 2001г. до 2018 г. Р. има
наложени 39 дисциплинарни наказания , което свидетелства за неговите тайно
изградени навици по незачитане на правилата в затвора. Р. е наказван десет пъти
за саморазправа с други затворници, два пъти
- за отправени заплахи към служители на НОС, веднъж – за заплаха за физическа саморазправа с друг лишен от свобода,
веднъж - за опит за побой над затворник,
два пъти – за пререкания с
друг лишен от свобода. Това негово поведение към затворници и
надзиратели е в пряка-причинно-следствена връзка с усещанията му за страх,
несигурност и незащитеност.
На следващо място,
няма основание при заявено в исковата молба
фактическо основание на иска за обезщетение инцидент на 22.08.2017 г. да
се удовлетвори искане за обезвреда за предходен период от време /от 01.06.2009
г. до 22.08.2017 г. / .
В контекста на
изложените правни съображения съдът
счита предявената искова претенция от К.Р. за неоснователна
поради отсъствие на всички задължителни елементи от фактическия състав на
претендираното материално право на обезщетение .
При този изход на делото съдът счита ,
че следва да удовлетвори своевременно
направеното искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение .
ГДИН се представлява в съд. производство
от юрисконсулт. Съгласно правилото на чл.
285, ал.1 от ЗИНС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите
на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на
Европейския съюз. Новелата на чл. 10 , ал.2 от ЗОДОВ гласи, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Ищецът счита, че не следва да се
присъжда юриск. възнаграждение на ответника , понеже юрисконсултът извършва
правна защита като дейност по занятие ,
за която получава възнаграждение. Съдът не споделя тази теза, тъй като съгласно
тълкувателно решение № 3/2010 г. на ВАС в случаите, в които съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е
представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В тази
връзка на основание чл. 78 , ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ ищецът следва да
възстанови на ответника сумата от 150 лв.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд гр. Варна
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение от К. С.Р. с
адрес *** срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
гр. София за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА К.С.Р. с ЕГН ********** ,
понастоящем в затвора гр. Варна да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София юриск. възнаграждение от 150 / сто и петдесет/ лева.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: