Р Е Ш Е Н И Е №
260180
ПЛОВДИВ 10.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на девети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 412 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са
субективно съединени искове от А.А.Я., ЕГН **********,
В.А.Я., ЕГН **********, А.А.Я., ЕГН **********, Й.А.Я., ЕГН **********,
действащ със съгласието на **си С.А.Я., ЕГН **********, Н.А.Я., ЕГН **********
и А.А.Я., ЕГН ********** - последните двама действащи чрез законния си
представител и тяхна **С.А.Я., ЕГН ********** ***, **, със съдебен адрес:***
против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна
квалификация 226 КЗ – отм.
Твърди се в исковата молба, че ищците са ** и **на Р.Я., починал на
08.09.2015 г. при ПТП, причинено от А.А.Х. при управление на товарен автомобил
„Щаер“ ***, който се е движел с несъобразена скорост, в резултат на което е
настъпил сблъсък с управлявания от Р.Я. лек автомобил „Мазда“ ***.
Собственикът на товарен автомобил „Щаер“
*** е сключил с ответника за периода 29.04.2015 г. – 28.04.2016 г. договор по риска „Гражданска отговорност“,
обективиран в Застрахователна полица 02115001163954/29.04.2015 г.
При настъпилото ПТП Р.Я. е получил тежки, несъвместими с живота, телесни
увреждания, в резултат на които е починал.
Между ищците и починалия Р.Я. е съществувала силна връзка, обич,
уважение и привързаност, помагали са си взаимно. Ищците тежко приемат смъртта
на своя **, страдат, тъжат.
Искат да се постанови решение, с което да се осъди ответникът ЗД „Бул
Инс“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по 50 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на своя **
Р.Я., настъпила при ПТП от 08.09.2015 г., причинено от А.А.Х. при управление на
товарен автомобил „Щаер“ ***, за който собственикът е сключил Договор по риска
„Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, изразяващи се в скръб, мъка,
тъга, ведно с обезщетение за забава от 08.09.2015 г. до окончателното
изплащане.Претендират разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* оспорва исковете. Твърди се,
че исковете са недопустими, тъй като към момента на настъпването на ПТП ищците
не са попадали в кръга лица, имащи право на обезщетение за вреди, защото това
право придобиват след постановяване на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като
дадените в посоченото тълкувателно решение разрешения имат действие за напред.
Твърди се също, че не е налице изключителна трайна и дълбока връзка
между ищците и починалия Р.Я., което да обосновава право на обезщетение.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо
се в несъобразяване на водача на лек автомобил „Мазда“ *** Р.Я. с маркировката
и пътните знаци. Оспорват се исковете по размер. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
От представения по делото препис от Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, издадено от с. ***, Община Карлово, Пловдивска област, се
установява, че А.А.Я., ЕГН **********,
Й.А.Я., ЕГН ********** и А.А.Я., ЕГН ********** са ** на Р.Я., а В.А.Я.,
ЕГН **********, Н.А.Я., ЕГН ********** и
А.А.Я., ЕГН ********** са **на Р.Я..
С Присъда от 09.01.2018 г., постановена по НОХД 2613/2016 г. на ОС
Пловдив, влязла в сила на 04.08.2018 г., се установява, че А.А.Х. е признат за
виновен в това, че на 08.09.2015 г., управлявайки товарен автомобил „Щаер“ ***
с прикачено към него товарно ремарке
„Русия“ ***, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.16,
ал.1,т.1 ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице – Р.А.Я. и Н.Д.Д.и телесни повреди на повече от едно лице –
М.М.С. и Р.Ю.А., с което изпълва състава на чл.343а, ал.1, б.Г, предл.1 НК във
връзка с чл.343, ал.4 НК във връзка с ал.3, предл.3, б.Б, предл.1 НК във връзка
с ал.1, б.В, предл.1 във връзка с чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК.
От показанията на свидетеля А. Ш., които Съдът кредитира като
непосредствени, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на делото
предвид родствената му връзка с ищците – техен **, се установява, че свидетелят
познава ищците и починалия Р.Я., често посещава ищците, тъй като живее в
близост до тях , както и че му е известно обстоятелството, че Р.Я. е починал
при пътен инцидент през 2015 г. Починалият Р.Я. и ищците живеели в един двор и
били задружно семейство. Ищцата А.Я. и починалият Р.Я. се грижели за по-малките
си ** и **, докато ** им били на работа. Ищците тежко са приели смъртта на своя
**, като узнали за смъртта на Р.Я. плачели, били тъжни. Когато се събират за
отбелязването на празник, споменават починалия си **, плачат, поне веднъж
месечно посещават гроба на починалия.
С ТР 1/2018 г. по
т.д.1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че материално-правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в
Постановление 4/25.05.1961 г. и Постановление 5/24.11.21969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
При това тълкуване може да се обоснове извод, че възможността за обезщетяване
на други лица, извън очертания най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и ищеца да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
С оглед показанията
на свидетеля Ш. Съдът счита, че не може да се мотивира изграждането на особена връзка между ищците и починалия Р.Я., който е техен **, която
връзка да се различава от нормалната
такава между ** и **и да обосновава изключителност на отношенията, да води до
преживяването на интензивни и продължителни емоционални страдания, надхвърлящи
обичайните страдания, породени от добри,
хармонични отношения, без конфликти и при взаимна грижа, помощ и изградена
емоционална близост между ** и **и съответно да оправдава присъждането на
обезщетение вместо или наред с обезщетение за най – близките на пострадалия, в
случая родителите му.
Съдът не омаловажава болките и страданията на ищците като **
и **на починалия, продължаващата тъга, непрежалимата загуба, но не намира, че същите
са от вида на тези, които подлежат на репариране по изключение, т.е., че са били създадени такива отношения между ** и **и между ** извън присъщите
и обичайни такива, формирани от различни от обичайните житейски обстоятелства.
Безспорно се установява, че Р.Я. приживе е бил в близки отношения с ищците,
помагал им е, но описаното покрива съдържанието на напълно обичайни за
българската традиция отношения на разбирателство, привързаност, топлина и обич
между ** и между **и **.
Доколкото в случая не се установяват отношения, заместващи отношенията
на ищците с най – близките от тесния семеен кръг – **, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото Съдът приема, че не са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди, не обсъжда направеното от
ответника възражение за съпричиняване и ангажираните в тази връзка
доказателства.
При този
изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците не следва да се
присъждат разноски.
На
ответника не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
9036 лв, тъй като не се представят доказателства за заплащането му; представен
е препис от фактура **********/20.11.2019 г., издадена от АД „А., Х. и
партньори“ в полза на ЗД“Бул Инс“ АД, но не се представят доказателства за
реално извършеното плащане. При условията на чл.78, ал.3 ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски за възнаграждение за експертиза и за
призоваване на свидетел в размер на 350 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.Я., ЕГН **********, В.А.Я., ЕГН **********, А.А.Я., ЕГН **********,
Й.А.Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на **си С.А.Я., ЕГН **********,
Н.А.Я., ЕГН ********** и А.А.Я., ЕГН ********** - последните двама действащи
чрез законния си представител и тяхна **С.А.Я., ЕГН ********** ***, **, със
съдебен адрес:*** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс
Баучер“ 87 искове за заплащане на сумата от по 50 000 лв
(петдесет хиляди лева) за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
техния ** Р.А.Я., настъпила в резултат на ПТП от 08.09.2015 г., причинено от А.А.Х. при
управление на товарен автомобил „Щаер“ *** с прикачено към него
товарно ремарке „Русия“ ***
ОСЪЖДА А.А.Я., ЕГН
**********, В.А.Я., ЕГН **********, А.А.Я., ЕГН **********, Й.А.Я., ЕГН
**********, действащ със съгласието на **си С.А.Я., ЕГН **********, Н.А.Я., ЕГН
********** и А.А.Я., ЕГН ********** - последните двама действащи чрез законния
си представител и тяхна **С.А.Я., ЕГН ********** ***, ***, със съдебен
адрес:*** чрез
процесуалния им представител адв.К. да заплатят поравно на ЗД “БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 сумата от 350 лв /триста и петдесет/ общо
разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: