Р Е Ш Е Н И Е

№ 626 / 2.11.2023г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                                                          Председател:    Георги Видев

                                                                           

при секретаря Радослава Манова, като разгледа административно дело № 393 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода Д.Г.А.,***, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. против Главна дирекция „Охрана“, отнасящ се за периода 08.01.2016 г. – 21.04.2023 г. с твърденията, че са му причинени в резултат на действията на служители на дирекцията, която в посочения период многократно са го конвоирали от затвора до различни съдилища и лечебни заведения, като някои от тях са управлявали автомобила твърде бързо и опасно, ищецът е бил настаняван в метална клетка в този автомобил с белезници на краката и ръцете и кожен колан на кръста, като по този начин движенията са му били изключително ограничени, не е имало обезопасителни колани и съответно здравето и живота му са били застрашвани от евентуални катастрофи, а и той множество пъти се е наранявал при рязко потегляне или спиране.

Ищецът – Д.Г.А. – лично поддържа исковата си молба в проведените съдебни заседания. Сочи доводи за нейната доказаност и основателност.

Ответникът – Главна дирекция „Охрана“ – оспорва исковата молба в подаден писмен отговор. Излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Моли да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на исковата молба. Излага съображения за недоказаността на иска. Предлага съдът да го остави без уважение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства и съобрази становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Преди всичко, следва да бъде разгледано възражението на ответника за изтекла погасителна давност за периода 08.01.2016 г. до 21.04.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази норма е напълно приложима в настоящия случай на претенция за причинени вреди от незаконосъобразни действия на административен орган. Затова следва да се приеме, че при завършването на всяко едно конвоиране на ищеца и връщането му в Затвор – Пазарджик, неправомерното действие, ако и такова да е налице, е преустановено. Ето защо, при направеното възражение от страна на ответника, съдът намира, че исковият период в който следва може да се търси обезщетение е 5 години назад, считано от датата на искова молба. В този смисъл периодът, за който исковата претенция не е прекратена по давност е от 21.04.2018 г. – 21.04.2023 г. За периода от 08.01.2016 г. до 21.04.2018 г. исковата претенция е погасена по давност.

При разглеждането на спора по същество, съдът намира, следва да си има в предвид, че конвоирането на ищеца по описания начин в специален автомобил на ГД "Охрана" съставлява фактическо действие на органи на тази дирекции и въз основа на конкретна заповед, издадена от компетентния за това орган – началника на ОЗ"Охрана". Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 15 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" в относимата редакция, предвижда, че министърът на правосъдието "определя по предложение на главния директор изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили". Правилата, в които са предвидени тези изисквания, като административен акт на министъра на правосъдието, представляват изявление, а не фактическо действие или бездействие. Поради това законосъобразността на тези правила не може да бъде обсъждана в производство по иск за вреди на основание чл. 204, ал. 4 от АПК. Следователно евентуална незаконосъобразност на Правилата, в това число поради несъответствие с акт от по-висока степен, не може да ангажира отговорността на ГД"Охрана" за извършени от нейни служители фактически действия или бездействия.

Както се посочи, отговорността на държавата за вреди се претендира от незаконосъобразни действия и бездействия при конвоирането на ищеца, за които осъществени според ищеца от органите на Главна дирекция "Охрана", която съдът квалифицира като допустима по чл. 204, ал. 4 от АПК, т. е. за вреди от фактическо бездействие и действие на административен орган. Следователно, при разглеждането на исковата претенция не може да се основава, претендира и преценява незаконосъобразност на административен акт, в това число на незаконосъобразен административен акт на министъра на правосъдието, тъй като подлежи на разглеждане по друг ред, и второ, такова основание не е въведено, съответно преценявано с оглед допустимост на иска за вреди. В този смисъл, доколкото няма данни тези правила да са оспорени, респективно да е установено тяхната незаконосъобразност, то съдът намира, че разписаните в тях норми са задължителни и са приложими по отношение на автомобилите, с които е превозван ищеца.

Специализираните автомобили на ГДО са автомобили със специално предназначение и затова правилата на Закона за автомобилните превози, относими към превозвачите при превоз на пътници, са неотносими.

Липсата на обезопасителни колани в същите, обаче, макар да е установена безспорно, не съставлява нарушение на закон или подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая обаче, автомобилите на ГДО са регистрирани съгласно Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистрирането на МПС. В същото време, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 на Наредба №Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства се посочва, че тя не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Специализираните автомобили на ГДО, с които е бил конвоиран ищеца, са оборудвани от производителя и са регистрирани съгласно нормативните изисквания. Те не са снабдени с обезопасителни колани, тъй като са съобразени със специалната цел, за която са предназначени – за превозване на лишени от свобода или задържани лица, или такива с взети мярка за неотклонение, при което да се избегне риск от възможно бягство, нараняване и самонараняване, местата за сядане са изработени от незапалими материали и са неподвижно закрепени по начин, непозволяващ от тях да се демонтират детайли. По този начин се изключва възможността за оборудването с обезопасителни колани, защото те съдържат такива елементи. Задължението за ползване на обезопасителни колани по време на движение, произтичащо от чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП се отнася само за автомобили, които са оборудвани с такива. Всъщност последното представлява задължение, което е вменено като такова за водача на автомобила и пътниците, но не представлява задължение за задължителното оборудване на автомобилите с такива.

Другият правнозначим въпрос от гледна точка на претенцията на ищеца е, дали при множеството му превози в исковия период същите са се осъществили по начин, който не е осигурил безопасното му придвижване по съответните местоназначения. Ищецът твърди, че е превозван през тези пътувания без обезопасителен колан, не на седалка, а в метална клетка с белезници на краката и ръцете и кожен колан на кръста, като по този начин движенията са му били изключително ограничени, и съответно здравето и живота му са били застрашвани от евентуални катастрофи, а и той множество пъти се е наранявал при рязко потегляне или спиране като вследствие на това му били причинени неимуществени вреди.

Доказателства по отношение на  твърдените от ищеца травми се съдържат единствено в показанието на свидетеля К., който сочи, „аз го гледах, че той си удари главата, гледах го с кръв на главата“. Тоест свидетелят визира еднократен случай на нараняване, като не сочи датата на конвоя, при който е извършено нараняването. При това положение не може да се установи дали този случай е в рамките на допустимия исков период, или по време на недопустимия, погасен по давност период. На следващо място, свидетелят не сочи силата на удара, нито големината на раната, нито количеството кръв по главата на ищеца. Би могло да става въпрос за съвсем незначително нараняване. Аргументи за това са и липсата на твърдения и доказателства от страна на ищеца, че е търсил медицинска помощ при наранявания, причинени при конвоиране, както и прегледи, с които документално да се установени нараняванията.

Действително според свидетелите, доколкото ищецът е бил вързан и е нямало къде да се държи, то това е водело до придвижването му в пространството на автомобила, което е създавало опасност от наранявания. Следва да се посочи, че и тези установявания са общи, не са датирани и не може да бъде сигурно, че се отнасят до исковия период. Освен това, както подробно е изяснено по-горе, конвоираните автомобили са специализирани и евентуалната им по-малка обезопасеност се дължи на други съображения, свързани със сигурността, доколкото се превозват лишени от свобода. В тази връзка относим е и въпросът с отговорното шофиране и скоростта, с които са управлявани автомобилите, с които е превозван ищеца. Безпорно е, че дори и при по-малка обезопасеност на специализираните автомобили, ако те се управляват внимателно и със съобразена скорост, това не би довело до никакви опасности и травми. Свидетелите, сочат, че в определени случаи, определени конвоиращи са управлявали автомобила опасно и с несъобразена скорост. Тези установявания отново не се отличават с конкретика по отношение на датите и честотата на случаите, т.е. не е ясно дали се отнасят до допустимия исков период. Освен това, по делото се установи (включително от показанията на свидетеля А.), че винаги са били спазвани нормативните правила за движение на автомобила, превозващ лишените от свобода, между два други конвойни автомобила. Безспорно тези правила гарантират в значителна степен пътната безопасност, тъй като от една страна, другите водачи безспорно се съобразяват и в голяма степен предпазват конвоя от три специални автомобила, а от друга – за такъв три автомобилен конвой е практически изключено да шофира опасно и с несъобразена скорост. Не на последно място, по делото липсват твърдения и доказателства, евентуалните превишавания на скоростта и опасно шофиране да са удостоверени по надлежния ред от Сектор „Пътна полиция“. В тази връзка не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че по презумция служителите на Сектор „Пътна полиция“ не биха спирали и санкционирали нарушения на скоростта и на безопасното шофиране само защото са извършени от специални конвойни моторни превозни средства.

На следващо място следва да се отбележи, че неимуществените вреди в конкретния случай не се презумират от закона - настоящият иск не се свързва пряко с нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се твърдят вреди от жестоко, безчовечно, унизително отношение, вредите от каквото да може да се предположат като нормално присъща негова последица. В случая вредите, които ищецът твърди, че е претърпял подлежат на общо основание на доказване в съдебното производство. Ищецът твърди, но не доказва да е бил застрашен живота му, нито да е изпитал чувство на страх, незащитеност, малоценност и психически тормоз на здравето при или след пътуването без обезопасителен колан и с белезници. Ако действително е имал негативни изживявания именно във връзка с твърдяното от него като увредило го обстоятелство, той е можел да отправи изрично искане да му се постави обезопасителен колан или да му бъдат махнати белезниците, каквото обаче не твърди да е правил, съответно да му е било отказано.

Следва да се посочи още, че при прилагане на принципа по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението /Решение № 1102/09.04.1981 г. по гр. дело № 623/1981 г. /. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Освен това, твърдените чувства не се доказа да съставляват закономерна последица от неосигуряването на обезопасителен колан при пътуване на ищеца, на наличието на белезници, на металните пейки и решетки, налични в конвойните автомобили, както и на опасно шофиране от страна на конвоиращите.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода от 21.04.2018 г. – 21.04.2023 г., а за останалия период от 08.01.2016 г. до 21.04.2018 г. искът е погасен по давност.

Предвид гореизложеното съдът

      РЕШИ:

 

Отхвърля предявения от лишения от свобода Д.Г.А.,*** срещу Главна дирекция "Охрана" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразни действия на служители на дирекцията, която многократно са го конвоирали от затвора до различни съдилища и лечебни заведения, като някои от тях са управлявали автомобила твърде бързо и опасно, ищецът е бил настаняван в метална клетка в този автомобил с белезници на краката и ръцете и кожен колан на кръста, като по този начин движенията са му били изключително ограничени, не е имало обезопасителни колани и съответно здравето и живота му са били застрашвани от евентуални катастрофи, а и той множество пъти се е наранявал при рязко потегляне или спиране, за периода от 21.04.2018 г. до 21.04.2023 г., като неоснователен и недоказан.

Отхвърля предявения от лишения от свобода Д.Г.А.,*** срещу Главна дирекция "Охрана" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразни действия на служители на дирекцията, която многократно са го конвоирали от затвора до различни съдилища и лечебни заведения, като някои от тях са управлявали автомобила твърде бързо и опасно, ищецът е бил настаняван в метална клетка в този автомобил с белезници на краката и ръцете и кожен колан на кръста, като по този начин движенията са му били изключително ограничени, не е имало обезопасителни колани и съответно здравето и живота му са били застрашвани от евентуални катастрофи, а и той множество пъти се е наранявал при рязко потегляне или спиране, за периода от 08.01.2016 г. до 21.04.2018 г., като погасен по давност.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия едноличен състав на Административен съд – Пазарджик  пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

      Съдия: (П)