Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 28.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 309 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0239-000424/20.03.2018г., издадено от Началника на РПУ към ОДМВР - Пловдив, РУ-Асеновград – П.К.Б., с което на В.Г.М. ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева за нарушение по 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал В.Г.М. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Р. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 03.03.2018г. е било констатирано, че на същата дата около 17.15часа в гр. Асеновград на ул. “Георги Бенковски“ до № 2 жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4” с ДК№ РВ0902СВ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0252, чрез измерването му в издишания въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване от полицая К.С.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство водача М. отказал да избере и алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Въпреки, че отказал да получи талона за изследване, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел такъв фактически му бил връчен и получен от него. При проверката се констатирало също, че водача силно мирише на алкохол, а освен това не представил СРМПС – част 2. Въпреки че отказал да подпише талона за медицинско изследване и да избере метод за изследване водача М. *** посетил болнично заведение, но твърди, че не му била взета кръв за медицинско изследване поради отказ на медицинското лице мотивиран с обстоятелството, че М. не е придружен от полицейски служител. Въпреки това М. не сигнализирал контролните органи за отказа да му бъде взета кръв на посоченото основание и в крайна сметка не дал кръв за алкохолно изследване. За констатираните нарушения на водача В.М. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие, но същият отказал да го подпише, както и да получи екземпляр от акта, които обстоятелства са удостоверени с подписа на нарочен свидетел в бланката на акта. При предявяването на АУАН жалбоподателят М. не направил възражения. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горните административни нарушения е безспорно установено, което се потвърждава, както от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител К.С.. Първото описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализа на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите- медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай въпреки, че водача М. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят М. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като отново е отказал както изпробване с доказателствен анализатор, така и и медицинско и химическо изследване. Като двата отказа отново са надлежно вписани в издадения протокол за изследване. Жалбоподателят М. е отказал и да подпише талона за медицинско изследване, което обстоятелство е било установено съгласно изискването на чл. 6 ал.8 от Наредбата с подписа на един свидетел. При това положение съдът намира от правна страна, че жалбоподателят М. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика същият е извършил всички възможни действия, които съставляват и негови задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й. Това, че на практика М. без да подпише е получил талона за изследване и впоследствие самоволно е посетил медицинско заведение за медицинско изследване и даване на кръв по никакъв начин не игнорира факта на нарушението. Дори и да приемем, че с тези си действия същият е решил да се възползва от дадената му от закона възможност да се подложи на медицинско изследване, след като вече юридически е отказал при издаването на протокола и без да избере посочения способ в надлежния момент от административната проверка, то отново в крайна сметка същият не е дал кръв и проверката не е извършена. В тази връзка възраженията му, че кръв не му е взета поради отказ на медицинското лице, поради факта, че същият не е бил придружен от полицейски служител съдът намира, че са несъстоятелни. Това е така, защото на първо място М. е отказал пред контролния орган да избере посочения способ за изследване, на второ място не е подписал и издадения протокол, поради което и същият вече няма стойност на документ, който може да удостовери явяването му в медицинското заведение и на трето място в действащата наредба не се предвижда в тези случай задължение за контролния орган да придружава проверяваното лице в медицинското заведение. Нещо повече ако жалбоподателят М. беше добросъвестен и след като му е било посочено от медицинското лице, че е необходимо и полицейски служител, не е имало никаква пречка да се свърже с актосъставителя и да го уведоми за тези обстоятелства, нещо което той съвсем съзнателно не е сторил.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на нарушението по т.2 от НП същото е надлежно установено, правилно е посочена нарушената материално правна разпоредба - чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба на чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП , която предвижда административно наказание глоба 10,00лв. за водач, който не носи определените документи сред които е и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Отново предвидената санкция – глоба е предвидена в закона в абсолютен размер, поради което и наложеното наказание глоба е правилно определено и справедливо.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0239-000424/20.03.2018 г., издадено от Началника на РПУ към ОДМВР-Пловдив, РУ-Асеновград – П.К.Б., с което на В.Г.М. ЕГН:********** *** са наложени следните административни наказания :
1. На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева за нарушение по 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: