Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
гр. Враца, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.06.2022 г. /девети
юни две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 235 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „К.“ ЕООД ***, представлявано от * Д.И., против
Решение № 85/03.03.2022 г., постановено
по АНД № 1232 по описа на Районен съд - Враца
за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 26-517-ХХ от
26.11.2021 г. на директора на РИОСВ - Враца, с което на основание чл.
166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Сочи се, че както административният орган, така
и решаващият съд не са изложили мотиви относно данните съдържащи се в
Констативен протокол № 581-ХХ/18.10.2021 г. на РИОСВ – Враца и Протокол №
06-0317/22.10.2022 г. на Регионална лаборатория – Враца, предхождащи издаването
на процесното НП. Неправилни се считат изводите на съда за законосъобразност на
НП. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.
Ответникът – РИОСВ
- Враца, редовно
призован, чрез процесуалния си представител ** С., в с.з. и в представената по
делото писмена защита, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната
жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е Решение № 85/03.03.2022 г., постановено по АНД №
1232 по описа на Районен съд - Враца за
2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 26-517-ХХ от
26.11.2021 г. на директора на РИОСВ -
Враца. С последното, на основание чл.
166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 2 от ЗООС, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева.
За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН е съставен при
спазване на предвидена в чл. 40
и чл.
43 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП е изготвено съгласно изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. Обосновал е извод,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно
са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация,
както и кой текст от кой закон е нарушен.
По отношение на материалната законосъобразност на санкционния акт, съдът е счел
от обективна страна за еднозначно и безпротиворечиво установено визираното в
него нарушение на чл. 166, т. 3 от ЗООС, правилно подведено под санкционната
норма на чл. 165, ал. 2 от същия закон, а доколкото отговорността на
юридическото лице е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна не
е изследван. Определил е наложената в минимален размер санкция за справедлива, адекватна
и съответна на заложените в чл. 12
и чл.
27 от ЗАНН принципи.
Решението на първоинстанционния съд е
валидно, допустимо и правилно. При постановяването съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, изяснил е в максимална степен
всички обстоятелства и факти, относими за случая и въз основа на събраните доказателства е
формирал правилни изводи по приложението на закона. Изложените от въззивния съд
доводи се споделят и от настоящия съдебен състав, като съдът се позовава на тях
и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на
РС – Враца.
Наведените с касационната жалба доводи са
неоснователни.
Фактите по делото са безспорно установени, подробно
описани от първоинстанционния съд и не се оспорват от страните.
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписания по чл.
155 от ЗООС. Съвкупният анализ на доказателствата по делото, обуславя извод
за безспорна установеност на твърдяното административно нарушение. Фактът, че при последваща на 21.09.2021 г.
проверка по изпълнение на даденото предписание са отчетени стойности на рН в
басейн № 1 от 3, 92 и в басейн № 2 от 5, 53 обосновава извода, че към 01.09.2021
г. дружеството-жалбоподател не е изпълнило дадените му предписания и предпоставките за реализиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 166, т. 3 от ЗООС са налице.
Обстоятелството, че на по-късен етап са
осъществени действия по неутрализиране на водите в басейните е неотносимо към
констатираното нарушение.
Налице е идентичност на субекта на
задължението по предписанието, което е ИАА, и на субекта на административното
нарушение. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката
на 21.09.2021 г., който като официален писмен документ не е оспорен от
жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и
обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства
на проверяващите длъжностни лица. Анализът на данните сочи на изводи за
безспорна установеност на релевантния факт - бездействие на задълженото лице във
връзка с изпълнението на предписанието, а наложеното за деянието административно
наказание е в минималния определен от законодателя размер.
Въз основа на изложеното касационният състав
приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание
за отмяна на неговото решение.
С оглед на горното, оспореното въззивно
решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което касационната
инстанция го оставя в сила.
При този изход на спора в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
Водим от изложеното и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/03.03.2022 г., постановено по АНД №
1232 по описа на Районен съд - Враца за
2021 г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД ***, представлявано от * Д.И. *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.