№ 441
гр. Габрово, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Марияна Д. Ганева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
"******" № 61, предявена срещу З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул.
„*********“ № 68 за опразване и предаване на държането на отдаден под наем недвижим
имот, представляващ първи партерен етаж от къща и гараж, находящи се гр. Габрово, бул.
„*********“ № 68.
Ищецът твърди, че сключил на 01.05.2008 г. с ответника договор за наем на недвижим
имот за срок от една година, в изпълнение на който на наемателя бил предаден за временно
и възмездно ползване процесният имот. От сключване на договора наемателят не е
заплащала наемната цена. Затова с уведомления от 16.08.2021 г. и от 04.04.2022 г., З. И. Т.
била поканена да освободи наетото помещение и да го предаде на наемодателя, но и това
задължение не било изпълнено от наемателя. Излага, че договорът за наем се прекратявал
освен с изтичане срока на действието му, съгласно т. 10.1 от договора и при забава в
плащане на наема с повече от 15 дни, съгласно т. 10.2 от договора. С оглед на изложеното,
ищецът моли да бъде осъдена ответника З. И. Т. да освободи заемания имот, като му се
присъдят разноските в производството.
Ответникът, З. И. Т., е депозирала отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се,
че договорът между страните не бил прекратен, поради това, че след изтичане на срока му
използването на вещта продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя.
Твърди, че заплащала наемните вноски за ползването на вещта. В съдебно заседание моли
да й се предостави срок от два месеца за осигуряване на друго жилище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
От представения договор от 01.05.2018 г., се установява, че между ищеца, от една
страна, и ответника, от друга възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна
на ищеца, в качеството му на наемодател, на временното и възмездно ползване на ответника
1
З. И. Т. на недвижим имот, представляващ етаж от къща и гараж, находящи се находящи се
гр. Габрово, бул. „*********“ № 68, срещу месечна наемна цена в размер на 130 лева.
Страните постигнали съгласие срокът на действие на договора да е 1 година от датата на
сключването му (т. 9 от договора), като изтичането на срока изрично предвидили като
правопрекратяващ правоотношението им факт (т. 10.1). В т.10.2 от договора, забавеното
заплащане на един месечен наем с повече от 15 дни е уговорено като основание за
прекратяване на договора с писмено уведомление от наемодателя до наемателя, като в този
случай не следвало да се предоставя срок на предизвестие.
С уведомление от 16.08.2021 г., ищецът, поради неизпълнение на задълженията на
наемателя, отправил до ответника покана в срок до 30.08.2021 г. да предаде фактическата
власт върху наетата вещ. Видно от отбелязването поканата е получена от адресата на
16.08.2021 г..
С нотариална покана, рег. № 1423, том 1, № 100 на нотариус Цонева №3 59 в регистъра
на НК, ищецът отново поканил ответника в едноседмичен срок от получаване на поканата
да предаде фактическата власт върху наетата вещ. Видно от отбелязването поканата е
получена от адресата на 04.04.2022 г..
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Цветан Тодоров Игнатов, показанията на когото съдът кредитира като основани
на непосредствените му възприятия, незаинтересувани и съответни на другите събрани
доказателства и въз основа на които съдът приема, че имотът, предмет на договора за наем,
се намира в държане на ответника, като ищецът многократно е правил опити да си върне
фактическата власт върху имота. Последно страните се били разбрали до 29.05.2022 г.
ответникът заедно със семейството й да си намерят ново жилище и да се изнесат, но нищо
не последвало.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно осъдителния иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
Основателността на осъдителен иск при квалификацията на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано
неизпълнение от наемателя на задължението му да върне наетата вещ.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение – връщане на вещта, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е.
наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са
налице.
Между страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ
правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално
определена вещ – недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на
полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на
2
определена парична сума. Не се спори относно факта на сключване на наемен договор,
съставляващ източник на наемното правоотношение, както и относно факта на
продължаващо и към приключване на устните състезания упражняване от ответника на
фактическа власт върху обекта, предмет на договора за наем.
Спорът между страните се концентрира върху факта прекратен ли е договорът за наем,
само в който случай би възникнало задължение за връщане на наетата вещ, тъй като този
факт има правопораждащ това вторично задължение ефект.
Съгласно т. 10.2 от договора за наем, действието му се прекратява с писмено
уведомление от наемодателя при забавено изпълнение на задължението на наемателя да
заплати месечната наемна цена с повече от 15 дни, т.е. страните уговорили фактът на
неплащане в срок на месечен наем да поражда конкретната правна последица –
прекратяване на наемното правоотношение, която уговорка е израз на свободата на
договаряне, но въпреки това не освобождава наемодателя от задължението да се позове на
същата, като отправи едностранно волеизявление до наемателя, от което да настъпи
прекратителното действие на предвидения в договора факт (неплащане в срок на наемната
цена). НеобхоД.стта от това волеизявление произтича от обстоятелството, че наемодателят
следва да изрази воля дали да се ползва от предвидените в договора последици от
неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемна цена.
В конкретния случай, така възникналото наемно правоотношение е прекратено за в
бъдеще, с отправеното писмено уведомление, израз на упражняване на потестативно право
на страната-наемодател да развали договора при виновно неизпълнение на задължението на
наемателя да престира наемна цена, което е станало на 16.08.2021 г., предвид връчване на
писмено уведомление на 16.08.2021 г.. Следва да се отбележи, че наемателят З. И. Т.
оспорва факта на неплащане на дължимата наемна цена, но не представя доказателства за
изпълнение на задължението за престиране на такава. Това означава, че наемателят е в
пълно неизпълнение на същинското си задължение по договора за наем и това е основание
за прекратяване на сключения наемен договор. С прекратяването на договора възниква
задължението на наемателя З. И. Т. да върне предоставената вещ, изискуемостта на което е
настъпила и по отношение изпълнението на което задължение, ответникът-наемател е
изпаднал в забава на 31.08.2021 г., с оглед предоставения от наемодателя срок за връщане на
вещта, като не се твърди и не са ангажирани доказателства това изискуемо задължение да е
изпълнено, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за П. Д. В., който доказва
извършени такива в размер на сумата 522.40 лева, която в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се възложи в тежест на ответника.
Така мотивиран Габровският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********“ № 68, на
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, да опразни и предаде на П. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. "******" № 61, фактическата власт върху недвижим имот,
представляващ първи партерен етаж от къща и гараж, находящи се гр. Габрово, бул.
„*********“ № 68.
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********“ №68, да
заплати на П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "******" № 61, на основание
3
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 522.40 (петстотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки)
лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
19.09.2022 г., по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4