РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7448 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от К.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуалния си представител адв. Й.Ж., срещу Л.В.В.,
ЕГН ********** и С.В.В. ЕГН **********, и двамата с адрес *** иск с правно основание чл. 42, ал.2, ЗЗД, за обявяване на сключения
на 17.02.2016 г. договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 114, том І, рег. №510, дело
№43/17.02.2016 г. на нотариус *** с рег. № 490 на НК София, с район на действие
ПлРС за недействителен, поради липса на съгласие.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищцата твърди, че притежава ½ идеална част от земеделска
земя, останала й в наследство от съпругът й, находяща
в землището на с. ***, община Долни Дъбник, област Плевен, а именно: 1.
поземлен имот № 221020, с площ от 6,217 декара, находящ
се в местността „***“, при граници имот №№ 000721, №221039, №221038, № 000720 и №221021 и 2. Поземлен имот с № 052023 с площ от
20,867 декара, находящ се в местността „***“, , при
граници – имоти с № № 052026, № 052025, № 052024, № 052021, № 052022 И №
052027. Излага, че другата ½ идеална част се притежава от *** – брат на
починалия й съпруг. Сочи, че когато подписала предварителен договор за продажба
на земите с определена фирма, разбрала, че същите са продадени през февруари
2016 г. Твърди, че след направена от нея проверка установила, че процесните имоти за закупени от ответника по делото Л.В.,
като е използвано пълномощно, заверено на 04.02.2016 г. в кметството в с. ***,
с което тя е упълномощила И.В.С. да я представлява при продажбата на имотите.
Навежда доводи, че са използвани нейни лични данни, но подписът и трите имена
на „упълномощител“ не са положени от нея. Твърди, че
сключеният договор е нищожен, тъй като липсва съгласие от нейна страна. Поради
изложеното моли съдът да обяви сключеният договор за покупко
– продажба за нищожен, поради липса на съгласие. Претендира и присъждането на
разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание моли съда да уважи предявения иск. Твърди, че от събраните по
делото доказателства безспорно се е доказало, че ищцата не е дала съгласие за
продажба на процесните недвижими имоти, поради което
моли съда да обяви нотариалния акт за нищожен. Претендира присъждането на
разноски.
В рамките на предоставения им
срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали
отговор на исковата молба. Твърдят, че искът е допустим, но неоснователен.
Считат, че упълномощителната сделка между ищцата и
нейният пълномощник не е нищожна, доколкото от пълномощното е видно, че същото
е заверено от кмета на с. ***. Сочат, че в случай, че упълномощаването е
надлежно извършено от ищцата, неоснователни се явяват и нейните претенции.
Поради изложеното молят съда да отхвърли иска.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ответниците
прави признание на иска. Моли съда да постанови решение по реда на чл.237 ГПК.
Моли съда на основание чл.78, ал.2 ГПК да възложи разноските в тежест на ищеца
и да не възлага разноски на ответниците, доколкото те
с поведението си не са станали повод за завеждане на иска. Навежда доводи, че ответниците са били добросъвестни купувачи към момента на
изповядване на сделката, доколкото при извършването й представеното пълномощно
от външна гледна точка не е давало основание да се счита, че е нищожно, т.е.,
че е липсвало съгласие на продавача. Поради изложеното счита, че ответниците не са станали повод за завеждане на делото.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Моли и такова да не се присъжда, като навежда
доводи, че липсват доказателства дали същото е платено в брой или по – банков
път.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представеното по
делото Решение №03-А/08.12.1999 г. за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***, че
на *** са възстановени земеделски земи, находящи се в землището на с. ***,а именно: 1. поземлен имот № 221020, с площ от 6, 217 декара,
находящ се в местността „***“ и 2. Поземлен имот с № 052023 с площ от
20,867 декара, находящ се в местността „***“.
Установява се от представените по
делото Удостоверения за наследници, че *** е
починал и е оставил наследници, сред които е и ***, чиито наследник е ищцата по
делото – К.Р.Ж..
Видно е от представения по делото
нотариален акт № 114, том І, рег.
№510, дело №43/17.02.2016 г. на нотариус *** с рег №
490 на НК София, с район на действие ПлРС е, че е
сключен договор за покупко- продажба на недвижим
имот, по силата на който К.Р.Ж., действаща чрез пълномощника си И.В.С. е
продала на Л.В.В. притежаваните от нея ½
идеални части от следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с. ***, а именно: 1. поземлен имот № 221020, с площ от 6,217
декара, находящ се в местността „***“, при граници
имот №№ 000721, №221039, №221038, №
000720 и №221021 и 2. Поземлен имот с №
052023 с площ от 20,867 декара, находящ се в местността
„***“, , при граници – имоти с № № 052026, № 052025, № 052024, № 052021, №
052022 и № 052027, за сумата от 1900 лева.
Установява се от представеното по
делото пълномощно №21, том ІІ, акт №122, заверено от кмета на с. *** е, че е заверено
такова по силата, на което К.Р.Ж. е упълномощила И.В.С. да продаде
притежаваните от нея земеделски земи.
Установява се от приложеното по
делото копие на нот. дело № 43/17.02.2016 г. на нот. *** с рег № 490 на НК София,
с район на действие ПлРС, че при сключването на процесната сделка са представени документи, удостоверяващи
правото на собственост на ищцата, както и пълномощно и декларации по чл.264 ГПК
и чл.25 ЗЗНД, заверени от кмета на с. ***.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Н.С.Г. и И.В.С..
Свидетелката Н.С.Г. *** свидетелства, че именно тя е заверила пълномощното на К. *** Ж. на 04.02.2016 г. Разказва, че при заверката ищцата се е представила с лична карта. Твърди,
че при заверка на пълномощни сравнява данните от личната
карта и тези, които са
вписани в пълномощното дали са идентични, след което пита упълномощителя
дали знае какво подписва и същият се подписва пред нея и тя дава пълномощното
на секретаря да го оформи. Излага, че в настоящия случай пълномощното е
било изготвено предварително и тя лично е проверила данните от личната карта
дали съвпадат с тези в пълномощното, както и, че упълномощителката
лично пред нея е подписала документите. Описва, че освен пълномощното са й
дадени за заверка и декларации по чл.264 ДОПК и чл.25 ЗЗНД. Сочи, че не
е допускала, че представената й лична карта може да не е истинска. Твърди, че е видяла лицето, което е
дошло да подпише пълномощното и е видяла снимка на личната
карта. Описва същата
малко по – възрастна от нея, малко над 65 години. Разказва, че нямат практика
да правят копия на личните карти, а само
сверяват данните. Сочи, че упълномощителката е дошла
е сама в кабинета. Твърди, че не познава упълномощеното лице И.В.С.. Излага, че не познава всички хората, които живеят
в селото. Твърди, че К. не я е
познавала преди деня, в който е дошла да подпише пълномощното.
Свидетелят И.В.С. разказва, че в
миналото се е занимавал с посредничество
при сключване на сделки. Твърди, че познава ищцата във връзка със
сделка, която скюлчил с нея преди повече от година и няколко месеца. Описва, че бил в
гр. Долни Дъбник в коридора на Поземлената
комисия и раздавал
визитни картички, че посредничи
и купува земеделска земя и именно там се срещнахнал с ищцата. Твърди, че тя
е отишла при него, разговорили са се и тя споделила,
че има земя
и желае да я продава. Сочи, че не може да си спомни
точно колко декара е била земята, както и колко пари й предложил за нея, като
впоследствие уточнява, че й е дал около 4000 – 5000 лева. Разказва, че
предложената от него цена, удоволетворявала продавачката, която искала да я продаде по –
бързо, тъй като не била от региона. Сочи, че й казал, че е трябвало да му
изготви пълномощно и й дал „бланка“ с неговите данни и й обяснил, че след като завери документите нотариално
да му се обади. Твърди, че на следващия ден тя му се обадила и той отишъл в с. *** и се срещнали във фойаето на общината,
тя му дала декларациите
и пълномощното, след което той й
изплатил сумата. Сочи, че точно тогава му е била последната среща с тази жена. Твърди, че е предложил
възможно най –
ниската цена,
защото купувал
земята с цел препродажба. Твърди, че впоследствие е
разбрал, че земята е съсобствена, защото не купувал
идеални части от земя. Описва продавачката като средна на ръст, с черна коса до
раменете, на видима възраст между 40 и 50 години. Излага, че след като е продал земята
не се е обжадла на упълномощителката,
за да извърши отчет. Твърди, че е дал парите на ръка, както и, че не е съставил
разписка за броените от него пари. Сочи, че не може да си спомни дали в
„бланката“ е имало място за описване на имоти, като
редове. Разказва, че той е
вадил
скиците и данъчните оценки уточнява и, че на срещата в с. *** с упълномощителката
е имало и мъж, който обаче не му е бил представен.
Между свидетелите по делото Н.С.Г. и И.В.С. и ищцата К.Р.Ж. е извършена и очна ставка.
По време на очната ставка между
свидетелката Г. и ищцата първата заявява, че не познава Ж.. Твърди, че не може
да си спомни дали тя е била при подписване на пълномощното. От друга страна
ищцата Ж. твърди, че не е виждала свидетелката и я е видяла за първи път когато
разбрала, че земята й е продадена и е отишла в кметството в с. ***.
По време на очната ставка между
свидетелят И.С. и ищцата първият заявява, че за първи път я вижда и, че
единствено по телосложение прилича на жената, която го е упълномощила, но че
косата и лицето й е различно. Обяснява, че ищцата не е жената, на която е дал
парите, която му е казала, че е собственик на земята и, която му е дала
пълномощно за изповядване на сделка.
При дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ищцата по делото твърди, че не познава И.С. и, че го вижда за
първи път в съдебната зала. Обяснява и, че не е получавала пари от него.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената първоначална и допълнителна СГЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени и неоспорено
от страните. В заключението си вещото лице установява, че: подписът за „упълномощител“ в
пълномощно от 04.02.2016 г. със заверка, община Долни Дъбник, с. *** не е
положен от К.Р.Ж.; подписът за „декларатор“ в Декларация за гражданско
състояние по чл.25, ал.8 от ЗЗДН със заверка, община Долни Дъбник, с. *** не е
положен от К.Р.Ж.; подписът за „декларатор“ в Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК със заверка, община Долни Дъбник, с. *** не е положен от К.Р.Ж.; ръкописният
текст в пълномощно от 04.02.2016 г. със заверка, община Долни Дъбник, с. *** не
е положен от К.Р.Ж.; ръкописният текст в Декларация за гражданско състояние по
чл.25, ал.8 от ЗЗДН със заверка, община Долни Дъбник, с. *** не е положен от К.Р.Ж.;
ръкописният текст в Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК със заверка, община
Долни Дъбник, с. *** не е положен от К.Р.Ж.;
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
В проведеното по делото о.с.з. ответниците, чрез процесуалния си предсатвител
признават предявения иск. Доколкото обаче няма искане от ищеца за произнасяне с
решение по чл.237 ГПК съдът е длъжен да изследва представените по делото
доказателства, а направеното признание на исковата претенция да се обсъди наред
с др. доказателства като признание на неизгоден за страната факт.
Предявеният иск е с правно основание чл.
42, ал.2 ЗЗД и визира случая на
т.нар. "висяща недействителност", а не по чл.
26, ал.2, предл.-2 от
ЗЗД- нищожност, поради липса на съгласие. Дадената от съда правна
квалификация на иска, е в съответствие с постановеното ТР№ 5/2014г, т.2 на
ОСГТК на ВКС. Практиката на ВКС приема, че сделка, сключена без представителна
власт не е нищожна, а висящо недействителна до потвърждаването й от лицето или
до прогласяването на упълномощителната сделка за
недействителна. При предявен иск, с който се иска прогласяването на нищожност
на последваща сделка, сключена от пълномощника по упълномощителната сделка, съдът е длъжен да разгледа и да
се произнесе първо по валидността на упълномощителната сделка, и след това да се произнесе по
иска за прогласяване нищожността на сделката, сключена от пълномощника, поради
което и правната квалификация на иска е чл.
42, ал.2 ЗЗД.
По валидността на сключената упълномощителна сделка съдът приема следното:
Нормата на чл.
36, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, дава възможност на едно лице да представлява друго по разпоредба на
закона или по волята на представлявания, като последиците от правните действия,
които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Разпоредбата
на чл.
37, ал.1 от ЗЗД, предвижда форма за действителност, като ако договорът, за
който се дава пълномощното, трябва да бъде сключен в нотариална форма,
упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване
на подписа и съдържанието, извършени едновременно. От друга страна, нормата на чл.
26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, приложима и към
едностранните сделки, каквато безспорно е упълномощаването - арг. чл.
44, ал.1 от ЗЗД, предвижда, че сделката е нищожна, ако е сключена при липса
на съгласие. Безспорно от събраните по делото доказателства /твърденията в
исковата молба и и заключението по СГЕ/, се установи, че от страна на ищеца, не
е изразявана воля за упълномощаване на свидетеля С. за продажба на идеалните
части на описаните в исковата молба недвижими имоти. Безспорно се установи, че
както подписът, така и ръкописният текст в пълномощното от 04.02.2016 г. и
съпътстващите го декларации, заверени от кмета на с. ***, не принадлежат на
ищеца, и същият не е упълномощавал свидетеля С. да го представлява. Нищожността
по чл.
26, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, е абсолютна и изначална, и опорочената сделка не поражда каквито и
да е правни последици.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че упълномощитетелната
сделка е нищожна.
След като се е произнесъл по валидността на упълномощитетелната сделка, въпрос, който е с преюдициално значение по отношение на валидността на оспорената сделка, съдът следва да разгледа и
иска с правно основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД.
Както вече беше посочено нормата
на чл.
42, ал.2 от ЗЗД визира случай на т.нар. "висяща недействителност".
Разпоредбата на чл.
42, ал.2 от ЗЗД, предвижда възможността сключената без представителна власт
сделка, да бъде потвърдена от мнимо представлявания. Законът дава на мнимо
представляваното лице право да потвърди сделката, след което същата ще породи
своите правни последици, такива, каквото биха били при изначално валидно
пълномощно. В случай, че мнимо представлявания не желае да потвърди сделката-
какъвто е настоящия случай, и се позовава на нейната недействителност пред
съда, или извънсъдебно, тази висяща недействителност, се превръща в
окончателна. Тъй като в случая ищецът- мним представляван- изрично се е позовал
пред съда, на недействителността на сключен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, чрез предявяването на иск по чл.
42, ал.2 от ЗЗД, и с оглед на установената по делото липса на
представителна власт на свидетеля И.С., действал като мним представител, то
същият се явява основа основателен и следва да бъде уважен и бъде признато за
установено спрямо ищеца, че посоченият договор е недействителен.
Поради изложеното и като взе
предвид направеното признание от страна на ответниците
на предявения иск съдът счита, че същият е основателен и като такъв следва да
се уважи.
С
оглед изхода на спора на ищецът на основание чл. 78, ал.1 от ГПК му се дължат такива. Тази
претенция се оспорва от ответниците с доводи, че с
поведението си не са дали повод за завеждане на делото. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато
искът е уважен, са посочени в чл.
78, ал. 2 от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл.
78, ал. 2 от ГПК (Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2012 г., I г. о., ГК). В случая сезирането на съда е условие за упражняване
субективните права на ищцата. До прогласяване по съдебен ред недействителността
на процесния договор за покупко-продажба, за всички останали трети лица ответниците се легитимират като собственици на имотите на
ищеца. Последният не разполага с друг ред за защита на правата си, след като
желае да запази собствеността върху тези имоти. Следва да се посочи, че не е
необходимо да са налице виновни и противоправни
действия на ответниците, тъй като отговорността за
разноските по делото е обективна.
Поради изложеното, съдът счита, че ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл.
78, ал.1 от ГПК да заплатят в полза на ищцата направени по делото разноски.
По отношение размера на същите и с оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът счита следното: Видно от
представеното по делото пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, уговореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, е в размер на 5000 лв. Съобразно
нормата на чл.7, ал.6 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване
или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет
вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко
от 600 лв. Нормата на чл.7, ал. 8 предвижда, че при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв. Съдът като взе предвид фактическата и правната сложност на делото,
както и броя на проведените по делото съдебни заседания счита, че на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. На
същата следва да се присъдят и следните сторени
по делото разноски, свързани със заплащането на държавни такси, снабдяване с
документи във връзка със завеждане на иска, депозити за свидетели и вещи лица в
размер на 322, 20 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иска на К.Р.Ж.,
ЕГН ********** с адрес *** против Л.В.В., ЕГН **********
и С.В.В. ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД, Договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 114, том І, рег. №510, дело №43/17.02.2016 г. на нотариус ***
с рег № 490 на НК София, с район на действие ПлРС, по силата на който К.Р.Ж., представлявана от пълномощника
си И.В. *** продава на Л.В.В. собствените ½
идеални части си недвижими имоти, придобити по наследство, а именно: 1.
поземлен имот № 221020, с площ от 6,217 декара, находящ
се в землището на с. ***, местност „***“, при граници имот №№ 000721, №221039, №221038, № 000720 и №221021 и 2. Поземлен имот с № 052023 с площ от
20,867 декара, находящ се в землището на с. ***,
местност „***“ , при граници – имоти с № № 052026, № 052025, № 052024, №
052021, № 052022 И № 052027, като сключен без представителна власт от
пълномощника И.В. ***, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.В.В., ЕГН ********** и С.В.В. ЕГН **********, и
двамата с адрес *** да заплатят на К.Р.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, сторените по делото разноски в общ размер на размер на 1022,22 лева /хиляда двадесет и два лева и двадесет и
две стотинки/, от които 700 лева за адвокатско възнаграждение и
322,20 лева – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: