Р Е Ш Е Н И Е
№ 261406/25.11.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4821 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от Т.Г.Х.,
ЕГН **********, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане, след допуснато от съда изменение
на иска на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1251,81 лв. представляващи стойността
на причинени щети,както следва: монтаж и демонтаж
предна броня, дясно странично огледало,
Боядисване: таван, дясна колона, дясна предна врата, дясно странично
огледало, преден десен калник-, преден капак-, предна броня, лява колона,
преден ляв калник, Полиране: преден ляв фар, преден десен фар;
Материали: боя металик комплект, спомагателни материали, камера,
Ремонт стъкло, настъпили в следствие на паднало дърво върху притежаваният от
ищеца лек автомобил марка „Пежо 307", с държавен peг. № *** и сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха,ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 18.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежава лек
автомобил марка „Пежо
307", с държавен peг. № ***, като
инцидента се е случил на 24.02.2020 г. Автомобилът е бил паркиран на
ул. „Македония" пред бл.№
145. След
приключване на работа ищцата тръгнала към автомобила. Върху него било паднало
дърво. Обадила се на тел.112, дошла на място служба Пожарна безопасност и
защита на населението, като екипа отстранил дървото. Ищцата изпитала страх при
мисълта, че ако се е намирала в автомобила какво е щяло да се случи.
Дървото било засадено между жилищния
блок и пътното платно, като има и други дървета. Дървото е паднало върху
предната част на автомобила. Автомобилът бил паркиран на мястото около 9:00 ч. сутринта, а към 15:00 ч. ищцата е
видяла падналото дърво. Метеорологичната обстановка на 24.02.2020 г. е била
спокойна, имало е лек вятър. Автосервизът които трябва да извърши ремонта
изготвил карта за стойността му. Ищецът претендира и съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва иска като
неоснователен. Възразява относно размера на претендираната
сума за ремонт, тъй като автомобила е с първоначална регистрация 2002г. Оспорва
иска и за претендираните неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи
на страните, след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235
от ГПК, приема за установено следното:
Между страните не се спори, че ищцата Т.Х. е собственик
на лек автомобил „Пежо 307", с държавен peг. № ***.
Видно от писмо рег.№ 833000-391,28.02.2020г. от МВР ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ –Варна, на 24.02.2020г. в 15.40 ч.
е получен сигнал за паднало дърво върху лек автомобил Пежо 307",
с държавен peг. № *** на адрес ул. Македония 145, гр.
Варна, при което са нанесени материални щети на автомобила.
От
назначената по делото СТЕ, заключението по която съдът възприема като
компетентно дадено и безпристрастно в частто по т.1 се установява, че общата
стойност за възстановяване на автомобила „Пежо 307", с държавен peг. № *** и въвеждането му в експлоатация по средни
пазарни цени за труд и средни пазарни цени за нови части е -1251,84 лева. Съдет
не кредитира заключението на в.л. относно частта за причинно-следствена връзка
между щетите и събитието, тъй като вещто лице изрично сочи, че е използвало
снимки приложени към корицата на делото. Позоваването му на неприети като
доказателства по делото снимки е недопустимо.
От изложеното от разпитаният по делото като свидетел Светослав
Петров, във фактическо съжителство с ищцата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК и доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал, се установява, че на рождения ден на дъщеря
им, на 24.02.2020 г. ищцата Т.Х. се обадила
изключително разтревожена, че е станало нещо
с колата. Свидетелят бил на работа.
Когато отишъл върху колата било паднало дърво. Цялата предница на колата
била
затрупана с клони на дървото. Ищцата била изключително притеснена, пребледняла
и почти не говорила.
Свидетелят подал сигнал на телефон112 След около
20 минути и автомобил на гражданска защита
пристигнал. Дървото
било премахнато от Гражданска защита. Щетите били по цялата предница и част от тавана
на колата. Гражданска защита описала щетите.
Всичко било надрано,
смачкано, цялата предница, двете врати, огледалата, колонките, предното стъкло беше надрано,
но не и счупено.
Свидетелят сочи, че ищцата все още се оглежда
къде паркира, по емоционална е и тежко го изживя.
В началото не
искала
изобщо да шофира, защото вози детето непрекъснато
с нея. Минало повече от месец,
докато се отпусне.
Гореизложената
фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
За ангажиране на
отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: нанесени вреди на ищеца; причиняване на вредите от лице на което
ответникът е възложил извършване на определена работа; причиняването да е при
или по повод на възложената работа, чрез действия, които съставляват извършване
на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата, както и чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с нея и вредите да са причинени виновно от
изпълнителя на възложената работа.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община Варна и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА
Община Варна носи отговорността по поддръжката на насажденията от уличното
озеленяване, като част от зелената система, които се намират на територията й,
чрез специализираните си служби. При неизпълнение на поетото задължение обаче
Община Варна дължи обезщетение за причинените вреди.
Твърдяната от
собственика увреда лек автомобил Пежо 307", с държавен peг. № *** на адрес ул. Македония 145, гр.
Варна се установява от показанията на разпитания пред ВРС
свидетел Петров. Причинно следствената връзка между падането на дърво и
причинената вреда се установява отново от показанията на разпитания свидетел и от писмо рег.№ 833000-391/28.02.2020г.
от МВР ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ –Варна.
След като в
задължение на съответната община е вменено в качеството й на собственик на
декоративната растителност на територията й, чрез служителите си да следи за
наличието на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото,
здравето и живота на гражданите, със задължението да бъдат премахнати
своевременно, при неизпълнението на това задължение се поражда отговорността по
чл. 49 от ЗЗД.
Като акцесорна обезпечително - гаранционна
отговорност за чуждо виновно поведение, отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на самия ответник - юридическо лице. Тази
отговорност, макар и обусловена от чуждо вредоносно действие не изисква
установяване на категоричен начин точния субект измежду персонала на
възложителя на работата е осъществил противоправното
поведение в изпълнение на възложената работа.
Съдът намира, че в
настоящия случай са доказани изискуемите предпоставки за уважаване на иска.
Община Варна е длъжна да възмезди увредения гражданин за причинените вреди в
установен от вещото лице по изслушаната САТЕ. Поради което искът следва да се
уважи в предявения размер от 1251,81 лв., на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Касае се до психически страдания,
като последица от преживяното . Ищцата е била извън автомобила по време
на инцидента, същият е бил паркиран.
С оглед на гореизложеното, критериите за справедливост и
установената съдебна практика, съдът намира, че справедливия размер на
дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди е в размер на 300 лв.
Искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли за
горницата над 300 лв. до претендираните 500 лв.
По разноските:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците в размер на 600 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента
, но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид, изложеното и предявените
искове за имуществени и неимуществени вреди, то уговорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, не следва да се намаляват
поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски 102 лв. д.т., 130 лв. депозит
за в.л., 600 лв. адв. възнаграждение и 5 лв. за съд.
удостоверение, съразмерно с уважената част от исковете 738,91 лв.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78
ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП , 50 лв.
депозит за
вещо лице или общо сумата от 19,33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Иван Портних, с административен адрес гр. В. да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на осн.
чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 1251,81
лева (хиляда двеста петдесет и един
лева и осемдесет и една стотинка), представляваща имуществени вреди за
възстановяване на щети по лек автомобил „Пежо
307" с peг. № ***, както следва: монтаж и демонтаж предна броня
, дясно
странично огледало , боядисване
: таван , дясна колона,
дясна предна врата , дясно странично огледало
, преден десен
калник-, преден капак, предна броня , лява колона
, преден ляв
калник , полиране : преден ляв фар , преден десен
фар ; материали : боя металик комплект , спомагателни
материали, камера и ремонт стъкло, настъпили в
резултат на паднало дърво върху автомобила на 24.02.2020г. в гр.Варна, ул.
Македония № 145, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.05.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Иван Портних, с административен адрес гр. В. да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********,с адрес ***, на осн.
чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 300
лева (триста лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на паднало дърво върху
автомобил „Пежо 307" с peг. № *** на 24.02.2020г. в гр.Варна, ул. Македония № 145, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над горницата от
300 лв. до предявения
размер от 500 лв.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета Иван Портних, с административен адрес гр. В. да заплати на Т.Г.Х., ЕГН **********,с адрес ***, сумата
от 738,91 лева (седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинка),
представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.Х., ЕГН **********,с адрес *** да
заплати на ОБЩИНА ВАРНА,
представлявана от кмета Иван Портних, с
административен адрес гр. В., сумата от 19,33 лева (деветнадесет
лева и тридесет и три стотинки), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: