ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 170430.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502354 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 48737/05.06.2020г. депозирана от П. Г.
Т. чрез адв. М. М., против определение от 15.04.2020г., постановено по гр. дело № 14092/
2018г. на Софийски градски съд, ГО, I- 4 състав в частта с която е оставена без уважение
молбата за присъждане на разноски, сторени в производството, представляващи адвокатски
хонорар, по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв. М.. В жалбата са изложени
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата е
неоснователна, тъй като съгласно раздел 2, т.3 от представеното по делото споразумение,
станало повод за отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК, поради извършено плащане в полза
на ищеца на застрахователно обещетение, същият е заявил, че няма настоящи и бъдещи
претенции към ответника- „ЗД БУЛ ИНС“ Ад, които са пряка и непосредствена последица
от ПТП. Като искането за присъждане на разноски по воденото дело представляват именно
имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
Моли настощият състав да отмени обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови друго, като уважи искането за присъждане на разноски.
Ответникът- „Бул Инс“ АД, чрез адв.М., депозира в срок отговор, като навежда
доводи за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.
Апелативен съд- София, като обсъди данните по делото и направените доводи,
намира, следното:
Софийски градски съд се е десезирал с молба, предявена по реда на чл.233 ГПК, с
която ищецът- П. Г. Т. , чрез адв. М. се е отказал от предявения иск с правно основание чл.
432, ал.1, вр. с чл. 380 КЗ, поради постигнато извънсъдебно споразумение от 02.12.2019г.
със „ ЗД БУЛ ИНС“ АД. Производството по гр. дело № 14092/2018г. е прекратено с
определение от 15.04.2020г., а искането за присъждане на разноски в полза на адв. М., е
оставено без уважение.
Предмет на обжалване с подадената частна жалба е определението само в частта, с
която е отхвърлено искането на ищцовата страна за присъждане на разноски,
представляващи адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗА за осъществено процесуално
представителство.
Действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна
жалба на съдебните актове, касаещи отговорността на страните за разноски, когато не се
обжалва самото решение или определението по съществото на спора. Предвидена е друга
процедура – тази по чл.248 ГПК, като постановеното определение в това производство
подлежи на обжалване.
В случая е налице прекратително определение, по отношение на което е постъпило
искане за изменението му в частта относно разноските, доколкото се иска от жалбоподателя
присъждане на разноски. Съдебните актове, в частта им относно разноските, съобразно
разпоредбата на чл.248 ГПК подлежат на допълване или изменение по искане на страните от
съда, който ги е постановил. Не е приложима разпоредбата на чл. 274 ГПК, тъй като
определението няма характер на преграждащо по-нататъшното развитие на делото по
смисъла на чл. 274, ал.1, т.1, за да подлежи на самостоятелно обжалване, нито попада в
обхвата на т.2 на ал.1 на чл. 274 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в случай че страната не е
доволна от постановеното прекратително определение в частта му за разноските, следва да
поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил, допълнение или изменение на
съдебния акт в тази му част. Едва определението, с което съдът се произнася по искането за
допълване или изменение на съдебния акт в частта му за разноските, подлежи на обжалване
по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно функционално компетентният съд да разгледа
искането за изменение на постановеното прекратително определение в частта за разноските -
по реда на чл. 248 ГПК, е СГС, а едва след това неговият акт би подлежал на обжалване
пред САС на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че частна жалба срещу прекратително
определение на първоинстанционния съд, в частта за разноските, е процесуално
недопустима, като в този смисъл са Определение №139/20.05.2016г. по гр.д.№1341/2016г. на
ВКС, ГК, I ГО., Определение №54/18.01.2011г. по ч.т.д.№2/2011г. на ВКС, ІІ ТО. и др./
Тъй като настоящото прекратително определение не е преграждащо, а по надлежното
администриране на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, то е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2354/2020 г. на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 11 състав
искане на П. Г. Т. чрез адв. М. М. за изменение на прекратителното определение по
чл. 233 ГПК, постановено по гр. д. № 4092 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, в
частта му за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ГО, I- 4 състав за произнасяне по
съществото на молбата на П. Г. Т. чрез адв. М. М. за изменение на прекратителното
определение по чл. 233 ГПК, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________