М О Т И В И :
НОХ дело № 511/2020 г.
Подсъдимият В.С.Н. ***,
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1
от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави искане за
съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2020г. около обяд
хероинозависимият В.С.Н. отишъл до дома на лицето Ф. Х. Ф., находящ се до Новия
мост в гр. Кърджали, кв. Възрожденци, и поискал да купи от него хероин. Ф. му
казал да тръгне по моста, в посока към центъра на града. Подс. Н. тръгнал и след малко на моста до него спрял
автомобил, управляван от Ф.. Последният го поканил да се качи при него. Ф.
попитал подс. Н. има ли пари, на който въпрос последният потвърдил и показал
сума от 40 лева. Ф. взел парите и продължил с лекия автомобил към новата детска
градина в кв. „Студен кладенец" в гр. Кърджали. Там Ф. казал на подс. Н.
да слезе от автомобила и да го изчака. След около 5 минути Ф. се върнал до
мястото, където чакал подс. Н. - и докато преминавал бавно покрай него с
автомобила, през отворения прозорец му хвърлил салфетка, в която имало завито
наркотично вещество.
По същото време наблизо били св.
И.А. и св. Г.С. - служители в Сектор „ПКП" при ОДМВР - Кърджали. Те
забелязали как Ф., докато управлявал автомобила си, хвърлил в движение нещо
през прозореца, докато минавал покрай подс. Н. и към него - след което заминал
в неизвестна посока. Видели как подс. Н. взел хвърления предмет и тръгнал към
заведение „Липа". Полицейските служители решили да го проверят и се
насочили към него, при което - когато му казали да спре и да си вдигне ръцете, подс.
Н. пуснал на земята държания в едната си ръка бирен кен, а с другата ръка
изхвърлил топче от салфетка в палмовите растения около заведението. Свидетелите
запазили местопроизшествието и повикали оперативна група - а подс. Н. им
обяснил, че е наркозависим и че в хвърлената салфетка е закупеният от Ф. хероин
за 40 лева.
При извършения оглед на
местопроизшествие, между листата на крайното палмово растение около заведението
било установено топче от салфетка - за което присъстващият обвиняем потвърдил,
че е изхвърленото от него. В същото било установено увито в найлон кафяво
прахообразно вещество. При направения полеви наркотест, веществото реагирало на
хероин. Претеглено с преносима везна, бруто теглото на топчето, ведно с найлона
било 1,5 грама
Подс. Н. бил задържан по реда
на ЗМВР за срок от 24 часа, със Заповед № 29233-2/19.02.2020г., за
времето от 12,30 часа до 19,20 часа на 19.02.2020г.
Видно от заключението на
назначената по делото физикохимическа експертиза, веществото в представения за
изследване обект представлява 0,56 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 43,1 % (тегловни проценти).
Хероинът представлява
наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Република България, както и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (Обн., ДВ, бр. 30/02.04.1999г., в сила от
03.10.1999г.) Той представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на
§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
включен е в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата и чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона
-„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
Остатъчното след експертизата
количество наркотично вещество е предадено с приемателно-предавателен протокол
№ 69785/03.04.2020г. на Отдел „МРР-НОП" при ЦМУ - София, на основание чл.
91 от ЗКНВП.
Подс. Н. няма издавано от
Министерство на здравеопазването разрешение за дейности с наркотични вещества
по реда на ЗКНВП (л. 13).
Тази фактическа обстановка се потвърди и
прие от съда на основание чл. 373 ал.3 от НПК, като при преценка на
доказателствата установи, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
От правна страна съдът приема, че подсъдимият на
инкриминираната дата е осъществил държане на високо рисково наркотично
вещество, осъществявайки деянията при форма на вината “пряк умисъл”, като е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и целял настъпване на
общественоопасните последици.
От обективна страна: на 19.02.2020г. в гр.
Кърджали подсъдимият е придобил от Ф. Х. Ф. и държал високорисково наркотично
вещество - 0,56 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 43,1 % (тегловни проценти). Подсъдимият е нямал за
това надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Веществото - предмет на престъплението, е „високорисково
наркотично вещество" по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби
на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата.
От субективна страна деянието е извършено от подс.
Н. при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Той е съзнавал, че придобива и държи високорисково наркотично
вещество, както и че няма разрешение да прави това, но въпреки това неговата
цел е била да получи веществото, за да го използва - независимо от рисковете за
здравето си.
Така подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на текста, по който е предаден
на съд и следва да бъде осъден.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената опасност на деянието е
типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със
защита на здравето. Сравнително малкото количество на държаното високо рисково
наркотично вещество следва да се прецени от съда при индивидуализацията на
наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство.
- обществената опасност на дееца: касае
се за наркозависим подсъдим, неколкократно осъждан, с недобри характеристични данни по
местоживеене, признава се за виновен, отнася се критично към извършеното и
изразява съжаление, съдейства за разкриване на обективната истина.
С оглед на
изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния, предвиден в текста
на закона размер, а именно
“лишаване от свобода” за срок от 1 година, което следва да бъде намалено с 1/3, на основание чл. 58а ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, както и
кумулативно предвиденото наказание “глоба”, което следва да бъде в минимален размер- 2000лева, с
оглед обстоятелството, че подсъдимият е безработен и няма никакви доходи. Така определеното наказание “лишаване от свобода” следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, съгл. чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Така наложените наказания по вид, размер и условия на
изтърпяване напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на
личната и генерална превеция на закона.
На основание чл. 354а ал. 6 от НК, веществените
доказателства-наркотични вещества, притежаването на които е забранено, следва
да бъдат отнети в полза на държавата.
При този изход на делото подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените
разноски по назначената физико- химична експертиза общо в размер на 91.16 лева.
Водим от изложеното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: