Определение по дело №2038/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 25.09.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2038 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът П.И.Н. чрез пълномощника си адвокат Л. твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № 5001/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК, наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК било определено едно най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години измежду наказанията по НОХД 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив и НОХД № 1376/2012 г. на Районен съд – Пазарджик, което да изтърпява при първоначален „строг режим“, като на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК било приспаднато времето, през което бил задържан по реда на ЗМВР и с постановление на Районна прокуратура – Пловдив, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 23.11.2010 г. до 04.04.2011 г.

За да изтърпи наказанието постъпил в Затвора Пазарджик на 08.08.2012 г. и бил освободен на 22.05.2014 г.

Междувременно по негово искане производството по делото било възобновено и делото било върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане. С решение по ВНОХД № 785/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив първоинстанционната присъда била изменена като наказанието „лишаване от свобода“ било намалено от четири години на една година и седем месеца. Намалено било и определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ от четири години на една година и седем месеца.

В резултат от това ищецът изтърпял в повече от определеното му наказание с 6 месеца и 27 дни, което му причинило значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, тъй като били ограничени правата му, бил отделен от семейството, дома, приятелите и нормалната среда за живот, живял при лоши хигиенни условия и „слаба“ храна.

Поради незаконното изпълнение на наложеното наказание над определения срок претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2014 г. По отношение на първоначално предявения иск за солидарното осъждане на Районен съд – Пловдив производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.

Претендира разноски.

Представя писмени доказателства: присъда по НОХД № 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив, решение по ВНОХД № 785/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, препис-извлечение от присъда, удостоверение от началника на Затвора Пазарджик.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установяване на причинените неимуществени вреди.

Моли да бъде изискано и приложено по делото НОХД № 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив.

Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Кацаров от Районна прокуратура – Пазарджик, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва иска по основание и размер.

Намира иска за недоказан, тъй като не са ангажирани писмени доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от действията на прокуратурата, а определянето на наказанието и намаляването му от въззивната инстанция е изцяло в правомощията на съда.       

Счита, че претенцията е завишена по размер и не съответства на принципа на справедливостта, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ по аналогични случаи.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Не възразява да бъде изискано и приложено НОХД № 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив, като от своя страна моли да бъде изискано и приложено и ВНОХД № 785/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Моли от Затвора Пазарджик да бъде изискано и приложено по делото копие от затворническото досие на ищеца.

Противопоставя се на искането на ищеца за допускане до разпит на свидетели, тъй като ищецът не е посочил имената им, дали се намират в родствени връзки с него и какви точно обстоятелства ще установяват.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за обезвреда на причинените на ищеца неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до окончателното изплащане на задължението.

За уважаване на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право, а именно: изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ над определения срок; настъпване на неимуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка.

            Не са налице обстоятелства и права, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

Като необходими, допустими и относими следва да бъдат приети по делото представените от ищеца писмени доказателства.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване на търпените от него неимуществени вреди е основателно, поради което следва да бъде уважено, като до разпит бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, а на ищеца бъде указано в едноседмичен срок от съобщаването да посочи името на свидетеля. Другият свидетел ще бъде допуснат при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, в случай, че допуснатият свидетел не установи спорните факти-

Следва да бъдат изискани за прилагане НОХД № 5001/2011 г. на Районен съд – Пловдив и ВНОХД № 785/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, както и заверено копие от затворническото досие на ищеца от Затвора Пазарджик.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 25.10.2019 г. от 11,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на твърдените от него неимуществени вреди.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да посочи името на свидетеля, който ще бъде разпитан по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ за прилагане НОХД № 5001/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив и ВНОХД № 785/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ДА СЕ ИЗИСКА от Затвора Пазарджик заверено копие от затворническото досие на ищеца.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

 

            Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                               

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: