РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2638
гр.
Пловдив 12 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря М.А ЧИРАКОВА, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 3923 по
описа за 2018 год. на Административен
съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „ЕВРОБУЛ
АГРО“ ООД, с ЕИК160056022, със седалище и адрес на управление:
гр. Карлово, ****, представлявано от Д.П.П., против
ревизионен акт № Р-16001618000983-091-001/07.09.2018 г., издаден от Й.Т.М.на длъжност
началник сектор – възложил ревизията и Д.А.И.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 684 от 03.12.2018г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който акт на
жалбоподателя не е признат данъчен кредит за периода м.05 - м.09.2014 г., за периода м.04-м.08.2015 г. и м.05.2016 г.,
07.2016 г. и м.08.2016 г. в размер на 43212,75 лв. и са определени лихви в
размер на 13510,58 лв., както и са определени допълнителни задължения за
корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1795,00лв. и лихва от 626,62 лв.; за
2015 г. корпоративен данък в размер на 7663,36 лв. и лихва от 1894,91 лв. и за
2016 г. корпоративен данък в размер на 1410,40 лв. и лихва от 205,70 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт,
потвърден с решението на горестоящия орган. Твърди се, че ревизионният акт е
неправилен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Счита изводите на приходната администрация за
липсата на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС за неправилни. Твърди, че
е в тежест на административния орган да установи, че дружеството „Евробул Агро”
ООД е знаело, че участва в привидни доставки и съзнателно е ползвало данъчен
кредит по фактури, оставките по които не са реално извършени. Тези
обстоятелства, според жалбоподателя, не са били установени, а изводите не се
подкрепят с каквито и да е доказателства. В допълнително становище от
процесуалния представител адв. Р.С. се твърди, че не са обсъдени доказателства
в хода на ревизионното производство – договори, протоколи за извършени СМР
обр.19 в том 2 от делото, отнасящи се до предходните доставчици. Твърди се, че
жалбоподателят разполага и с други доказателства, които на този етап не може да
представи.Претендира се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк.Б., излага становище
за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение.
Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Развива съображения
в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив не взема участие в процеса.
Административен
съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с
разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен срок – на 18.12.2018 г., а решението е връчено на 04.12.2018 г. по
електронен път, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на дружеството започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р – 16001618000983
– 020-001 от 20.02.2018 г., издадена от Й.Т.М.– началник сектор при ТД на НАП –
гр. Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил
определен до три месеца, считано от връчването на заповедта, което е сторено на
01.03.2018г. Съобразно цитираната заповед ревизираният период обхваща по
задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2016г., както и за
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. Заповедта
е изменена със заповед № Р-16001618000983 – 020-002 от 30.05.2018 г., с която е
определен краен срок до 29.06.2018г., и заповед № Р - 16001618000983 – 020-003
от 28.06.2018 г., с която е определен срок на ревизията до 01.08.2019 г.
В
срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001618000983
– 092-001 от 10.08.2018 г., против констатациите в който е подадено възражение
вх. № 70-00-9739 от 27.08.2018г. Възражението е обсъдено от компетентните
органи по приходите, изложени са допълнителни аргументи за неговата
неоснователност и въз основа на констатациите в ревизионния доклад е издаден
обжалваният РА № Р-16001618000983 – 091-001 от 07.09.2018 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1/03.01.2017г. и
приложения № 1 и № 2 към нея, издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с
чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред с възражения против констатациите в РА, повторени при съдебното оспорване.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
С процесната ревизия на дружеството –
жалбоподател не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на за периода м.05 - м.09.2014 г.,
за периода м.04-м.08.2015 г. и м.05.2016
г., 07.2016 г. и м.08.2016 г. в размер на 43212,75 лв. и са определени лихви в
размер на 13510,58 лв.
на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от „ЕВРОСТИЛ
2014 ПГ“ ЕООД, „ДАН МАШ“ ЕООД, „ТЕХНОЛОГИС“ ЕООД, „БИЛОС“ ЕООД, „ГИПСОТРОН“
ЕООД, „САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД, „ЛАТ СТРОЙ“ ЕООД, „СТРОИТЕЛСТВО 06“ ЕООД и „АЙК
КОМПЮТЪРС“ ЕООД.
С процесния РА е извършено и
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., по
реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл. 16 от с.з., съответно в
размер на 17 950,00 лв., 76 633,62 лв. и 14 104,00 лв., въз основа на констатациите на приходната
администрация, че посочените
суми представляват отчетени от „ЕВРОБУЛ АГРО“ ООД разходи
в сметка 602 „Разходи за услуги“ по фактурите, издадени от същите доставчици.
За
нуждите на ревизионно производство с протокол № 1427520/26.07.2018 г. органите
по приходите са приобщени доказателства, събрани при предходна проверка за
установяване на факти и обстоятелства на „ЕВРОБУЛ АГРО“ ООД, приключила с протокол
№ П-16001617097143-073-001 от 25.01.2018 г. Извършени били насрещни проверки на
посочените доставчици на жалбоподателя, при които дружествата - доставчици не
са представили никакви документи, за което са им били връчени ИПДПОЗЛ по реда
на чл.32 от ДОПК.. Във връзка с изследване реалността на доставките, предмет на
процесните фактури органите по приходите са изискали информация и съответните
документи, съпътстващи издадените от доставчици фактури: приемо-предавателни
протоколи за материалите, складови/експедиционни документи, фактура за извършен
транспорт, товарителница, пътен лист, идентификационни данни на транспортното
средство, с което е извършен превоза, място и период на съхранение на
материалите, информация за лицата, участвали в товарене/разтоварване на
материалите; договори за услуги /СМР, ремонт и други/ и анекси към тях, място и
период на извършване на съответната услуга, приемо-предавателни протоколи и
актове за извършени работи, количествено-стойности сметки за вложени материали
и други.
Връчено е искане на жалбоподателя „ЕВРОБУЛ
АГРО“ ООД, който е представил документи, касаещи издадените фактури от „САНТА
ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД и „СТРОИТЕЛСТВО 06“ ЕООД. Представени били: копия на договор
за ремонт на покрив от 02.08.2016 г., 2 бр. протоколи обр. 19 за извършени СМР
/без дата/ и фактурите, издадени от „СТРОИТЕЛСТВО 06“ ЕООД № 97 и № 101; копия
на договор за ремонт на хале от 10.08.2015 г., договор за изработка и монтаж на
PVC дограма-прозорци, алуминиеви врати, изграждане и монтаж
на дървена конструкция на покрив, монтаж на OSB
и битумни керемиди от 03.08.2015 г.; 2 бр. протоколи обр. 19 за извършени СМР
/без дата/ и фактурите, издадени от „САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД № 17, № 18 и № 60 с прикрепени към тях
фискални бонове за разплащания в брой. Представени са също и писмени обяснения,
с които ревизираното лице декларира, че мястото и обектите на извършените
услуги е с. ***, в потвърждение на което прилага копия на кадастрални скици.
Посочва, че работниците, участвали в обекта са към фирмата изпълнител и
доставките на материали за извършваните услуги са също задължение на
изпълнителя. Представени са също и счетоводни регистри, относно
осчетоводяването на спорните фактури, видно от които същите са отразени като
текущи разходи по дебита на сметка 601 - Разходи за материали и сметка 602 -
Разходи за външни услуги.
При извършена проверка в информационните
системи на НАП относно представените фискални бонове към фактурите, издадени от
„САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД, органите по приходите са установили, че посоченото
дружество няма регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП, а в хода на
административното оспорване били приложени копия на фискални бонове към
представените фактури, издадени от „СТРОИТЕЛСТВО 06“ ЕООД. Извършена била допълнителна
проверка в информационната база данни на НАП, при която не се установило регистрирано
на името на дружеството фискално устройство. Прието е от
приходната администрация, че нито от страна на доставчиците, нито от страна на
ревизираното лице са били представени безспорни доказателства за реалното
извършване на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и възникване на
данъчно събитие по реда на чл. 25 от с.з., органите по приходите са приели, че
не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не са признали правото на приспадане на данъчен
кредит по обследваните фактури, по които ревизираното лице е упражнило право на
данъчен кредит в общ размер на
43 212,75 лв.
За доставчиците „САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД, „ГИПСОТРОН“ ЕООД, „ЛАТ СТРОЙ“ ЕООД, „СТРОИТЕЛСТВО
06“ ЕООД, „АЙК КОМПЮТЪРС“ ЕООД е
установено, че процесните фактури не са отразени от съответното дружество в
подадените от него отчетни регистри по ЗДДС. Не са отразени в подадените
отчетни регистри и ф. № 706/19.06.2015
г., № 709/22.06.2015 г. и № 710/26.06.20158 г., издадени от доставчикът „БИЛОС“ ЕООД.
По делото в настоящото съдебно производство
се представиха от жарбоподателя два броя свидетелства за регистрация на МПС ДАФ
Влекач с рег.№ РВ6037СХ от 24.08.2017 г. и на МПС Полуремарке с рег.№ РВ5703ЕВ
от 18.06.2018 г., собственост на „Екс Порт” ЕООД.
Разпита се св. Ангел Г., който посочва, че в периода 2014 год., - 2016 год. и до
момента работи във фирмата на жалбоподателя като шофьор, тракторист. Дейността
на фирмата била животновъдство. Спомня си, че като закупила сградите на ТКЗС през 2014 год., фирмата
започнала да ги бута, тъй като били в окаяно състояние. Представлявали големи обори.
На единия обор правили разширения, а другия обор го построили чисто нов. Посочва,
че площта на едната постройка е около 1600 кв. м. Имало други две големи сгради-
навеси, които се използвали за съхранение на фуражи. Имало и стаи за живеене -
за овчарите, както и помещения за вани и перално помещение. За направата им
работели фирми от София, Самоков, последната фирма била от Тутракан, която
направила големия навес. Фирма „Гипстрон“ наливала бетоните. Свидетелят ходил
да търси хора, защото не достигала работна ръка.
Фирмата „Гипстрон“ според
свидетеля била от Самоков, а другата фирма, която извършвала ремонтите, била „Санта
Лучия“ от Самоков. Свидетелят познава тази фирма, защото трима работници спели
в къщата му. Те правели ПВЦ дограма, алуминиеви врати, странична дървена
обшивка. Материалите ги доставял М. - шофьора. Него го познавал, защото бил от селото
на св. Г.. М. карал тези материали Чепеларе, но не знае на кого са. Софийска
фирма разширявала обора, правели и къщата, където живеели. Много работели, но
не помни всички. Посочва, че фирмата „Санта Лучия“, която слагала дограмите, му
направили два прозореца на къща. Фирмата направила големия навес, но не помни
колко човека били. Св. Г. с повдигача на трактора повдигал материали. Посрещал е
работниците, изпращал ги е, а когато си тръгвали, заключвал помещението, където
си оставяли материалите и машините. Посочва, че другите хора, които работели
във фирмата от тази година вече ги нямало, тъй като фирмата нямала средства да
се поддържа. Площта, която е собственост на фирмата била голяма, но не може да
посочи колко овце се отглеждат там. Дружеството имало над сто декара собствени
и под аренда земи, които обработват – сеели се с жито, царевица, люцерна. Твърди,
че никога не е подписвал документи на тези фирми, на са му издали и документ,
когато му направили двата прозореца с алуминиева дограма на приятелски начала.
Свидетелят М.К. заявява, че познава Д. - собственикът на фирмата –
били приятели от доста години. Баща им помагал постоянно при нужда, при
отглеждане на животните. Помагал в земеделието за събиране на слама, жита за
животните. Свидетелят бил шофьор и работи в английска фирма. Към края на 2014
г. пътувал с ТИР. Не знае дали е вършил услуги на собственика на дружеството.
Той си имал работници. Спомня си веднъж да е ходил в Чепеларе за дървен
материал по молба на работниците на Д.. През
този период свидетелят не пътува и за това питал началника си, за да извърши един курс до Чепеларе. Момчетата му
платили за разтоварване на дървен материал - греди, дъски. Спомня си че ходели
в дърводелска работилница, отляво, когато се влиза в Чепеларе. Казвала се Йола“
или нещо такова. Хората на Д. не ги познавал, знаел, че са негови работници. Те
дошрли да се оправят с плащането. Не си спомня са му платили за транспорта. Спомня
си, че и двамата ги водел до Чепеларе. Разтоварили
дървения материал с трактор. Според свидетеля работниците били от софийско,
защото имали твърд говор. Св. К. познавал едно-две момчета, които работели при Д..
Единият бил Ангел и още едно момче, но не си спомня името му.
Спомня си веднъж да е товарил в с. Труд от някакъв строителен
склад строителни материали за покрива, дървена ламперия, имало арматура. Но
водил ги и в строителен склад в Карлово, където товарили арматура, платна,
керемиди, но това било по-късно. Св. посочва, че фирмата, в която работел,
фалирала. Първо се водел камионът на една фирма от
Севлиево – „Парматранс”, после на Вентекс се водели с договор за наем, но те фалирали, а после прехвърлили камиона на
Експорт. Дали са били под наем или прехвърлени камионите, не знае, но твърди,
че св. Имал право да карам всички камиони на фирмата. Св.посочва, че момчета,
които идвали с него за материалите, били майсторите на обекта. Правели обори за
животните. Двата навеса били много големи - повече от 500-600 кв. м. Не знае
колко навеса притежава фирмата. Имало постройки за сено - сеновал. Фирмата на Д.
имала животни – овце, трактори, фуражи, имали земи, а бащата на св. помагал в
земеделието. На свидетеля платили в брой 350 лв. за курса в Чепеларе, а за
другия курс - 150 лв. Посочва, че имало товарителници, но той не ги е подписвал.
В съдебно заседание на 12.09.2019г. е
прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от
вещото лице И.С.. Съдът кредитира изготвеното заключение като компетентно,
обективно и безпристрастно, без противоречие с останалите писмени доказателства
по делото.
Така по
доставките по процесните фактури съдът намира за установено следното:
1.
По отказан
данъчен кредит в размер на 1
340,00 лв. по фактура №**********/15.05.2014 г. с предмет на доставката
материали – иглолистни греди и дъски, издадена от „ЕВРОСТИЛ 2014 ПГ“ ЕООД от дружеството доставчик на са представени
доказателства. Установено е, че фактурата е включена в отчетните
регистри по ЗДДС с получател ревизираното дружество. Вещото лице е установило,
че жалбоподателят е взел съответните счетоводни записвания – Дт 601, Дт см.4531
– Начислен ДДС и Кт см.401 Доставчици, липсват съпътстващи документи за
продажбата.
При
липсата на всякакви съпроводителни документи и липса на доказателства както за
прехвърлянето на стоката, предмет на доставка, така и на документи, доказващи
материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставцика, съдът намира
изводите на приходната администрация за правилни.
2. По отказан данъчен кредит в размер на 4050,00 лв. по фактури № 17/21.08.2015 г., № 18/24.08.2015 г. и №
60/31.08.2015 г. с предмет на доставките прозорци, врати, изграждане и монтаж
на покрив, ремонт, издадени от „САНТА ЛУЧИЯ 2014“
ЕООД гр. Самоков, е установено, че не са представени документи, процесните
фактури не са отразени от дружеството в подадените от него отчетни регистри по
ЗДДС. Декларираната
от лицето основна дейност в подадената за 2015 г. годишна данъчна декларация
/ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО е с код по КНПД 4639 „Неспециализирана търговия на едро
с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Не са установени данни за
обектите, от които „САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД осъществява дейността си, както и
данни за регистрирани ФУДВ. При проверка на подадената за годината ГДД
по чл.92 от ЗКПО не е установено дружеството да разполага със собствени активи.
За периода на издаване на фактурите – м.08.2015 г. в дружеството няма назначени
лица на трудов договор.
От своя страна вещото лице установява, че доставчикът
не е декларирал в дневника за продажби за дан.период м. август 2015 г.
издадените фактури към жалбоподателя. При жалбоподателя са взети съответните
счетоводни операции – за материали – Дт см 601, а за услугите – Дт см. 602,
както и Дт см.4531 Начислен ДДС и Кт см.
401 Доставчици.
При така събраните доказателства по отношение
на издадените от този доставчик фактури, съдът намира изводите на приходната
администрация за правилни и законосъобразни. Действително, по делото са
представени два договора от 03.08.2015 г. и от 10.08.2015 г., както и два броя
протоколи образец № 19 от 21.08.2015 г. и от 24.08.2015 г. Въпреки това, не се
установи безспорно по делото фактурите да са намерили отражение в дневчиците за
продажби на доставчика, не се установи и дружеството доставчик да притежава
кадрова и материална обезпеченост във връзка с извършването на услугите по
изработка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, изграждане и монтаж на
дървена конструкция на покрив – труд и материали и извършване на ремонт на
покрив, жалбоподателят е декларирал, че работниците, участвали за изпълненито
на обекта, са на фирмата – изпълнител. Няма данни да са ползвани
подизпълнители, нито доказателства за това, че фирмата е имала работници. Не са
представени доказателства за транспорт, командировки на работниците, както и
доказателства за това как строителните материали, по думите на жалбоподателя
задължение на изпълнителя, са достигнали до обекта. На л.307 по делото е приложена
справка, от която се установява, че доставчикът няма регистрирано ФУ. Не се
установи в настоящото производство плащането да е било отразено в надлежно
регистрирано фискално устройство от страна на доставчика.
3.По отказан данъчен кредит в размер на 4666,72 лв. по фактури № 1205/10.07.2015 г. и № 1209/17.07.2015 г.
с предмет на доставките СМР, издадени от „ГИПСОТРОН“ ЕООД гр. София в хода на ревизията доставчикът не е
съдействал на приходната администрация чрез представянето на изискани
документи.
Не се ангажираха доказателства от жалбоподателя
относно включването на процесните
фактури в подадените от доставчика отчетни регистри по ЗДДС. При извършена допълнителна
проверка в хода на административното обжалване не са установени назначени в
дружеството лица на трудов договор. По делото в хода на ревизията са
представени два протокола обр. №19 от 10.07.2019 г. и от 17.07.2015 г. за СМР –
бетониране на двор – 310 кв.м. и подравняване, почистване на терен за тротоар,
редене на плочи, изкоп за бордюр, насип със сипица над плочи, естановени и от
вещото лице с експертизата.
Съдът намира, че представянето само на протоколи
образец 19 за СМР не са достатъчно доказателство за извършените СМР, тъй като
не е доказано доставчикът да разполага с техника и наети лица, които да
извършат услугите, предвид обясненията на управителя, че работници и материали
са били задължение за доставчика. Няма данни и за подизпълнител.
4. по отказания данъчен кредит в размер на 6
869,10 лв. по
фактури № 140/20.05.2016 г., № 141/25.05.2016 г., № 142/27.05.2016 г., № 143/30.05.2016 г., №
448/22.07.2016 г. и № 450 от 25.07.2016 г. с предмет на доставките
хидроизолация, материали, СМР, ремонт на покрив, издадени от „ЛАТ-СТРОЙ“ ЕООД гр.
Дупница, е установено, че доставчикът не е съдействал на приходната
администрация по установяването на доставките и представянето на документи в
тази връзка,
както и че тези фактури не са отразени от дружеството в подадените от него
дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС.
От вещото лице е установено, че фактурите са
отразени в счетоводството на жалбоподателя, както и че по една от фактурите
0 450/ 25.07.2016 г. има сключен договор за ремонт на покрив от 15.07.2016
г. - без подписи и печати върху него /л.363/, положени от страните по договора
– л.365 по делото. Установява се по делото и договор от 29.04.2016 г. с подпис
и печат само на изпълнителя по него/ л.400/, представени в хода на ревизията от
жалбоподателя. Вещото лице подробно посочва в заключението видовете СМР и
материали, за които се откриват данни единствено във фактурите. Други
доказателства не са представени.
Съдът намира, че представянето на договори,
единият от които без подписи и печати на страните, а другият – без подпис и
печат на възложителя, протоколи за СМР не са достатъчно доказателство за
извършените СМР. Не е доказано от страна на жалбоподателя, въпреки дадените
указания с насрочването на делото, доставчикът да разполага с техника и наети
лица, които да извършат услугите и наличието на материалите, посочени във
фактурите, предвид обясненията на управителя, че работници и материали са били
задължение за доставчика. Няма данни и за подизпълнител.
5. По отказан данъчен кредит в размер на 2 270,00 лв. по
фактури № 97/19.08.2016 г. и № 101/26.08.2016 г. с предмет на доставките
материали, издадени от „СТРОИТЕЛСТВО 06“
ЕООД гр. Тутракан на извършената насрещна проверка при доставчика не са
били представени исканите с нарочно искане доказателства, а при
проверка в информационните системи на НАП е установено, че процесните фактури
не са отразени от дружеството в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС.
Извършена била допълнителна проверка в информационната база данни на НАП, при
която не се установило регистрирано на името на дружеството фискално устройство
– л .308 по делото.
Вещото лице е установило във връзк, че
процесните доставки са осчетоводени при жалбоподател. Представен е договор за
ремонт на покрив от 02.08.2015г. за ремонт и полагане на топлоизолация на
покрив, както и два протоколи обр.№ 19 от 19.06.2016 г. за доставка на
стиропор, доставка и полагане на полимерна мазилка, доставка и монтаж на
стъклотекстилна армираща мрежа и от 26.08.2016г. за демонтаж на съществуваща
конструкция, изграждане на нова от дъсчена ламперия, полагане на мушама и
летви, нареждане на керемиди, измазване на капаци с варов разтвор, товарене и
извозване на отпадъци.
Съдът намира, че представянето на договори и
на протоколи образец 19 за СМР не са достатъчно доказателство за извършените
СМР, тъй като не е доказано доставчикът да разполага с техника и наети лица,
които да извършат услугите, предвид обясненията на управителя, че работници и
материали са били задължение за доставчика. Не са представени и доказателства и
за транспортиране на стоки и работници. Наличието на фактура, която е надлежно
осчетоводена при жалбоподателя, не обуславя извод за наличие на реална доставка.
От своя страна липсата на отразени фактури в дневниците за продажби и на касови
бележки от фискално устройство означава, че този данък изобщо не е отразен като
задължение на дружеството и не е постъпил в бюджета, както и не са заплатени
дължимите преки данъци за тези доставки.
6. По отказан данъчен кредит в размер на 320,00 лв. по
фактура №440/22.09.2014 г. с предмет на доставката СМР с цел спиране на течове,
издадена от „ТЕХНОЛОГИС“ ЕООД
гр. София е установено, че процесната фактура е отразена от
лицето в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответния данъчен
период. При извършена проверка в информационните системи на НАП е установено,
че в дружеството няма наети на трудови правоотношения лица.
Вещото лице е установило, че е извършено
осчетоводяване на фактурата при доставчика, но по делото не са представени
никакви документи относно реалността на доставката, технически потенциал за
извършването на услугата от страна на доставчика. При така събраните
доказателства по отношение на издадените от този доставчик фактури, съдът
намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.
7. По отказан данъчен кредит в размер на 283,33 лв. по
фактура №**********/30.08.2016 г. с предмет на доставката материали, издадена
от „АЙК КОМПЮТЪРС“
ЕООД гр. София е установено, че процесната фактура не е отразена в отчетните регистри
на лицето по ЗДДС.
От страна на жалбоподателя не са установени
допълнителни доказателства за реалното осъществяване на доставката на
материали, нито в какво се изразяват същите. При така събраните доказателства по
отношение на издадената от този доставчик фактура, съдът намира изводите на
приходната администрация за правилни и законосъобразни.
8. По отказан данъчен кредит в размер на 5083,60 лв. по фактури №328/31.05.2014 г., №725/25.06.2014 г.,
№726/27.06.2014 г., №731/18.07.2014 г. и №733/09.08.2014 г. с предмет на
доставките материали, СМР, зидане, измазване, боядисване, демонтаж и монтаж,
издадени от „ДАН МАШ“ ЕООД гр.
София е установено, че процесните фактури са отразени от
дружеството в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС с посочен предмет на
доставките „услуги“ и „материали“. При извършена допълнителна проверка в
информационната база данни на НАП в хода на настоящото обжалване не се
установиха назначени в дружеството лица на трудов договор.
Вещото лице установява, че счетоводно
фактурите са отразени при жалбоподателя. В експертизата се твърди, че по делото
е наличен договор от 29.04.2016г. за
шпакловка, боядисване, доставка и монтаж на врати и др., а такъв не беше
открит, нито е представен от жалбоподателя. В същото време фактурите са от 2014
г., поради което дори и да същестуа такъв договор, същият е с много по-късна
дата от издадените фактури за СМР. Установи се също, че протокол обр.19 от
31.05.2014 г. е без подпис на възложителя.
Съдът намира, че представянето само на
протокол за СМР и то по една от фактурите не е достатъчно доказателство за
реално извършените СМР от този доставчик. Не е доказано от страна на
жалбоподателя, въпреки дадените указания с насрочването на делото, доставчикът
да разполага с техника и наети лица, които да извършат услугите и наличието на
материалите, посочени във фактурите, предвид обясненията на управителя, че
работници и материали са били задължение за доставчика. Няма данни и за
подизпълнител.
9. По отказан данъчен кредит в размер на 8 330,00 лв. по
фактури № 205/21.04.2015 г., № 207/27.04.2015 г., № 213/08.05.2015 г., №
214/15.05.2015 г., № 216/22.05.2015 г., № 217/29.05.2015 г,. № 706/19.06.2015
г., № 709/22.06.2015 г. и № 710/26.06.2015 г. с предмет на доставките
материали, СМР, демонтаж и монтаж на покривна изолация, керемиди, издадени от „БИЛОС“ ЕООД гр. София е
установено, че процесните фактури са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на
„БИЛОС“ ЕООД, с изключение на фактури №
706/19.06.2015 г., № 709/22.06.2015 г. и № 710/26.06.20158 г.При извършена
допълнителна проверка в информационната база данни на НАП в хода на настоящото
обжалване не се установиха назначени в дружеството лица на трудов договор.
Вещото лице установява, че счетоводно
фактурите са отразени при жалбоподателя, както и че с изключение на две фактури
№ 205 и № 207, за останалите фактури са представени протоколи обр. № 19 за
извършените СМР, както и договор от 20.04.2015 г. за СМР.
Не са представени никакви други документи
относно реалността на доставката – технически и кадрови потенциал за
извършването на услугата от страна на доставчика, а е установено от приходната
администрация, че доставчикът не разполага с такъв. При така събраните
доказателства по отношение на издадените от този доставчик фактури, съдът
намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.
С процесния РА е извършено и
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., по
реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл. 16 от с.з., съответно в
размер на 17 950,00 лв., 76 633,62 лв. и 14 104,00 лв..
въз основа на констатациите на приходната
администрация, че посочените
суми представляват отчетени от „ЕВРОБУЛ АГРО“ ООД разходи
в сметка 602 „Разходи за услуги“ по 14 бр. фактури (за СМР, зидане измазване и
боядисване, демонтаж и монтаж, изграждане и монтаж на покрив, извършен ремонт,
ремонт на покрив), издадени от „ДАН МАШ“ ЕООД, „ТЕХНОЛОГИС“ ЕООД, „БИЛОС“ ЕООД,
„ГИПСОТРОН“ ЕООД, „САНТА ЛУЧИЯ 2014“ ЕООД и „ЛАТ СТРОЙ“ ЕООД.
Настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
На
първо място съдът намира, че РА е издаден от компетентни органи по приходите
/така чл.119 ал.2 от ДОПК в сега действащата им редакция/, в предвидената за
това форма и при липсата на допуснати нарушения на административно
производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното
производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с
доказателствените средства, допустими в процеса.
Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, на следващо място, че фактическите
констатации на органите на приходна администрация по отношение на допълнително
определените данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. От страна на
жалбоподателя не се ангажираха други доказателства във връзка с реалността на
доставките по тях. Не се доказа от жалбоподателя доставчиците да са разполагал
с материално-техническа база за извършване на доставките, нито че същите са разполагали
с фактурираните материали, нито за транспортирането им. Не се установи за никой
от доставчиците да е имал сключени трудови или граждански договори за
обезпечаване на работната ръка.
Съдът кредитира разпитаните свидетели, доколкото
същите установяват да познават жалбоподателя, установяват се близки приятелски
отношения. Не могат да се кретидират твърденията на св. К., че е ходел с
камион, чужда собственост и без необходимите за това документи, на два пъти да
снабдява жалбоподателя с материали. Споделя, че имало товарителници, но той не
се подписвал. Посочва какви суми са му били предоставени за услугата, но
документи в тази насока не се представят както от момчетата, за които твърди да
са се договаряли от името на доставчиците, така и от самия жалбоподател.
Свидетелят Г. пък не посочва имената на хората, с които твърди да е контактувал
и които са живели в къщата му, докато работят на обекта, но си спомня коя от
фирмите точно какво е правила на обекта на дружеството жалбоподател и от кой
град е. Съдът кредитира неговите показания относно твърденията, че е търсил на
жалбоподателя работна ръка.
Според чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, а данъчно събитие по чл.25 ал.1 ЗДДС представлява доставката на
стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25 ал.2 ЗДДС). От така
цитираните законови разпоредби следва изводът, че наличието на действително
осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на
данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС и изпълнението й следва да
бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има
право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената
справка-декларация.
Поради това в случая не би могло да се приеме, че са
налице безспорни доказателства, от които да се установи извършването на
доставка на процесните стоки. При липса на такива доказателства за реалност
като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за лицето не
може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по
издадените фактури. В този смисъл са и нормите на Директива 2006/112/ЕО. Според
чл. 167 от Директивата, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по
време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.63 от
Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато
стоките или услугите са доставени. В този смисъл, за да възникне изискуемост на
данъка, първо е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка.
Съдът на ЕО постановява, че правните субекти не могат
с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на
Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело
Fini H, C-32/03, Recueil, стр. І -1599, точка 32, Решение по дело
Halifax и др., точка 68 и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 54/. Поради това
националните административни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е
упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба /Решение по дело Fini H, точки 33
и 34, Решение по дело Kittel и Recolta
Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012г. по дело Veleclair, С-414/10,
точка 32/.
Съдът намира за правилни изводите на приходната
администрация за наличие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а именно че не е налице
право на данъчен кредит за данък, тъй като данъкът е начислен без основание.
По изложените аргументи обжалваният РА е
законосъобразен, в частта си по отношение преобразуването на декларирания от
жалбоподателя счетоводен финансов резултат за 2014г., 2015г. и 2016г. със
сумите на осчетоводени разходи за закупени инертни материали и услуги.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция.
В този смисъл всички данъчнозадължени лица са длъжни
да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба
на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път
или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство,
когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на
счетоводен разход за данъчни цели, съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.
Въз основа на събраните доказателства и изложеними
мотиви по ЗДДС, съдът намира, че органите по приходите правилно са установили,
че по фактурите от посочените лица не е доказано реално изпълнение на
договорените стопански операции. Реалното наличие на доставка не се доказва
само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците
за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Представените
от ревизираното лице договори и протоколи, представляват частни документи, а
освен това не доказват каквато и да било
конкретно извършена работа, твърде общи и бланкетни са. Съдът посочи
по-горе в изложението, че не ги приема за достоверни, тъй като при извършените
насрещни проверки на доставчиците доставчик, от проверките в информационните
масиви на НАП се установява тези лица да не разполагат с необходимата ресурсна
обезпеченост да доставят процесните услуги.
Реалността на доставките е важна и за нуждите на ЗКПО,
тъй като само при действително осъществени сделки, биха могли да се признаят
разходи за дейността при получателя по фактурите.
Поради това в издадените
първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват
данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик. Така процесните
първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция, а според
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Липсата на доказателства за
реалното осъществяване от посочените доставки/ услуги предпоставя и извод за
прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, считащ за отклонение
от данъчно облагане и заплащането или начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги, без те да са били реално осъществени.
Ето защо съдът намира изводът на органите по приходите
за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с
чл. 10, ал. 1 и ал. 4 и чл. 16 от с.з., за 2014, 2015 г. и 2016 г. в посочените
размери за правилни и законосъобразни. Разходите по процесните фактури правилно
не са признати за данъчни цели, поради което в рамките на закона е увеличен
счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане,
съответно доначислен е и полагащия се корпоративен данък за ревизираните
години.
В настоящото производство събраните в хода на
ревизията доказателства не бяха оборени, поради което съдът намира, че
издадения ревизионен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора страните на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдена равностойността на осъществената
юрисконсултска защита, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъде присъдена сумата от 2036 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд -
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВРОБУЛ АГРО“ ООД, с ЕИК160056022, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ****,
представлявано от Д.П.П., против ревизионен акт № Р-16001618000983-091-001/07.09.2018
г., издаден от Й.Т.М.на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Д.А.И.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден с решение № 684 от 03.12.2018г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. Пловдив,
с който акт на жалбоподателя не е признат данъчен кредит за периода м.05 -
м.09.2014 г., за периода м.04-м.08.2015
г. и м.05.2016 г., 07.2016 г. и м.08.2016 г. в размер на 43212,75 лв. и са
определени лихви в размер на 13510,58 лв., както и са определени допълнителни
задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1795,00лв. и лихва от
626,62 лв.; за 2015 г. корпоративен данък в размер на 7663,36 лв. и лихва от
1894,91 лв. и за 2016 г. корпоративен данък в размер на 1410,40 лв. и лихва от
205,70 лв.
ОСЪЖДА ЕВРОБУЛ АГРО“ ООД, с
ЕИК160056022, със седалище и адрес на управление:
гр. Карлово, ****, представлявано от Д.П.П., да
заплати на Национлана агенция за приходите, дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от лв. 2036/две
хиляди тридесет и шест/ лева, представляващи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :