РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 18.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и
с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 560 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 284 и
сл. Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във
вр. с чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
във връзка с чл. 205 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила искова
молба и уточнения към нея с вх. № 787/25.02.2019 г. по описа на АС – Русе (л.
34 – л. 35 от делото), предявена от П.И.М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“
– гр. София на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49 000 лв. за периода от
15.07.2012 г. - 04.12.2013 г., причинени му в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на служителите от „Следствен арест“ – гр. Русе да
осигурят на ищеца нормални битови условия за срока на пребиваването му в ареста
в посочения период. Заявено е и искане за присъждане на законната лихва върху
търсената сума до окончателното й плащане. Според ищеца претендираните
неимуществени вреди се изразяват в страдания, унижения на човешкото
достойнство, дискомфорт и са от незаконни действия и бездействия на ответника,
изразяващи се в: недостатъчна жилищна площ в килията, в която е пребивавал в Следствен
арест – Русе; лоши хигиенни условия в килията – липса на течаща вода, липса на
тоалетна; недостатъчно отопление през зимния период, проветряване. Според ищеца
поради липсата на тоалетна в килията по голяма нужда се е ходило определено
време по график – само сутрин, обед и вечер, а извън това време по малка нужда
в шишета; освен това ищецът сочи че през целия период на престой е имало
денонощно светене на две лампи; позовава се и на липса на условия за двигателна
активност.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" -София оспорва иска и моли за
отхвърлянето му. В представени по делото писмено становище / л.121-л.126/ ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на периода до 29.11.2013 г., а в останалата част счита, че искът е
неоснователен и недоказан. В депозирано становище с вх.№2857 от 18.08.2020 г. по описа на съда поддържа довод за погасяване по
давност на исковата претенция за целия претендиран период. Моли за отхвърлянето
на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият в производството прокурор
от Русенската окръжна прокуратура дава заключение за недопустимост на иска,
досежно периода до 29.11.2013 г., а за останалия период – да частичната му
основателност.
Административен съд – Русе, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от справка от Районна служба
"Изпълнение на наказанията" – Русе, изпратена до съда с писмо рег. № 2471/15.07.2020
г. (130- л. 132) ищецът е бил задържан в Арест – Русе на 15.07.2012 г. по ДП №
790/2012 г. по описа на ОП – Русе. За периода на задържане М. е пребивавал в
Ареста – Русе, в килия № 11, която е с размери 4,25 м/2,15 м или 9,14 кв. м. с
подробно описани в справката лица и периоди на престой.
Не се спори между страните, че през
2012 - 2013 г. арестът е разполагал с 23 килии и капацитет от 51 задържани лица.
В килиите не е имало тоалетни и бани. Имало е
три общи санитарни възли - баня и тоалетни, с умивалници между тях,
ползването на които е било осъществявано по график три пъти дневно. Извън този
график, задържаните лица са били извеждани до тоалетна след сигнализиране с
бутони от килиите или почукване на вратата на килията. Всички килии са имали
прозорец със светла отваряема площ 83/55 см за естествена слънчева светлина и
още един прозорец със същата площ към арестния коридор с монтирани пред него
две крушки, които светят денонощно за осъществяване на наблюдение на
задържаните лица. Вентилацията в килиите била чрез аспирационна система, която
обхващала цялата сграда на ОДМВР – Русе, в която се помещава Следствения арест.
Във всяка килия имало разклонение на вентилационната система с отвор, на който
била поставена защитна перфорирана ламарина. В коридорите на ІІ арестански етаж
имало монтирани три климатика (BTU 24),
с които допълнително се осъществявала вентилация както и охлаждане или
отопление при необходимост. Отоплението се извършвало чрез централна
отоплителна система с монтирани радиатори в обходния коридор и вградени в
стените между килиите.
През 2014 – 2015 г. е правен ремонт,
след който във всяка килия е бил изграден санитарен възел с течаща вода и тоалетна.
Арестът се помещавал в сградата на ОД
на МВР – Русе и не разполагал с помещение за престой на открито. За такова е
било обособено закрито помещение от 31,30 кв.м., намиращо се на III етаж, което
се е ползвало след заявено желание чрез вписване в Дневник за разходка в каре.
До него са били разположени телефоните.
Медицинското обслужване в ареста е
било извършвано от медицински специалист – фелдшер. Видно от справката на ищеца
били извършени допълнителни медицински прегледи (освен при постъпването му в
Ареста) на 24.07.2012 г., 20.08.2012 г., 27.08.2012 г., 03.09.2012 г.,
10.09.2012 г., 19.09.2012 г., 10.10.2012 г., 06.12.2012 г., 12.02.2013 г. и
25.02.2013 г., както и на 16.08.2012 г. е бил посетен от ЦСМП – Русе, а на
26.02.2013 г. е бил изведен за посещение при стоматолог.
За доказване на описаните в исковата
молба факти по делото е разпитан св. В.С.Д., пребивавал в килия № 11 на
Следствен арест – Русе в периода 31.10.2013 г. – 06.03.2014 г.
Свидетелят посочва, че познава ищеца,
тъй като в периода ноември – декември 2013 г. е бил с него в една килия в
ареста в Русе, като за известно време в същата килия е имало и друг арестант, а
след това са били само двамата с ищеца. В килията в този момент нямало
санитарен възел, а посещението на тоалетната е ставало по график сутрин около
6:00 – 6:30 часа, по обяд около 12:30 – 13:00 часа и вечер в 18:00 – 18:30
часа. През останалото време задържаният е трябвало да почука на врата на
килията, за да се отзове служител от ареста, който да го изведе от килията за
ползване на тоалетна, но често се е налагало да се изчака реакцията на
охраняващите дори до 2-3 часа. В процесната килия № 11, която свидетелят сочи
като по-малка от останалите килии в ареста, в които е бил преместван, имало
осветление – над вратата на килията имало прозорче само с решетка, зад което
имало електрическа крушка, светеща денонощно. Килията разполагала и с още едно
прозорче, отварящо се V-образно,
което е обърнато към остъклена тераса („обходен коридор“ според справката от
Арест – Русе), чиито стъкла обаче били закнижени и влизащата в килията слънчева
светлина била изключително малко. Отварянето на това прозорче не можело да
осигури достатъчно проветряване на килията. В килията нямало баня и течаща
вода, а се е ползвала обща баня по график два пъти седмично, но в повечето
случаи липсвала топла вода. Свидетелят посочва, че в килията липсвало парно
отопление, а имало само климатик в коридора, от който обаче килията не можела
да се отоплява практически. Не знае дали е имало вградени радиатори в стените
на килиите. Сочи само, че в конкретната килия било студено зимно време и е
трябвало да стои с яке. Извеждането на открито за разходка всъщност се е
осъществявало в помещение на третия етаж в сградата на следствения арест,
където имало затворено помещение, обособено за целта с отваряеми, но също малки
прозорци. При желание задържаните лица били извеждани там за 30-40 мин. като в
помещението били едновременно около 20-тина човека.
Относно условията за престой в
Следствен арест – Русе и режима на пребиваване на задържаните лице в битово
отношение информация дава и св. Т.Г.Л. – младши инструктор по охраната в Арест
– Русе. Той описва, че 2013 г. в килиите в ареста нямало мивка и санитарен
възел. Капацитетът бил 51 лица, но понякога броят на задържаните бил и по-голям
и тогава за повечето хора били поставяни допълнително дюшеци в килиите. Чисто
спално бельо било предоставяно веднъж седмично в събота, като се допускало и
внасяне на лично спално бельо.
Показанията на св. Л. по отношение на
размера на килиите, осветяването им, вентилацията, отоплението и
климатизацията, кореспондира с данните предоставени от Районна служба
„Изпълнение на наказанията“ – Русе. Потвърждава, че отопляването на килиите
става чрез централно парно отопление с радиатори, вградени в стените на
килиите, а вентилацията – чрез сградна вентилационна система. Потвърждава, че
към 2013 г. в килия № 11 липсвала течаща вода и едва в края на 2014 г. след
извършен ремонт в килията бил изграден санитарен възел с течаща вода. Общата
баня се ползвала по график – два пъти седмично от всяка килия, като лятно време
при желание задържаните можели да я ползват и допълнително без график.
Свидетелят посочва също, че в Следствен арест – Русе по принцип не може да се
осъществи престой на открито, поради което именно за тази цел е пригодено
специално помещение, което представлява обединени три килии с отворени
прозорци, в което се извършват разходки на задържаните лица. Медицинското
обслужване на задържаните се осъществявало от фелдшер, като в негово отсъствие
се ползвали услуги на общопрактикуващ лекар от Транспортна болница. Хигиената
на килии се извършвала от самите задържани лица като за целта им били
предоставяни необходимите средства за почистване – парцали, кофи, метли,
ежедневно след 17 часа (след вечеря).
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста –
Русе през периода 15.07.2012 г. – 04.12.2013 г. Искът е предявен на 26.11.2018
г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик, с който исковата молба е
изпратена до съда (л. 4). При това положение основателно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за
времето преди 26.11.2013 г. По силата на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Както е посочено в Решение № 12306 от 16.09.2019
г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., правото на обезщетение за вреди
възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена
среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица незаконно
бездействие. Следователно, за периода 15.07.2012 г. – 25.11.2013 г.,
включително, претенцията е погасена по давност
и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В рамките на
оставащия претендиран период 26.11.2013 – 04.12.2013 г. /общо девет дни/ ищецът
е пребивавал в Ареста – Русе, видно от представената по делото справка (л.
130). Впоследствие той е бил преведен в Затвора Белене.
С оглед на горното предмет на
преценка от съда следва да е осигуряването на необходимите условия за
изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража през периода 26.11.2013
г. – 04.12.2013 г. или общо 9 дни.
Недоказани са твърденията на ищеца,
че в килиите не е имало достатъчно осветление, отопление и вентилация със свеж
въздух. Установено е, че всички килии в ареста са имали отваряеми прозорци към
вътрешния двор или към улицата, при което достъпът на слънчева светлина и
притокът на свеж въздух са били възможни. Съгласно чл. 20, ал. 2, пр. 2 ППЗИНЗС
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. Ищецът не сочи и не доказва конкретно нарушение на
съответния стандарт. Не могат да бъдат кредитирани в тази посока показанията на
св. Д., които установяват единствено субективната му преценка относно
количеството светлина, топлина и вентилация.
Установено е по делото, че за времето
от 26.11.2013 г. до 04.12.2013 г. ищецът
е бил настанен в килия № 11 с площ 9,14 кв.м., в която е пребивавал само с още
едно лице, при което е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.
м. по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.
Съдът намира, че останалите твърдения
на ищеца са доказани.
Установено е, че всички килии в
ареста, включително килия № 11, в която е пребивавал ищецът през горните 9 дни,
не са били снабдени със самостоятелни тоалетни и бани. По този начин е нарушен
чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, изискващ осигуряване на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Установено е също така, че ищецът не е бил извеждан на
разходка на открито, което е нарушение на правото на престой на открито не
по-малко от един час на ден по чл. 240 във вр. с чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Липсата
на постоянен достъп до санитарен възел и престой на открито в ареста са проявни
форми на поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на задържането по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, които уронват човешкото достойнство и пораждат
чувство на малоценност.
Посоченото отклонение от подходящата
жизнена среда за ищеца е нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, съгласно който
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко и унизително отношение. А на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на задържаните под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
По силата на чл. 12, ал. 1 ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Ответникът не е изпълнил задължението си да осигури
изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на
мярката за неотклонение задържане под стража, взета по отношение на ищеца. В
резултат от противоправното му бездействие ищецът е претърпял твърдяните
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, уронване на
престижа.
В съответствие с чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС
съдът взе предвид кумулативното въздействие на всички обстоятелства, които са
се отразили върху физическото и психическото състояние на ищеца по времето,
когато е бил задържан под стража. Съдът отчита продължителността на
неблагоприятните условия в ареста и техния характер – 9 дни, без постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода и поне 3 часа без престой на открито.
Краткото времетраене и съотношението между претендираните и доказаните
нарушения налагат извод за нисък интензитет на понесените неимуществени вреди.
С оглед на горните обстоятелства и на
основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедлив размер на обезщетението от 90
лв., която сума се дължи ведно с текущата законна лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане. В останалия размер искът е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на иска,
на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева. Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно
отхвърляне на исковата претенция /в последната хипотеза процесният казус непопада/.
По изложените съображения Русенският
административен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр.София да заплати на П.И.М., понастоящем в Затворническо
общежитие – Кремиковци, гр. Бухово към Софийски затвор, ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно бездействие на
администрацията да осигури благоприятни условия за изтърпяване на мярката за
неотклонение задържане под стража в Следствен арест – Русе за периода 26.11.2013 г. - 04.12.2013 г., в размер на 90 /деветдесет/
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за размера
над 90 лева до първоначално предявения размер от 49 000 лв., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Русенския административен съд съгласно чл. 285, ал. 1,
пр. 2 ЗИНЗС.
СЪДИЯ: