РЕШЕНИЕ
№............/...........2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 163/2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу извършеното от началника на СГКК –
Варна по заявление на А.В.Ц. с рег. № 05-12452/10.11.2016 г. действие по
вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти на определеното съгласно
заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя на ОбНС – Варна право на
преминаване през ПИ с идентификатор 10135.2723.783.
С оплакване за допуснати в
административното производство съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, свързани с неуведомяването на
жалбоподателите за постъпилото заявление за изменение в КРНИ и за извършеното
въз основа на него вписване на правото на преминаване през собствения им поземлен
имот с идентификатор 10135.2723.783, както и за противоречие с приложимите
материално-правни разпоредби на обжалваното действие по вписване в КРНИ се иска
то да бъде отменено от съда като на жалбоподателите се присъдят сторените по
делото съдебни разноски.
В хода на съдебното производство жалбата
се поддържа изцяло и от двамата жалбоподатели. Началникът на СГКК – Варна –
ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, редовно
призован, не се явява в проведените по делото съдебни заседания. С постъпило
със съпроводително писмо с. д. № 4390/02.03.2018 г. писмено становище /л. 44 и
45 от делото/ възразява срещу допустимостта на жалбата като се позовава на съобщаване
на кадастралното изменение на всички заинтересувани лица по реда на чл. 61 ал.
1 АПК и на протокол на СГКК – Варна от 18.01.2018 г., според който в
законоустановения срок не са постъпили жалби срещу него. В отношение на евентуалност
оспорва основателността на жалбата като сочи, че изменението в кадастралния
регистър в частта за ПИ 10135.2723.783 е извършено в съответствие с влязло в законна
сила съдебно решение по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС. Заинтересуваното лице А.В.Ц.,
по чието заявление е извършено изменението в КРНИ, оспорва изцяло жалбата като
счита, че в хода на административното производство и при извършване на
поисканото отразяване в КРНИ на правото на преминаване през ПИ 10135.2723.783 началникът
на СГКК – Варна е спазил административнопроизводствените правила, както и
приложимите материалноправни разпоредби.
І. По допустимостта на съдебното
производство съдът намира следното:
Жалбата е предявена срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 ал. 1 АПК, какъвто е волеизявлението на началника на СГКК – Варна, изразено
с обжалваното действие по вписване в КРНИ на правото на преминаване в частта за
ПИ 10135.2723.783. Оспорването е заявено от процесуално легитимирани лица по
смисъла на пар. 1 т. 13 ДР ЗКИР – това са собствениците на ПИ 10135.2723.783, за
който в КРНИ е отразено правото на преминаване. Данни за правото на собственост
на жалбоподателите се съдържат в приложената на л. 85 и 86 от преписката скица
на ПИ 10135.2723.783, в която като собственик на имота, с номер по предходен
план 3246 и с местонахождение в местността „Траката“, е посочена Е.П.Т., както
и в приложения на л. 26 и 27 от делото нот. акт № 73, т. І, рег. № 1130, дело №
71/2007 г. на ВН, с който Е.П.Т. е закупила ПИ 3246 в местността „Траката“,
като видно от приложеното на л. 28 от делото удостоверение за граждански брак сделката
е изповядана нотариално по време на брака й с И.А.Т., поради което на основание
чл. 21 ал. 1 СК имотът е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО.
Съдът не споделя възражението на
ответника за просрочване на жалбата. Съгласно чл. 149 ал. 1 АПК административните
актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Съгласно
действащата в периода на извършване на кадастралното изменение редакция на чл.
61 АПК /тази от ДВ бр. 27/2014 г./ административният акт се съобщава в
тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани лица, включително на
тези, които не са участвали в производството като ал. 2 регламентира няколко
способа за извършване на съобщаването: чрез устно уведомяване за съдържанието
на акта, което се удостоверява с подписа на извършилото го длъжностно лице, или
чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс,
ако страната е посочила такива. С ал. 3 е предвидено, че когато адресът на
някое от заинтересуваните лица не е известен или то не е намерено на посочения
от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в интернет
страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Видно
от приложения на л. 82 от преписката протокол, административният орган е съобщил
акта на жалбоподателите по реда на ал. 3 чрез поставяне на съобщение на таблото
за обявления в службата по кадастъра, като според съдържанието на протокола
съобщението е поставено на 03.01.2018 г. и е снето на 18.01.2018 г. Причина да
се премине към този ред за съобщаване е обстоятелството, че първоначално
изпратеното до жалбоподателите чрез „Български пощи“ ЕАД уведомително писмо рег.
№ 24-24916/08.12.2017 г. е върнато обратно с отбелязване, че пратката не е
потърсена от тях /л. 79, л. 81 от адм. преписка/. Междувременно още преди
снемане на съобщението по чл. 61 ал. 3 АПК жалбоподателите са предявили на
15.01.2018 г. жалбата срещу кадастралното изменение като тя е входирана в съда
с вх. № 778/15.01.2018 г. Това обуславя извод, че оспорването е предявено в
рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК и като процесуално допустимо подлежи
на преценка от съда по неговата основателност.
ІІ. По основателността на жалбата
съдът намира следното:
По фактите:
С подадено до СГКК – Варна
заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г. А.В.Ц. е поискала да се впише в
кадастралния регистър правото й на преминаване през поземлен имот с
идентификатор 10135.2723.783 до собствените й поземлени имоти с идентификатори
10135.2723.1149 и 10135.2723.1150 /л. 4 и 5 от адм. преписка/. Позовала се е на
издадената от заместник-председателя на ОбНС – Варна заповед № 19/14.01.1982 г.
и на постановеното във връзка с нея и влязло в сила решение № 620/22.02.2016 г.
на ВРС.
С приложената към заявлението
заповед № 19/14.01.1982 г. заместник-председателят на ОбНС – Варна е определил
на основание чл. 36 ал. 3 ЗОСИ право на преминаване чрез откриване на път с
ширина 3, 00 м. на Т.С.Ж. и В.Ж.С., започващ от съществуващия чер лозарски път
надясно през имота на наследниците на И. Х.Д. по границата с Петранка Узунова с
дължина 25 м., като ширината на пътя да се мери от петата на синура. Посочено
е, че от лявата страна в началото на пътя крайна точка е стволът на отрязаното
дърво. /л. 27 от преписката/.
С цитираното в заявлението и
приложено към него решение № 620/22.02.2016 г. по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС
/без служебно отбелязване на датата на влизане в законна сила/ съдът е
отхвърлил като неоснователна жалбата на Е.П.Т. и И.А.Т. против заповед №
19/14.01.1982 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна с искане за
прогласяването на нищожността й. /л. 7 – 26 от преписката/.
По преписката е приложена и
заповед № 543/11.10.2016 г., с която кметът на район „Приморски“ при община
Варна е отказал на заявителите Е.П.Т. и И.А.Т. по тяхна молба с вх. №
РД15003921ВН/12.02.2015 г. отмяната на заповед № 19/14.01.1982 г. на
заместник-председателя на ОбНС – Варна, с която според диспозитива на заповед №
543/11.10.2016 г. е учредено право на преминаване до собствените на А.Ц.
поземлени имоти с идентификатори 10135.2723.1149 и 10135.2723.1150 по
кадастралната карта на гр. Варна, образувани от собствения на В.Ж.С. поземлен
имот с идентификатор 10135.2723.601 по кадастралната карта на гр. Варна /идентичен
с УПИ ХІV – 1745 и УПИ ХХІІ – 1745 в кв. 98 по плана на м. „Траката“/, през
поземлен имот с идентификатор 10135.2723.783 по кадастралната карта на гр.
Варна /идентичен с УПИ ХVІІІ-3246 в кв. 98 по плана на м. „Траката“ и със стар УПИ
ХVІІІ – 1746 по КП от 1987 г./, собственост на Е.П.Т. и И.А.Т. като трасето за
преминаване е разположено северно от имот с пл. № 1724 по плана на м.
„Траката“. /л. 29 – 31 от преписката/.
С изготвено на основание чл. 30
ал. 2 АПК писмо рег. № 20-687-36/17.11.2016 г. началникът на СГКК – Варна е
уведомил заявителката А.В.Ц., че в тридневен срок следва да отстрани
недостатъците по подаденото заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г. като
представи графичната част на посочената в заявлението заповед № 19/14.01.1982
г., в противен случай производството по заявлението ще се прекрати /л. 38 от
преписката/.
Във връзка с даденото на Ц.
указание по преписката са приложени няколко писма, от които се установява, че Ц.
е получила идентични по съдържанието си отговори от Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопанска дейност“; Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“ и Дирекция „Управление на човешките
ресурси и административни услуги“ при община Варна, според които при тях не се
съхранява графична част на издадената на основание чл. 36 ал. 3 ЗОСИ заповед
№19/14.01.1982 г. /л. 40, 45 и 46 от преписката/.
С изготвено на основание чл. 30
ал. 2 АПК повторно писмо рег. № 20-314/04.01.2017 г. началникът на СГКК – Варна
е уведомил Ц., че за отстраняване на недостатъците по заявлението, свързани с точната
идентификация на описания в заповед № 19/14.01.1982 г. поземлен имот със
съответстващия му поземлен имот по кадастралната карта на гр. Варна, следва да
представи копие от съдебно-техническата експертиза по гр. д. № 2189/2015 г. на
ВРС, приключило с цитираното в заявлението решение № 620/22.02.2016 г. /л. 47
от преписката/.
В подаден в СГКК – Варна писмен
отговор рег. № 05-309/12.01.2017 г. Ц. е посочила, че по приключилото гр. д. №
2189/2015 г. на ВРС не е изготвяна съдебно-техническа експертиза, поради което
не може да представи такава. Същевременно е представила заключенията по две
други съдебно-технически експертизи, едната от които изготвена по гр. д. 4675/2012
г. на Адм. съд – Варна, образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу ПУП – ПУР
на СО „Ваялар“ в частта за ПИ 783, а другата - по висящо гр. д. № 750/2015 г.
на ВРС, образувано по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т. срещу заповед на областния
управител на област Варна за одобряването на ПНИ на СО „Ваялар“, в която по твърдения
на Ц. е упомената и заповед № 19/14.01.1982 г. /л. 48 – 58 от преписката/.
Приложила е и извлечение от разписната книга на община Варна – район
„Приморски“ в частта за ПИ 1745 и ПИ 1746 в кв. 98, в която са записани имената
на собствениците на двата имота: на ПИ 1745 в кв. 98 първоначално е
записан В.Ж.С. на основание нот. акт 83, т. V, дело 1629/1969 г., записването е
задраскано и под него е записана А.В.Ц. на основание нот. акт 92, т. ІІ, дело
275/04 г.; нот. акт 198, т. LXVІІІ, дело 18435/97 г. и нот. акт 96, т. XLVІІ, дело 12502/96 г.; на ПИ
1746 в кв. 98 е записан Т. С. Ж. на основание нот. акт 82, т. V, дело 1688/69
г. като е отбелязано, че от имота има отстъпено право на преминаване за ПИ 1745
за път с ширина 3 м. съгласно заповед № 19/14.01.1982 г. /л. 59 от преписката/.
С изготвено трето по ред писмо по
чл. 30 ал. 2 АПК с рег. № 20-4253/30.01.2017 г. началникът на СГКК – Варна е
уведомил Ц., че за отстраняване на недостатъците по заявлението следва да
представи в 14-дневен срок препис от съдебното решение по гр. д. № 2189/2015 г.
на ВРС с отбелязване на влизането му в законна сила /л. 62 от преписката/.
В отговор заявителката е подала в
СГКК – Варна молба рег. № 05-2173/15.02.2017 г., с която е поискала удължаване
на срока за представяне на документа, тъй като собствениците на поземлен имот 783
са подали въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС като
след връщане на жалбата от Окръжния съд поради необжалваемостта на решението са
подали касационна жалба до ВКС срещу постановеното от ВОС определение №
1993/12.08.2016 г. по въз. гр. д. № 1499/ 2016 г. /л. 63 от преписката/. Към
отговора е приложено цитираното в него определение № 1993/12.08.2016 г. по въз.
гр. д. № 1499/ 2016 г. на ВОС /л. 64 и 65 от преписката/.
Допълнително със заявление вх. №
05-12851/29.09.2017 г. Ц. е представила по преписката поискания й препис от
решение № 620/22.02.2016 г. по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС със служебна
заверка за влизането му в законна сила на 22.02.2016 г. /л. 66 – 76 от
преписката/.
При така събраните доказателства
началникът на СГКК – Варна е приел нередовностите за отстранени и с писмо рег.
№ 24-21734/01.11.2017 г. е уведомил собствениците на ПИ 10135.2723.783 Е.П.Т. и
И.А.Т. за започналото административно производство по заявлението на А.В.Ц. за вписване
в кадастралния регистър на правото на преминаване през ПИ 10135.2723.783 на
основание заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя на ОбНС – Варна
като им е указал възможността на основание чл. 34 ал. 3 АПК в седемдневен срок
от получаване на съобщението да изразяват становище по заявлението, както и да
подадат писмени искания и възражения /л. 77 от преписката/.
Писмото е изпратено на адрес гр. София,
ул. „Св. И. Рилски“ № 30 като известието за доставяне е върнато неподписано от
получателя Е.П.Т. /л. 77-гръб/ без по преписката да са налични данни за
изпращането му и на адресата И.А.Т..
С протокол от 04.12.2017 г.
комисия, съставена от служители на СГКК-Варна, е удостоверила, че обявлението
за производството по заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г. е поставено на
информационното табло в СГКК – Варна на 24.11.2017 г. и е снето на 04.12.2017
г. като в законоустановения седемдневен срок не са постъпили възражения /л. 78
от преписката/.
С писмо рег. №
24-24916/08.12.2017 г. заместващият началника на СГКК – Варна на основание
приложената на л. 80 от преписката заповед № РД-20-158/28.11.2017 г. на ИД на
АГКК за заместване за дните 07.12.2017 г. и 08.12.2017 г. е уведомил
собствениците на ПИ 10135.2723.783 /Е.П.Т. и И.А.Т./ и заявителката А.В.Ц. за
извършената във връзка с разпоредбите на чл. 53а ЗКИР промяна в КРНИ по
подаденото от А.Ц. заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г., състояща се във
вписването в кадастралния регистър на правото на преминаване през ПИ
10135.2723.783 съгласно приложената по преписката заповед № 19/14.01.1982 г. на
заместник-председателя на ОбНС – Варна /л. 79/. Съгласно приложено по делото
становище на началника на СГКК – Варна изменението в кадастралния регистър в
частта за ПИ 10135.2723.783 е извършено в съответствие с влязло в сила решение
по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС /л. 45/.
Така възприетите от съда
фактически констатации въз основа на приложения по делото доказателствен
материал обуславят следните правни изводи:
Съгласно чл. 31а ал. 1 ЗКИР в
кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлените имоти, които
произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт,
административен акт или договор, като за зоните на ограничение се води
регистър. Съгласно чл. 31а ал. 2 ЗКИР данните за зоните на ограничения по ал. 1
се предоставят на АГКК по реда на глава Шеста /“Поддържане в актуално състояние
на кадастралната карта и кадастралните регистри“/. В същата връзка чл. 55 от
приетата на основание чл. 31 ЗКИР Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ регламентира,
че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние като се изменят в посочените в разпоредбата случаи, между които в т.
3 е предвидено отразяването на зона на ограничение и нейните изменения.
Цитираната от А.В.Ц. заповед по
чл. 36 ал. 3 ЗОСИ в подаденото заявление рег. № 05-12452/10.11.2016 г., поставило
началото на административното производство по чл. 53а ЗКИР, с която в полза на
посочените физически лица е определено сервитутно право на преминаване през
чужд селскостопански имот, създава зона на ограничение по смисъла на пар. 1 т.
20 ДР ЗКИР върху служещия поземлен имот, която на основание чл. 31а ал. 1 ЗКИР
подлежи на кадастрално отразяване. На основание чл. 55 т. 3 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ редът за отразяване е чрез изменение в
кадастралната карта и регистри, което съгласно чл. 56 ал. 6 от наредбата се
извършва от службата по геодезия, картография и кадастър без издаването на
заповед. На основание чл. 56 ал. 2 от наредбата легитимирани да поискат
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване или
изменение на зона на ограничение са органите или лицата, които създават или
поддържат данни за зоните на ограничения, собственикът на имота, върху който
попада ограничението /това е служещият поземлен имот/ или лицата, в чиято полза
е възникнало ограничението. От разпоредбата може да се заключи, че заявителката
А.В.Ц. в качеството на нов собственик на имотите, във връзка с ползването на
които е определеният сервитут на право на преминаване, е била легитимирана да
поиска от началника на СГКК-Варна кадастралното изменение чрез отразяването в
кадастъра на създадената със заповедта по чл. 36 ал. 3 ЗОСИ зона на ограничение.
За надеждността на информацията за зоните на ограничение с цел точното им
отразяване в кадастъра чл. 31а ал. 3 ЗКИР предвижда, че органите и лицата, които
създават и поддържат данни за зони на ограничение, следва да ги предоставят на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имотите
като това се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 31. Същевременно чл.
31а ал. 4 ЗКИР разширява кръга на лицата, които могат да предоставят на
службата по кадастъра данните за зоните на ограничение, определяйки че те могат
да бъдат предоставяни и от други органи и лица, но след съгласуването им за
актуалност и точност от органите и лицата по ал. 3. Пак в тази връзка чл. 56
ал. 5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, възпроизвеждайки наново
текста на чл. 31а ал. 3 ЗКИР, регламентира, че данните се предоставят от
посочените за това лица във вид и съдържание съгласно чл. 78 от наредбата. Изискването
на чл. 78 ал. 1 е данните за зоните на ограничение да се предоставят с проект в
цифров вид във формата по чл. 12 т. 5 ЗКИР като проектът трябва да съдържа
изискуемите данни по чл. 78 ал. 2. По-нататък чл. 78 ал. 3, определяйки
съдържанието на регистъра на зоните на ограничение, установява, че той се
създава и поддържа в цифров вид съгласно Приложение № 10. Същевременно точка 1
от Приложение № 10, към което препраща чл. 78 ал. 3, регламентира, че в
случаите на нанасяне на зона на ограничение или изменение в данните на зона на
ограничение изготвеният от правоспособно лице по кадастър регистър на зоните на
ограничения е част от проекта за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри като съгласно т. 3 той се създава в цифров вид в ХМL файл във формата, определен в ХSD схема zoner.xsd.
Съотнасянето на горните
разпоредби към конкретиката по случая сочи на неспазването им от
административния орган при извършване на обжалваното кадастрално изменение. За
отразяването на зоната на ограничение по заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя
на ОбНС – Варна не са били предоставени изискуемите данни, съгласувани за
актуалност и точност с компетентните за това лица по чл. 31а ал. 3 ЗКИР, във
вид и съдържание съгласно чл. 78 от наредбата. Позоваването на началника на
СГКК – Варна, при това едва със становището му по жалбата, на влязлото в
законна сила решение по гр. д. № 2189/2015 г. на ВРС не може да обуслови
приложимостта на разпоредбата на чл. 53а т. 1 ЗКИР, според която измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаването на
заповед в случаите на изпълнение на влязло в сила съдебно решение. С решението
по гр. д. № 2189/2015 г. Варненският районен съд е отхвърлил оспорването на Е.П.Т.
и И.А.Т. срещу заповед № 19/14.01.1982 г. с искане за прогласяването на
нищожността й. Това решение няма изпълнителна сила. Отделно от това заповедта,
искането за прогласяване нищожността на която е отхвърлено с решението, не
съдържа ясна, точна и пълна индивидуализация на имотите /служещ и господстващи/,
която сама по себе си да дава възможност за съотнасянето им по действащата
кадастрална карта. Тази заповед няма дори графична част, от която с точност да
се установи откъде преминава трасето на определеното с нея право на
преминаване. Преценено в съвкупност, изложеното обуславя извод, че като е
удовлетворил искането за извършване на кадастралното изменение, началникът на
СГКК – Варна е издал порочен административен акт, който е в противоречие с
приложимите материално-правни разпоредби – основание за оспорване по смисъла на
чл. 146 т. 4 АПК, поради което съгласно правомощието на съда по чл. 172 ал. 2
предл. второ АПК той следва да бъде отменен.
Единствено за пълнота на
решението и с цел да се произнесе по всички оплаквания на жалбоподателите съдът
следва да посочи, че намира за неоснователно становището им в жалбата, че с
неуведомяването им за постъпилото заявление за кадастрално изменение
административният орган е нарушил съществено административнопроизводствените
правила. В чл. 53а ЗКИР няма изрично изискване за съобщаване на искането за
изменение в КККР. Такова няма и в приложимата Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г. на МРРБ, в чл. 56 ал. 9 на която е регламентирано единствено изискване към
СГКК да уведоми заинтересуваните лица за вече извършеното изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри, включително и в случаите, в които за
изменението не се издава заповед. Независимо от това по общото правило на чл.
26 ал. 1 АПК за започването на административното производство следва да се уведомят
заинтересуваните лица. В случая съобщението до жалбоподателите е изпратено първоначално
на адрес, от който е върнато като непотърсено, в резултат на което
административният орган е пристъпил към съобщаване на заявлението по реда на
чл. 61 ал. 3 АПК. Началникът на СГКК – Варна неправилно е пристъпил към този
ред за съобщаване, който е приложим единствено в случаите, в които адресът на
заинтересуваните лица е неизвестен или те не са намерени на посочения от тях
адрес. От приложените от л. 7 до л. 10 по делото документи /жалба рег. №
94-81/02.02.2017 г. от Е.П.Т. до ИД на АГКК и изпратен от ИД на АГКК отговор на
жалбата/ се установява, че във връзка с оспорването на постъпилото заявление с рег.
№ 05-12452/10.11.2016 г. и факта на неуведомяването им за него Т. е посочила на
административния орган адрес, различен от този, на който впоследствие до нея е било
изпратено и върнато като непотърсено уведомлението за началото на административното
производство /след отстраняване на нередовностите по заявлението/. За сравнение
– посоченият от Т. адрес ***, докато този, на който след отстраняване на
нередовностите по заявлението е изпратено съобщението е гр. София, ул. „Св. И.
Рилски“ № 30. Никъде по преписката не се съдържат обаче данни, че именно това е
адресът на жалбоподателите. Поради това съдът намира, че началникът на СГКК –
Варна е допуснал процесуално нарушение като е пристъпил при това положение към
съобщаване на заявлението по реда на чл. 61 ал. 3 АПК. Нарушението обаче не е
от категорията на съществените като се има предвид, че видно от жалбата на Т. до
ИД на АГКК с рег. № 94-81/02.02.2017 г. жалбоподателите явно са разполагали с
информация за постъпилото заявление, поради което още в тази жалба са изложили
възраженията си срещу него. Фактът, че това е направено пред по-горестоящия
административен орган не променя извода, че възраженията са достигнали до
началника на СГКК – Варна като се има предвид, че от съдържанието на отговора
на ИД на АГКК с рег. № 94-81/21.03.2017 г. става ясно, че е била извършена
проверка по преписката, поради което началникът на СГКК – Варна е бил
информиран за несъгласието със заявлението. Отделно от това, предявявайки
впоследствие жалба до съда срещу извършеното кадастрално изменение, жалбоподателите
са получили още една процесуална възможност да реализират в пълна степен
защитата си срещу него, включително и като изложат наново всички доводи срещу
него.
Предвид крайния изход на спора и
изрично направеното с жалбата искане за разпределяне на отговорността за
разноски, СГКК – Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите на
основание чл. 143 ал. 1 АПК направените по делото съдебни разноски в общ размер
на 28, 99 лв. съгласно приложените на л. 2 и 52 от делото документи за
извършено плащане по сметка на Адм. съд – Варна.
При разпределяне на отговорността
за разноски по чл. 143 ал. 1 АПК съдът не взема предвид размера на внесения от
жалбоподателите депозит за съдебно-техническа експертиза, тъй като поради
отмяна на определението, с което СТЕ е допусната първоначално, средствата за
нея са останали неусвоени и при поискване подлежат на връщане на
жалбоподателите. С решението не им се присъждат и разходваните средства за адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото няма данни договорени ли са били такива и
заплатени ли са съответно на пълномощника на жалбоподателите за осъщественото от
него процесуално представителство по делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на Е.П.Т. и И.А.Т.
извършеното от началника на СГКК – Варна на основание чл. 53а ЗКИР по заявление
на А.В.Ц. с рег. № 05-12452/10.11.2016 г. изменение в кадастралния регистър на
недвижимите имоти, състоящо се във вписване в кадастралния регистър на правото
на преминаване през ПИ 10135.2723.783 съгласно приложената по преписката
заповед № 19/14.01.1982 г. на заместник-председателя на ОбНС – Варна, за което
до жалбоподателите е изпратено съобщение с писмо рег. № 24-24916/08.12.2017 г.
ОСЪЖДА СГКК – Варна да заплати на
Е.П.Т., ЕГН **********, и И.А.Т., ЕГН **********, направените по делото съдебни
разноски в общ размер на 28, 99 лв. /двадесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: