РЕШЕНИЕ
гр. Варна,
......................2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГО, ІІ състав,
в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретаря Галина
Славова, като разгледа докладваното от мл. съдия Пламен Танев въззивно
гражданско дело № 973 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.К.
Великов, подадена чрез адв. Б.Д., срещу решение № 646 от 20.02.2017г.,
постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав, ГО, в неговите осъдителни части, с които
първоинстанционният съд е осъдил въззивника:
- да заплати на Д.Т.Я. и Я.Т.Я.,
заместили на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса ищец Т. Я. Ж., в
качеството им на наследници по закон, сумата от 3555,10 лева, съобразно притежаваните права върху вземане, цялото
от 5332,65 лева и представляващо по - малката сума измежду сумата на
направените разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията в имот, представляващ
ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ се в гр. Варна СО „Ментешето”,
целият с площ от 641кв.м., при граници на имота ПИ с идентификатори № 10135.4501.1601,
10135.4501.1471, 10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и
10135.4501.1600, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на
задължението;
- да заплати на Д.Т.Я. сумата от 888,77 лева, съобразно
притежаваните права върху вземане, цялото от 5332,65 лева и представляващо по -
малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на
подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот,
вследствие на извършените подробно описани в решението подобрения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението;
- да заплати на Я.Т.Я. сумата от 888,77 лева, съобразно
притежаваните права върху вземане, цялото от 5332,65 лева и представляващо по -
малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на
подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот,
вследствие на извършените подробно описани в решението подобрения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят твърди, че решението, в
неговите осъдителни части, е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
районният съд неправилно не е възприел, че ответникът отговаря само за 1/6
ид.ч. от извършените подобрения. Сочи, че от момента на реституирането на
процесния имот със заповед на кмета – 31.12.2004г., владението от страна на
праводателите на ищците е превърнато в държане. Поддържа се, че с договор за
доброволна делба от 2005г. ответникът е придобил и останали 5/6 ид.ч. от
процесния имот, като се е разплатил с другите бивши съсобственици, т.е. че вече
е платил за имот, чиято стойност е била определена, вземайки се предвид
сторените от владетелите подобрения. Сочи, че исковата претенция за тези 5/6
ид.ч. следва да бъде насочена към бившите съсобственици. Навежда, че с оглед на
изложеното, в своите мотиви първоинстанционният съд неправилно е определил
началния момент, от който започва да тече погасителната давност, тъй като след
подписване на предварителният договор през 2004г., владението на насрещните
страни е било прекъсвано многократно. Моли ВОС да постанови решение, с което
обжалваното бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковите претенции се отхвърлят. Претендира присъждане на сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Т.Я. и Я.Т.Я., подаден чрез
адв. Н.Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
фактическата власт върху имота е предадена на въззивника на 23.03.2016г. Сочи
се, че владението на имота се е трансформирало в държане след вписване на ИМ,
респ. вписването на нарещната искова молба по чл. 108 ЗС по гр.д. № 5917 по
описа за 2012 г. на ВРС. Поддържа се, че именно това е моментът, от който
следва да започва броенето на погасителната давност. Моли се въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените разноски в
настоящата инстанция.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. Я. Ж., починал в хода на
процеса и заместен от наследниците си по закон Д.Т.Я. и Я.Т.Я., Д.Т.Я. и Я.Т.Я.,
срещу Б.К.В., обективно и
субективно съединени искове с правно
основание чл. 74, ал.1 ЗС с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от общо 6991,20 лева, от която 4660,80
лева -претендирана от Т. Я. Ж., 1165,20 лева - претендирана от Д.Т.Я. и 1165,20
лева - претендирана от Я.Т.Я. и представляваща по - малката сума
измежду стойността на направените разноски за извършване на подобренията и стойността,
с която се е увеличила цената на имота, вследствие на подробно изложените в
молбата подобрения, извършени в имот, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.4501.1470, находящ се в гр. Варна, СО „Ментешето”, целият с площ от
641кв.м., при граници на имота ПИ с идентификатори № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471,
10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението
В исковата молба ищците твърдят, че с
влязло в сила на 27.01.2015г. решение по гр.д. № 5917/2012г. по описа на ВРС са
осъдени да предадат на ответника владението върху имота. Сочат, че са
осъществявали фактическа власт върху него в периода от 2002г. до настоящия
момент въз основа на влязло в сила решение от 2006г. на ВРС, с което е обявен
за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот от
22.01.2004г., което решение впоследствие е било обезсилено. В рамките на този
период се твърди, че ищците са извършили в имота строителни подобрения и трайни
насаждения, които са довели до увеличаване на стойността му. Твърдят, че имат
качеството на недобросъвестни владелци, поради което претендират ответникът да
им заплати стойността на направените от тях подобрения, представляващи по -
малката сума между стойността на разноските и сумата, с която е увеличена цената
на имота вследствие на направата им.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5917/2012г. на ВРС същият е
признат за собственик на процесния имот, като твърди, че вече е въведен във
владение на 23.03.2016г. В тази връзка посочва, че имотът е бил предоставен за
ползване на ищеца Т. Ж., реституиран впоследствие в полза на наследниците на К.
В. с решение на ПК № 681/13.03.2001г. Реституционната процедура е приключила с
издаване на заповедта на кмета по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ №
2010/31.12.2004г. Твърди, че в качеството му на наследник на К. В. правата му в
реституирания имот № 1022, с площ от 4127кв.м. са 1/6ид.ч. Сочи, че с договор
за доброволна делба от 20.06.2005г. е признат за едноличен собственик на имот, идентичен
на процесния. Оспорва подобренията, представляващи бетонови колове и мрежа за
ограда, твърдейки че не са трайно прикрепени към земята и са движими вещи.
Оспорва сочения период на извършване на подобренията, като отделно от това се
позовава на изтекла погасителна давност. Твърди, че имотът нито е
електрифициран, нито е водоснабден, тъй като ищците самоволно и след извършения
въвод са изрязали и прибрали спирателния кран, намиращ се извън имота, капака
на водомерната шахта и кабелите. Оспорват се исковете и по размер. Моли за
отхвърляне на претенциите.
От
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 5917/2012г. по описа на ВРС, недопуснато до касационно
обжалване с определение от 27.01.2015г. по гр.д. № 6049/2014г. на ВКС, І ГО, Т.
Ж. и съпругата му В. В. Ж. са били осъдени да предадат на ответника владението
върху ПИ 10135.4501.1470.
От предварителен договор за
покупко-продажба от 22.01.2004г. се установява, че И. В., Я. В., Б.В. и Х. В.
са поели задължение за прехвърляне собствеността върху притежавания от тях
недвижим имот с площ от 600 кв.м. в м-ст „Ментеше”, ведно с насажденията и
подобренията в имота, на Т. Ж.. Посочено е, че владението върху имота е
предадено на купувача на 01.04.2002г. Предварителният договор е бил сключен от
Т. Ж. по време на брака му с В. Ж..
От удостоверение за наследници с изх. №
АУ17062МЛ се установява, че В. В. Ж. е оставила като наследници Т. Я. Ж.
(съпруг), Д.Т.Я. (син), Я.Т.Я. (син).
От удостоверение за наследници с изх. №
АУ052027МЛ се установява, че ищецът Т. Ж. е починал на 05.06.2016г. и е оставил
свои наследници по закон - Д.Я. и Я.Я..
От представения по делото протокол с
нотариална заверка на подписите се установява, че на 23.03.2016г. ищците са
предали на ответника владението върху процесния имот.
От изготвената СТЕ от вещото лице инж.
М. Д. А., се установява, че бетоновите колове в имота могат да бъдат отделени,
без да го увредят. Установява се още, че спирателен кран, водомер и
водопроводни тръби не са налични в изградената водомерна шахта.
От свидетелските показания на св. К. И.Н.
се установява, че в процесния имот са извършвани действията, обективирани в
исковата молба, с които стойността му се е увеличила. Т.е., че са сторени
подобрения.
От заключението на в.л. Ж. Б. по изготвена
СОТЕ, чиито предмет на оценка са трайните насаждения и трайните подобрения,
описани в исковата молба, се установява, че стойността на извършените трайни
подобрения към момента на изготвяне на заключението е в размер на 3745,20лв., а
стойността на трайните насаждения – 3559,13 лв. Т.е. стойността на имота към
датата на заключението се е увеличила с общо 7304,33 лв.
От заключение на в.л. Ж. Б. по изготвена СОТЕ,
допусната и приета по реда на чл. 207 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8116/2015г.
по описа на ВРС, се установява, че подобренията в имота, към момента на
създаването им, са в размер, както следва: - трайни насаждения -1975,64 лв. и
трайни подобрения – 4293,55 лв., или общо в размер на 6269,19 лв.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в съответния законовоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за допустимо.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 74 ЗС.
Спорът в настоящото производство се
съсредоточава върху два въпроса: в какъв размер отговаря ответникът за
извършените в имота подобрения и от кой момент започва да тече погасителната
давност за претендиране на разноските за тях.
В ППВС № 6 от 27.12.1974г. по гр. д. №
9/1974г. се прие, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Това увеличение
обаче, трябва да съществува към момента на постановяване на решението при
предявен иск с такава претенция. Безспорно е, а и се установи от заключенията
приложени по делото, които съдът цени като обективно и безпристрастно дадени, и
допълващи останалия доказателствен материал, поради което им дава пълна вяра,
че към настоящия момент, стойността на процесния имот е увеличена, съобразно
сторените от ищците полезни разноски. С оглед на това, ответникът дължи по –
малката сума измежду сторените разноски и сумата, с която имотът се е увеличил,
вследствие на тях.
В своето решение първоинстанционният
съд е приел, че общата дължима сума за извършените в имота подобрения е в
размер на 5332,65 лв. Доколкото няма оплаквания във въззивната жалба относно определения
размер, и доколкото липсва насрещна въззивна жалба с такива, настоящият съдебен
състав няма да се спира подробно да изследва начина на достигането му.
Отново в ППВС № 6 от 27.12.1974г.,
задължително за съда, е прието, че погасителна давност за вземане на
добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва
да тече от момента на прекъсването на владението, от превръщането му в държане
със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика с предявяването на иск за собственост. Правилен е изводът на
районния съд, относно момента, в който е започнала да тече погасителната
давност за претендираното вземане. Безспорно се прие по делото, че иск за
собственост е бил предявен от ответника, като насрещен по приключилото с влязло
в сила решение гр.д. № 5917 по описа за 2012г. Следователно от момента на
предявяването на ревандикационния иск владелецът е станал държател съгласно
задължителната съдебна практика. В конкретния случай са приложими общите
правила за погасителната давност, поради което и срокът, в който следва да се
предявят претенциите за заплащане на търсената сума е 5 -годишен. Независимо,
че няма точна дата кога е било образувано производството от 2012г., исковата
молба е входирана в регистратурата на ВРС на 09.03.2016г. Т.е. не следва да се
приеме, че претенцията на ищците е погасена поради изтичане на погасителна давност,
тъй като не е изтекъл законовоопределения 5-годишен срок към момента на
предявяването й. Следователно оплакването на въззивника в тази насока е
неоснователно.
Не следва да се споделят и останалите
възражения на въззивника по този въпрос, а именно, че владението на ищците е
било прекъснато при извършването на доброволната делба, както и при предявяването
на претенцията за обезсилване на решението, с което сключеният предварителен
договор е бил приет за окончателен. Доброволната делба е извършена между лица,
различни от ищците, поради което и това действие не може да се приеме, че е
насочено спрямо тях и владението, което са осъществявали върху процесния имота.
Същото важи и за производството за обезсилване на решението, с което сключеният
предварителен договор е бил приет за окончателен. Това производство, в своята
същност, не е свързано с правото на собственост върху имота. Напротив,
насочеността му е с цел да отпадне със сила на присъдено нещо, последицата от
обявяване на сключения предварителен договор за окончателен. Т.е. има
облигационен характер. Не следва да се приеме, че това действие превръща
владелеца в държател. Още повече че ищците са владели имота спокойно и
непрекъснато, като свой, до момента на предявяване на положителния
установителен иск от тях по гр.д. № 5917 по описа за 2012г., в което
производство, като насрещен иск е предявен и този по реда на чл. 108 ЗС от
настоящия въззивник.
Безспорно е, че ответникът в първата
инстанция, Б. В., е собственик на целия процесен имот след сключен през 2005г.
договор за доброволна делба. Като такъв, той се ползва изцяло от подобренията,
извършени в имота от ищците и черпи плодове от тях. Твърденията му, че при
сключване на договора за доброволна делба между съсобствениците на имота към
онзи момент и при уравняването на дяловете е взето предвид извършването на
подобренията, поради което и следва да отговаря само до 1/6 от претенцията на
ищците, е неоснователно. Ирелевантно е за настоящия спор по какъв начин и с
какви уговорки съсобствениците са сключили помежду си договора за доброволна
делба. Всякакви спорове относно този факт следва да се решат между тях в друго
производство. Релевантно в настоящия случай е кой именно се ползва от извършените
подобрения в имота, поради което и въззивникът следва да отговаря за цялата
сума.
Безспорно е, а и се установява от
приложените удостоверения за наследници, че определените в исковата молба квоти
отговарят на действителното правно положение, с оглед на което и правилно са
определени сумите, които въззивникът дължи на въззиваемите.
Като взе предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваните части на първоинстанционното
решение са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.
Предвид изхода на въззивното
производство и направеното искане от страна на въззиваемите за присъждане на
сторените разноски, ВОС намира, че същото следва да бъде уважено. Представен е
списък по реда на чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, в
които е обективирана сумата от 1206,00 лв. Въззивната страна не е направила
възражение за прекомерност. Поради това, и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза
на въззивваемите следва да бъдат присъдените сторените от тях разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размера, посочен в представения
списък.
Като взе предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646 от
20.02.2017г., постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав,
в частта, с която Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Я., ЕГН ********** и Я.Т.Я., ЕГН **********,
двамата с адрес ***«Възраждане» бл. 41, вх.3,
ап.48, заместили на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса
ищец Т. Я. Ж., в качеството им на наследници по закон, сумата от 3555,10 лева,
съобразно притежаваните права във вземане цялото от 5332,65 лева и представляваща
по - малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на
подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.;
2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3. септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна
шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк- 1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой,
2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10. праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива,
стенлей- 1бр., 2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота-
2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15. череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр., 2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.;
18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша-
2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.; 21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден
дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр., 2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми-
9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр., 2003г.; 27. десертни лози- 117бр.;
28. винени лози- 33бр.; 29. бор- 1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички
изброени извършени в имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470,
находящ се в гр. Варна СО „Ментешето”, целият с площ от 641 кв.м., при граници
на имота ПИ с идентификатори № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471,
10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646 от
20.02.2017г., постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав,
в частта, с която Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Я., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 888,77 лева, съобразно притежаваните права във вземане, цялото от
5332,65 лева, и представляваща по - малката сума измежду сумата на направените
разноски за извършване на подобренията и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.; 2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3.
септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк-
1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой, 2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10.
праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива, стенлей- 1бр., 2009г.; 12. слива, стенлей-
1бр., 2005г.; 13. слива, реглота- 2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15.
череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр.,
2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.; 18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша- 2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.;
21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр.,
2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми- 9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр.,
2003г.; 27. десертни лози- 117бр.; 28. винени лози- 33бр.; 29. бор-
1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички изброени извършени в имот,
представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470, находящ се в гр. Варна СО
„Ментешето”, целият с площ от 641кв.м., при граници на имота ПИ с
идентификатори № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471, 10135.4501.9502,
10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646 от
20.02.2017г., постановено по гр.д. № 2578/2016г. по описа на ВРС, 12-ти състав,
в частта, с която Б.К.В., ЕГН ********** с адрес *** Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Я.Т.Я., ЕГН ********** с адрес ***«Възраждане» бл. 41, вх.3, ап.48сумата
от 888,77 лева, съобразно
притежаваните права във вземане, цялото от 5332,65 лева, и представляваща по-
малката сума измежду сумата на направените разноски за извършване на
подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията, които са както следва: 1. бетонови площадки- 5,73куб.м.;
2. бетонови пътеки- 5,74куб.м.; 3. септична яма; 4. ел. табло; 5. водомерна
шахта; 6. резервоар за вода; 7. люляк- 1бр., 2008г.; 8. праскова- 1брой,
2012г.; 9. праскова- 2бр., 2011г.; 10. праскова- 1бр., 2004г.; 11. слива,
стенлей- 1бр., 2009г.; 12. слива, стенлей- 1бр., 2005г.; 13. слива, реглота-
2бр., 2007г.; 14. череша- 1бр., 2008г.; 15. череша- 1бр., 2003г.; 16. круша- 1бр., 2012г.; 17. круша- 1бр., 2011г.;
18. круша- 1бр., 2010г.; 19. круша-
2бр., 2005г.; 20. круша- 1бр., 2005г.; 21. кайсия-1бр., 2011г.; 22. облагороден
дрян- 1бр., 2007г.; 23. бадем- 1бр., 2010г., 24. лешник- 3бр., 2008г; 25. асми-
9бр., 2010г.; 26. асми- 8бр., 2003г.; 27. десертни лози- 117бр.;
28. винени лози- 33бр.; 29. бор- 1бр. 2010г.; 30. дъб- 1бр. 1995г., всички
изброени извършени в имот, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470,
находящ се в гр. Варна СО „Ментешето”, целият с площ от 641кв.м., при граници
на имота ПИ с идентификатори № № 10135.4501.1601, 10135.4501.1471,
10135.4501.9502, 10135.4501.1469, 10135.4501.1596 и 10135.4501.1600, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.03.2016г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН ********** да заплати на Д.Т.Я., ЕГН ********** и
Я.Т.Я., ЕГН ********** сумата от 1206,00 (хиляда двеста и
шест) лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред Върховен
касационен съд, на осн. чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК вр. чл. 283 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: