РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 684
град Пловдив, 11 април 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 336
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Й. С., р. на 07.12.1977 г. в Гърция, паспорт № ***, с постоянен
адрес ***, чрез адв.Д., срещу ЗППАМ №
23-0281-000007/04.01.2023 г. на Началник РУП – гр.Карлово.
Твърди
се неправилност и незаконосъобразност на заповедта.
Като довод в подкрепа на горното е посочено,
че жалбоподателят е предоставил управлението на собствения му автомобил на
Татяна Серафиану, за да го закара на лекар като той
не е знаел, че тя е с отнето СУМПС.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, не се представлява по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото
доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 04.01.2023 г., а самата жалба е подадена по пощата на
18.01.2023 г./ и при наличието на правен
интерес, а по същество за неоснователна,
предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0281-000007 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 04.01.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово,
надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на
ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца.
За да пристъпи към
налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че собственият на жалбоподателя лек автомобил
Ауди А4 с гръцки регистрационен номер УНА-4227, на 02.01.2023 г., в 15.45 часа,
в гр.Сопот, по ул.“Иван Вазов“, до 24, с посока на движение от изток към запад,
е управляван от Т.Р.С., ЕГН **********, като при извършена проверка и справка в
АИС АНД е установено, че е лишена от право да управлява МПС с връчена на
19.09.2022 г. и влязла в сила на 04.10.2022 г. ЗППАМ №22-0281-000378/2022 г. по
чл.171, т.1 б.Б от ЗДвП. ПАМ е наложена във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган – Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната
ПАМ, а именно, че жалбоподателят
е собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по чл.171,
т.2А, б.А от ЗДвП – в конкретния случай в хипотезата свидетелството му за
управление да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, съдът приема за безспорно
установени като съобрази изричната норма на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният като част от административната преписка АУАН (л.6) е изцяло
редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите
представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1,
изречение първо
във вр. с чл. 154, ал. 1
от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Предвид неангажирането на доказателства за оборването на доказателствената
сила на АУАН от страна на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с
установените в него факти. В този случай, че Т.Р.С.,
ЕГН **********, е лишена от право да управлява МПС с връчена на 19.09.2022 г. и
влязла в сила на 04.10.2022 г. ЗППАМ №22-0281-000378/2022 г. по чл.171, т.1 б.Б
от ЗДвП. Последното се потвърждава и от останалите писмени доказателства, а в
крайна сметка по делото няма спор по фактите. С отнемането на свидетелството водачът е
лишен от правото да управлява МПС от съответната категория за конкретния период
и съответно не притежава валидно СУМПС,
без значение дали е фактически иззето (каквито възражения има по жалбата, а
именно, че Т.Р.С. е представила при проверка
СУМПС). В този смисъл липсата на свидетелство за управление на моторно превозно
средство за категорията на управляваното МПС, поради отнемането му по надлежния
ред, какъвто е конкретния случай, представлява липса на съответно свидетелство
за управление като удостоверителен документ за правоспособността. Това обуславя
извод, че управлението на МПС с отнето по надлежния ред СУМПС изпълва съдържанието на законово регламентирания
фактически състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
В конкретния случай правилно ПАМ е
наложена на жалбоподателя - собственик на автомобила при наличието на една от
хипотезите предвидени в горепосочената норма, а именно – водачът управлява МПС
след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Всъщност
жалбоподателят не сочи и не доказва нещо различно по отношение на главния
релевантен факт, а именно, че към посочената в ЗППАМ дата Т.Р.С. управлява ППС без наличие на СУМПС,
тъй като същото е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият състав намира, че след като по
делото са безспорно установени управлението на процесното
МПС от водач с отнето СУМПС и кой е
собственик на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил
ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" на
собственика. Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка,
а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да
приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. На административния орган е предоставена
възможността да прецени само срока на наложната мярка и той е наложил
минималния срок от 6 месеца.
Като израз на административна принуда, ПАМ
трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение. В случая
оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от
водача на други нарушения на ЗДвП.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с
целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
При липсата на заявени претенции за разноски за
ответната страна, съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. С., р. на 07.12.1977 г. в Гърция, паспорт № ***, с
постоянен адрес ***, чрез адв.Д., срещу ЗППАМ №
23-0281-000007/04.01.2023 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: