Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                                     гр.В., 31.05.2024г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

В.ският районен съд, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети май, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                                                                           Председател: П.П. При секретаря М.В.,

като разгледа докладваното от съдията Пл.Петков гр.дело № 580 по описа  за 2020 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   

     

 

Постъпила е искова молба от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54, с която против И.С.К. *** са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 21.06.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение 2) с ответника.

Ищецът сочи, че в чл. 7, ал. 1 от Договора за кредит е посочен размерът на предоставения кредит – 1759.00 лева, като към същият размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 211.08 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането – декларация /Приложение 4/.

Излага се, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, съответна част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита в размер на 1759 лева на продавача на стоката на основание фактура № **********/21.06.2017 г. Така общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от Договора/ е възлязло на 2392.34 лева, която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, 23 от които в размер на 99.68 лева, ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 99.70 лева. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 19.39 % /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора/. Така предоставената сума кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Поддържа се, че длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, като съответно е пропуснал да изпълни падежиралите си задължения, изразяващи се в три последователни месечни вноски съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.06.2018 г., 25.07.2018 г. и 25.08.2018 г., което е създало предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост на непогасената част от задължението.

Твърди се, че в договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски / осн. Чл. 16, ал. 2 от Договора за потребителски кредит/. Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Посочено е, че разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 /вкл./ от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Посочено е, че видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 005EID 3, с бар код: 9118141100031 /Приложение 8/, длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд - В., и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на  чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер 1274.62 лева, от които: 1079.89 лв. главница, 116.70 лв. договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г лв., 78.03 лв. - обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски.

В хода на делото ответникът И.С.К. е починала. По делото е конституирана като ответник М.М.Ч. с ЕГН **********, в качеството си на наследник на кредитополучателя И.С.К..

От ответника М.М.Ч., чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва размера на исковете. Твърди се, че реално дължимите пари към подаване на исковата молба от ищеца са били като главница – 662.52 лева, тъй като наследодателят на ответника е заплатила до обявяването на договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем сумата от 1096.48 лева. Навеждат се възражения за неравностойност на клаузи в договора за потребителски кредит, а именно неправилно е бил изготвен и погасителния план в чл. 11.2. Посочено е, че неравностойните клаузи в договора са чл. 7, т. 1 – еднократна такса за оценка на риска – 211.08 лева; чл. 9, т. 1 – лихвения процент от 19.39 % за олихвяване на кредита и чл. 10 – годишният процент на разходите по кредита – 35.90 %. С оглед гореизложеното иска съдът да приеме, че ответникът дължи само сумата от 662.52 лева.

 По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд - В..

 Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр. д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд - В., по което на 05.02.2019 г., срещу наследодателя на ответника М.М.Ч. – И.С.К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 259-РЗ/05.02.2019 г. за следните суми: 1079.89 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017 г., сключен между страните, 116.70 лева – договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., 78.03 лева – обезщетение за забава за периода от 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 31.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.49 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2017 г. сключен между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД – кредитор и И.С.К. – длъжник, от който е видно, че съгласно чл. 7.1 общият размер на кредита е 1759.00 лева и еднократна такса за оценка на риска от 211.08 лева, дължима в деня на подписване на догвоора се фиксира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план и предвид заявеното му желание в Искането – декларация. Общият размер на главницата е 1970.08 лева /1759.00 лева + 211.08 лева/. Годишният лихвен процент по кредита е фиксиран на 19.39 % в чл. 9,1 от договора. Годишният процент на разходите е фиксиран на 35.9 % в чл. 10 и общата дължима сума от потребителя е в размер на 2392.34 лева. Сумата е разсрочена съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от договора на 23 погасителни месечни вноски – 23 вноски по 99.68 лева, което прави общо 2292.64 лева и последна изравнителна вноска от 99.70 лева, като общата сума по договора става 2392.34 лева., включващи главница и договорна лихва в т.ч. главница от 1970.08 лева и договорна лихва от 422.26 лева. Първата вноска е със срок 25.07.2017 г. а последната вноска е със срок 25.06.2019 г.

Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява законна лихва до окончателно погасяване на задължението.

Представено е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, адресирано до длъжника И.С.К., с което последният бил уведомен, че поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 25.06.2018 г., 25.07.2018 г., 25.08.2018 г. по договор № ********** цялото непогасено задължение по договора е станало предсрочно изискуемо считано от 26.08.2018 г. на основание чл. 16, т. 2 от същия. Видно от приложената по делото обратна разписка е видно, че същото не е връчено, но длъжникът е бил търсен на адреса, посочен в договора, а именно: гр. В., ж.к. „Вида“ бл. 14, вх. Е, ап. 105, както и на адрес: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 17, вх. А, ет. 1, ап. 1.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че наследодателя на ответника е закупил по фактура № **********/21.06.2017 г. на стойност от 1759.00 лева с ДДС един брой GSM SAMSUNG GALAXY от „Т.Б.“ ЕАД в гр. В. с кредитна карта TBI кредит. Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело по сметка на „Т.Б.“ ЕАД с платежно нареждане от 22.06.2017 г. с наредител „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и получател „Т.Б.“ ЕАД сумата по предоставения потребителски кредит за закупената стока в размер на 1759.00 лева. Вещото лице е посочило също, че от наследодателя на ответника са направени плащания към 29.08.2019 г. в общ размер от 1218.60 лева, както и че размера на задължението на ответника е: 1079.89 лв. - главница; 116.70 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2019 г. и 78.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г.

Съдът кредитира изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че между наследодателя на ответника и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за потребителски  кредит, като съгласно чл. 7 т. 2.1 от договора  кредиторът  е превел средствата по кредита в размер на 1759.00 лева / фактура № **********/21.06.2017 г. /по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, която сума е послужила  за заплащане на продажната й цена.

Във връзка с изложеното се налага извод, че ищецът - кредитор е изпълнил задължението си по договора, предоставяйки  сумата от 1759.00 лева, която наследодателят на ответника се задължил да върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно обективирания в договора погасителен план.

 От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от наследодателя на ответника са направени плащания по кредита към 29.08.2019 г. в общ размер от 1218.60 лева и задължението му по кредита е 1079.89 лв. - главница; 116.70 лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2019 г. и 78.03 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г.

Като последица от пълното или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски в чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по договора за кредит и субективен фактор - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно волеизявление.

Изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва автоматично при наличието на обективните предпоставки, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о. /.

Във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорните  задължения - в случая наличие на пълно  просрочие на три поредни месечни вноски.

Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.

От приложеното по делото уведомително писмо -  покана за доброволно изпълнение с номер 9118141100030 до наследодателя на ответника, с която кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо е видно, че същото е изпратено до адреса на И.С.К., фигуриращ в Договора за кредит, а именно: гр. В., ж.к. „Вида“ бл. 14, вх. Е, ап. 105. Видно от обратната разписка е, че пратката е върната като непотърсена. Видно също от уведомителното писмо-покана е, че длъжникът е бил търсен и на друг известен адрес на банката, а именно: гр. В., ж.к. „Г.М.“ бл. 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, но адресатът не бил установен и там.

В представения писмен договор за потребителски кредит от 21.06.2017 г., съществуването на вземането на паричните задължения по който се претендира в това производство, е посочен адрес на ответника -кредитополучател в гр. В., ж.к. „Вида“ бл. 14, вх. Е, ап. 105.

Страните са се съгласили с клаузите на чл. 25.8, 25.9, 25.10 и 25.11 от същия договор по въпросите, свързани с размяната на всякаква кореспонденция между тях, по следния начин:

- Цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението на този Договор се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени съответно в чл. 3 чл. 4 от Договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото;

- Неполучаването на каквото и да било писмо във връзка с изпълнението на този Договор не освобождава страната, която не е получила писмото от изпълнението на задълженията й по този Договор;

- При промяна на адресите за кореспонденция и контакти, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност – незабавно след промяната на адреса;

- Всички писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл. 25.10.

При това фактическо положение съдът намира, че може да се приеме, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на ищеца е надлежно връчено на длъжника.

Вярно е, че съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

 Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКрИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В случая всички тези изисквания са изпълнени – налице е безусловно обективно настъпване на обстоятелствата, при които настъпва предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита така, както е уговорено в договора, в писменото изявления банката-кредитор еднозначно и ясно уведомява длъжника за това и то е изпратено до последния на посочения от него адрес за кореспонденция.

Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора /освен ако не е уговорено друго/, като законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.

Така възможните валидни способи за годно изпълнение на това задължение са групирани в две посоки:

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл. 50 ЗННД/. При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

 Когато кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка по чл. 44 ал. 2 от ГПК, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПУ условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила.

По начало удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ОП/. В ал. 3 на същата норма са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса ОП и чл. 36, ал. 2 от ЗПС не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5 ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.

Не така стоят нещата обаче когато между страните съществуват изрични уговорки в тази насока.

При наличие на предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на договора. При тълкуването на договора съдът следва да държи сметка, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция би трябвало да цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна, без да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.

С оглед последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника /укриване или отказ да получава съобщения/ следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора, доколкото самото удостоверително изявление на пощенския оператор или длъжностното лице за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя.

Затова съдебната практика /Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. Р. № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о./, приема, че е допустимо в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване.

Приведени към настоящия случай, горните постановки намират своето пълно обективно проявление. Видно от цитираните по-горе договорни клаузи, сме изправени пред хипотезата на уговорен между страните начин за размяна на кореспонденция, като изрично са указани усилията, които кредиторът следва да положи по откриване на длъжника, включително за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, и съответно - за момента на нейното настъпване. След като договорът между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, е допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено.

    В обобщение -  като е изпратено на посочения и непроменян от страна на кредитополучателя адрес за кореспонденция, писменото уведомление, съдържащо изричното волеизявление на кредитодателя за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането му, считано от 26.08.2018 г., макар и фактически неполучено от адресата, поради отбелязването, че пратката не е потърсена, може да се приеме, че кредиторът е положил необходимите и достатъчни усилия за уведомяване на длъжника и връчването се счита валидно.

     Поради това е настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане, съгласно постигнатата уговорка между страните по чл. 16, т. 2 от договора – считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски – в случая – 26.08.2018 г. Тя е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

В случая с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, потребителят е загубил предоставената му възможност за разсрочено плащане и за месечно погасяване на вноските по дълга, като така цялото вземане на кредитора е станало изискуемо веднага и  е  дължимо.

По възражението на ответника, касаещо сумата от 211.08 лева - еднократна такса за оценка на риска:

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г./.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че таксата е еднократна и се дължи дори и при несключване на договора /т. 1.2 от искане-декларация за потребителски кредит/ следва да се приеме, че цитираната такса не е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което не е нищожна по смисъла на  чл. 21  ЗПК.

Възражението за липса на методика за изчисляване на стойността на таксата е несъстоятелно, с оглед еднократният й и договорен характер, и поради която причина няма пречка за  включването й като задължение към главницата, при положение, че погасяването й съвпада със срока на договора.

Спрямо главницата  размера на таксата е около 12 % и не може да се приеме, че клаузата  е неравноправна и че противоречи на добрите нрави.   

Във връзка с изложеното Съдът  намира, че  исковата претенция, касаеща  главница в размер  от 1079.89 лев, е основателна.

По отношение възраженията на ответника за неравноправно договаряне, преценени като такива по  чл. 143, т. 5, 9 и 18 ЗПК, касателно клаузите на чл. 9, 15, 16 и 22 от договора, съдът приема следното:.

В чл. 9 от договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 19.39 %. В цитираната клауза на договора е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Така уговореното в достатъчна степен позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от кредита, още повече, че същият търсейки финансиране от специализиран в тази дейност търговец, несъмнено е изявил готовност да заплати и лихва като цена на получената финансова услуга. Действително размерът на договорната лихва не е незначителен, но отчитайки че годишният процент на разходите е под установения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да се приеме, че същият е несъответен на справедливата печалба.

В чл. 9.4, чл. 11.1, чл. 15 и чл. 16 е предвидено, че при допусната забава, кредитополучателят ще дължи лихва за забава.

 В текста на чл. 9.4 ясно и недвусмислено е посочено, че размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС. Това е и обичайно дължимото обезщетение при неизпълнение на задължения по договорите, като в пълно съответствие на императивно предвиденото такова в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Ето защо и не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител на ответника, че клаузите на договора задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.

С оглед горното, съдът намира, че не е налице неравноправно договаряне и клаузите, предвиждащи задължение на кредитополучателят да заплаща конкретно уговореното договорно възнаграждение, включително и върху кредитираната застрахователна премия и лихва за забава при просрочие на задълженията му валидно обвързват страните.

Досежно възражението на ответника, че клаузата на чл. 10 от процесния договор за кредит /относно ГПР – 35.9 %/ е неравноправна съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.

Видно от представеното по делото искане-декларация за потребителски кредит, процесният договор е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. Ответникът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря. Ето защо съдът намира, че потребителят не е  бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.

С оглед на горното, Съдът счита, че са налице основанията за претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ответника М.М.Ч. в качеството си на наследник на И.С.К. дължи на ищцовото дружество следните суми: 1079.89 лв. главница, 116.70 лв. договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г лв., 78.03 лв. - обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК - 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответника М.М.Ч. в качеството си на наследник на И.С.К. следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая направените разноски са: 25.49 лева - платена държавна такса, 150.00 лв. - възнаграждение за вещо лице, 928.00 лв. за възнаграждение на особен представител.

Възнаграждението за юрисконсулт,с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи  в размер на  150.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като в частта на  искането до пълният му размер от 300.00 лв. същото се отхвърли.

В тази връзка общия размер разноските в исковото производство възлиза на сумата в общ размер от 1253.49 лв.

В заповедното производство /ч.гр.д. № 305/2019 г. по описа на ВдРС/разноските  са в общ размер от 175.49 лв./ 25.49 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/ и с оглед изхода на делото същите следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, Съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на законен наследник на  И.С.К. с ЕГН **********, че дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54 следните суми: 1079.89 лв. главница, 116.70 лв. договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г лв., 78.03 лв. - обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 17.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд – В./ до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА М.М.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на законен наследник на  И.С.К. с ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54 сумата в общ размер от 175.49 лева – направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд – В. /25.49 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.

ОСЪЖДА М.М.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на законен наследник на  И.С.К. с ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54 направените в настоящето производство разноски - 25.49 лева - платена държавна такса, 150.00 лв. - възнаграждение за вещо лице, 928.00 лв. за възнаграждение на особен представител, както и сумата  в размер от 150.00 лв., представляваща  юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, като отхвърля искането в частта до пълния размер от 300.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 305/2019 г. по описа на Районен съд – В..

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: