Решение по дело №408/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 86/18.01.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110204813/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 658036-F668727/23.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД са наложени 4 /четири/ броя имуществени санкции, всяка от които в размер на 500 лева.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията на дружеството, което е довело до липса на мотиви относно направения извод за законосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се изводът на ВРС за липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето  като неоснователна и за оставяне в сила на решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД е санкционирано за това, че в качеството си на осигурител не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на 4 /четири/ осигурени лица, в законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до 25.06.2022 г. включително. Посочено е, че тъй като последният ден е неприсъствен, срокът изтича в първия присъствен ден – 27.06.2022 година. Нарушенията са установени при извършени проверка на място на 06.07.2022 г. и документална проверка на 14.07.2022 г., за резултатите от които са съставени нарочни протоколи.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел от правна страна, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати процесуални нарушения, като същите са съобразени с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган /АНО/ на квалификацията на деянията и на приложимата санкционна норма. Счел е за справедливи наложените в минимален размер имуществени санкции. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно постановено.

Несъответен на материалния закон е изводът на първостепенния съд за съответствие на наказателното постановление с чл. 57 от ЗАНН относно наличието на всички посочени в тази правна норма реквизити и конкретно относно изискването за посочване на дата на извършване на нарушението – чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН.

Посочените като нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. предвиждат ежемесечно задължение за работодателя за подаване на данни в декларация обр. 1 до 25-то число на следващия месец, за който се отнасят данните. Неизпълнението на това императивно законово задължение представлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, в т.ч. и датата на неговото извършване, и обстоятелствата, при които същото е извършено, са задължителни реквизити на АУАН и на наказателното постановление /аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Тези характерни белези индивидуализират пряко конкретното нарушение и непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото поставя нарушителя в невъзможност да разбере в извършването на какво противоправно деяние е обвинен и препятства адекватното организиране на неговата защита срещу повдигнатото му административно-наказателно обвинение и впоследствие срещу санкционния акт. Датата на извършване на нарушението не следва да се презюмира, а да бъде ясно посочена в съдържанието на акта.

В обстоятелствената част на процесните АУАН и наказателно постановление не е посочена дата на извършване на нарушенията. Посочени са датите на извършване на двете проверки от контролните органи, описано е, че задължението за подаване на декларация обр. 1 в случая е до 27.06.2022 г., но не е посочена датата, на която актосъставителят и АНО приемат, че е осъществен съставът на административните нарушения. За такава не би могла да се приеме нито датата, на която изтича срокът за изпълнение на задължението за подаване на декларацията /27.06.2022 г./, както неправилно е приел в мотивите към обжалваното решение решаващият състав на ВРС, нито датата на извършване на проверката в обекта на дружеството /06.07.2022 г./, нито датата на извършване на документалната проверка /14.07.2022 г./. Датата на извършване на нарушението е различна от посочените дати и представлява конкретният момент, в който административното нарушение е довършено и са настъпили предизвиканите с неговото осъществяване общественоопасни последици. Такава дата не е посочена нито в АУАН, нито в наказателното постановление, поради което е налице липса на този съществен техен реквизит.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. и дата на извършване на нарушението – аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Допуснатото в хода на административно-наказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и на негово място да се постанови друго, по съществото на правния спор, с което да се отмени издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наказателно постановление.

Предвид крайния изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Въпреки благоприятния за касационния жалбоподател краен резултат от оспорването същият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 86/18.01.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110204813/2022 г., и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 658036-F668727/23.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД, ЕИК *********, са наложени 4 /четири/ броя имуществени санкции, всяка от които в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН