Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят "Е. Б. П." гр.В., чрез адвокатско дружество " Б. и Г." излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 148/ 14.02. 2012г. по гр.д. № 3650/ 2011г. на ВТРС. Твърди, че с решението неправилно съдът е приел за установено, че ищщата А. А. А. не дължи сума в размер на 2241,14 лв., представляваща коригирана сметка за ел. енергия по чл.38, ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕ за периода 02.10. 2010г. до 15.03. 2011г. Заема становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказан момента от който датира неточното отчитане на ел. енергия, както и че не е определено действителното количество ел. енергия, която е доставена. Излага съображения за неправилност на решението и относно приложението на клаузата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ, както и че същата не е нищожна. Счита, че мотивите в обжлаваното решение не са съобразени с разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, не креспондират на събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна прцедура без съобразяване с основни принципи в гражданското право. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за разноски. Насрещната страна А. А. А., чрез адвокат Н. И. оспорва жалбата. Счита, че решението на ВТРС е правилно като излага подробни съображения в писмено становище. Няма претенции за разноски. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 148/ 14.02. 2012г. постановено по гр.д. № 3650/ 2011г. на ВТРС. С решението съдът е приел за установено по отношение на "Е. ОН Б. П." гр.В., че А. А. А. от гр. В. не дължи сумата от 2241,15 лв. за доставка на ел. енергия по данъчно дебитно известие към фактура № *5/ 14.04. 2011г. за консумирана ел. енергия за периода 02.10. 2010г. до 15.03. 2011г. за обект- недвижим имот в гр.В., ул. "Д. Н." № 25. Така постановеното решение е правилно. По делото е било установено, че физическото лице е потребител на ел. енергия на проверявания обект в гр.В.. Проверката е материализирана в КП № 222/ 23.03.2010, някъде приета година 2011/, съставен от служители на "ЕОН Б. Мрежи" , при което с еталон е констатирано отклонение " 86,45%" в измерването на потребяваната електрическа енергия. Съставен е протокол № 323701/ 15.03.2011г. като СТИ е демонтирано и на негово място е монтиран нов уред. След метрологична експертиза е установено, че "... е поставен допълнителен тънък проводник/шунт/ между токов датчик и електронна платка", като крайният резултат в измерването на уреда е - 86,00%. Този краен извод за вмешателство в СТИ е дал основание на електродоставното дружество да извърши корекция на сметките на потребителя за сума в размер на 2241,15 лв. за периода 02.10. 2010г- 15.03. 2011г. Спор по така установената фактическа обстановка не е имало, като съдът приема, че проверката и съставените протоколи, както и извършената метрологична експертиза са извършени при спазване на нормативните актове в тази насока. Спорният момент е допустимо ли е електродоставното дружество да коригира едностранно сметката на потребителя за доставяна през изминал период електрическа енергия, както е сторено в конкретния случай. Правилно първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос. Първоинстанционният съд се е позовал изцяло на установената вече трайна практика на ВКС, имаща задължителна сила на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а именно, че нормата на чл. 38, ал.4,вр. с ал.3,т.1 от ОУ, даваща права на дружеството да коригира сметките за минал период, е недействителна. Като такава правна норма тя не може да породи своето действие, поради което и корекцията на сметката се явява незаконосъобразна. Тъй като съдът счита, че обжалваното решение е правилно, то на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към изложените мотиви от ВТРС. Настоящият съдебен състав счита, че позоваването на чл.46, ал.2 от ЗНА също е неоснователно. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА предвижда, че в случаите на законодателен пропуск гражданско- правния казус следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване целта на закона. Продажбата на ел. енергия, нейното отчитане, отношенията между дружеството доставчик и крайните потребители са дейности уредени е регламентирани в няколко нормативни акта- Закон за енергетиката, Общи условия.., Закон за измерванията, наредби и др. Тези нормативни актове са уредели всички отношения между страните и не се налага прилагане на ЗНА и то само по отношение на дружеството доставчик. От обстоятелството, че конкретната норма от Общите условия е обявена за нищожна не може да се направи извод за липса но нормативна уредба, а оттам и за приложение на закон по аналогия. Отношенията между дружеството и неговите потребители могат да бъдат уредени на договорна основа, но по начин по който да се избегне дискриминационния момент момент спрямо потребителите. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 148/ 14.02. 2012г. постановено по гр.д. № 3650/ 2011г. на ВТРС, като правилно. Решението е окончателно. Председател: Членове: |