№ 14203
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110147306
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 43б, вр. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ /отм./ и
чл. 86 ЗЗД от ищеца ................... срещу ответника Т. К. В. за заплащане на
сумата от 223,00 лева – получената и неотчетена целева помощ за изработка
на един чифт ортопедични обувки, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 13.08.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 96,88 лева – мораторна лихва за периода 30.11.2016 г. – 11.03.2021 г.
Ищецът ............. твърди, че във връзка постъпило заявление-декларация
№ 1339/21.07.2015 г. била издадена заповед № 1339/24.07.2015 г. на
Директора на ДСП- Лозенец, с която на ответницата била отпусната целева
помощ за изработка на един чифт ортопедични обувки в размер на 233 лв.
Поддържа, че ответницата следвало в 90-дневен срок от получаване на
помощта да представи справка за оригинална фактура и фискална касова
бележка, копие от тях и приемо-предавателен протокол, издаден от
лицензиран доставчик по чл. 35 ЗИХУ, за удостоверяване използването на
отпусната целева помощ по предназначение. Ответницата била уведомена за
посочените изисквания с подписването на молба-декларация. Заявява, че
ответницата не изпълнила задължението си да представи съответните
разходооправдателни документи, вследствие на което била издадена заповед
от 26.07.2016 г. за възстановяване на целевата помощ за покупка, изработка и
ремонт на медицински изделия. Посочва, че заповедта влязла в сила в 14-
дневен срок от уведомлението, а именно- 30.11.2016 г., като изискуемостта на
вземането за сумата от 223 лв. настъпила с момента на влизане в сила на
заповедта. Поддържа, че ответницата не е обжалвала заповедта пред
съответния административен съд, с каквато възможност е разполагала. Моли
за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
1
Ответникът Т. К. В. подава отговор на исковата молба, в срока по чл.
131 ГПК, чрез особен представител адв. Н. М., като оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че неизпълнението на задължението да се
предоставят съответните документи от ответницата, не е основание за
възстановяване на сумата, представляваща целева финансова помощ. Оспорва
основанието за дължимост и на акцесорната претенция за лихва. Релевира
възражение за давност, като поддържа, че давностният срок е започнал да
тече с изтичането на 90-дневния срок по чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ за
представянето на справка. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 43б, вр. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ /отм./ в
доказателствената тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи по делото, че е изплатил на ответника отпуснатата
целева помощ, както и нейния размер, а в тежест на ответника е да докаже, че
е изпълнил задължението си по чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ/отм./ за изразходване
на средствата по предназначение- съгласно начина описан в заповедта, с
която помощта се отпуска, както и че е отчел получените средства.
Видно от представеното Заявление-декларация № 1339/21.07.2015 г., от
страна на ответника Т. К. В. е направено искане за отпускане на целева
помощ за покупка и ремонт на помощни средства, а именно за ортопедични
обувки. Към заявлението е представена медицинска документация за
заболяването на ответника. Поискано е средствата да се преведат по банков
път по сметка на ответника, която допълнително ще бъде предоставена.
Със Заповед № 1339/24.07.2015 г. на директора на ДСП – Лозенец на Т.
К. В. е отпусната сумата от 223 лева за един чифт ортопедични обувки.
Заповедта се реализира в срок от 30/90 дни (за изделия по индивидуална
поръчка) от получаване на помощта, в който срок и следва да се представят
доказателства за закупуването на помощните средства.
Съгласно представена счетоводна ведомост на ищеца, която не е
оспорена по делото, сумата от 223 лева е преведена по банков път на
ответника през м.08.2016 г. Най късно от 31.08.2016 г. е започнал да тече и 30
дневния срок за представяне на фактура за разходване на средствата целево.
Съгласно приложимата онзи момент разпоредба на чл. 43а, ал. 4 от
отменения Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с
увреждания /изм. ДВ. бр.40 от 2 Юни 2015г./ "В срок до 30 дни от получаване
на помощта правоимащото лице, негов законен представител или
упълномощено от него лице представя в съответната дирекция "Социално
подпомагане" оригиналната фактура и касова бележка/платежен документ за
справка и прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния
протокол за получаване на изделието." Съгласно чл. 43б от същия Правилник
"Лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват
пълния размер на помощта."
2
Издадена е Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена
помощ от 26.07.2017 г., която е връчена на 30.11.2016 г. на основание чл. 41,
ал. 7 ГПК. До настоящия момент няма представени доказателства за връщане
на паричните средства нито се твърди това да е сторено.
В заключение следва извода, че ответникът Т. К. В. не изпълнила
задълженията си да приложи фактура и касова бележка за закупени стоки в
срока по чл. 43а, ал. 5 ППЗИХУ /отм./. Получената целева помощ не е
изпълнила предназначението си и са налице условията на чл. 43б ППЗИХУ за
възстановяване пълния размер на помощта. Претенцията се явява основателна
и доказана. Задължението не е погасено, продължава да се дължи и е
изискуемо.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на
задължението по давност. Вземането, установено със заповед за връщане на
получена помощ, представлява частно държавно вземане на плоскостта на
неоснователното обогатяване, по аргумент от чл. 162, ал. 4 от ДОПК,
доколкото не е включено изрично в кръга на публичните такива в
разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Поради това съгласно чл. 163, ал. 2 от
ДОПК, по отношение на давността за вземането на недобросъвестно
получени помощи са приложими разпоредбите на чл. 110 и сл. от ЗЗД, т.е. с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, какъвто в случая няма. Началният момент,
от който тече давността е от влизане в сила на Заповед за възстановяване на
недобросъвестно получена помощ от 26.07.2017 г. на директора на ДСП –
Лозенец – 15.12.2016 г. /след изтичане на 14-дневен срок от връчването на
30.11.2016 г./, а исковата молба е депозирана на 13.08.2021 г., към която дата
не е изтекъл петгодишния давностен срок. При това вземането на ищеца не е
погасено по давност и следва да се присъди в пълния предявен размер, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава в
размер на мораторната лихва. Според чл. 45, ал. 4 ЗИХУ недобросъвестно
получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата
по реда за събиране на държавните вземания. В случая на ищеца се дължи
обезщетение за забава за периода от влизане в сила на Заповед за
възстановяване на недобросъвестно получена помощ от 26.07.2017 г. на
директора на ДСП – Лозенец.
По своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за давност: Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай давността е прекъсната с
подаването на исковата молба на 13.08.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 13.08.2018 г., са погасени по давност. Изчислена от
съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн калкулатор, мораторната
лихва за забава за непогасения по давност период 13.08.2018 г. – 11.03.2021 г.
се равнява на 58,35 лева. За посочената сума и период предявеният иск по чл.
86 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде отхвърлен за горницата над
3
посочената сума до пълния предявен размер и за останалия период.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в размер на 50,00 лева – платена държавна такса. Съобразно
уважената част от исковете следва да се присъди сумата 43,98 лева.
Ответникът не претендира разноски и не доказва реално извършване на
такива, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. В., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ на /Агенция ...", Булстат .... с адрес гр. София, ул. „....” № 80 на
основание чл. 43б, вр. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ /отм./ и чл. 86 ЗЗД сумата от
223,00 лева – получената и неотчетена целева помощ за изработка на един
чифт ортопедични обувки, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба – 13.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата 58,35
лева –мораторна лихва за периода 13.08.2018 г. – 11.03.2021 г. и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,98 лева – разноски в производството пред
СРС като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за горницата
над уважената сума до пълния предявен размер от 96,88 лева и за периода
30.11.2016 г. – 12.08.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4