Решение по дело №3527/2014 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 175
Дата: 17 февруари 2015 г. (в сила от 16 юли 2015 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20141420103527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. Враца, 17.02.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  В. А., като разгледа гр.д. № 3527 по описа на ВРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за лишаване от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК. Направено е насрещно искане, представляващо спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.

По иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК

Ищецът  П.Г.В. твърди, че от фактическото му съжителство с ответницата  П.С.С. на 15.11.2006г. се родило детето  Г. П.В., а на 08.05.2009г. – детето С. П.В.. Поддържа, че той осигурявал средствата за издръжката на семейството, а ответницата от 2006г. не работела. След раждането на второто дете в поведението на С. започнали да се наблюдавали резки промени в настроенията. Често нанасяла обиди на ищеца и проявявала физическо насилие спрямо него. Натрупала задължения към кредитни институции. Нееднократно без обяснение или предупреждение С. напускала съвместно обитаваното от страните жилище с двете деца и пребивавала в неизвестност с дни. В тази връзка навежда конкретни твърдения, че от 26.06.2014г.  до 29.06.2014г. ответницата била в неизвестност с двете деца и личния автомобил на ищеца, който след като не ги открил при близки и познати ги обявил за издирване. Поддържа, че и за времето от 14.07.2014г. до 28.07.2014г. С. и двете деца отново били в неизвестност. Твърди, че децата гладували, оставали без подслон с дни, били принуждавани от майката да се хранят с развалени или изхвърлени храни и отпадъци от кухните на заведенията за обществено хранене, прибирали се в силно занемарен външен вид.   Ищецът поддържа, че разполагал със средствата, условията и родителския капацитет да поеме отглеждането на двете деца. Работел като международен шофьор и можел да разчита на помощ от своята майка, която живеела в съседство. При така изложените фактически твърдения към съда се отправя искане да постанови решение, с което да лиши майката П.С.С. от родителските й права по отношение на децата  Г. П.В. и СП.В. и да предостави упражняването на родителските права за същите на бащата П.Г.В., да определи местоживеене на децата с бащата, режим на лични отношения с майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 16.00 часа до 18.00 часа, по местоживеене на децата без приспиване, както и да осъди майката да плаща месечна издръжка в размер на 85 лв. за всяко от децата от датата на завеждане на иска. Претендира разноски.

Ответницата по иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК признава, че децата  Г. П.В. и С. П.В. са родени от съвместното й съжителство с ищеца. Твърди, че от около две години ищецът започнал да предизвиква безпричинни скандали и да й нанася побой в присъствие на децата. Установил интимна връзка с друга жена и започнал да я гони от съвместно обитаваното жилище. Отправял й заплахи с убийство. Твърди, че полагала изключителната грижа за двете деца от раждането им, защото работата на ответника била свързана с чести и продължителни отсъствия. Под нейните грижи и внимание децата се развивали много добре, имали отличен успех в училище, развивали се и в спорта. Твърди, че напуснала семейното жилище, защото ищецът я изгонил. На 26.06.2014 г. със знанието и съгласието на ответника пътувала с двете деца до гр. София, за да  поднови документа си за самоличност. Твърди, че кредитите, които вземала, били за посрещане на нуждите на семейството. Започнала да реализира доходи от работа по граждански договор и от стипендия, която получавала от висше учебно заведение. 

По насрещното искане:

Предявен е насрещен иск от П.С.С. като майка и законен представител на малолетните деца Г. П.В. и С. П.В. против П.Г.В. за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им.

С исковата молба се навеждат твърдения, че страните живеят на съпружески начала от 2002 г., като от съжителството си имали две малолетни деца. Постепенно отношенията им започнали да охладняват. От около две години ответникът П.В. започнал да упражнява по отношение на ищцата психически и физически тормоз, като системно ѝ нанасял побой пред децата. Установил интимна връзка с друга жена. На 25.07.2014 г. я принудил да напусне семейното жилище, като тя го сторила, но взела децата със себе си. Направила опит да се върнат в дома си, но не била допусната, като ответникът ѝ нанесъл побой, поради което му бил съставен протокол от органите на полицията. От 13.08.2014 г. с децата живели под наем, докато съдът не постановил определението си по привременните мерки, когато ответникът взел децата. Поддържа, че поради непрекъснатите пътувания на ответника като международен шофьор в продължение на 6 години тя се грижила и отглеждала децата. Твърди, че притежава необходимите родителски качества и капацитет, за да се грижи за децата си, получава и месечна стипендия. Работи по граждански договор и не е с фиксирано работно време, което би и позволявало да отделя повече време за децата си. Сочи се, че децата са на сравнително ниска възраст и тъй като са и момичета имат нужда от непосредствена майчина грижа. Децата били много привързани към майка си. Понастоящем разполага с необходимите битови и жилищни условия за отглеждането им. Учи и висше образование – училищна педагогика, което повишавало родителски ѝ качества в сравнение с тези на ответника. С оглед на изложените аргументи, иска от съда да предостави упражняването на родителските права над децата на нея, да определи местоживеенето им да бъде при нея, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. за всяко от децата.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата е опасна за личността, здравето и възпитанието на децата си. С. не била изгонена, а доброволно напуснала семейното жилище. Същата изпадала в особени емоционални състояния, като имала рязка промяна в настроението. Постановените привременни мерки били напълно в интерес на децата, като ищцата, при контактите си с тях, не им осигурявала лична хигиена, нарушавала лекарските предписания. Били образувани две полицейски преписки по повод на факта, че ищцата отвеждала децата със себе си, което налагало издирването им с дни. Въпреки че била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка с определението по привременните мерки, същата не била заплатила нито една от тях.В. сменил работата си като международен шофьор,            за да има възможност да е по-близо до децата си. Същият започнал работа в куриерска фирма на осемчасов работен ден, считано от 15.10.2014 г. Разполагал с жилище, отстъпено му от родителите, в което живеел самостоятелно с децата. Може да разчита на помощта на майка си в отглеждането на децата. Децата били привързани към баща си. Счита искането за присъждане на издръжка над законоустановения минимум от 85,00 лв. за неоснователно. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и страна:

Видно от представените по делото Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 626/23.11.2006 г. /л. 8/ и Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 230/13.05.2009 г. /л. 9/, децата Г. П.В. и С. П.В., са родени съответно на 15.11.2006 г. и на 13.05.2009 г. от майка П.С.С. и баща П.Г.В..

По делото е представен социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, съгласно чието заключение и двамата родители имат изградена връзка с децата си и нямат желание да я прекъсват. По отношение на бащата П.В. е констатирано, че същият притежава необходимите жилищно-битови условия за отглеждането на децата и е материално осигурен, както и че има подкрепата на своята майка. За майката е П.С. е отразено, че на този етап не разполага с жилище и няма постоянни доходи.

По делото е прието заключение по съдебно-психиатрична експертиза /л. 169 - 172/, неоспорено от страните, съгласно което майката П.С.С. притежава психична годност да се грижи за собствените си работи и за децата си. Констатирано е, че лицето е клинично-психично здраво и същата не представлява заплаха за живота и здравето на дъщерите си.

Видно от допълнително споразумение от 01.01.2014 г. към трудов договор № 118/21.05.2008 г. бащата П.В. е заемал длъжността „международен шофьор” при „Ташев-Транс” ЕООД /л. 10/. Представен е и трудов договор № 5403/15.10.2014 г., видно от който В. е сменил местоработата си, като е заел длъжността „куриер по маршрут” в „Еконт-Експрес” ООД, офис в гр. Враца с 8-часов сменен режим на робата. С допълнително споразумение от 12.01.2015 г. /л. 163/ длъжността е променена на „куриер логистик”.

По делото е представен и граждански договор, сключен между ЕТ „Ангел Стоянов” и П.С., по силата на който последната е приела да изпълни работа, изразяваща се в оформянето на счетоводна документация срещу възнаграждение от 420 лв. Договорът е сключен на 13.08.2014 г., като уговореният срок на изпълнение е на същата дата – 13.08.2014 г.

От представена по делото справка от МВР гр. Враца, РУ „Полиция” /л. 148/ се установява, че във връзка с подаден сигнал от П.В. е образувана преписка № 23325/2014 г. за издирването на майката П.С. и двете процесни деца. При проверка на посочен от С. адрес за пребиваване било установено, че последната на 20.09.2014 г. напуснала адреса, като взела личния си багаж и се отправила в неизвестна посока. След като обявените за общодържавно издирване лица били открити издирвателните действия били прекратени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК

Съгласно чл. 132, ал.1, т.1 и 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато в особено тежки случаи поведението му представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

За да достигне до извод, че майката представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, които налагат лишаване от родителски права, пред съда следва да се установи, че поведението на родителя е не просто неприемливо, в които случаи може да се разсъждава за налагане на последиците по чл. 131 СК /ограничаване на родителските права/, а е с много висок интензитет на укоримост и би представлявало сериозна заплаха за интереса на децата, ако родителят не бъде лишен от възможността да осъществява родителските си права. Това е причината законодателят да е въздигнал лишаването от родителски права в особено тежки случаи на чл. 131 СК.

От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като изчерпателна и компетентно изготвена, се установява, че психическото състояние на майката не представлява заплаха за живота и здравето на дъщерите си, каквото е едно от опасенията на ищеца по иска. Констатирано е, че П.С.С. притежава психическа годност да се грижи за собствените си работи и за децата си. За да прецени основателността на молбата, съдът следва да извърши цялостна преценка относно всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя по отношение на детето, с оглед охрана на неговите интереси.

От показанията на св. Сенова се установява, че последната веднъж наблюдавайки ответницата П.С., когато се връщала с децата си, констатирала, че П. изглеждала чиста и спретната, но децата били с мръсни дрехи, мръсни ръце и крака /л. 54/. Св. Венета Захариева заявява /л. 54 - 55/, че ответницата три пъти е изчезвала с децата и не са се връщали по няколко нощи, както и че децата много пъти са се прибирали травмирани, паднали от люлки, разкървавени, с рани и недоспали. От показанията на св. Н. Г./л. 180/ се установява, че децата са й споделяли, че когато са с майка си се чувстват несигурни, защото не знаят къде отиват и какво точно ги очаква. Същото заявява и св. Т. Т. /л. 179/. Следва да се отбележи, че съдът извършва преценка на показанията на св. З.и Г., като на осн. чл. 172 ГПК съобразява факта, че последните са съответно майка и сестра на ищеца П.В., като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора.

От друга страна обаче, от приетия по делото социален доклад /л. 107 - 111/ е видно, че след извършеното социално проучване не е констатирано каквото и да било негативно влияние от страна на майката по отношение на децата. Освен това е разпитана и св. Д. – личен лекар на цялото семейство /л. 119 - 120/, която заявява, че считано от 2008 г. майката води всеки месец децата за преглед при нея. Съдът кредитира изцяло показанията й като незаинтересовано лице, което от около седем години има ежемесечен контакт с майката и е придобила непосредствено впечатление от поведението й и отношението с децата й. В тази връзка заявява, че децата по правило са изключително здрави – добро физическо състояние и нервно-психическо развитие. Майката се държала изключително вежливо с децата си, спазвала е консултациите, които са й давани и свидетелката не е констатирала никакво отклонение от нормалните отношения. Споделя, че след като разговаряла с детето С. през месец ноември 2014 г., същото споделило, че майка му не е продължила да й дава изписан антибиотик, но това не довело до никакви негативни последици за здравето на детето.  

Установените по делото факти на физически наранявания /разкървавени рани, падане от люлка и т.н./ и еднократно констатирана недобра хигиена /мръсни дрехи, мръсни ръце и крака/ по правило представляват негативни преживявания за децата, които никога не могат да бъдат в техен интерес. Същевременно обаче отделните наранявания, свързани с падане по време на детска игра, съпътстват детството на почти всяко дете и не могат да обосноват тежко родителско провинение, водещо като последица до лишаването от родителски права.

По делото се установи и фактът, че когато майката взема децата със себе си при изпълнение на постановения по привременните мерки режим на лични отношения за разпитаните свидетели съществува неяснота къде пребивават по това време. Установи се още, че децата изпитват несигурност и безпокойство, когато биват вземани от майка си, тъй като не знаят къде отиват.

Така установените обстоятелства не са в интерес на децата, но съдът намира, че успешното им противодействие може да бъде осъществено при произнасянето по насрещното искане по чл. 127 СК. Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която се прилага само при доказана нужда от това. В случая не се установи поведението на майката да представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата. Констатираните по делото негативни преживявания за децата, които са свързани с несигурността за мястото на пребиваването им, когато са вземани от майка си, както и стресът, който преживяват от този факт, следва да бъдат взети предвид от съда при определянето на родителския капацитет на П.С., възможността й да се грижи за децата и разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права.

Независимо, че съдът е сезиран само с иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК /виж направено от ищеца П.В. уточнение в откр. с.з. от 19.08.2014 г. – л. 53, както и изготвения проект на доклад по делото – Опр. № 2434/16.10.2014 г. – л. 83-85, приет за окончателен доклад по делото – откр. с.з. от 09.12.2014 г. – л. 119-121/, то за пълнота следва да се отбележи, че не са налице предпоставките за лишаване от родителски права и що се отнася до визираните в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК условия. В случая следва да се установи кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането на децата (чл. 132, ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му. Такова трайно неполагане на грижи за децата от страна на майка им, което да сочи на противоправно поведение на родителя и да представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, не се установи. Напротив, от показанията на всички разпитани свидетели се установи, че до фактическата раздяла с бащата П.В., приоритетно майката П.С. се е грижила за децата, тъй като бащата е упражнявал дейност като международен шофьор и е отсъствал продължително време. Освен това, майката е изпълнявала постановените привременни мерки, като се е възползвала да взема децата си всеки път от адреса, на който пребивават. Това сочи, че същата не се е дезинтересирала от децата си и е полагала грижи за тях. При липсата на едната кумулативна предпоставка, не следва да разглежда въпросът дали майката е давала издръжка, или не.

При тези съображения искът за лишаването на майката П.С. от родителски права следва да се отхвърли като неоснователен.

По насрещното искане по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК

Съдът стигна до извод за неоснователност на иска по чл. 132 СК, поради което е налице предпоставката за разглеждането на искането по чл. 127 СК за произнасяне по въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали съгласие, а именно: относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им.

При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето.  Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.

            Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че доходите на страните са със значителна разлика. Установи се, че бащата на децата – П.В., е трудово ангажиран. Същият  заема длъжността „куриер по маршрут” в „Еконт-Експрес” ООД, офис в гр. Враца с 8-часов сменен режим на робата. С допълнително споразумение от 12.01.2015 г. /л. 163/ длъжността е променена на „куриер логистик”. Получаваното от него основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 340 лв., видно от представения трудов договор /л. 157-158/. Не се установи понастоящем майката П.С. да е трудово ангажирана. По делото е представен граждански договор, сключен между ЕТ „Ангел Стоянов” и П.С., по силата на който последната е приела да изпълни работа, изразяваща се в оформянето на счетоводна документация срещу възнаграждение от 420 лв. Договорът е сключен на 13.08.2014 г., като уговореният срок на изпълнение е на същата дата – 13.08.2014 г. Не се установи освен това майката да получава регулярни ежемесечни доходи.

По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на децата, от събраните по делото доказателства се установява, че те понастоящем живеят със своя баща П.В. в жилище, което е собственост на неговите родители /договор за покупко-продажба на л. 11/. Същевременно по делото не са налице данни къде пребивава майката П.С.. По делото е представен Договор за наем на недвижим имот от 13.08.2014 г., сключен след образуване на настоящото производство. Видно от същия П.С. е наела за временно ползване една стая, баня и кухня. От договора обаче не става ясно какъв е адресът на наетия имот. От друга страна, видно от представената по делото справка от МВР гр. Враца, РУ „Полиция” /л. 148/ при проверка на посочен от С. адрес за пребиваване било установено, че последната на 20.09.2014 г. напуснала адреса, като взела личния си багаж и се отправила в неизвестна посока. Към настоящия момент не е налице яснота дали майката на децата има трайна уседналост в определено населено място и на конкретен адрес, или не.

По делото е приет и социален доклад, съгласно чието заключение бащата на децата желае да се грижи за децата, притежава необходимите жилищно-битови условия за тяхното отглеждане и е материално осигурен. Между него и децата има изградена силна емоционална връзка. По отношение на майката е констатирано, че същата има желание да не прекъсва емоционалната си връзка с децата и да полага грижи за тях. Същата обаче не разполага с жилище и няма постоянни доходи.

Установи се, че близките до бащата П.В. лица, на чиято помощ той би могъл да разчита, са неговите майка – св. В. З. и сестра - св. Н. Г.. Доказа се, че бабата на децата по бащина линия и досега е полагала грижи за тях и е била в помощ на семейството при отглеждането им. Същото заявява, както самата св. Захариева /л. 55/, така и Таня Тодоринова /л. 179/ - домоуправител на входа, където живее П.В. с двете деца. Като техен съсед, същата има пряко наблюдение за това кой се грижи за децата, като заявява, че и бащата П. и неговата майка се грижат еднакво за децата. Другият разпитан съсед – св. Сенова, също заявява, че бабата на децата В.е пенсионер и също се грижи за децата – л. 54. Важно е да се отбележи, че бабата на децата В. З. живее в съседния им апартамент /видно, както от нейните показания, така и от тези на св. Т./, като по този начин помощта която би могла да оказва е реална и ежедневна, а не хипотетична и спорадична. Същевременно майката П.С. не доказа, че при отглеждането на децата може да разчита на помощта на близки и роднини.

Независимо, че се касае за две деца, съдът приема, че не е в техен интерес да бъдат разделяни едно от друго. За да бъде постановено такова разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като в т. ІІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. като такива са посочени голяма разлика във възрастта, липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделно живеене и т.н. В случая не е налице причина, която да налага разделянето на децата. Съдът намира, че това не би било в техен интерес.

Що се отнася до възрастта на децата, то съгласно т. II, б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени  родителски грижи. Това е и причината, поради която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от живота си. В тази връзка, настоящата инстанция приема, че в първите години от своя живот детето не е самостоятелно и е зависимо от грижите на възрастен що се отнася до храненето; обличането; извеждането за разходка; воденето на лекар; непосредствен надзор, докато е болно; кърмене /когато е кърмаче/ и т.н. За извършването на тези дейности постановлението приема, че по-пригодна е майката. В случая обаче не се касае за деца в такава ниска възраст, а за относително самостоятелни в извършването на горепосочените дейности деца. Ето защо, възрастта на децата /на 8 г. и 5 г./ не може да обоснове превес на единия пред другия родител. Страните следва да се считат за равнопоставени по този критерии.

За емоционалното развитие на децата е от съществено значение какъв семеен модел ще наблюдават непосредствено. Ако живеят с майка си, децата ще бъдат извадени от средата, в която са живели досега. Освен това, те не само ще бъдат извадени от досегашната си среда, но за съда съществува неяснота относно средата, в която биха живели за в бъдеще. Майката П.С. не проведе каквото и да било доказване относно това къде биха живели децата, какви са социално-битовите условия на мястото, където биха пребивавали, за да бъде извършена надлежна проверка и констатация от страна на социалните работници. Не без значение е и фактът, че в последните две проведени открити съдебни заседания майката не се яви, като съдът не успя да придобие лично впечатление за родителските й качества и капацитет.  

От друга страна, ако децата живеят с баща си П.В., те ще останат да живеят в дома, където са отраснали, като няма да е необходимо да се адаптират към непозната за тях обстановка, което винаги предполага възможност децата да изживеят стрес и дискомфорт от такава промяна. Още повече, че самите те се чувстват добре в дома на баща си, и най-вече -  спокойни. Така според св. Тодоринова, когато говоря с децата, те ми казват, че са много спокойни при баща си, но разбирам, че със страх отиват при майка си. Същата заявява още и че децата са притеснени винаги, когато тръгват с майка си, тъй като всъщност не знаят къде отиват – л. 179. Показанията й напълно съвпадат и с тези на св. Г., която заявява, че при разговори с децата установила, че когато са заедно с майка си се чувстват несигурни, защото не знаят къде отиват и какво точно ги очаква – л. 180. В този смисъл и св. Захариева заявява, че три пъти П. изчезва заедно с децата и не се прибират по няколко нощи; през това време не знае къде спят и с какво се хранят – л. 55.

Освен това, по делото се установи, че когато са с майка си П.С., децата често стоят без надзор по пейките и по площадките и се прибират с различни наранявания. За същото свидетелства бабата на децата Венета Захариева, която често е излизала да ги търси из квартала, тъй като се притеснявала /л. 55/.

Децата Г. /8 г./ и С. /5 г./ са от женски пол. Съгласно константната практика и цитираното вече постановление, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава  децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Тъй като в случая се касае за две момичета, то съдът намира, че това е единственият критерий, по който майката е   има приоритет за отглеждането на децата. Разгледан в съвкупност с всички останали показатели, изследвани по делото обаче, не може да се приеме, че е в интерес на децата упражняването на родителските права да бъде възложено на тяхната майка.

При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на децата Г. В. и С. В., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на бащата на децата П.В.. Местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на бащата П.В. ***.

Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.

По отношение на личните отношения между децата Г. В. и С. В. и тяхната майка П.С.С., с която децата няма да живеят, както и по въпроса за издръжката:

Личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.

Съдът намира за необходимо децата да поддържат връзка и със своята майка. По този начин тя ще може да участва пълноценно в живота на децата си и да дава своя принос в емоционалното им развитие и възпитанието им. Не се установи С. да е трудово ангажирана понастоящем, както и с какво свободно време разполага. Следва обаче да бъде съобразено свободното време на децата. Същите посещават училище и детска градина, което означава, че са заети със занятия от понеделник до петък. На децата следва да им се осигури възможност да прекарват поравно с всекиго от родителите си свободното си време. На майката трябва да се осигури правото да взема децата при себе си два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя, като ги взема при себе си в 10,00 ч. и ги връща в 18,00 часа в съботата, както и да ги взема в 10,00 ч. и да ги връща в 18,00 ч. в неделята. Режима на лични отношения в случая не следва да включва и възможността децата да остават с преспиване при майка си. За да стигне до това разрешение на спорната съдебна администрация, съдът взе предвид липсата на данни за местопребиваването на майката С. понастоящем и дали същата е с постоянна уседналост. Не е в интерес на децата да преспиват на различни места, което би внесло стрес и несигурност в ежедневието им. Освен това се установи, че заради изчезването на майката заедно с децата, същата е била обявена и за общодържавно издирване. Разпитаните по делото свидетели заявиха, че децата чувстват несигурност, безпокойство и страх, когато тръгват с майка си, тъй като не знаят всъщност къде отиват. Поради гореизложеното, не може да бъде определен режим, включващ преспиване на децата на неизвестно място. На майката следва да бъде осигурена възможност да взема и вижда децата си и през първата половина от зимната и първата половина от пролетната ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, но отново без преспиване – П.С. ще може да взема децата си в 10,00 ч. и да ги връща в 18,00 ч. всеки ден.

Следва да се отбележи, че така определеният режим на лични отношения не се ползва със сила на пресъдено нещо. При промяна на обстоятелствата, съдът може да бъде сезиран да извърши нова преценка на режима на лични отношения с родителя, при когото децата не живеят.

Децата ще бъдат вземани от майката от адреса, на който живеят: град Враца, ж.к. „***********” бл*, вх. *, ет. *, ап. **. Това е и адресът, на който децата следва да бъдат връщани.

Не е необходимо да се определят мерки за осъществяване на личните отношения между децата и майка им.

По отношение на определения размер на издръжка, който следва да заплаща майката П.С. за всяко дете, съдът съобрази възможностите на последната и потребностите на децата. От една страна, за П.С. не се установи да е налице реализирането на постоянен ежемесечен доход, а от друга - не се установи децата да имат специални нужди. Вследствие на горното, и като отчете факта, че се касае за осигуряване издръжката на две деца, съдът намира, че майката С. следва да бъде осъдена да заплаща минималния размер, предвиден в закона – по 90,00 лв. за всяко от децата до 10-то число на текущия месец /1/4 от МРЗ, която съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г. е в размер на 360,00 лв./. Тъй като по делото са определени привременни мерки с протоколно определение от 19.08.2014 г. /л. 53 - 56/, по които е издаден изпълнителен лист за дължимата издръжка в периода от 19.08.2014 до 13.12.2014 г. /Разпореждане № 11603/13.12.2014 г. – л. 126/, то настоящата издръжка следва да се присъди, считано от 14.12.2014 г.

По разноските:

При разпределянето отговорността за разноските следва да се съобрази, че предявеният от ищеца П.В. иск с правно осн. по чл. 132 СК е неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен, като същевременно е неоснователно и искането на П.С. за произнасяне в нейна полза по въпросите на чл. 127, ал. 2 СК. И двете страни са поискали присъждането на разноски. П.В. е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 174/ за направени разноски в размер на 800,00 лв. П.С. е представила доказателство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. /л. 95/. Същата е представила и доказателство за внесен депозит за призоваването на свидетел, но тъй като същият не е усвоен и подлежи на възстановяване при поискване, не следва да се взема предвид при разпределянето на отговорността за разноски. При този изход на делото, претенцията на всяка от страните е основателна наполовина, поради което П.С. следва да бъде осъдена да заплати на П.В. сумата от 400,00 лв., докато П.В. бъде осъден да заплати на П.С. сумата от 12,50 лв.

На основание чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.Г.В., ЕГН: ********** против П.С.С., ЕГН: ********** иск с правно основание по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК за лишаване на майката П.С.С. от родителски права по отношение на децата Г. П.В., ЕГН: ********** и С. П.В., ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права над децата Г. П.В., ЕГН: ********** и С. П.В., ЕГН: ********** на техния баща П.Г.В., ЕГН: **********, като постановява същите да живеят при бащата на адрес: град Враца, ж.к. „Младост” бл. 6, вх. А, ет. 4, ап. 16.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения майката П.С.С., ЕГН: **********  с децата Г. П.В., ЕГН: ********** и С. П.В., ЕГН: ********** всяка първа и трета събота и неделя, като ги взема при себе си в 10,00 ч. и ги връща в 18,00 часа без преспиване, както и през първата половина от зимната и първата половина от пролетната ваканция и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като ще може да взема децата си в 10,00 ч. и да ги връща в 18,00 ч. без преспиване.

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН: ********** да заплаща на Г. П.В., ЕГН: ********** и С. П.В., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител П.Г.В., ЕГН: **********,*** издръжка в размер на по 90,00 лв. за всяко от децата до 10-то число на текущия месец, считано от 14.12.2014 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.С.С., ЕГН: ********** да заплати държавна такса в размер на 259,20 лв., в полза на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН: **********  да заплати на П.Г.В., ЕГН: ********** сумата от 400,00 лв. за направени разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА П.Г.В., ЕГН: ********** да заплати на П.С.С., ЕГН: **********  сумата от 12,50 лв. за направени разноски в производството по делото.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: