РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Велико Търново, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №526 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване
на заетостта /ЗНЗ/.
Образувано е по
жалба на Е.Г.Д. ***, подадена чрез *** Ж.Д., срещу Решение от 14.06.2019 г. на
директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Свищов, потвърдено с Решение от
19.07.2019г. на директора на Дирекция Регионална служба по заетостта“ – гр.
Ловеч. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл.
34, ал. 1 от АПК да уведоми лицето за започване на производството по издаване
на акта и да му даде възможност да изрази становище и да представи
доказателства. Като не е изяснил и обсъдил всички относими факти и
обстоятелства от значение за случая, е нарушил и чл. 35 от АПК. Според
оспорващия допуснатите пороци са съществени, тъй като накърняват правото му на
защита. В съдебно заседание *** К. поддържа оспорването и допълва, че
решението, както и потвърдителното такова, не са връчени по надлежния ред.
Възразява, че мотивите на оспореното решение са неясни и неточни. Моли съда да
отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Свищов, чрез процесуалния
си представител ** Л., намира жалбата за недопустима като подадена извън
законоустановения срок за това. При условията на евентуалност поддържа неоснователност
и необоснованост на оспорването. Излагайки подробно фактите по спора, настоява,
че, противно на възраженията в жалбата, в хода на състоялото се производство по
издаване на оспореното решение са спазени всички административни правила,
изисквания за форма, правилно са приложени материалноправните норми и решението
е съставено от компетентен орган. Опровергава твърденията за нарушено право на
защита и счита, че пороци в съобщаването не могат да доведат до отмяна на акта.
Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли за отхвърляне на жалбата
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар на оспорващия.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Е.Г.Д. е депозирал заявление за регистрация като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Свищов, Филиал 03, с вх. №40007353/27.08.2018г.
Още с подаване на заявлението, лицето е уведомено и е приело, че трябва да
изпълнява препоръките на трудовия посредник, в това число предвидените действия
и срокове. С подписване на заявлението Д. е декларирал, че знае, че при
неизпълнение на задълженията си, регистрацията му ще бъде прекратена, както и
че същата може да бъде възстановена при наличие на уважителни причини, за които
е представен официален документ в срок до 7 работни дни от тяхното отпадане. В
деня на кандидатстване на Д. са изготвени Регистрационна карта и План за
действие на безработно, търсещо работа, лице. В картата се съдържа информация,
че регистрираните безработни се задължават да изпълняват препоръките на
трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответната
препоръка, като в случай на неизпълнение регистрацията се прекратява и може да
бъде възстановена единствено при представяне в 7-дневен срок на доказателства
за уважителни причини. Видно от плана лицето повторно се е съгласило да участва
във всички съвместно планирани действия и да спазва предвидените срокове за
изпълнение на съответните препоръки, за което саморъчно е положило подпис.
Според този план последно състоялата се среща с трудовия посредник датира от
17.04.2019г., когато Д. е информиран за свободни работни места, обявени на
трудовата борса, и изискванията за заемането им. Като срок за изпълнение,
респективно следващо явяване на безработния в дирекцията е посочена датата
12.06.2019г. За направените препоръки и предвидения срок регистрираното лице се
е подписало, тоест поело е ангажимента да ги спазва. Тези обстоятелства се
потвърждават и от регистрационната карта, където се открива аналогично
вписване. На 12.06.2019г. трудовият посредник е отбелязал, че е налице
неизпълнение от страна на Д., който не се е явил на срещата. Предвид тази
констатация и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ директорът на Дирекция
„Бюро по труда“ – гр. Свищов е съставил Решение от 14.06.2019 г. за
прекратяване регистрацията на Е.Г.Д. считано от 12.06.2019 г. Като мотив е посочено,
че не са изпълнени препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете
в плана за действие. Върху акта се чете ръкописно отбелязване „Информиран устно
в ДБТ на 14.06.2019г.“, за което се е подписала А. Н., гл. експерт. Няма данни
да са били налице уважителни причини за неявяването, доколкото в преписката
липсват доказателства за такива. Недоволен от прекратената регистрация, Д. е
подал жалба до Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Ловеч, с която
възразява, че не е получил решението и не е запознат с неговите основания.
Твърди, че за последната среща се е явил на 14.06.2019г. – в законовия
тридневен срок от определената му дата – 12.06.2019г. Жалбата е разгледана от
директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Ловеч, който се е
произнесъл с Решение от 19.07.2019г., с което жалбата на Д. е отхвърлена и
решението за прекратяване на регистрацията му е потвърдено като правилно и
законосъобразно. От администрацията се твърди, че решението е изпратено на
адресата със съпроводително писмо рег. № 20-04-583/19.07.2019г., но безспорни
доказателства за изпращането/връчването липсват. Съгласно приложения от
оспорващия системен бон на „Български пощи“ ЕАД жалбата до Административен съд
– Велико Търново е изпратена чрез ответната администрация на 22.08.2019г. Въз
основа на нея е образувано настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения
административен акт, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт по чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, до компетентния да я разгледа съд. Неоснователно е
възражението на ответника за просрочие, тъй като няма данни потвърдителното
решение от 19.07.2019г. на горестоящия орган да е връчено на адресата му, а по
смисъла на чл. 149, ал. 3 от АПК именно тази дата е от значение за определяне
на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата, по която е образувано настоящото
производство, няма входящ номер в Дирекция „Регионална служба по заетостта“. Същевременно
липсва и пощенски плик, от който да е видно пощенското клеймо, свидетелстващо
за изпращането. Единствено от системния бон на „Български пощи“ ЕАД, представен
от жалбоподателя, може да се предположи, че пратката е изпратена на 22.08.2019г.,
въпреки че липсва безспорна гаранция, че в нея се е съдържала жалбата. Това
обаче не компенсира пропуските на администрацията. Доказателствената тежест за
установяване на връчването лежи върху ответника и след като последният не
ангажира годни и относими доказателства кога е сторено това, неприемливо е да
бъде ощетено правото на защита на оспорващия. При липсата на доказателства за
връчване, съдът приема, че оспорването е направено в срок. Неотносими по
отношение на срока за оспорване пред съда са възраженията на ответника, касаещи
връчването на решението за прекратяване на регистрацията и подаването на
жалбата по административен ред, въпреки че обстоятелствата са аналогични – няма
доказателства нито за съобщаването, нито за обжалването. Както правилно
поддържа в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя както
оспорвания акт, така и потвърдилото го решение, не са връчени по надлежния ред.
Това обаче не рефлектира върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като връчването
не е елемент от правопораждащия фактически състав. Това е техническо действие,
от което зависи срока за обжалване. Разпоредбата на чл. 148 от АПК предоставя на заинтересованата
страна право на избор за оспорване на административния акт по административен
или по съдебен ред. В случая е предприето първо оспорване по административен
ред и доколкото с решението на по-горестоящия административен орган, актът не е
отменен и въпросът не е решен по същество, по аргумент от чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ
и чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК предмет на обжалване по съдебен ред в
случая е решението на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Свищов.
Предвид чл. 149, ал. 3 от АПК срокът за оспорване на индивидуалния административен
акт, когато е бил оспорен по административен ред, започва да тече от
съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с
решение. Съобщение, чиято дата в настоящия случай не е доказана. По изложените
съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Само за прецизност следва да се обърне внимание на
администрацията, че възприетият механизъм на изготвяне на индивидуалните
административни актове и позоваването за това на вътрешноведомствен акт „Технология
на работа“ не обуславя извод за редовно връчване и не намира законово основание.
В писмените бележки се твърди, че Е.Д. се е явил във филиала в гр. Полски
Тръмбеш на 14.06.2019 г., където устно е бил уведомен от главен експерт Н. за
прекратяването на регистрацията му, включително и за мотивите, и за датата от
която е прекратена регистрацията. Бил уведомен и за възможността да получи
решение след подписването му от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Свищов. Преди всичко, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуални административни актове като
процесното решение са изрични волеизявления на административен орган, с които
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани. Тоест, дори да се приеме, че е бил изготвен проект на прекратителното
решение, до неговото подписване от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Свищов, липсва изрично волеизявление на административен орган, тоест към този
момент в правния мир не съществува индивидуален административен акт. При това
положение няма как лицето да бъде уведомено за съдържание, мотиви, дата и
прочие. Съгласно чл. 61 от АПК в относимата редакция административният акт се
съобщава в тридневен срок от издаването, а не предварително. Нелогично е
уведомяването за решението да предшества неговото издаване. Вероятно това е
продиктувало и поставянето на таблото на съобщение – като опит за саниране на
опороченото връчване. Такова поставяне обаче е характерно само за хипотезата на
чл. 61, ал. 3 от АПК в относимата редакция – когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, каквато хипотеза в случая не е налице. Ако вместо предсрочното
съобщаване и разясняване на вътрешния ход на процедурата, лицето беше уведомено
за обективните факти и му беше припомнена възможността за доказване на уважителни
причини за неявяването в случай, че такива са налице, последващото връчване на
вече издадения акт нямаше да е така компрометирано. При наличието на акт,
уведомяването можеше да е устно, чрез писмено съобщение, чрез електронна поща
или факс. Въпреки изложеното, както вече се каза допуснатите при връчването недостатъци
не опорочават самия акт и не засягат правото на защита на Д., доколкото
оспорването му е прието за допустимо от горестоящия орган и е разгледано по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Прекратяването на
регистрацията на Е.Д. е осъществено с нарочен писмен акт на ръководителя на
съответното поделение на Агенцията по заетостта съгласно изричната разпоредба
на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ. Респективно, решението
на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Свищов е издадено от компетентен
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ и чл.
16, ал. 1 от ППЗНЗ административен орган в законоустановената писмена форма. Въпреки
известната непрецизност /доколкото не е индивидуализирана с точност конкретната
хипотеза на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ/, актът е ясно и еднозначно мотивиран. Съдържа
установените факти и обстоятелства, посочване на правната норма, под чийто
състав са подведени, както и конкретно разпоредения правен резултат. Съдът не
установява пороци от категорията на тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При издаване на
решението от 14.06.2019 г. не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на
защита на засегнатото лице. Производството по прекратяване на регистрация в Дирекция
„Бюро по труда“ е нормирано с чл. 20 и следващите от ЗНЗ, респективно чл. 16 и
следващите от ППЗНЗ и в случая специалните
изисквания са съобразени в хода на развилата се процедура. Решението не страда
и от пороци, засягащи неговата материална законосъобразност.
Според разпоредбата
на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ регистрацията
на безработните лица се прекратява и в случаите, когато не изпълнят препоръките
на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. Видно от
представения план за действие, както и от регистрационната карта, жалбоподателят
е бил предварително информиран за последствията при неспазване на сроковете в
плана и в тази връзка не случайно регистрацията се извършва чрез подаване от
заинтересованото лице на заявление-декларация по образец. Тоест изначално, с
подписване на заявлението за кандидатстване, лицата са уведомени и декларират
своята информираност, че при настъпване на определени обстоятелства се
преминава към прекратяване на тяхната регистрация. В случаи като процесния –
когато лицето не спазва сроковете в плана за действие и не се яви на
насрочената среща, органът по чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ е задължен от закона да
действа в условията на обвързана администрация/компетентност. Това означава, че
при установяването на фактическия състав на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1
от ЗНЗ, директорът на съответното поделение на „Агенцията по заетостта“ е
длъжен да дерегистрира лицето без да е необходимо да предприема други действия,
включително уведомяване по чл. 26 от АПК, тъй като лицето вече е известено за
това, че ако не се яви, ще загуби правата си. Възраженията, че безработният
може да се яви в тридневен срок от вписаната в плана дата не се подкрепят от
приложимата нормативна уредба. Не могат да бъдат споделени и твърденията на
оспорващия, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая,
както изисква чл. 35 от АПК. По аргумент от чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ и чл. 16, ал.
3 от ППЗНЗ в случай, че е налице фактическият състав по чл. 20, ал. 4, т. 1 от
ЗНЗ, компетентният орган не дължи проверка на други обстоятелства към този
момент, включително дали неизпълнението на задължението е свързано с наличие на
уважителни причини. Неизпълнението на действията и сроковете в плана без
уважителна причина е израз на пасивно поведение и липса на интерес у
безработния. Законът дава възможност при предприета дерегистрация и наличие на
уважителни причини лицето да вземе участие в производството и в срок до седем
дни след отпадане на причината да представи доказателства за това. Такива
доказателства не са представени пред компетентния административен орган, не са
представени в хода на административното оспорване, както и пред съда. Тоест,
жалбоподателят дори не твърди наличието на уважителна причина за неявяването му
в дирекцията, поради което няма как да черпи права от своето поведение. Няма
данни по делото, Д. да е искал преглед на преписката по чл. 34 от АПК и да не
му е осигурена такава възможност, както необосновано се твърди в жалбата. Нещо
повече, дори да се приеме /което не е доказано/, както твърди оспорващият, че не
са спазени стриктно правилата по издаване на процесното решение, нормирани в
чл. 24 и следващите от АПК, съдът намира, че твърдяното в жалбата нарушение на
процедурата не е съществено, тъй като обратното не би обосновало друг извод по
фактите и оттам друг краен резултат от производството. В случая релевантното
правопрекратително обстоятелство има обективен характер и неговото настъпване е
удостоверено от съответния трудов посредник – длъжностно лице при Дирекция
„бюро по труда“ – гр. Свищов на 12.06.2019г.
Решението
кореспондира и с целта на закона да се насърчават и подпомагат безработните, но
активно търсещи работа лица, които благодарение на регистрацията си ползват
посредническите услуги на дирекцията. От друга страна регистрацията е едно от
условията за придобиване на право на парично обезщетение за безработица, а тя
изисква стриктно съблюдаване на препоръките и сроковете, дадени от посредника.
Предвид изложеното,
съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен административен
орган в законоустановената писмена форма. Изчерпателно изброените реквизити в
нормата на чл. 59, ал. 2, т., т. 1 – 8 от АПК са налице, актът е достатъчно
ясно мотивиран с посочване на фактическото и правното основание за неговото
издаване. Спазени са административнопроизводствените правила, актът е в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Всичко това обосновава законосъобразността
на оспорваното решение.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски и от двете страни в процеса. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и
Тълкувателно решение
№3 от 13.05.2010 г. по Тълк. д. №5/2009г. на ВАС и предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция, в полза на ответния административен орган следва да се
присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.Д. ***,
срещу Решение от 14.06.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Свищов, потвърдено с Решение от 19.07.2019 г. на директора на Дирекция
Регионална служба по заетостта“ – гр. Ловеч.
ОСЪЖДА Е.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
„Бюро по труда“ – гр. Свищов разноски по
делото в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :