О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №…
гр. Гълъбово, 26.06.2020 г.
Гълъбовски
районен съд, Гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 173 по описа на РС
Гълъбово за 2020 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК на подадената искова молба и отговор ведно с
приложенията.
Страните
са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и
приемането им е допустимо. Следва да бъдат приети по делото приложените към
исковата молба и отговора заверени копия на писмени доказателства.
По
отношение на доказателственото искане да бъде задължен ответника да представи
трудовото досие, то същото е основателно, но доколкото с отговора същото е вече
представено, то искането се явява излишно и следва да се остави без уважение.
По
отношение на искането за разпит на двама свидетели при режим на призоваване, то
същото е относимо и доустимо и следва да се уважи. По искането по реда на чл.
186 от ГПК съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по искането по
чл. 186 от ГПК в първото по делото съдебно заседание.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на
призоваване на страната на ответника:
Веселин
Антонов Христов - ръководител на участък „РТНК-3“ на „Рудник Трояново – 3“, с.
Медникарово, със служебен адрес на призоваване: с. Медникарово - „Рудник
Трояново – 3“.
Весела Гецова Илчева - вътрешен
одитор в отдел „Вътрешен одит“ при „Мини
Марица-изток“
ЕАД, гр. Раднево, със служебен адрес на призоваване: гр. Раднево, ул. „Георги
Димитров" № 13
Да
се призоват свидетелите след внасяне на депозит от 40 лева по сметка на съда.
НАСРОЧВА о.с.з. за 17.07.2020 г. от 13.30
ч., за която дата да се призоват страните и свидетелите.
Производството
следва да се гледа по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати
препис от отговора на ответника ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба на И. Стоянив Л. против -„Рудник –
Трояново 3“ клон на „Мини Марица Изток‘ ЕАД, за признаване на
уволнението му за незаконно и неговата отмяна.
В молбата се твърди следното:
Работил
съм в ответното дружество на длъжност „Машинист на еднокофов багер“ рудник
„Трояново-3“ с основно месечно трудово възнаграждение 807лв. Задълженията си по
трудовия договор изпълнявах съвестно, но се наложи да бъда в неплатен отпуск.
Обадих се на прекия си началник инж. Веселин Христов и обясних, че се налага да
бъда в неплатен отпуск, но след два месеца от съпругата си разбирам, че
договорът ми е прекратен и дължа обезщетение. Разбрах, че трудовият ми договор
бе прекратен със Заповед №1/10.04.2020г. като служители на Рудник Трояново-3 са
дошли в дома ми и са накарали съпругата ми да се разпише. Няма как да се
прекрати трудовото ми правоотношение, като заповедта за това не е разписана от
мен, нито е оформена като връчена при отказ. Никой до момента не ми е връчвал
никакви документи на мен, като съпругата ми няма пълномощно от мен, за да
извършва такива действия. Когато едно лице действа от името на друго,без да има
представителна власт, неговите действия могат да бъдат потвърдени от лицето,
вместо което е действано. Представляваният приема настъпването на последиците в
своята правна сфера. Ратификацията има обратно действие, трябва да обхваща
всички последици и да бъде извършена в необходимия срок. Следва да са изпълнени
изискванията на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, за да е налице законност на
уволнението. Уволнението настъпва с надлежното връчване на заповедта т.е. няма
пречка заповедта за прекратяване да бъде връчена и при отказ, но за целта
работодателят трябва да уведоми работника, че ще му връчва заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки това работникът следва да
откаже да я подпише и работодателят да отбележи този отказ, който да бъде
потвърден от двама свидетели. Отказът е изричен и за да постанови такъв
работникът на първо място трябва да е запознат с изявлението на работодателя,
че прекратява трудовия договор. В случая не е нито връчване на заповедта при
отказ, нито връчване на заповедта на работника, поради което считам, че
заповедта за прекратяване на трудовото ми правоотношение е незаконосъобразна и
трябва да бъде отменена.
Предвид гореизложеното Ви моля да ни призовете на съд и след като докажа
твърдяното от мен да постановите решение, с което да признаете за незаконно
извършеното със Заповед № 1/10.04.2020г. на ответника рудник „Трояново-3“
с.Медникарово уволнение и отмените Заповед № 1/10.04.2020г. на ответника рудник
„Трояново-3“ с.Медникарово за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение" и прекратяване на трудовото правоотношение като
незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът твърди следното в отговора по чл. 131 от ГПК:
Заповед № 01/10.04.2020 г. на
Управителят на Рудник „Трояново-3“, с. Медникарово е била връчена на ищеца на
10.04.2020 г., от което следва, че искът е предявен в установения в закона
давностен срок.
Искът е предявен от надлежна страна и не
съществуват процесуални пречки за неговото разглеждане.
С оглед на изложените съображения, счита
че предявеният от И.С.Л. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
допустим, но по същество е неоснователен.
От
името на Рудник ,,Трояново-3“, с. Медникарово, клон на ,,Мини Марица-изток“
ЕАД, гр. Раднево оспорвам предявеният от И.С.Л. иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ.
II.
По отношение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск:
В представената искова молба са изложени
следните твърдения:
- И.С.Л. работил в ответното предприятие
на длъжност „Машинист на еднокофов багер“, като трудовият му договор бил
прекратен със Заповед № 1/10.04.2020 г. на управителя на „Рудник Трояново-3“,
с. Медникарово;
- Обадил се на прекият му началник, тъй
като му се налагало да ползва неплатен отпуск, но след два месеца разбрал, че
трудовият му договор бил прекратен и дължал обезщетение;
- Заповед № 1/10.04.2020 г. била връчена
на съпругата му.
- Считал, че нямало как трудовото му
правоотношение да бъде прекратено от ответното предприятие, тъй като заповедта
не била разписана от него. нито била връчена и оформена при отказ;
- Никой не му бил връчил документи.
Съпругата му нямало пълномощно от ищеца да извършва такива представителни
действия;
- Когато едно лице действало от името на
друго, без да има представителна власт, неговите действия според ищеца могло да
бъдат потвърдени от лицето, вместо което е действало;
- Следвало да бъдат изпълнени
изискванията на чл. 335, ал. 2 КТ за да е налице законност на уволнението;
- Уволнението настъпвало с надлежно
връчване на заповедта, като нямало пречка заповедта за прекратяване да бъде
връчена и при отказ, който трябвало да бъде потвърден от двама свидетели.
Не оспорвам твърдението, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено със Заповед № 1/10.04.2020 г., на
Управителят на Рудник „Трояново-3“, с. Медникарово, както и обстоятелството, че
И.С.Л. е заемал преди процесното уволнение длъжността „Машинист еднокофов багер
от 0.5 до 2.4 к.м.“ в участък „РТНК-3“ на Рудник „Трояново-3“, с. Медникарово.
От името на представляваното от мен
предприятие, оспорвам всички изложени от ищеца твърдения, оспорващи
законосъобразността на извършеното от мен прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово въз основа на
Заповед № 1/10.04.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.
III.
Възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.
Оплакването на ищеца в представената
искова молба е, че незаконосъобразно било извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение на И.Л. с ответното предприятие, тъй като Заповед № 1/10.04.2020
г. на управителя на „РудникТрояново-3“, с. Медникарово не била разписана от
него, нито била връчена и оформена при условие на изричен отказ на получаването
й.
Считам, че изложеното твърдение е
неправилно, а Заповед № 1/10.04.2020 г. на управителя на Рудник „Трояново-3“ с.
Медникарово е била редовно и допустимо връчена при изложената фактическа
обстановка и с оглед на правилното приложение на материалния закон.
В тази връзка, със моя Заповед №
948/21.01.2020 г. въз основа на Заявление, вх. № 1134/20.01.2020 г., от И.Л. и
със моя Заповед № 17658/16.12.2019 г. въз основа на Заявление, вх. №
22539/16.12.2019 г., от И.Л. (приложени в ЛТД) на ищеца е разрешено да ползва
31 последователни работни дни платен годишен отпуск, считано до 31 януари 2020
г. След ползването на описания разрешен платен годишен отпуск ищецът не се явил
на работното си място до момента на прекратяването на трудовото му
правоотношение с процесната заповед. За неявяването на работа, съгласно графика
на участъка, в които полага труд Л., не е представен оправдателен документ от
ищеца. В тази връзка, с Рапорт, вх. № 2621/11.02.2020 г., от инж. Веселин
Христов съм информиран за извършеното от И.Л. нарушение на трудовата
дисциплина.
При проведеното дисциплинарно
производство по реда на чл. 193 КТ от И.Л. са поискани обяснения за неявяването
му на работа в периода от 03.02.2020 г. до 12.02.2020 г. включително, за който
период ищецът не е представил оправдателен документ. Писмо, изх. № ЧР-01-94/
12.02.2020 г. е изпратено с препоръчено писмо с обратна разписка на постоянния
адрес на ищеца в с. Даскал-Атанасово, община Раднево, който адрес е посочен от Л.
за кореспонденция по възникналото му трудово правоотношение с
предприятието-ответник. Писмото е получено на 18.02.2020 г. от съпругата на
ищеца – Миглена Дабанова(така разчитаме ръкописно изписаното името на съпругата
на ищеца, с оглед на което така го изписваме), която е положила своя подпис в
известието за доставяне(обратната разписка е приложена в ЛТД).
С писмо, вх. № 6133/09.04.2020 г. на
„Рудник Тронояново-3“, с. Медникарово И.Л. информира работодателя, че е получил
Писмо, изх. № ЧР-01-94/ 12.02.2020 г., и заявява, че желае да получи заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, УП-2 и трудова му книжка на
постоянният му адрес, както и натрупаната сума от направените вноски към ВСК в
рудника, която да му бъде изплатена на посочена сметка. Ищецът не е посочил на
какво основание да му се прекрати трудовото правоотношение.
До прекратяването на трудовото
правоотношение с рудника И.Л. не е депозирал писмено обяснение за неявяването
му на работа през цитирания период в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, както и не е представил оправдателен документ за отсъствието си.
На 10.04.2020 г. управителят на „Рудник
Трояново-3“ е издал Заповед №1/10.04.2020 г., с която е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с
предприятието-ответник.
Комисия в състав от Звезделина Иванова -
експерт организация на труда и Весела Илчева - вътрешен одитор на 10.04.2020 г.
на постоянния адрес на ищеца са връчили Заповед № 1 /10.04.2020 г. на съпругата
на Л..
С писмо, вх. № 6322/14.04.2020 г.,
ищецът заявява, че е получил заповедта, с която му е наложено дисциплинарно
наказание и му е прекратено трудовото правоотношение, както и че същата е била
връчена на лице от домакинството му. С писмото ищецът твърди, че е
незаконосъобразно извършено връчването на процесната заповед, тъй като не е
подписана от него. Също така, на основание чл. 344, ал. 2 от КТ предлага да
бъде отменена Заповед № 1/10.04.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение", като трудовото му правоотношение бъде прекратено по взаимно
съгласие.
На 20.05.2020 г. пред Районен съд -
Гълъбово е депозирана искова молба от И.С.Л., с която е отправено искане до
съда да признае за незаконно извършеното със Заповед № 1/10.04.2020 г. на
управителя на „Рудник Троняово-3“, с. Медникарово уволнение на ищеца, както и
последната да бъде отменена.
При изложената фактическа обстановка и
твърденията на ищеца в исковата молба процесният случай касае приложението на
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ, която предвижда, че заповедта за
дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като
се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на
работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с
обратна разписка.
Съществено обстоятелство относно
приложението на цитираната разпоредба е, че заповедта не е могла да бъде
връчена на адресата лично, тъй като не се намирал на адреса, който е бил
посочен от него, а вероятно в периода на проведеното дисциплинарно производство
се е намирал извън територията на страната. Заповедта е връчена на пълнолетно
лице от домашните му, което живее на постоянния адрес на ищеца и което се е съгласило
да я приеме и да му предаде екземпляр от нея. Това е съпругата на ищеца, което
се потвърждава и от исковата молба. Видно от водената кореспонденция между
ищеца и предприятието-ответник, както и от представената искова молба, ищецът е
получил екземпляр от процесната заповед.
Предвид на гореизложеното връчване И.Л.
твърди в исковата молба, че съпругата му не била упълномощена да го
представлява пред ответното предприятие с оглед на връчената Заповед №
1/10.04.2020 г. на Управителя на „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово.
Това твърдение не кореспондира с
изложената по-горе фактическа обстановка и с оглед на представените писмени
доказателства от страните. Цялата писмена кореспонденция между И.Л. и „Рудник
Трояново-3“, с. Медникарово е осъществена чрез съпругата на ищеца, а твърдение
в обратна насока не е обективирано в исковата молба.
Твърдим, че И.С.Л. не е бил намерен на
посочения от него адрес при връчването на процесната заповед, като в периода от
края 2019 г. до 10.04.2020 г. според колеги на ищеца той не е пребивавал на
територията на Република България. Явно по тази причина чрез съпруга му е
водена цялата кореспонденция между страните с оглед на проведеното
дисциплинарно производство и с оглед на заявените за получаване от уволнения
работник документи. При това обстоятелство няма как на ищеца да бъде връчена
лично срещу подпис или при условията на оформен отказ Заповед № 1/10.04.2020г.
на Управителя на Рудник „Трояново-3“ с. Медникарово. Невъзможността да му бъде
връчена лично оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се
дължи на неглижиране от страна на уволненото лице на обстоятелството, че не се
явява на работа съгласно графика на работа на работодателя през един
изключително дълъг период от време, който приключва с прекратяване на трудовото
му правоотношение, за което няма извинителна причина.
С продължителното отсъствие на
работника, работодателят е обективно препятствай да връчи лично на работника
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай без
извинителна причина, работникът се е поставил в невъзможност да получи
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и да я разпише.
При посочените обстоятелства, с
поведението си И.Л. е нарушил един основен принцип на трудовото право,
установен в чл. 8, ал. 1 КТ. съгласно който „трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите“. Този принцип
важи и за двете страни по трудовото правоотношение - и за работодателя, и за
работника или служителя. В случаи като процесния това означава, че
работникът или служителят, който е имал
намерение да отсъства продължително, не е прекратил трудовия си договор с
предизвестие по чл. 326 КТ и по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 КТ, или не е
поискал разрешение от работодателя да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ по
установения ред, нито е представил оправдателен документ за отсъствието си.
Така той е поставил работодателя в неизвестност относно състоянието на
трудовото си правоотношение. Като е постъпил по този начин, той е действал
недобросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения към работодателя и е
предпочел продължителното самоволно отсъствие от работа, без да са известни
причините за това. Това е негово виновно поведение. За липсата на представен
оправдателен документ за неявяването на работа на ищеца не се спори между
страните, тъй като такъв не е представен и не се твърди, че има такъв.
До прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца същият не е положил каквото и да е усилие да информира работодателя,
че ще отсъства от работа и какви са причините за отсъствието му. Това поведение
на Л. обосновава и нарушение на задължението му за лоялност към работодателя,
уредено в чл. 126, т. 9 КТ.
От
всичко изложено до тук следва, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.
195, ал. 2 КТ от страна на работодателя, тъй като ищецът сам се е поставил в
невъзможност да му се връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
срещу подпис или същата да бъде оформена като връчена при отказ.
Не на последно място, извършеното
връчване на процесната заповед на съпругата на ищеца е законосъобразно. Това е
така, тъй като ищецът не е намерен на посочения от него постоянен адрес. Този
адрес е посочен от Л. за кореспонденция във цялата трудовоправна документация,
находяща се в трудовото му досие. След като не е намерен на адреса и лично не
може да бъде връчена на И.Л., оспорената заповед е връчена съпругата му, която
я е приела и е връчила на ищеца екземпляр от нея, което считам, че не е спорно между
страните. Ищецът е получил екземпляр от Заповед № 1/10.04.2020 г. на управителя
на Рудник „Трояново-3“ с. Медникарово с оглед на писмо, вх. № 6322/14.04.2020
г., както и с оглед на представената искова молба. При изложените обстоятелства
извършеното връчване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното
предприятие е допустимо и редовно.
С
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и изявлението му е породило правно действие. В този смисъл Върховният
касационен съд приема, че редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47 ГПК, каквото се явява
ивършеното по наето щото дело.
Счита, че законосъобразно е прекратено
трудовото правоотношение на И.С.Л. с Рудник „Трояново-3", с. Медникарово,
клон на „Мини Марица-изток" ЕАД, въз основа на Заповед № 1/10.04.2020 г.
на Управителя на Рудник „Трояново-3" с. Медникарово, поради което моля да
отхвърлите предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.
Предявен
е иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 195 от КТ.
За
основателността на този иск ищецът е необходимо да докаже наличие на трудово
правоотношение с ответника, както и неговото прекратяване.
В
тежест на ответника е да докаже законността на основанието за уволнението, в
конкретния случай - че е налице извършено дисциплинарно нарушение, неговата
тежест и че са спазени изискванията на чл. 193 от КТ.
Като
безспорен може да се отдели фактът, че И.С.Л. е заемал преди процесното
уволнение длъжността „Машинист еднокофов багер от 0.5 до 2.4 к.м.“ в участък
„РТНК-3“ на Рудник „Трояново-3“, с. Медникарово.
Дава срок
на страните да изпълнят указанията или да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия до първото по делото съдебно заседание (вкл.), за което са редовно
призовани.
ПРИКАНВА
страните към доброволно разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: