№ 764
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502843 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. К. И., починала в хода
на процеса и заместена от законните й наследници И.С. М./син/, К.Н.
Т./внучка/ и А.Н. И./внучка/ срещу решение № 596/ 23.01.2020г. на СГС, ГО,
15 състав, постановено по гр.д. № 14101/17г. в частта, в която е отхвърлен
искът й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 130 000 лв. до 200 000 лв.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“
АД в частта, в която е уважен предявеният иск над сумата от 70 000лв. до 130
000лв.
Жалбоподателите, правоприемници на първоначалния ищец твърдят, че
в обжалваната от тях част решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Съдът е нарушил принципа на справедливостта,
регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение е занижено с
претърпените от К. И. неимуществени вреди. Сочи, че при определяне на
застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния момент, действителния размер
на моралните вреди, продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюктура в страната. Макар, че починалият Н. Н. е бил на
1
68 години и в добро здравословно състояние, получавал е пенсия и е имал
допълнителен доход. С тях той е подпомагал майка си, която е имала нужда.
С внезапната си смърт той я е оставил без емоционална подкрепа, в
състояние на нестихваща душевна мъка. Предвид близките отношения между
майка и син справедливото обезщетение е 200 000лв. Първоначалният ищец
К.И. е загубила най- близкия си човек.
Затова жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск изцяло.
Жалбоподателят – ответник твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на
съдебната практика. Размерът на определеното обезщетение е завишен и не е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Точният му размер не
може да не е съобразен с конкретната – обществено икономическа
обстановка към датата на събитието. Присъденото обезщетение надхвърля
обичайно присъжданите за аналогични случаи.
Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да отхвърли предявения иск над сумата от 70 000лв. до
130 000 лв. Претендира разноски.
ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата на първоначалния ищец К.И., заместена в хода
на процеса от законните си наследници.
К. Т. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на
застрахователя.
И.М. не взема становище по жалбите.
Третите лица помагачи не изразяват становище по въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба
първоначалният ищеца К. И. заместена в хода на процеса от И.С. М./син/,
К.Н. Т./внучка/ и А.Н. И./внучка/, твърди, че на 06.11.2015г. около 23.30ч.
синът й Н. Н. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***,
2
собственост на И. С. Ч. по първокласен път I-6 в посока от запад/пътят от с.
Търничени, общ. Павел Баня- гр. Калофер, общ. Карлово/. Движел се е със
скорост 70 км/ч. В лекия автомобил са пътували И. И. С. и Ш. А. Ш.. В
същото време в противоположната посока към с. Тъжа, общ. Павел Баня се е
движел лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, собственост на С. К. Л.,
управляван от употребилия алкохол А. Р. О.. В зоната на км 280+300
последният е изгубил контрол над управлявания лек автомобил, навлязъл е в
лентата за насрещно движение, където е настъпил удар с управляваното от Н.
Н. МПС. В резултат от произшествието е починал синът на ищеца К. И.- Н.
Н.. Образувано е ДП № ЗМ-1592/15г. на РУ- Казанлък, в което е установено,
че основната причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на
водача на лек автомобил „Ауди 80“, навлязъл в лентата за насрещно
движение. Досъдебното производство е прекратено с влязло в сила
определение. Виновният водач е имал концентрация на алкохол в кръвта от 1,
88 промила. С внезапната смърт на сина й К. И. е изпитала безгранична мъка
и никога няма да я преживее. Двамата са били много близки и са разчитали
един на друг. Живеели са в разбирателство. Починалият е бил любящ и
всеотдаен син. На К. И. ще липсват обичта и грижите му. Мъката,
страданията и болките, които е изпитвала ежедневно не стихвали.
Починалият не е страдал от хронични заболявания, които да са допринесли за
смъртта му. К. И. е разчитала на неговата финансова помощ, на грижите му да
я заведе на лекар. Към момента на ПТП за лекия автомобил „Ауди 80“ е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Ответното дружество по предявената от първоначалния ищец
писмена претенция е образувал щета и е определил обезщетение от 56 000лв.
за неимуществени вреди, с което тя не е била съгласна. Затова ищците
молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от 06.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗК
„Лев Инс“ АД оспорва иска. Неоспорва наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ауди 80“ към датата на ПТП.
Не оспорва, че е предложил на К. И. обезщетение за обезвреда по
образувана щета пред него като е съобразил съпричиняване на вредата от
пострадалия. Оспорва механизма на произшествието, както и твърдението, че
3
то е настъпило само от противоправното и виновно поведение за А. О., които
е управлявал МПС след употреба на алкохол. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като е бил без
поставен предпазен колан. Счита, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерен.
Третите лица помагачи не са депозирали отговор на исковата молба.
Безспорно е, че на 06.11.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица 25.11.2015, протокол за оглед на
местопроизшествието от 07.11.2015г.
Безспорно е, че при ПТП е починал Н. И. Н.- акт за смърт №
11/07.11.2015г.
Не се спори, че той е бил син на първоначалният ищец К.И. –
удостоверение за родствени връзки от 03.12.2015г.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № *** е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
и е била валидна към момента на ПТП.
По делото е приложено като доказателство ДП № ЗМ 1592/15г. на РУ
на МВР- гр. Казанлък със съдържащите се в него писмени документи.
Не е спорно, че със заявление от 05.04.2017г. К.И. е поискала от
ответното дружество изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
че е образувана щета. По нея застрахователят й е предложил обезщетение за
неимуществени вреди от 56 000лв. за смъртта на сина й Н. Н..
Приетата по делото медицинска експертиза е посочила, че основно и
водещо травматично увреждане за смъртта на Н. Н. е разкъсването на черния
дроб, довело до кръвоизлив в корема. Вещото лице категорично заявява, че
починалият е бил без предпазен колан. В съдебно заседание експертът е
допълнил заключението.
Допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза е
посочила, че има следи, които е възможно да са получели от поставен
предпазен колан. Гръбначно- мозъчната травма не е в пряка връзка със
смъртния изход. Описаните травми могат да бъдат получени и при поставен
4
предпазен колан поради силната деформация на купето на автомобила. В
съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и
безпристрастни.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е син на ищеца и брат на починалия Н. Н.. Заявява, че
той, семейството му и майка му живеят заедно в къща в гр. ***. Той се грижи
за нея. Н. Н. и тя са били в добри отношения преди инцидента. Той им е
помагал и те са му помагали. След като починалият се е оженил е продължил
да идва в дома им. Събирали са се на празници. Майка му е рухнала след
смъртта на брат му. Преживяла го е много тежко. Около десет пъти е идвала
Бърза помощ, за да й поставя успокоителни инжекции. Изминали са три
години и е по- добре. Поотпуснала се е малко, но пак плаче и споменава
името му. Последната година има подобрение. Майка му не вижда и
свидетелят по цял ден е покрай нея. От както свидетелят е при майка си, брат
му не я е водил на лекар, а той. Н. Н. основно си е бил в с. ***, но й е пращал
пари. Взаимно са си помагали финансово.
Съдът възприема показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги
при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка между
него и ищеца, но ги счита за убедителни и достоверни. Съдът следва да
посочи, че пред въззивния съд свидетелят И. М. е станал страна в процеса
поради наследствено правоприемство. Но поради това обстоятелство
показанията не следва да се приемат за недопустими, тъй като към момента
на депозираните им той не е имал качеството на страна по делото. Те не губят
това си качество./ Р № 184/15.07.2013г. по гр.д. № 633/12г., ВКС, IV г.о./
Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за
неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в която искът е
уважен за сумата от 70 000лв.
Пред настоящата инстанция е прието удостоверение за наследници на
К. К. И. № 457/15.03.2021г., както и кредитно авизо от 10.06.2020г., с което
на И.С. М. е изплатена сумата от 60 000лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
5
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
или неговите близки, могат да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не се
спори, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Ауди 80“,
за чиито водач е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Не се спори, че той е допуснал нарушение на ЗДвП. Поради това
следва да се приеме, че елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
са установени. Не се спори и по отношение на механизма на ПТП. Безспорно
е, че има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Ауди 80“ към датата на ПТП. Поради което застрахователят е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
за сумата над 70 000лв. до 200 000лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
6
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания, както и взаимоотношенията му с починалия близък. При
недоказването им за него са неблагоприятните последици, изразяващи се в
това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
Не е спорно, че при ПТП на 06.11.2015г. е починал синът на
първоначалния ищец К.И.. Към този момент тя е била на 88години, а
починалият на 68 години. От показанията на свидетеля М. се установява, че
тя и починалият й син са били в близки отношения. Според него починалият
му брат Н. Н. е помагал финансово на майка им като й е изпращал пари, но и
взаимно са си помагали финансово. Починалият основно е живял в с. ***, а
свидетелят е полагал грижи за К. И. и той я е водил на лекар от както са
заедно. Починалият и неговата майка макар, и да са поддържали близки
отношения, са живеели в отделни домакинства. Н. Н. е имал свое семейство,
в последните години преди смъртта си не е полагал непосредствени грижи
за нея. Прекъсната внезапна връзка между родител и дете винаги носи
отрицателен емоционален заряд, независимо кой от двамата е починал.
Загубата на дете е безвъзвратна и непрежалима. Свидетелят М. установява,
че след три години от смъртта на брат му майка му е по- добре. Тя все още
плаче и споменава починалия си син, но в последната година има подобрение
в емоционалното й състояние. Смъртта е психологическа травма за нея, от
която тя е започнала да се възстановява. При определяне размера на
обезщетение следва да се отчете напредналата възраст на К.И. към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Затова съдът като съобрази
всички доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
7
произшествието е настъпило през 2015г., както и икономическата конюктура
и минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните
лимити не може да бъде самостоятелен и водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по
т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение от 70 000 лв.
представлява 184 минимални работни заплати за страната за 2015г./380 лв.
МРЗ за периода 01.07. до 31.12.2015г./ и 93 средно месечни заплати при 749,
74лв. лв. средно месечна работна заплата за месец ноември 2015г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 70 000 лв. до уважения размер от
130 000 лв., както и в частта, в която в полза на СГС е присъдена държавна
такса над сумата от 2 800лв. Решението на СГС следва да се отмени в частта,
в която е присъдено адвокатско възнаграждение на адв. А. над 1935, 50 лв.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателите – ищци не се дължат
разноски за производството пред САС. Жалбата им е неоснователна.
На ответника -застраховател се дължат разноски с оглед на
отхвърлената част от иска в размер на 1200лв. Съдът не присъжда
юрисконсултско възнаграждение на страната, тъй като тя не е представлявана
от юрисконсулт. За СГС на застрахователното дружество се дължат
разноски още от 190лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 596/ 23.01.2020г. на СГС, ГО, 15 състав,
постановено по гр.д. № 14101/17г. в частта, в която е уважен иск по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 70 000 лв. до 130 000 лв., както и в частта, в
8
която в полза на СГС е присъдена държавна такса над 2800лв. и адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С.А. над 1935, 50лв. вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от първоначалния ищец К. К. И., заместена
в хода на процеса от законните й наследници И.С. М./син/, гр. ***, К.Н.
Т./внучка/, гр. *** и А.Н. И./внучка/, с. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, гр.
София с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 70 000 лв. до
130 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.С. М., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 9, К.Н. Т.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 12, ет.7, ап.21 и А.Н. И., ЕГН
**********, с. ***, общ. ***, ул. ***“ № 1 да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А сумата от 1200
лв. / хиляда двеста лева/ разноски по делото пред САС и 190 лв. / сто е
деветдесет лева разноски по делото пред СГС.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ е уважен от СГС за сумата от 70 000 лв.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9