№ 161
гр. С, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110129304 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 29304 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 6689/26.05.2021г. на СРС.
Ищцата ЕЛМ. В. БЛ. е предявила срещу Столичната община иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ѝ
заплати сумата от 1000,00 лева (искът е предявен като частичен от 7000,00
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
телесни увреждания, болки и страдания, последица нападение над ищцата от
бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град С, ж.к. "М.
Ищцата сочи, че на 13.03.2021г. около 11.00ч. била на разходка с кучето
си в парк в град С, ж.к. "М. Изведнъж била нападната от глутница бездомни
кучета (5-6 на брой), които били изключително агресивни, големи и
кръвожадни. Те скочили срещу нея и започнали да я хапят по задната част на
бедрата. Б. усетила остра болка и видяла, че тече кръв. Не можела да се
защити сама, а кучетата се настървявали още повече. Започнала да вика за
помощ, при което от някъде се появила жена, която успяла да ги прогони.
Целите крака на ищцата били в кръв, панталоните ѝ били разкъсани, усещала
остра болка в бедрата. Веднага посетила спешния кабинет на болница "Св.
Анна". Там тя била прегледана, а раните ѝ - зашити. Тъй като не можела да се
движи свободно, се наложило родителите ѝ да я приберат. В дома си не
можела да извършва свободно редица дейности - била на легло, а отиването
до тоалетна било придружено с болки и страдания. Не можела да ходи на
работа, което се отразило на доходите ѝ. Няколко пъти се наложило да
посещава болница за махане на конци и насочване към физиотерапия.
Заявява, че Столичната община е собственик на парковете, местата за отдих и
градините в столичния град, включително мястото, където била нападната.
Като такъв трябвало да ги поддържа в такова състояние, че да могат да се
ползват безпроблемно, премахвайки опасни предмети и животни, които могат
да застрашат живота и здравето на гражданите. Допускайки наличието там на
опасни животни, се обуславяла отговорност за ответника да обезщети
вредите, които те са причинили. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищцата се явява лично и с адв. В.. Предявеният иск се поддържа,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Столичната община чрез адв.
А Д - АК-С, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 24380/08.07.2021г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че са предприети всички мерки за овладяване на популацията от
безстопанствени кучета, като общината е изпълнила вменените ѝ от закона
задължения с необходимата за това грижа. Оттук липсвали и противоправни
действия/бездействия, а отговорността в случая не била обективна
(безвиновна). Оспорват се изложените в исковата молба фактически
твърдения - мястото и времето на инцидента, механизма му, причинените
увреждания и наличието на причинна връзка. Оспорва се, че инцидентът е
причинен от бездомно куче. Заявява, че описаните в исковата молба
наранявания не е възможно да са получени от ухапване на животно, а са
резултат от падане на земята. Отделно от това претенцията се оспорва като
2
прекомерна по размер. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се представлява от адв. Добрева, която оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни аргументи изразява
в Защита, вх. № 104064/08.12.2021г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявения с нея иск и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият
следва да докаже извършено от ответника противоправно
действие/бездействие, включително такова на неговите служители и лица, на
които е възложена дейност, в следствие от което е реализиран соченият в
исковата молба инцидент, понесените от ищцата вреди и техния размер, както
и причинната връзка между вредите и нападението. В тежест на ответника е
да докаже, че кучетата, нападнали ищцата, имат стопанин. В тежест на
ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми,
както обстоятелствата, които го освобождават от отговорност. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програма
за изпълнение на националната програма и план за действие за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на съответната община, като
кметовете организират изпълнението и внасят отчет до Изпълнителния
директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Безстопанствените кучета се залавят и настаняват в приюти (чл. 41, ал. 1
ЗЗЖ). Според чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, след обезпаразитяване, кастриране и
ваксиниране в приюта, кучетата се настаняват във временен приют или се
връщат по места. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за
защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и
реваксинират срещу бяс върнатите по места животни (чл. 49 ЗЗЖ), като
вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към
хора или животни (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ). Затова и за вреди, причинени от
безстопанствени кучета, отговорност следва да носи общината по общия ред
за непозволено увреждане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
(р.324/28.07.2011г.-гр.д.924/2010г.-ІVг.о.), като отговорността е обективна
(безвиновна). Действително по делото са представени доказателства, че
общината е приела и изпълнява стратегия за овладяване на популацията на
бездомни кучета на територията . Това обаче не я освобождава от
отговорността за вредите, нанасяни от тези кучета на гражданите, нападани
и/или хапани от тях. Това е така, тъй като целта на всяка една въведена с
нормативен акт правна норма е да поражда съответни полезни за обществото
последици, постигайки определени цели, които в конкретния случай се
изразяват в това жителите и гостите на общината да не стават жертви на
3
агресията на популацията от бездомни кучета (арг. чл. 50, т. 2 ЗЗЖ). Затова и
следва да се приеме, че предприетите мерки по изпълнението на планове и
стратегии биха били достатъчни да освободят общината от отговорност едва
тогава, когато се преустановят инцидентите с нападения на кучета върху хора.
Докато целта на закона не бъде постигната и хората и обществото, чиито
интереси следва да брани общината, продължават да търпят вреди, същата
следва да поеме тежестта да ги обезщетява по реда на деликтната
отговорност. Именно в задължение на кмета на общината е улавянето и
изолирането на скитащите кучета – арг. чл. 35, т. 4 ЗВМД (отм.) вр. § 3, т. 1
ЗВМД. В подкрепа на тези изводи е и практиката на Върховния касационен
съд – опр. 563/20.05.2015г.-гр.д.88/2015г.-ІІІг.о., р.183/30.06.2017г.-
гр.д.4028/2016г.-ІVг.о. Поради тези причини доводът, че Столичната община
не следва да носи отговорност за вредите от нападението, тъй като имала
приети и изпълнявани план и стратегия за овладяване на популациите на
бездомните кучета, не може да бъде споделен. И изкъпаното, обезпаразитено
и кастрирано куче също може да напада и хапе.
Действително по делото се установява, че на 13.03.2021г. ищцата Б. е
била нападната и изпохапана от глутница кучета. Това се установява както от
показанията на св. И.С., които съдът кредитира изцяло като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен
материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно, така и от
вписванията за дати в представените по делото медицински документи. От
изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със
съответна компетентност, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
претърпяната от ищцата травма е ухапване от кучета. Същата се изразява в
нанасяне в областта на дясната подбедрица на ищцата на две рани с размени 2
на 2,5 см., по вътрешната повърхност на горната трета на лявото бедро на
малка рана - 1 см., както и довеждане до болезнени движения на дясното
коляно. Реализираният медико-биологичен признак е временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване е не повече от 30
дни при обичаен ход на възстановителния процес. През времетраене на
възстановяването ищцата е търпяла болки и страдания. Причинените
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпоръбести
предмети (зъби на кучета), които могат да бъдат получени по време и начин,
както съобщава ищцата.
В същото време обаче от страна на ищцата не се установиха при
условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия
състав, ангажиращ отговорността на ответника за вредите от инцидента.
На първо място ищцата сочи, че нападението се е случило в парк в град
С, ж.к. "М, обосновавайки отговорността на общината със задължението
като собственик на парковете, градините и местата за отдих да поддържа
същите в безопасно състояние и да не допуска в тях наличието на опасни
животни. Действително съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
4
са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на
търговски дружества. Като собственик на тези площи общината е длъжна,
съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл 75, ал. 3 ЗУТ,
да ги поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние,
осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване, включително да
не допуска в тях да пребивават, обитават и смущават гражданите агресивни
безстопанствени животни. По делото обаче не се установи при условията на
пълно и главно доказване, че нападението е осъществено в парк, градина или
място за отдих, собственост на Столичната община. Противно на твърдението
в исковата молба, св. С. изрично заявява, че нападението се е случило на
"кучешка поляна" между ж.к. "Младост" 3 и кв. Горубляне. Действително е
посочила, че тя е "заградена", но, с оглед останалите съобщени от
свидетелката данни, съдът приема, че това следва да се разбира в смисъл, че
мястото е отграничимо. Изрично уточнява, че се намира между ж.к.
"Младост" и кв. Горубляне, представлява голо поле - поляна, няма пейки и
алеи, а само трева. Това не кореспондира със заявеното, че нападението е
станало в парк или зелена площ, стопанисван от Столичната община.
На второ място общината носи отговорност за причинените вреди, но
само от безстопанствени кучета. Съгласно § 1, т. 6а ЗВМД "безстопанствено
животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия
надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. По
аргумент от чл. 70, ал. 1 ЗВМД (отм.) вр. § 3, т. 1 ЗВМД безстопанствени
животни са тези, които са родени като такива, загубени са или са изоставени
от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално
определено за тях място. Фактът, че куче е безстопанствено, е отрицателен
(куче, което няма собственик, не е под нечий надзор, контрол и/или
отговорност). Затова насрещната страна, в случая Столичната община, е
следвало да докаже положителен факт, който да установи подобни
обстоятелства. Столичната община изрично е оспорила инцидентът да е
причинен от безстопанствено куче. Доказателства, че кучетата имат
стопанин, не е ангажирала. Факти в тази насока обаче се установяват от
показанията на разпитаната по инициатива на ищцата свидетелка Б.. Тя
съобщава, че добре познава глутницата кучета и ги е виждала многократно.
Кучетата живеели до близка къща, където са поставени кучешки колиби (не
знае от кого), като е виждала хора да ги хранят, но не знае някой да е техен
собственик.
Даже едно куче да се намира пуснато свободно, да е видимо
непородисто и без нашийник, не значи, че то е непременно безпризорно. Дори
и хора от квартала да хранят такива кучета поради съжаление,
оползотворяване на хранителни остатъци или други субективни причини, от
своя страна също не значи, че кучетата имат стопанин. Фактът обаче, че за
кучетата са построени нарочни обиталища - колиби, поставени видимо в
близост до нечий имот, обосновава извод, че някой е поел грижата за тези
животни, осигурявайки им подслон. Те обитават обособено за тях място,
затова и следва да се приеме, че принципно са под надзора на този, който е
изградил колибите им. Друг е въпросът допустима ли е практика да се
отглеждат кучета извън имота на стопанина им и в общодостъпни
пространства: подобни действия са имитация на отговорност и криворазбрана
5
грижа, като не позволяват нито адекватното му отглеждане, нито осигуряване
на сигурност и закрила на обществената и природната среда и обитателите
(хора и животни).
Въпреки това обаче, тъй като животните формално имат стопанин,
макар и по делото неустановен, отговорност за техните действия няма
основание да бъде носена от Столичната община.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ответникът - Столичната община. Претенция в
тази насока обаче не е заявена, нито са доказани сторени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛМ. В. БЛ. , ЕГН **********, срещу
СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА , ЕИК *********, иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане Столичната община да заплати сумата
от 1000,00 лева (искът е предявен като частичен от 7000,00 лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
телесни увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата
от бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град С, ж.к. "М.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6