Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №1063/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника С.И.Г. по изпълнително дело №20188630402937 на ЧСИ С.Х.с рег. №863 от
РКЧСИ, срещу съобщение с изх. №66214/03.12.2018 г., с което и е
съобщено, че дължи заплащането на начислените от съдебния изпълнител такси в
общ размер на 364,47 лв. по ТТР към ЗЧСИ. Излага твърдения, че липсва
индивидуализация на посочената сума. Счита, че сумата следва да е в размер
118,08 лв., поради което моли съда да редуцира размера на таксите от 364,47 лв.
на 118,08 лв.
Взискателят по изпълнителното дело „Т.С.“
ЕАД не е подал възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител С.Х.е
депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е
изложила становище за неоснователност на жалбата. Счита, че жалбата е
неоснователна, тъй като начислените такси са с ДДС съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Излага, че обжалваният размер на таксите по изп. дело в размер на 364,47 лв. с
ДДС се състои от такси по т.1 – 24,00 лв., 4 такси по т.3 – 24,00 лв., 3 такси
по т.5 – 72,00 лв., 4 такси по т.9 – 72,00 лв., такса по т.6 – 6,00 лв., такса
по т.31 – 14,90 лв. и такса по т.26 – 157,57 лв.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – таксите по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
В процесния случай по делото е
установено, че съдебният изпълнител е издал сметка №********** от 19.11.2018 г.
на „Т.С.“ ЕАД за такси в размер на 108,00 лв. с ДДС, от които по 20,00 лв. по
т.1 за образуване на изп. дело, т.5 за изготвяне и връчване на книжа и по т.3
за справка за длъжника и имуществото му, както и 30,00 лв. по т.9 за налагане
на запор. Начислено е и ДДС в размер на 18,00 лв.
Законосъобразно е начислена таксата за
образуване на изп. дело в размер на 24,00 лв. с ДДС, съгласно т.1 ТТР към ЗЧСИ,
тъй като именно С.Х.е образувала производството въз основа на представения и
изпълнителен титул.
ЧСИ е извършил справки за длъжника и
имущественото състояние в ЕСГРАОН – за гражданско състояние, в НОИ за
регистрирани трудови договори и за осигурителен статус, на основание чл.56 ЗКИ
– за банкови сметки, Служби по вписванията – гр. Сандански, гр. София и гр.
Дупница и в ТД на НАП – София-град за декларирани движими и недвижими вещи.
Изискани са преписи от вписани актове от Служба по вписванията – гр. София.
Общият размер на направените справки е 48,00 лв. с ДДС, съгласно т.3 ТТР към
ЗЧСИ за 8 бр. справки. ЧСИ в мотивите си е посочил, че е начислил четири такси
с общ размер 24,00 лв. с ДДС, поради което следва да се приеме, че същите са
законосъобразно претендирани.
Съдебният изпълнител е връчил съобщения
за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, както и на запор на пенсия – в НОИ и в ДКЦ „Александровска“
за запор на трудово възнаграждение. Общият размер на направените справки е 48,00
лв. с ДДС, съгласно т.3 от ТТР към ЗЧСИ за 8 бр. справки. ЧСИ в мотивите си е посочил, че е начислил
четири такси по т.9 с общ размер 72,00 лв. с ДДС. Съгласно приетото в т.5 ТР
№3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС, длъжникът не отговаря за онази част от разноските,
чието извършване не е било необходимо, с оглед на реализиране на вземането,
както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез
други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се
приравняват на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи
отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни
способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му
към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна. При
липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на
изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на
отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му
бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с
нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в
тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т.6 и т.11 ТР №2/2015 г.,
постановено по тълк. д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, в конкретния случай
таксата за запор на пенсия не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя,
тъй като от НОИ са изпратили на ЧСИ съобщение, че не могат да правят удръжки от
пенсията на длъжника по причина, че размерът и е под секвестируемия минимум,
което съдебният изпълнител е могъл да съобрази и от предхождащия запора отговор
на справката от НОИ.
Не следва да се възлага в тежест на
жалбоподателя и таксата за налагане на запор на банкови сметки в „Първа
инвестиционна банка“ АД, тъй като не са налице доказателства в книжата по
делото за съществуващи вземания на длъжника от банката. За разлика от това
другите два запора по изп. дело са наложени върху реални вземания на
жалбоподателя за трудови възнаграждения и вземания по банкови сметки в
„Общинска банка“ АД. Ето защо, настоящият въззивен състав приема за
законосъобразно начислени в тежест на длъжника два броя такси по т.9 ТТР към
ЗЧСИ в общ размер на 36,00 лв. с ДДС.
На 11.12.2018 г. на длъжника е връчено
съобщение от ЧСИ С.Х.за образувано изпълнително дело, с което му се съобщават
наложените обезпечителни мерки и дължимите към взискателя суми в общ размер на
1793,36 лв. – 990,38 лв. за главница, законна лихва в размер на 32,19 лв.,
306,32 лв. – неолихвяеми вземания, 100,00 лв. – разноски по изп. дело и 364,47
лв. – такси, съгласно ТТР към ЗЧСИ. ЧСИ в мотивите си е посочил, че е начислил
четири такси по т.5 ТТР към ЗЧСИ с общ размер 72,00 лв. с ДДС, но от кориците
на изп. дело се установява, че същите са незаконосъобразно претендирани.
Съгласно ТТР към ЗЧСИ, по т.5 се
таксуват само такива като покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, които са връчени от самия него или служители на кантората му, като в
процесния случай само съобщението за образуване на изп. дело попада в
хипотезата на посочената норма. Ето защо, настоящият въззивен състав приема за
законосъобразно начислена в тежест на длъжника само една такса по т.5 ТТР към
ЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС.
На 11.12.2018 г. е постъпил по сметка на
ЧСИ банков превод от длъжника за погасяване на задължението в размер на
посочените в съобщението 1793,36 лв.
Съдебният изпълнител е издал сметки на
12.12.2018 г. по чл.79 ЗЧСИ за погасени такси в общ размер 249,97 лв. с ДДС,
представляващи без ДДС: т.26 за изпълнение на парично вземане – 126,31 лв., 2
бр. по т.6 за издаване на удостоверение по 5,00 лв., т.9 за налагане на запор –
30,00 лв., т.5 за изготвяне и връчване на съобщения – 40,00 лв., т.31 за
допълнителни разноски – 2,00 лв.
По искане на длъжника съдебният
изпълнител му е издал удостоверение за погасяване на задължението, а на
взискателя – съобщение за приключване на делото. ЧСИ в мотивите си е посочил,
че е начислил такса съгласно т.6 ТТР към ЗЧСИ в размер 6,00 лв. с ДДС, поради
което следва да се приеме, че същата е законосъобразно претендирана.
ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на
запори до „Общинска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, НОИ и ДКЦ „Александровска“.
Няма данни по изп. дело те да са връчвани лично или от служител на ЧСИ, поради
което същите не следва да бъдат начислени съгласно т. 5 ТТР към ЗЧСИ, а друго
основание за начисляване на такса за тези съобщения в мотивите си съдебният
изпълнител не е посочил.
ЧСИ в мотивите си е посочил, че е
начислил такса по т.31 ТТР към ЗЧСИ в размер 14,90 лв. с ДДС, за която няма
доказателства в кориците на изп. дело за кои негови действия се дължи. Според
забележка към цитираната т.31, допълнителните разноски са за сметка на
длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В
настоящият случай ЧСИ е издал сметка за сумата от 2,40 лв. с ДДС за разноски по
т.31, поради което неправилно ЧСИ претендира сумата от 14,90 лв. като дължими
от длъжника.
Отправеното до съда искане на
жалбоподателя за намаляване на размера на т.26 от ТТР към ЗЧСИ от съдебния
изпълнител следва да бъде прието за основателно. Съгласно т.26 ТТР към ЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в
конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „в“.
Пропорционалната такса по т.26 съдът намира, че следва да се определи без
вземанията за разноски, т.е. и за адвокатско възнаграждение /решение
№517/28.06.2010 г. по гр.д.№ 1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Съгласно практиката
на ВКС по заведените дисциплинарни производства срещу съдебни изпълнители,
начисляването на пропорционална такса по т.26 върху суми, за които не е издаден
изпълнителен лист, представлява основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на органа по принудителното изпълнение. Материалният интерес по изпълнителният лист е
общият сбор между частта от претендираната с молбата на взискателя главница –
990,38 лв., мораторна лихва – 196,04 лв., от която сума се определя таксата за
изпълнение на парично вземане по т.26 – 114,91 лв., а с ДДС – 137,89 лв.
Включената в молбата за образуване и впоследствие в съобщението за образуване
на изп. дело законна лихва не присъства сред изброените в изпълнителния титул.
С оглед изложеното постановлението за
разноските по изпълнението следва да бъде изменено и в тази му част, съгласно
посочените по-горе мотиви.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
постановление за определяне на разноските за такси по ТТР към ЗЧСИ,
инкорпорирано в съобщение, изх. №66214/03.12.2018 г., по изпълнително дело
№20188630402937 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №8463 от РКЧСИ, в частта за разликата над сумата от 254,29 лв. с
ДДС, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските за такси по ТТР към ЗЧСИ, поставени в тежест на
длъжника С.И.Г., ЕГН **********, адрес:
***, от 364,47 лв. с ДДС на 254,29 лв. с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.