Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на десети септември две хиляди и осемнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 843 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК
и чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество основава исковите си претенции на твърдения, че на 20.10.2017г. е
наредило превод на сумата от ***с левова равностойност към него момент -
13 584, 76 лв. по банковата сметка на заличения търговец „***” ЕООД /н/ в
„***” АД. Ищецът сочи, че този превод е извършен погрешно, тъй като между него
и титуляра на сметка няма търговски отношения, които да представляват основание
за получаването на сумата. В тази връзка излага твърдения, че процесната сума е
следвало да бъде преведена по сметката на трето за делото лице – „*** – ***”
ЕООД, на основание сключен между тях договор за изработка от 01.01.2016г., имащ
за предмет производството и доставката на дървени врати и дограма. Ищецът сочи,
че с превода на процесната сума е следвало да се извърши плащане по 4 броя
инвойс фактури на обща стойност 6846, 79 евро, които съответстват на данъчни
фактури, издадени в български лева с № 11295/23.06.2017г. за сумата от 8220, 70
лв., с № 15502/15.09.2017г. за сумата от 770, 40 лв., с № 11514/21.09.2017г. за
сумата от 1417, 50 лв. и с № 11579/13.10.2017г. за сумата от 2940 лв. Ищецът
твърди, че върху салдото по банковата сметка, по която погрешно е преведена
процесната сума, е наложен запор от ответника и че същият, чрез свои служители,
отказал да вдигне запора и да му върне сумата. Смята, че тази сума не
принадлежи на титуляра на сметката и че следва да му бъде възстановена като
платена при начална липса на основание. Смята, че с наложения запор е започнало
принудително изпълнение спрямо нея, което може да бъде осъществено, ако не се
погаси публичното задължение. По тези съображения твърди сумата да се намира
във фактическата власт на ответника и да е получена от него. Предвид на изложеното
ищецът отправя искане до съда /уточнено с допълнителната молба/ да приеме за
установено по отношение на ответника, че постъпилата с банков превод от
20.10.2017г. по сметката на заличеният търговец в „***” АД сума от 13 348,
60 лв. /размера на иска намален по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/ му принадлежи,
както и искане за осъждане на ответника да му върне тази сума като платена при
начална липса на основание. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото не е подал отговор на така депозираната
искова молба.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си, поддържа
предявения иск на заявените основания. Ответникът оспорва да е получавал
процесната сума и възразява, че тя се намира по банковата сметка на заличения
търговец.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства
и становищата на страните, намира за установено следното:
По
делото не е налице спор по фактите, а и те се установяват от представените от
страните доказателства. Съгласно удостоверение от регистъра на дружествата за
Англия и Уелс /лист 40/ ищецът е дружество с ограничена отговорност учредено по
реда на Закона за дружествата, 2006г. Същият като възложител е сключил с трето
за делото лице /”*** ***” ЕООД/ в качеството му на изпълнител договор за изработка
от 01.01.2016г., имащ за предмет производството и доставката на дървени
прозорци и врати. От представените с исковата молба търговски /инвойс/ фактури
№ 11295/23.06.2017г. на стойност 4215, 74 евро, № 11502/15.09.2017г. на
стойност 395, 28 евро, № 11514/21.09.2017г. на стойност 727, 30 евро и №
11579/13.10.2017г. на стойност 1508, 47 евро, придружени с точен превод на
български език /листи 89-109/ се установява, че ищецът дължи на изпълнителя за
изработената от него по договора дървена дограма общо сумата от 6846, 79 евро.
Описаните търговски фактури съответстват на издадените по реда на българското
законодателство от изпълнителя - доставчик данъчни фактури с №
11295/23.06.2017г. на стойност 8220, 70 лв., с № 11502/15.09.2017г. на стойност
770, 40 лв., с № 11514/21.09.2017г. на стойност 1417, 50 лв. и с № 11579/13.10.2017г.
на стойност 2940 лв. /обща стойност 13348, 60 лв./, които са отразени от него в
справките му декларации и в дневниците му за продажби за периода м. юни 2017г.,
м. септември 2017г. и м. октомври 2017г. /листи 112-131/.
По
делото няма спор, а и от представеното извлечение от банкова сметка ***: *** „***”
АД /лист 23/ се установява, че на 20.10.2017г. ищцовото дружество вместо на
доставчика си – „*** ***” ЕООД е превело по сметката на „***” ЕООД сумата от ***с
левова равностойност към тази дата 13380, 02 лв., при курса на лирата към лева
от 2, 1494 лв., с основание инвойс фактури №№ 11295, 11579, 11514 и 11502. Към него
момент откритото срещу „***” ЕООД производството по несъстоятелност /листи 25-28/
е било прекратено с
решение № 88/29.05.2017г. по т.д. № 183/2015г. на ПлОС и той е заличен като
търговец на основание чл. 735 ал. 2 ТЗ. Обстоятелство, което е вписано в ТР по
партидата на заличения търговец на датата на превода – 20.10.2017г. Липсва спор
между страните, а и от разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от
28.07.2015г. е видно, че върху постъпващите по сметката на заличения търговец в
„***” АД суми е бил наложен запор от публичен изпълнител към ТД на НАП В.
Търново, офис Плевен. Банката като трето задължено лице с нарочно писмо от
22.11.2017г. по реда на чл. 206 ал. 1 ДОПК вр. чл. 508 ал. 1 ГПК е уведомила
последният, че няма право да изпълни запора, тъй като постъпилата сума е грешно
наредена по посочената банкова сметка ***, че същата следва да бъде върната на
наредителя. На противната позиция е застанал ответника, който чрез публичния
изпълнител, е разяснил на третото задължено лице защо смята, че запорът има
действие и върху постъпилата по банковата сметка на заличения търговец сума. По
делото не е спорно, че към датата на приключване на съдебното дирене пред тази
инстанция процесната сума се намира по посочената по – горе банкова сметка ***пълнение
на наложения запор.
От
заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че горепосочените
фактури са осчетоводени в счетоводството на „*** ***” ЕООД по дебит на разчетна
сметка 411, като вземане от клиент и че към момента на изготвяне на
заключението няма направени плащания по тях от ищцовото дружество като
задължено лице. Неплатена сума по тези фактури е в общ размер на 13 348,
60 лв., а левовата равностойност на ***е изчислена от вещото лице на
13 584, 76 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване два иска, с единият
от които, иска да се приемане на установено по отношение на ответника, че сумата
по грешния превод от 20.10.2017г. в размер на 13 348, 60 лв. му принадлежи,
а другият - за осъждане на ответника да му върне тази сума, като получена при
начална липса на основание.
Предявеният
срещу ответника установителен иск, макар и ищеца да счита себе си за трето на
принудителното изпълнение лице, не намира правното си основание в нормата на
чл. 269 ДОПК, тъй като предпоставка за допустимост на този иск е съвместната
пасивна процесуална легитимация на длъжника и взискателя /арг. чл. 269 ал. 2 ДОПК/. Заличаването на длъжника по изпълнението като търговец на основание чл. 735
ал. 2 ТЗ, което води до загуба на правосубектността му /Определение №
435/10.12.2008г. по ч.т.д. № 211/2008г. на II т.о., на ВКС/, е пречка за
осъществяването на тази предпоставка. Следователно предявената от ищеца срещу
ответника установителна претенция е такава по чл. 124 ал. 1 ГПК, съгласно която
разпоредба, всеки които има интерес от това може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право.
Наличието на правен интерес от установяване на едно правоотношение или право е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за
която съдът следи служебно в рамките на цялото производство. Претендирайки
принадлежността на процесната сума, ищецът по същество иска да установи правото
си на собственост върху нея. Паричните престации обаче са родово, а не
индивидуално определени престации, поради което парите, като родово определени
вещи не могат да бъда предмет на петиторна защита. Ищецът няма признат от
правото интерес да иска установяване принадлежността /собствеността/ върху сума
пари в обичайното им качество на платежно средство и всеобщ еквивалент за
размяна. Парите /паричните знаци/ са всякога заместими с други такива вещи от рода,
било в същата или друга валута, поради което правен интерес от водене на
установителен иск за тяхната собственост е налице само когато се касае
конкретни парични знаци с нумизматична или някаква сантиментална стойност. В
случая ищецът не е изложил подобни твърдения, поради което същият няма интерес
от установяване спрямо ответника, че сумата от 13 348, 60 лв. му
принадлежи, тъй като е извършен грешен банков превод. Неоснователното получаване
на конкретна парична сума в патримониума на определено лице поражда интерес от предявяване
на осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД за връщането й. Доколкото и такъв
иск е предявен срещу ответника по делото, не е налице правен интерес от предявяване
на самостоятелен иск за установяване, че процесната сума принадлежи на ищеца,
което сочи на недопустимост на тази претенция. Макар и с решението по делото същата
следва да бъде оставена без разглеждане, а производство по делото прекратено в
тази му част.
Предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, с оглед на
изложените твърдения, че процесната сума се намира във фактическа власт на
ответника /пояснено по реда на чл. 143 ГПК в първото съдебно заседание/, чрез
наложения запор, макар и допустим, е неоснователен. Фактическият състав на иска
по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. На плоскостта на неоснователното обогатяване
получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият
имуществената облага установява своя фактическа власт върху полученото. От
безспорно установените по делото факти за извършен от дружеството – ищец на
основание процесните четири броя фактури банков превод в размер на ***по сметка
на заличения търговец „***” ЕООД, вместо на действителния получател „*** ***”
ЕООД и наложен от публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Плевен
запор върху вземанията на заличения търговец по тази банкова сметка ***, че
ответникът е получил фактическа власт върху постъпилата по нея парична сума. По
общото правило запорът пази възможността на взискателя да се удовлетвори от
запорираната сума, като забранява на третото задължено лице да плаща на
длъжника респ. на последния да се разпорежда с вземането. Тези последици на запора
обаче не означават, че взискателят с налагането на запора фактически получава
имуществената облага. За него възниква само право да се удовлетвори
предпочитателно от запорираната сума. В настоящото производство не се доказа в
изпълнение на запора процесната сума да е преминала в държане на ответника, за
да дължи той връщането й на ищеца. Не се доказа третото задължено лице /„***”
АД/ да е прехвърлило тази сума по сметка на публичния изпълнител наложил
запора, за да се говори за неоснователно разместване на имуществени ценности. По
делото не се доказа твърдените от ищеца факти за получаване на сумата от
ответника да отговарят на действителното правно положение, поради което предявения
по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД иск за връщане на процесната сума като получена,
при начална липса на основание е изцяло неоснователен.
Нещо
повече, дори в резултат на запора да е налице усвояване от взискателя по
принудителното изпълнение на парична сума в идентичен размер с неправомерно
получената по сметката на длъжника такава, това не легитимира материалноправно първия
да отговаря по кондикциония иск по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД. В общия случай
ответникът по този иск е лицето, което без основание е получило сумата т.е.
лицето, което е титуляр на банковата сметка, като е без значение, че
впоследствие в изпълнение на запора тя е преведена на взискателя му. Несъщестуването
на титуляра на банкова сметка ***не на делото е пречка срещу него да се води
осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД. Ето защо ищецът като кредитор на
вземане за връщане на недължимо платена сума срещу лице, което е загубило
правосубектността си, при наложен запор за задължения на длъжника върху
банковата сметка, по която неправомерно е постъпила въпросната сума, има
интерес да установи, доколкото не разполага с друг ред на защита, че
взискателят няма право на принудително изпълнение върху нея, поради липса на
основание за получаването й от титуляра на сметката /сравн. ***. на ВКС, ТК/.
Такъв иск по делото обаче не е предявен.
При
този изход на делото претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
разноски се явява неоснователна. Ответникът не е претендирал разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „***”, регистрация № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителите *** против ***иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника,
че сумата от 13 348, 60 лв. постъпилата с банков превод от 20.10.2017г. по
сметката на заличеният търговец „***” ЕООД в „***” АД принадлежи на ищеца, като
процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***”, регистрация № ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите *** против ***иск с правно основание чл. 55 ал.
1 пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 13 348,
60 лв., като получена при начална липса на основание, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: