№ 4756
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200902 по описа за 2023 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Г., чрез процесуалният му представител адв. Х. Р. срещу
наказателно постановление № 22-4332-020545 от 12.10.2022 година на Началника на група
към СДВР - ОПП, с което на Б. П. Г. е наложено административно наказание глоба в размер
на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение
на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
С жалбата наказателното постановление се атакува като издадено при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Излагат се твърдения, че е нарушен реда за взимане на проба от лицето за наличие на
наркотични вещества и техните аналози като на жалбоподателя не е връчен талон
придружен от стикери. Процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Х.в моли
наказателното постановление да бъде отменено и претендира присъждане на сторените по
делото разноски, включително и пред касационната инстанция .
Въззиваемата страна СДВР-ОПП, редовно уведомена, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата.
Моли, въпреки влошеното психично състояние на жалбоподателя и наставянето му в
психиатрично лечебно заведение след изготвянето на съдебнопсхиатрична експертиза,
наказателното постановление да бъде потвърдено, считайки, че с отнемането на СУМПС на
лицето ще се постигне превантивната цел на административното наказание. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
1
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 30.09.2022 година около 12.00 часа Б. П. Г. управлявал лек автомобил „Ауди А 6 Авант
Куатро“, рег. № *** по ул. „Резбарска“ с посока на движение от улица „Макгахан“ към
бул.“Вл. Вазов“. При проверка на кръстовището с ул. „Милен Цветков“ Г. бил във видимо
неадекватно състояние, говорил несмислено, обиждал и отказал да бъде изпробван за
наличие на алкохол и наркотични вещества с Дръг чек 5000 с № 0002. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 107919 за ВМА, връчен лично на водача. Г. не спазил
изискването да се яви за изследване в медицинско заведение в указания времеви интервал от
90 минути. Ц. Й. М., на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП - СДВР съставил АУАН АД
№ 189917 от 30.09.2022 година за нарушение на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, въз основа на
който било издадено обжалваното НП.
Тъй като Б. Г. оказал съпротива на полицейските служители бил откаран по спешност с екип
на ЦСМП в ЦПЗ „София“ ЕООД, където бил хоспитализиран на 30.09.2022 година. По
искане на управителя на лечебното заведение по реда на член 154, ал.3 от Закона за здравето
е инициирано производство по НЧД 12235/20222 година по описа на СРС, НО, 109-ти
състав. С решение от 12.10.20222 година на цитирания състав на съда лицето е настанено за
принудително лечение в стационарна форма в ДПБ „Свети Иван Рилски“ за срок от два
месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена напълно безпротиворечиво от
талон за изследване, декларация, докладна записка, АУАН, експертно заключение от
30.09.2022 година от ЦПЗ „София“ ЕООД, експертно заключение по СПЕ на вещото лице
Е.С.-Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-13180 за АНО, Заповед № 513з-5073
от 21.07.2015 година на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.
Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че
при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
2
кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с тест, а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от докладната
записка се установи, че Б. П. Г. е отказал да бъде изпробван с техническо средство и това е
отбелязано в талона за медицинско изследване - „отказва “. Не е нарушено изискването на
член 6, ал.4 от Наредбата, който предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол
лице дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване. От обективна страна Б. П. Г. е осъществил състава на
нарушението по член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП като е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване наличието на алкохол и/или наркотични вещества или
за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо изследване за
установяване наличието на алкохол в кръвта и и/или химико-токсикологично изследване за
установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози.
Нарушението е несъставомерно от субективна страна, тъй като нарушителят към момента на
извършването му страда от заболяване в кръга на визираните в член 146, ал.1, т. и т.2 от
Закона за здравето – биполярно афективно разстройство-сегашен епизод-маниен, което се
установява от етапна епикриза от ЦПЗ София ЕООД и решение от 13.10.2022 година по
НЧД 12235/2022 година на СРС, НО, 109-ти състав (приобщено по настоящето
производство), с което лицето е настанено за задължително лечение по реда на Закона за
здравето за срок от два месеца в стационарна форма, което заболяване изключва
вменяемостта на нарушителя. От експертното становище от 03.10.2022 година на вещото
лице д-р А. (л.3 от делото на СРС,109-ти състав) се установява, че лицето е и било
хоспитализирано по спешност на 30.09.2022 година по повод на проявено агресивно
поведение след като се движил в лентата за насрещно движение, катастрофирал и избягал от
местопроизшествието, а впоследствие оказал съпротива при задържането му от полицейски
служители на 05- РУ на СДВР. От СПЕ на д-р А. (л.19-23 от делото на 109-ти състав на СРС)
се установява, че лицето страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод
маниен, представляваща болестна трансформация на поведението, водеща до невъзможност
за рационална корекция на действията и да непредвидимост на постъпките. Съгласно
Тълкувателно постановление № 3/1979 та ПВС разстройството на съзнанието е
продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно
като липсва сигурна благоприятна прогноза.От приобщената СПЕ на вещото лице Е.С.-Т. по
НАХД 894/2023 по описа на СРС, НО,10-ти състав, касаещо друго наказателно
постановление за нарушение на ЗДвП, извършено на същата дата – 30.09.2022 година, се
установява, че Б. П. Г. на процесната дата е бил с качествени нарушения на съзнанието,
приравняващо се към продължително разстройство на здравето. Его защо, според настоящия
3
състав на съда, са събрани неопровержими доказателства, че към датата на вмененото
административно нарушение жалбоподателят е страдал от психично заболяване, което
изключва вменеяемостта. Предвид събраните писмени доказателства наличието на психично
заболяване е несъмнено установено към извършването на психиатрично изследване в
момент, възможно най-близък до датата на административното нарушение, което с най-
голяма степен на достоверност установява психичното състояние на лицето предвид
динамиката на психичното заболяване.
На основание член 63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена
сумата от 800,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение определен съгласно член 18, ал.2 във връзка с член
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09 април 2001 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид размера на наложеното административно наказание глоба в размер
на 2000,00 лева е 500,00 лева. Съдът намира, че уговореното възнаграждение не е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и в частност предвид броя
на проведените открити съдебни заседания.
На основание член 226, ал.3 от АПК следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред
касационната инстанция АССГ разноски в размер на 450,00 лева. Посоченото
възнаграждение за процесуално представителство и защита също не се явява прекомерно
предвид посочения минимум от 500,00 лева съобразно цитираната наредба.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-020545 от 12.10.2022 година на Началника
на група към СДВР - ОПП, с което на Б. П. Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на член 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. П. Г., ЕГН
**********, сумата от 800, лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред СРС, както и 450,00 лева разноски пред АССГ – разноски в общ размер на 1 250,00
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5