Решение по дело №3195/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20202230103195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260107

 

гр.Сливен, 15.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3195 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

В молбата си ищцовото дружество твърди, че има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „С. С.“ № ., като този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответникът К.С.С.. Доставената и консумирана питейна вода се отчита по партидата му от представител на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурира. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпада в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Твърди се, че в конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.02.2017 г. - 31.03.2020 г., независимо от възникналото задължение, съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен" одобрени с Решение № ОУ-95/11.08.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране". В чл. 44 от същите е предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора", поради което ищцовото дружество претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Сочи, че предвид възникналото задължение, ищцово дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ч.гр.д № 2277/2020 г. по описа на PC –Сливен. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. - 31.03.2020 г.,  ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

Изтъква, че за периода 01.02.2017 г. - 31.03.2020 г., ищцовото дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД претендираните суми.

          Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на  „Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД - гр. С.,  че ответникът дължи на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен" ООД - гр. Сливен, сумата от 1678.24 лв., от които главница – 1459.91 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. - 31.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „С. С.“ № ., мораторна лихва – 218.33 лв., натрупана към 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  29.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство. Претендират за присъждане на направените по настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който  поддържа предявените искови претенции на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването им. Прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в с.з.

 Не е представила писмен отговор и няма изразено становище по исковата претенция, както и молба за разглеждането на делото в отсъствието и.

     Съдът прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.

     От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

      Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД е подало на 29.02.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника К.С.С. за главница в размер на 1840.99 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2017 г. - 31.03.2020 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „С. С.“ № ., мораторна лихва – 353.87 лв., натрупана към 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  29.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 2277/2020 г. по описа на СлРС в размер на 45.10 лв.   

    Ищцовото дружество претендират за част от задълженията, предвид постъпило възражение на осн. чл. 47, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

    Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно  от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост на сумите.

    Разгледан по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.

    Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство с оглед изхода на процеса.

    Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски, които възлизат в общ размер на 480.10 лв., от които 45.10 лв. разноски по ч.гр.д. № 2277/2020 г. по описа на СлРС, сумата от 75 лв. - държавна такса по настоящото производство и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

    В случая не следва да се прилага чл. 242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.

 

    Водим от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, със съдебен адрес:***, чрез адв. К. ***, че К.С.С., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ главница в размер на 1459.91 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2020 г. в имот, находящ се в гр. С., ул. „С. С.“ № ., мораторна лихва в размер на 218.33 лв. /двеста и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, натрупана към 11.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  29.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

  ОСЪЖДА К.С.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27 направените деловодни разноски в общ размер на 480.10 лв. /четиристотин и осемдесет лева и десет стотинки/, от които 45.10 лв. разноски по ч.гр.д. № 2277/2020 г. по описа на СлРС, както и сумата от 75 лв. - държавна такса по настоящото производство и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

    Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

            

                                   

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: