Решение по дело №350/2012 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 401

                                 

гр.Русе, 22.06.2012 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           гражданска колегия    в

публичното заседание на  тринадесети юни  през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

 

при секретаря Т.Ф. и в присъствието на прокурора НАДЕЖДА МИТЕВА  като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА   гр.  дело N350 по описа за 2012 година,   за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ.

 

Ищецът Н.Д.Н. твърди, че на 03.07.2007 г. в Първо РПУ на МВР-Р. му било повдигнато  обвинение за обсебване при условията на опасен рецидив по чл.206, ал.3, пр.3 във вр.ал.1 от НК от тук започнало ходене по мъките, защото не бил извършил престъплението, в което бил обвинен и при едно лошо стечение на обстоятелствата, ако бъдел осъден трябвало търпи наказанието в затвор, при строг режим, защото при опасен рецидив закона не предвиждал друга възможност. В миналото бил осъждан и изтърпявал наложените му наказания в затвора затова и повдигнатото му обвинение било в условията на опасен рецидив. Когато излязъл от затвора през 2006 г. взел решение никога повече и при никакви обстоятелства да не попадал там. Решил трайно да скъса с всякаква престъпна дейност и да поправи живота си , тъй като при предишното пребиваване в затвора загубил семейството. Жената, с която съжителствал да семейни начала и от която имал син- Ф., го изоставила,  въпреки направените опити да възстанови връзката си с нея след излизането от затвора и от това му било много тежко, тъй като детето му щяло да расте без баща. След като разбрал, че няма възможност да се съберат с майката на детето му- Ц. Д. В., започнал връзка и заживял на съпружески начала с И. И. Н., с тенденция да създадат семейство и за която направил много, купил й кола, с която загинала при катастрофа. През лятото на 2006 г. Н. му заявила, че заминава на мора, на което се противопоставил и това фактически довело до тяхната раздяла, но не очаквал, че тя ще го набеди в извършването на престъпление. След като се разделил с И. Н. през лятото на 2006 г. убедил майката на детето му да му даде втори шанс и да заживеели като семейство, за да можело детето им да расте в семейна среда с двама родители. Условието, което му поставила било никога повече да нямам работа с органите на Полицията, Прокуратурата и Съда и да не допуснел отново да влезе в затвора. Положил нужното старание в тази насока, но не предвидил, че жената, за която направил много през време на съвместния им живот, знаейки за миналото му, щяла да го набеди в извършването на престъпление. След като Ц. В. разбрала, че срещу него била подадена жалба и предстояло да бъде привлечен като обвиняем, окончателното го напуснала, заедно с детето като му заявила, че я излъгал, че не се бил поправил, а тя не желаела да е съпруга на затворник. На практика тя го осъдила много преди съда да се произнесе, от което му били причинени морални вреди. Бил оправдан, но това което преживял в личен план и вредите- както материалните, така и моралните, които му причинило воденото наказателно производство били големи и изобщо не били отшумели. Загубил семейството си като между него и майката на детето му окончателно изчезнало доверието, нещо се скъсало в отношенията им и връзката им вече не можела да се заздрави, от което най- много страдало детето му, което и до днес растяло без баща. Стресът и непрестанното притеснение по време на наказателното производство, животът с мисълта, че с „единия крак си в затвора” за деяние, което не бил извършил, нямало как да не му се отрази негативно. Предвид обвинението – за престъпление в условията на опасен рецидив, съдебното му минало и лошите характеристични данни, при евентуалното му признаване за виновен, нямало никакъв шанс да не избегне влизането в затвора. Притесненията от такова развитие на нещата и семейните му проблеми му създавали сериозни морални вреди. Работел по трудов договор като таксиметров шофьор във фирма „Д. т.”, но след като работодателят му разбрал за воденото срещу него наказателно производство, договорът му бил прекратен с обяснението, че не искал във фирмата му да работят лица с висящи дело и криминални прояви, бил със съмнителен, не можел да ми има доверие, можел съм да навредя на имиджа на фирмата. Вероятно счел, предвид повдигнатото обвинение за обсебване, че мамел клиентите. Така без мотиви му било прекратено трудовото правоотношение и останал без работа и дълго време не можел да си намери такава. Изживял много тежък момент от живота си, но благодарение на помощта и подкрепата на близките си успял да се съвземе  финансово. Морално- психически обаче бил сринат, почувствал, че изпадал в изолация, никой не го искал на работа, много от познатите му го избягвали. Най- тежко му било, че това дело разбило семейството му и сега детето му растяло без баща. Оправдателната присъда била само една малка утеха и единственото, което го успокоявало и радвало било, че не влязъл отново в затвора. Причинените му морални вреди останали. Всички притеснения и неудобства, потенциалната възможност отново да влезел в затвора за деяние, което не съставлявало престъпление и за което нямал вина, стреса, напрежението, разбитото му завинаги семейство нямало да се случат, ако не било воденото срещу него наказателно производство Причинените му морални вреди били огромни. С повдигането на обвинение и внасянето на обвинителен акт в съда, последващото протестиране на постановената оправдателна присъда и упоритостта на ответника  да докаже, че съм извършил престъпление му причинили посочените по- горе морални вреди, които подлежали на обезщетяване. Справедливият размер на обезщетението възлизал на 50 000 лв., от които в настоящото производство претендирал частично сумата в размер на 30 000 лв. От незаконното обвинение му били причинени и имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи платено адв. възнаграждение за защита по НОХД №2012/2007 г. на РРС. За претърпените вреди не бил обезщетен, което пораждало правният му интерес от иска. Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита по воденото наказателно производство, както сумата в размер на 30 000 лв., частично от общо дължимата сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 11-.02.2008 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът П. на Р Б. чрез О. п.- гр.Р. оспорва иска по основание и размер по съображенията, изложени в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК.

 

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД №2012 г./ 2007 г. е видно, че с Постановление от 06.12.2006 г. по Д- 1111/2006 г. по описа на РРП срещу Н.Д.Н. е било образувано досъдебно наказателно производство- Дознание №1111/2006 г. по описа на РРП за това, че през м. август 2006 в гр.Р. , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Ц. Ц. от гр.Р. заблуждение, че с И. Н. са съпрузи и че тя го упълномощила да изтегли внесеното от нея капаро за закупуване на мебели и с това причинил другиму- на И. Н. имотна вреда в размер на 246 лв.- престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С постановление от 03.05.2007 г. Н.Д.Н. е привлечен в качеството му обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че през периода 03.08.2006 г.-15.08.2008 г., в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи- пари на обща стойност 246.80 лв.- собственост на И. И. Н., които владеел- престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 във вр.ал.1 от НК. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 500 лв.

На 10.07.2007 г. Русенска районна прокуратура внесла в РРС обвинителен акт по обвинението срещу Н. за това, че  периода *** г., в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи- пари на обща стойност 246.80 лв.- собственост на И. И. Н., които владеел- престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 във вр.ал.1 от НК и е образувано НОХД №2012/2007 г. по описа на РРС. С присъда №220/06.11.2007 г. на РРС Н. бил признат за невинен по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена  с решение №41/11.02.2008 г. по ВНОХД №10/2008 г. по описа на РОС и е влязла в сила на 11.02.2008 г.

От справка от НОИ,2 приложена на л.77 от ДП се установява, че към момента на наказателното производство Н. е работил като таксиметров шофьор по силата на сключен трудов договор със „С.” ООД- гр.Р.

С показанията на разпитаната по делото св.Д. Д. се установява, че ищецът се разстроил от воденото срещу него наказателно производство, че е правил опити да възстанови връзката с майката на детето си, но след като тя разбрала за  наказателното производство срещу ищеца, окончателно си влошили отношенията, че тя не позволявала той да се среща с детето, от което Н. страдал , че приятелите и колегите му се отдръпнали от него. Същата сочи, че ищецът се затворил в себе си и не искал да контактува с никого, което състояние продължило през периода, докато го оправдаят. Свидетелката сочи също, че ищецът в този период останал без работа, както и че му било необходимо време след приключване на делото отново да се доказва пред хората, пред познати.

Съдът цени показанията на свидетелката през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като същите не са оспорени и оборени от други доказателства, а за някои от фактите свидетелката има непосредствени впечатления.

По делото е представена и актуално справка за съдимост на ищеца, видно от която същият има множество осъждания, както и че през периода на производството по приложеното наказателно дело същият е имал и други висящи производства.

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от правозащитните органи. Законът определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица като предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ.

С оглед наведените фактически твърдения и заявения петитум следва да се приеме, че ищецът  основава претенцията си на  хипотезата, регламентирана в чл.2, т.2 от закона.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното основание, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите.

От приложеното НОХД се установи по категоричен начин, че с постановление на РРП от 06.12.2006 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство- дознание №1111/2006 г. по описа на РРП. С постановление от 03.05.2007 г. същият е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо същият е била взета мярка за неотклонение- гаранция. Досъдебното производство е приключило на 09.05.2007 г. със заключително постановление. РРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца на 10.07.2007 г. в РРС и е било образувано НОХД №2012/2007 г. по описа на РРС, по което е била постановена оправдателна присъда, потвърдена с решение на РОС и влязла в сила на 11.02.2008 г.

Предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че в процеса е установено наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, обуславящо отговорността на ответника за вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат  всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В процеса в доказателствена тежест на ищеца е до установи вредите, които са му причинени от конкретното незаконно обвинение.

Ищецът е претендирал имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи платено от него адв. възнаграждение за защита по наказателното дело.

Разноските, направени в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, тъй като за лицето липсва  процесуална възможност да ги претендира в наказателното производство. Същите като направени във връзка с незаконното обвинение съставляват имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл са решение №843/2009 г. по гр.д.№ 5235/2008 г. на ВКС, решение №126/10.05.2001 г. по гр.д.№ 55/2009 г. на ВКС, решение №355/03.08.2010 г. по гр.д.№ 1651/2009 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.

От доказателствата по делото е установено, че ищецът в наказателното производство е бил защитаван от адвокат като от приложения договор за правна помощ е видно, че е било договорено възнаграждение в размер на 500 лв. По делото обаче липсват доказателства уговореното възнаграждение да е платено до момента от ищеца, поради което не може да се приеме, че същият е претърпял посочената от него вреда с имуществен характер. В тази част претенцията се явява недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли.

С показанията на разпитаната по делото свидетелка се установи, че през периода на наказателното производство ищецът бил разстроен от воденото срещу него наказателно производство, че същото било причина за влошаване на отношенията с майката на сина му и същата препятствала възможността му да общува с детето си, от което ищецът страдал. Свидетелката установява още, че ищецът се затворил в себе си, не искал да контактува с никого, че приятелите и колегите му се отдръпнали от него.

Установените по делото негативни емоционални изживявания на ищеца, намиращи негативно отражение върху психиката и социален дискомфорт за определен период от време, съставляват неимуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение и същите подлежащ на обезщетяване.

Установено е по делото, че към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил в трудово правоотношение на длъжност таксиметров шофьор. По делото обаче не са събрани доказателства, че през периода на наказателното производство трудовото му правоотношение е прекратено, нито доказателства, че мотивът за прекратяването на трудовия му договор е конкретното наказателно дело. С оглед на това недоказани се явяват претендираните от ищеца вреди от неимуществен характер, изразяващи се в негативни преживявания, свързани и с прекратяване на трудовото му правоотношение.

От момента на влизане в сила на оправдателната присъда- 11.02.2008 г. за ищеца е възникнало субективното право да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение, респ. за ответника е възникнало задължението за тяхното обезщетяване.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.

Съдът като съобразява обстоятелството, че наказателното производство е приключило в за кратък период от време, че спрямо ищеца не е била налагана най- тежката мярка за неотклонение и с това не са били ограничавани негови основни конституционни права, като отчита, че същият има множество минали осъждания, а в този период е имал и друго висящо наказателно производство, приема, че интензитетът на негативните преживявания не би могъл да се сравни с тези на лице, на което за пръв път се повдига обвинение, поради което претендираният размер на неимуществени вреди от 30 000 лв., частично от 50000 лв. е изключително завишен и не съответства на принципа, визиран в чл.52 от ЗЗД. Предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, а не средства за обогатяване.

Съдът като отчита горепосочените обстоятелства и установения по делото интензитет на негативните преживявания на ищеца, приема, че справедливият размер на обезщетението за действително претърпените от него неимуществени вреди от незаконното обвинение е 500 лв.

Предявеният иск се явява основателен до размер на 500 лв., до който размер следва да бъде уважен, а в останалата част над тази сума искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху присъденото обезщетение се дължи и лихва за забава, считано от датата на деликта- момента на влизане в сила на оправдателната присъда- 11.02.2008 г.

Ищецът дължи държавна такса в размер на 10 лв. съгласно чл.9а от ЗОДОВ и чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разноските по делото следва да се определят по правилата на чл.78 от ГПК. В полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 82 лв. съобразно уважената част на претенцията.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА П.  на Р. Б.- гр.С. да заплати на  Н.Д.Н.,*** сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 82 лв. разноски по делото.

 

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв.- причинени имуществени вреди и иска за неимуществени вреди над сумата от 500 лв. до размер на 30 000 лв. вреди като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Н.Д.Н.,***  да заплати по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на 10 лв.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: