Протокол по дело №1014/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 251
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20203100901014
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 251
гр. Варна, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901014 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът И. А. А., редовно уведомен, явява се лично.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представляван
от Изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., редовно уведомен по реда на чл.
56, ал. 2 от ГПК, не изпращат представител.
Третото лице помагач на страна на ответника Гаранционен фонд ,
редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат представител
Вещите лица Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.
И. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 10123/18.04.2024 г. от адв.
П. К., в качеството и на пълномощник на ищеца, с която заявява, че поради
́
служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в днешно съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба – становище с вх. № 10099/
18.04.2024 г. от третото лице помагач Гаранционен фонд.
1
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 9068/08.04.2024 г. на
допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199
ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещите лица, както следва:
Д. А. Д., 56 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Й. Л. М., 42 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещите лица Д. Д. и Й. М.: Представили сме писмено заключение,
което поддържаме.
И. А.: Нямам въпроси към вещите лица.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещите лица Д.
А. Д. и Й. Л. М., в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 2 броя РКО за по 500.00 лева – „Банка ДСК“ АД от
18.03.2024 г. от 1 000.00 лева/.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 6979/18.03.2024 г. и вх. №
7322/20.03.2024 г. от Окръжен съд – Бургас, с което ни уведомяват, че НОХД
2
№ 894/2020 г., по описа на Окръжен съд – Бургас е приложено по тяхно
гражданско дело № 2520/2020 г. и същото е изпратено в Апелативен съд –
Бургас.
СЪДЪТ като взе предвид изявлението на пълномощника на ответника и
възраженията на третото лице помагач намира, че находящите се по
настоящото дело доказателства, изискани от Окръжен съд – Бургас по НОХД
№ 894/2020 г., са достатъчни за пълното и правно изясняване на спора от
фактическа страна, поради което намира, че определението, с което е
постановено изискване на НОХД № 894/2020 г., по описа на Окръжен съд –
Бургас следва да бъде определено.
Ето защо и на основание чл. 253 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение на Съда № 1285 от 15.09.2023 г. в частта, в
която е изискано НОХД № 894/2022 г., по описа на Окръжен съд – Бургас.
По отношение искането направено от третото лице помагач с молба с
вх. №10099/18.04.2024г. да им бъде даден срок за изразяване становище след
запознаване с материалите по НОХД № 894/2022 г., по описа на Окръжен
съд–Бургас, СЪДЪТ намира, че предвид горепостановеното определение
същите се явяват безпредметни. Освен това въпросните доказателствени
искания, се явяват и неоснователни, поради което и следва да бъдат оставени
без уважение.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от третото лице
помагач с молба с вх. № 10099/18.04.2024 г., за даване срок, за изразяване
становище след запознаване с материалите по НОХД № 894/2022 г., по описа
на Окръжен съд – Бургас.
И. А.: Водим допуснатия ни свидетел.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат водения
в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за установяване
на претърпени болки и страдания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетел
лицето М.Д.Х., като вписва същата в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността и, както следва: М.Д.Х., 65 години, българка, българска
́
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 НК, след което обеща да говори истината.
– А. А. е мой вуйчо, а И. А. ми е първи братовчед.
На въпросите поставени с молба с вх. № 10123/18.04.2024 г. от
адв. П. К.:
Свидетелката Х.: Известно ми е за пътния инцидент, в който почина
А. А.. Това беше едни много тъжен ден за всички нас неговите близки.
Никога не сме си представяли, че така нелепо вуйчо ми може да си замине от
този свят. Това беше един ден, в който той се подготвяше за фолклорен
празник край Житарово, Бургас. Сутринта не предвещаваше, че можеше да се
случи нещо такова зловещо.
Много ми е трудно да се върна в спомените си назад. Вуйчо ми беше
едни прекрасен баща. Искаше И. да успее и да върви напред и затова го
изпрати във Военното училище във Велико Търново. Това бяха неговите
мечти, проектирани върху детето му, тъй като той работеше в строителни
войски, като багерист и всеки ден влизаше в определени взаимоотношения с
офицерите и изпитваше респект и уважение към тази професия и реши, че
неговият син един ден може да стане един прекрасен офицер. Т.е. по време на
военното училище те непрекъсното присъстваха и поддържаха връзка.
Ходеха на клетви, на свиждане и т.н. Чакаха с нетърпение неговото
завършване. Радваха се на неговия път и след това във Военноморското
училище – Варна. Радваха се на успехите му. Подкрепяха семейството във
всяко едно отношение.
Бяха много влюбени във внуците си и в живота – и той и вуйна ми.
Много се радваха на техните успехи, а момчетата растяха здрави и силни.
Ученолюбиви в Математическа гимназия с много награди, с много грамоти,
купи за отлично представяне в състезание. Те чакаха с нетърпение да ги видят
един ден успешно реализирани. Да ги видят успели. Да ги направят добри
хора. Независимо, че разстоянието разделяше баща и син, те не прекъсваха
4
връзката помежду си. И. А. пътуваше много често до Бургас. Идваше да
помага на баща си, тъй като те имаха вила и имаха малък бизнес. Вуйчо ми
присъстваше на всички семейни празници. Отбелязваха ги. Радваха се, когато
И. имаше ново жилище. Подкрепяха го морално, финансово. Вуйчо ми беше
много природно интелигентен човек. Той имаше едни прекрасни
взаимоотношения не само с рода, но и със своите съседи.
И. е един много всеотдаен син. Много разбиращ. Много истински.
Много подкрепящ баща си. Особено пък, когато загуби съпругата си /т.е.
вуйна ми/, И. беше плътно до него. Той го подкрепяше отново да се изправи.
Показа му, че живота има своето продължение, независимо от жестокия
сценарий, в който го е хвърлил живота, той трябва да продължи. Тогава той
отново се хвана за живота и се записа фолклорен клуб към пенсионерския
клуб. Стана един от ръководителите на мъжката певческа група. Търсеше
изяви на групата. Много добри междусъседски отношения, тъй като ние
живеем много близо в Бургас.
Прекрасни, чудесни, доверчиви, истински взаимоотношение имаше
между баща и син. В техните взаимоотношения имаше много откровеност,
много чистота, много съвети от страна на бащата, такива мъдри послания.
Едновременно с това, В. го подкрепяше и му казваше, че той е най – добрия
баща, че той е много всеотдаен към всичко това, което прави.
Когато настъпи този трагичен момент, първо той разтърси всички нас.
Ние не можахме да повярваме, че това е застигнало семейството. за новината
научих чрез съпруга ми, който е видял катастрофата по телевизията. Ние
знаехме, че този ден вуйчо с групата е на Житарово и знаехме, че на Еньовден
те ще имат представление, ще имат участие, че там ще се събират много
пенсионери. Когато разказваха детайли около катастрофата и за колата, с
която е станала катастрофата, ние си дадохме сметка, че това е вуйчо. Не
посмях първия момент да звънна на В.. Когато се свързах вече беше късно
вече. Той вече беше научил. Беше много разстроен. Беше покрусен от това.
Ние всички не вярвахме, защото в първия момент, ние не можехме да
приемем, че толкова жизнен, енергичен човек, всеотдаен като вуйчо ми може
така нелепо да приключи своя житейски цикъл. В този момент имаше нужда
от нашата духовна подкрепа и ние му я дадохме. Беше ангажиран с
организацията на погребението. Със събиране на близките.
5
През годините, в които вуйчо си отиде, т.е. А. И.ов си отиде, И. не
престана да идва в Бургас. Мило му беше всичко и дома, и двора, и
градината, всичко, до което се докосваше. Това предизвикваше пареща болка
в душата му. Често виждахме тъгата на лицето му. Виждахме отчаянието и
покрусата от тази тежка загуба. Стремяхме се близките и роднините /ние сме
все братовчедки, няколко братовчедки, защото вуйчо ми са шест деца / да го
подкрепяме. Обаждахме му се често. Заехме, кога той ще дойде в Бургас по
различни религиозни канони, спазваше всички празници. Дори понякога е
идвал в Бургас без да ми се обади. Отида до гроба. Преди да влезе в Бургас се
намира гробищния парк, поставя цветята и се връща. Даже понякога не е
имал смелостта да отиде до родния дом, защото там нахлуват и спомените от
детството, от младежките години, там са мечтите, там е всичко, което е
градено. Дворът вече не беше същия, запустял. Лозниците вече не раждаха
онова хубаво едро грозде. Цветята бяха увехнали. Всичко показваше, че вече
в този дом живота е угаснал. Независимо, че през годините некролозите
напомняха за стопанската, че я няма стопанката на този дом. Вуйчо правеше
от невъзможното възможно.
Ще се спра и на това, което И. преживя след загубата на баща си:
Възникнаха много здравословни проблеми. Той много често влизаше в
болницата. Излизаше. Ходеше по лекари и т.н. Всичко това показваше, че
здравето му не е добро и е разклатено от всичко онова, което се е случило.
Това по някакъв начин се отрази на всички нас, които искахме да го извадим
от тази депресия, но само той можеше да намери пътя към себе си и
възстановяване на своето здраве. Разбира се и с помощта на лекари и
специалисти. Вуйчо ми предаде любовта си на децата. Той участваше и в
тяхното възпитание. Синовете на И. са усетели тази непрежалима болка,
която изпитва и са полагали усилия да му помогнат. Те искаха дядо им да
бъде на абитуриентския бал. След кончината на баща си, И. стана по –
затворен. По – малко общителен. По – рядко ми вдига телефона. По – често
вероятно остава сам. Дори като понякога, когато звънна и кажа: „В., не сме се
чували.“…. Той ми е повече от брат. Той ми е най – малкия братовчед и аз
много го обичам, защото съм свидетел на неговото израстване. Имаме десет
годишна разлика и той буквално е израснал пред очите ми и съм се радвала на
всяка негова постъпка и на всяко негово постижение. Тази радост споделяше
и вуйчо ми.
6
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и напусна залата.
И. А.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
И. А.: Моля да уважите иска.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:29часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7