Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……….

...........2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:         1.   ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2.     ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №819 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

            Образувано е по жалба на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, представлявана от директора А.С. С., против Решение №214 от 05.08.2020 г., постановено по АНД №537 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че в мотивите на решението си първоинстанционният съд бил приел, че за съставомерност на извършеното деяние е необходимо лицето да управлява таксиметровия автомобил, респ. да извършва таксиметров превоз на пътници, какъвто превоз на пътници към момента на проверката водачът не извършвал. Цитирана била и легалната дефиниция за „таксиметров превоз“. Моли се съдът да има предвид, че точно съгласно легалното определение за „таксиметров превоз“, за такъв се считал превозът на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Не било спорно от жалбоподателя обстоятелството, че проверката на водача била извършена в момент, когато таксиметровият автомобил е бил в работно състояние. Това обстоятелство изрично било отразено от актосъставителя. Когато водачът на лек таксиметров автомобил не извършвал таксиметрова дейност, следвало да закрие поставения знак „Такси“ и да постави табела на предното стъкло „Не работи“. В случая това не било направено, а напротив – автомобилът бил в работно състояние, в готовност да изпълни пътуване до определена от клиента цел, както изисквало и легалното определение за „таксиметров превоз“. В случая не се изисквало нарушението да бъде констатирано само и единствено при извършване на таксиметров превоз с пътници в колата, а било достатъчно лекият таксиметров автомобил да е бил в работно състояние. Моли се съдът да приеме, че именно по време на работа се е намирал водачът на лекия таксиметров автомобил, поради което правилно бил санкциониран за допуснатото нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното Решение и потвърждаване на отмененото с него Наказателно постановление.

Ответникът, Т.П.К., намира касационната жалба за неоснователна и претендира същата да бъде отхвърлена. Заявява, че в действителност табелата „Такси“ на покрива на таксито му била закрепена с видия, но при проверката проверяващият поискал да провери дали е неподвижна и я дръпнал по-силно, при което я счупил.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага мнение за основателност на касационната жалба по изложените в нея аргументи. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, и делото да бъде решено по същество, като се потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Видно от представената по делото разписка, Решение №214 от 05.08.2020 г. е било получено от представител на Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора на 05.07.2021 г., а касационната жалба срещу него е подадена на 19.07.2021 г., съобразно удостовереното в Транспортен етикет на куриерска фирма с баркод 710527422001.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №43-0000018 от 31.03.2020 г., издадено от Директор РД „АА“ Стара Загора, с което на Т.П.К. ***, е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за виновно нарушаване на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТС.

За да достигне този резултат районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Преценил е, че от събраните по делото доказателства не остава съмнение, че управляваният от жалбоподателя автомобил е таксиметров и е пригоден за превоз на пътници, но не се доказва такъв да е осъществяван в момента на проверката от контролните органи и това да е станало срещу заплащане. Изложил е съображенията, че за съставомерност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.5, предл.първо от Наредба №34/1999 г. на МТС е необходимо лицето да управлява таксиметровия автомобил, респ. да извършва таксиметров превоз на пътници. Цитирал е легалното определение за „таксиметров превоз“, регламентирано в разпоредбата на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП и е посочил, че към момента на проверката жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз срещу заплащане, а според отразеното в АУАН фактическо положение таксиметровият автомобил бил в работно състояние. По изложените съображения съдът е преценил деянието за несъставомерно по текста на чл.105, ал.1 от ЗАвтП.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на закона, което представлява касационно основание за неговата отмяна.

Районният съд правилно е установил и описал фактическата обстановка по делото, според която на 05.02.2020 г. около 11.35 часа в гр.Хасково, ул.„Дунав“, свидетелите И. и М., служители към РД „АА“ Стара Загора, извършили проверка на жалбоподателя Т.П.К., като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК№Х....КМ, който бил приведен в работно състояние и използващ разрешение за таксиметров превоз на пътници №112/20.01.2019 г., и констатирали, че таксиметровият автомобил е с подвижен знак „такси“, съставили му АУАН и иззели табелата „такси“ като веществено доказателство.

Съдът е обсъдил и нормативна уредба на чл.21, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, според която, в приложимата към датата на нарушението редакция, лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: (т.5) да е обозначен със знак „Такси“, светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано „Такси“, знакът „Такси“ трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство (приложение №8). Тълкувайки предвиденото в разпоредбата, във връзка с §1, т.26 от ДР на ЗАвтП, съдът е стигнал до извода, че към момента на проверката административно наказаното лице не е извършвало таксиметров превоз. Този извод не се споделя от касационната инстанция.

В понятието за „таксиметрови превози“, дефинирано легално в §1, т.26 от ЗАвтП изрично е посочено, че такива са включително случаите, в които водачите на леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, държат същите в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел, т.е. за превоз на пътници срещу заплащане. По делото обстоятелството, че Т.П.К. към момента на проверката е бил водач на таксиметров автомобил, използващ разрешение за таксиметров превоз на пътници, и автомобилът е бил приведен в работно състояние, респ. е бил държан в готовност да извършва превоз на пътници срещу заплащане, е било безспорно установено. Това обстоятелство напълно се припокрива с въведеното в чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34 от 1999 г. понятие „по време на работа“, при която наредбата е предвидила задължението знакът „Такси“ да бъде трайно закрепен върху покрива на автомобила. По делото не е имало твърдения и не са събрани никакви доказателства водачът на таксиметровия автомобил с ДК№Х....КМ да е бил преустановил работа съобразно изискванията, въведени с чл.46, ал.1 от Наредба №34 от 1999 г.

Вмененото на водача на таксиметровия автомобил административно нарушение се изразява в нарушаване на разпоредба от подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвтП, каквато безспорно е Наредба №34 от 1999 г., съгласно §2 от ПЗР на същата. Нарушаването на изискването за трайно закрепване на знака с надпис „Такси“ върху покрива на таксиметровия автомобил, въведено с разпоредба от тази Наредба, също е доказано по несъмнен начин. В тази насока са еднопосочните показания на свидетелите И. и М., които сочат, че при извършената от тях проверка знакът „Такси“ е бил поставен на релса на покрива на автомобила, и е бил подвижен, доколкото същите са успели да го свалят, а възражението на касатора за трайност на закрепването на знака не е доказано. Безспорно е както извършването на нарушението от обективна страна, така и вината на нарушителя. С Наказателното постановление правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т.П.К., на когото е наложено административно наказание, съответно по вид и размер на предвиденото в чл.105, ал.1 от ЗАвтП.

Ето защо настоящият състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде потвърдено Наказателното постановление. 

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №214/05.08.2020 г., постановено по АНД №537 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №43-0000018 от 31.03.2020 г., издадено от Директор РД „АА“ Стара Загора.

Решението е окончателно. 

                                                       

                                

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                        2.