№ 232
гр. С.З., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100144 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 331 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано и се води по искова молба на КР. СТ. Д. от гр.К. срещу Р.
АНТ. Н. от гр.К. и СТ. Д. Н. от гр.К., с която са предявени обективно
съединени иск за установяване на произхода по баща на ищцата от ответника
Н. и иск за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се дете в размер от
300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпването на
основания за промяната или прекратяването й.
Ищцата твърди, че от 1997 година до 2002 година майка й СТ. Д. Н. е
поддържала трайни интимни отношения с Р. АНТ. Н., в резултат на което е
заченала и на *** г. е родила КР. СТ. Д., чийто произход по баща не бил
установен с акта за раждане.
Твърди, че след раждането на ищцата, СТ. Д. Н. при лична среща с Р.
АНТ. Н. го уведомила и поискала да припознае детето, но последният
отговорил уклончиво и впоследствие преустановил всякакави контакти с нея .
Тъй като ищцата била с неустановен произход от бащата, а зачеването на
майка й с нея от ответника Р. АНТ. Н. било несъмнено, то се претендира и
уважаване на предявения иск за установяване на произход по баща.
1
Претендира се и присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се в
размер от 300 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до
настъпването на основания за промяната или прекратяването й, т.к. през
учебната 2021/2022 г. КР. СТ. Д. била редовна ученичка в „Професионална
гимназия по лека промишленост и туризъм“ – гр.К..
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника Р.
АНТ. Н., с който е оспорил исковете като неоснователни.
По отношение на иска за установяване на произход е изложил твърдения,
че е имал интимни отношения със СТ. Д. Н., които двамата са прекратили
преди предполагаемата дата на зачеването й с ищцата. Твърди, че след
раздялата си със СТ. Д. Н. последната не го е търсила никога, а за
твърденията, че е биологичен баща на КР. СТ. Д. е научил едва с връчената му
нотариална покана.
Предвид това претендира за отхвърлянето на иска за установяване на
произход.
По отношение на иска за издръжка на пълнолетно лице излага
възражения, че ищцата не е имала нужда от издръжка, т.к. разполага с
имущество, от което може да се издържа. Възразява също, че даването на
издръжка представлява затруднение за него, т.к. макар и да работи по
трудово правоотношение, не реализира доходи над тези, необходими за
собствената му издръжка, не притежава имущество и е с увредено
здравословно състояние, поради което му се налага ежедневен прием на
медикаменти, във връзка с които прави редовно ежемесечни разходи, както и
че има задължения към финнасови институции във връзка с кредити.
Предвид това претендира отхвърляне на иска, а евентуално определяне
на месечна издръжка в размер на 50 лв.
Претендира и за присъждането на разноски.
В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв от ответницата СТ.
Д. Н., с който предявеният иск за установяване на произход се признава.
Признава обстоятелствата, че в периода от 1997 г. до 2002 г. е имала
ваимоотношения с ответника Р. АНТ. Н., които са прерастнали в интимни
отношения, в резултат на които е заченала, а на *** г. е родила дъщеря си КР.
СТ. Д.. Сочи, че след забременяването си е уведомила Р. АНТ. Н., който с
2
напредването на бременността й преустановил всякакави контакти с нея, а за
раждането на детето бил уведомен от свои приятели. След раждането на
ищцата Р. АНТ. Н. посетил СТ. Д. Н. в дома й, където тя поискала от него да
припознае детето, но той отговорил уклончиво, а в последствие преустановил
всякакви контакти със С.Н. и никога не се поинтересувал от детето. Ищцата
била отгледана от майка си, която разчитала на помощ и финасова подкрепа
от своите родители.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник - адвокат,
чрез когото поддържа исковата си молба и пледира за уважаването на
предявените с нея искове, както и за присъждането на разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Н. адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Р.Н. се представлява от пълномощници - адвокати, чрез
които оспорва предявените искове и пледира за уважаването на иска за
установяване на произход и отхвърляне на иска за издръжка, както и за
присъждането на разноски.
Ответницата С.Н. се явява лично, не оспорва исковете и признава
твърдените от ищцата обстоятелства. Пледира за уважаването на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
От представеното от ищцата удостоверение за раждане № 100625 от
04.03.2003 г., издадено въз основа на акт за раждане № 291/04.03.2003 г. на
Община К., се установява, че КР. СТ. Д., с ЕГН – ********** е родена на ***
г., от родители : СТ. Д. Н., с ЕГН – ********** - майка и неизвестен баща.
С нотариална покана рег.№ 1985/28.04.2021 г., т.1, акт № 136 на нотариус
Петранка Куцарова, с рег.№ 100 на НК и район на действие при районен съд –
К., КР. СТ. Д. е уведомила ответника Р. АНТ. Н. за обстоятелствата, свързани
с зачеването и раждането й, и го е поканила да я припознае като свое дете.
Нотариалната покана е била връчена на Р. АНТ. Н. на 10.05.2021 г.
Към нотариалната покана е била приложена разпечатка на електронен
документ, отнасящ се до разговор посредством мобилно приложение, провел
се на 04.05.2020 г. между КР. СТ. Д. и лице на име П.Б.. Автентичността на
3
електронният документ е била оспорена от ответника и не е била установена
по надлежния ред в настоящото производство.
От показанията на свидетелите С.В.Р. и Д.Р.Н. се установява, че от 1993
г. С.Н. е започнала работа в санаториума в гр.П.б., където Р.Н. често ходел.
Въпреки, че Н. бил женен, с две деца, установил интимна връзка със С.Н.,
която двамата афиширали пред близки и роднини. През 1999 г. С.Н. се
преместила да живее от гр.П.б. в гр.К., където била на квартира.
Преместването й било във връзка с поддържането на интимната й връзка с
Р.Н., който често я посещавал с преспиване в квартирата й. В резултат на
интимното общуване помежду им С.Н. забременяла, а на *** г. родила
дъщеря си КР. СТ. Д.. След забременяването си Н. уведомила Н. за
състоянието си и за намерението си да роди детето. С напредването на
бременността й контактите й с Р.Н. ставали все по-редки, а от един момент
насетне /след втори – трети месец/ той престанал да я посещава и да отговаря
на телефонните й обаждания. Детето било отгледано от своята майка, а
ответникът повече никога не потърсил С.Н..
От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че Р. АНТ. Н. е биологичен баща на
КР. СТ. Д., родена от майка С.Н., при степен на вероятност 0,*********/ при
гранични стойности от 0 до 1, възприети предварителна вероятност 0,5 и
минимална липсваща алелна честота 0,013/. По изследвани 16 маркера на
ДНК е налице съвпадение между немайчин алел от профила на К.Д. и алел от
профила на Р.Н..
Видно от представените от ищцата удостоверение № 399/23.02.2022 г. и
удостоверение № 682/09.06.2022 г., и двете на „Професионална гимназия по
лека промишленост и туризъм“ – гр.К. КР. СТ. Д. е била записана за учебната
2021/2022 година в 12 а клас, дневна форма на обучение, специалност
“Икономика и мениджмънт”.
От писмо изх.№ 665/19.05.2022 г. на „Професионална гимназия по лека
промишленост и туризъм“ – гр.К. се установява, че през учебната 2021/2022
година КР. СТ. Д. не е получавала стипендия.
От справка за актуално състояние за действащи трудови договори на
НАП – ТД Пловдив се установява, че считано от 10.01.2022 г. КР. СТ. Д.
работи по трудово правоотношение със “Сайтел България” ЕООД, с основно
4
трудово възнаграждение от 1 200 лв. От представеното от ответника Р.Н.
удостоверение за граждански брак № 089913/30.04.1989 г., издадена въз
основа на акт за граждански брак № 137/30.04.1989 г. на Община К. се
установява, че на 30.04.1989 г. Р. АНТ. Н. е сключил граждански брак със
С.П.Р..
От удостоверение изх.№ 52/30.05.2022 г. на “М+С Хидравлик” АД –гр.К.
се установява, че за периода от м.март 2021 г. до м.февруари 2022 г.
включително Р. АНТ. Н. е получил доходи от в брутен размер от 15670,95 лв.
От удостоверение изх.№ 1021-23-450/31.05.2022 г. на НОИ – ТП С.З. се
установява, че за от м.март 2021 г. до м.март 2022 г. включително Р. АНТ. Н.
е получил доходи от пенсия и добавки в общ размер от 9321,37 лв.
Видно от удостоверение № 2303-10-00482#1/18.04.2022 г. на „Банка
ДСК“ ЕАД – ФЦ К., Р. АНТ. Н. е получател на два потребителски кредита,
отпуснати съответно на 18.03.2015 г. и 08.06.2015 г., със срокове от 120
месеца, за суми от 10 000 лв. и от 15 000 лв., с месечни погасителни вноски
съответно от 116,36 лв. и от 172,71 лв. Освен това същият е получател на
кредитна карта с разрешен лимит от 2 100 лв.
От представената етапна епикриза от 07.11.2016 на МБАЛ „Тракия“
ЕООД- гр.С.З. се установява, че Р. АНТ. Н. е бил на болнично лечение в
периода от 04.11.2016 г. до 07.11.2016 г. поради остър трансмурален инфаркт
на миокарда на предната стена.
С ЕР № 92535 от 193 зас. /15.10.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД – гр.С.З. на Р. АНТ. Н. е била призната 50 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.10.2023 г. поради заболяване –
застойна сърдечна недостатъчност. С решението е бил трудоустроен, с
противопоказателни условия на труд – тежък физически труд и психо-
емоционален стрес.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Пред Окръжен съд – С.З. са предявени за разглеждане кумулативно
обективно съединени искове с правни основания съответно по чл.69 от
Семейния кодекс /СК/ и чл.144 от СК, като ги намира за допустими, т.к. са
предявени от лице с право на иск, срещу надлежни ответници и при
наличието на правен интерес за ищцата.
5
Исковете са предявени от легитимирана страна – детето, в предвиденият
за главния иск в чл.69 предл.ІІ- ро от СК преклузивен срок, срещу
легитимирани ответници, а именно предполагаемият баща на детето и
майката.
Разгледан по същество съдът главният иск за установяване на произход
от бащата за основателен, т.к. са налице предпоставките на материалния
закон, обуславящи признаването на произхода на ищцата по баща от
ответника Р. АНТ. Н..
От събраните по делото доказателства се установи, че в един
продължителен период от време, включващ и вероятният период на
зачеването на КР. СТ. Д., майката СТ. Д. Н. е поддържала трайни интимни
отношения с ответника Р. АНТ. Н., включващи сексуално общуване помежду
им.
По несъмнен начин бе установено и обстоятелството, че Р. АНТ. Н. е
биологичният баща на КР. СТ. Д., т.к. в ДНК профилите на двамата е налице
съвпадение между немайчин алел от профила на К.Д. с алел от профила на
Р.Н. по изследвани 16 маркера.
Ето защо при съвкупната преценка на доказателствата, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, като бъде признато за установено, че Р. АНТ. Н. е баща на КР.
СТ. Д..
Уважаването на главният иск за установяване на произхода по баща
обуславя промяна в бащиното и фамилното име на детето, като след влизане
на решението в законна сила съгласно чл. 13 и чл.14, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ детето К. следва да носи бащино име – Р. и
фамилно име Н.а.
Предявеният иск за издръжка съдът намира по същество за
неоснователен, по следните съображения:
Нормата на чл.144 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
навършилите пълнолетие деца, ако същите учат в средни, полувисши или
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършването
им на 20 - годишна възраст при обучение в средно училище и 25- годишна
възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, ако децата
6
не могат да се издържат от доходите или имуществото си и родителите могат
да дават издръжка без особени затруднения.
От събраните по делото доказателства се установява, че КР. СТ. Д. е
навършила пълнолетие и към момента на предявяване на иска попада във
визираната от закона възрастова група, тъй като е учила в средно училище и
за срока до завършването на обучението си би имала право на издръжка.
Не е налице обаче отрицателната законова предпоставка, а именно да не
може да се издържа от доходите или имуществото си, т.к. е безспорно
установено по делото, че за същия период от време, за който се отнася
претенцията за издръжката, КР. СТ. Д. е реализирала доходи от трудово
правоотношение, чийто размер от хиляда и двеста лева месечно е напълно
достатъчен да се издържа сама.
Ето защо искът за издръжка на пълнолетно лице е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира, че всеки от ищцата и ответника
Н. има право на разноските, които е направил за уважения, респ. отхвърления
иск, по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска.
Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, когато с извън-
процесуалното си поведение не е предизвикал настъпването на факта,
обуславящ възникването на правния спор, независимо от признанието на иска
за оспорване на този факт.
От своя страна искът по чл. 69 от СК е единственият процесуален способ
за установяване на произход по баща, ако този произход не е установен с акта
за гражданско състояние на лицето или чрез припознаване.
Изключителният характер на иска по чл. 69 от СК като средство за
установяване на произход дерогира общото правило за разпределение на
разноските по чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което в това производство всяка от
страните следва да понесе разноските, които е направила, освен ако
насрещната страна е била недобросъвестна, оспорила е иска или същият е бил
7
отхвърлен. /виж в този смисъл определение № 456 от 23.10.2012 г. по ч. гр. д.
№ 422/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС/.
В настоящият случай ответникът Р.Н. е оспорил предявения срещу него
иск, а ответницата С.Н. го е признала, поради което отговорността за
направените от ищцата разноски по този иск следва да се понесе от ответника
Н., който следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1170,50 лв.,
представляваща сбора от заплатените от нея държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Предвид неоснователността на обективно съединения иск за издръжка Р.
АНТ. Н. има право на разноски за същия, като такива следва да му се
присъдят за платеното от него адвокатско възнаграждение и платените
държавни такси за съдебни удостоверения.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
От представените доказателства се установява, че страните по договора
за правна защита и съдействие от 06.04.2022 г., сключен между Р.Н. и
Адвокатско дружество „Ева Радева и В.Н.“, са договорили общо
възнаграждение и по двата иска в размер на 1000 лв. без ДДС, а 1200 лв. с
ДДС, което ответникът е заплатил в пълен размер до приключване на устните
състезания.
Минимално дължимото съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ чл.2, ал.5, чл.7, ал.1 т.3 и т.6, и §2а/
възнаграждение за предявените кумулативно обективно съединени искове е
900 лв. без ДДС, и 1080 лв. с ДДС / сбор от 600 лв. и 300 лв./, а тъй като
делото не се отличава с фактическа или правна сложност, то подлежащото
като присъждане на разноски адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено именно до тези размери.
Ето защо като разноски в полза на Р.Н. следва да бъде присъдено
дължимото за отхвърления иск за издръжка адвокатско възнаграждение от
300 лв. без ДДС, а 360 лв. с ДДС, както и държавните такси за две съдебни
удостоверения в размер от 10 лв., или общо разноски в размер на 370 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.334 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 69 от Семейния кодекс
произходът по баща на КР. СТ. Д., с ЕГН – **********, родена на *** г., с
адрес: *** от Р. АНТ. Н., с ЕГН – **********, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация промяна в бащиното и фамилното име на КР. СТ. Д. на К. Р. Н.а.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от КР. СТ. Д., с ЕГН –
**********, с адрес: *** срещу Р. АНТ. Н., с ЕГН – **********, адрес: ***
иск по чл.144 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка на пълнолетно
учащо се дете в размер от 300 лв. месечно, считано от датата на предявяване
на иска до настъпването на основания за промяната или прекратяването й.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
Р. АНТ. Н., с ЕГН – **********, адрес: *** да заплати на КР. СТ. Д., с ЕГН –
**********, с адрес: *** сумата от 1170,50 лв. /хиляда сто и седемдесет лева
и петдесет стотинки/ -съдебно-деловодни разноски по уважения иск за
установяване на произход.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс подлежащото на присъждане като разноски заплатено от Р. АНТ. Н., с
ЕГН – **********, адрес: *** адвокатско възнаграждение от 1000 лв. /хиляда
лева/ без ДДС, а 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ с ДДС на 900 лв. /деветстотин
лева/ без ДДС, и 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/с ДДС, от които 600 лв. /
шестстотин лева/ без ДДС, а 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ с ДДС по
иска за установяване на произход и 300 лв. /триста лева/ без ДДС, а 360 лв.
/триста и шестдесет лева/ с ДДС по иска за издръжка на пълнолетно учащо
дете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс
КР. СТ. Д., с ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на Р. АНТ. Н., с ЕГН
– **********, адрес: *** сумата от 370 лв. / триста и седемдесет лева/ -
съдебно-деловодни разноски за отхвърления иск за издръжка на пълнолетно
учащо дете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив.
9
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на длъжностното лице по гражданско състояние при Община К. за отразяване
на съдебно установения факт, касаещ произхода по баща на КР. СТ. Д., в
ЕСГРАОН и за издаване на нов акт за гражданско състояние на същата, в
който като неин баща бъде вписан Р. АНТ. Н., с ЕГН – **********, а тя бъде
записана с имена К. Р. Н.а.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
10