Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, 03.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Панагюрище, в публично заседание на 02.06.2020 г. през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова АНД № 57/2020 год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на Д.М.И. *** с ЕГН: ********** против наказателно
постановление (НП) №
2020-310-08-03/11.02.2020 г. на Началника на
РУ-Панагюрище, с което на основание чл.190, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и за
нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 500,00 (петстотин) лв.
В бланкетно подадената жалба се иска отмяна на обжалваното НП,
като се твърди че същото е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с процесуален представител, чрез който пледира за отмяна на атакуваното
НП. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя излага
подробни съображения, обосноваващи незаконосъобразност на НП, предмет на въззивен контрол. Твърди, че в АУАН като свидетел-очевидец
и то единствен било посочено лице, което
не било присъствало на установяване на нарушението. Твърди, че жалбоподателят
не бил извършил вмененото му изпълнително деяние: „пренасяне на огнестрелно
оръжие“, тъй като същият го бил транспортирал, т.е. превозвал в автомобила си.
Излагат се съображения и за маловажност на случая, макар че основното
възражение е, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е
санкциониран за това, че на 29.01.2020 г. около 10, 50 часа в местността „******“
в землището на село ****** пренася ловната
си нарезна пушка „Арсенал SLR-95 H“, кал.7,62х39, с № ********в собствения си лек автомобил с
рег.№ ** **** **, с два броя боеприпаси в пълнителя, който не бил изваден от
оръжието.
За извършеното
нарушение по чл. 96, ал.4 от ЗОБВВПИ
свидетелят С.И. съставил против нарушителя АУАН № 3 от 31.01.2020 година,
който след предявяването му последният подписал, като посочил, че има възражения.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 02.03.2020 г., видно от отбелязването в него,
а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 06.03.2020 г., т.е. в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
След анализ на
събраните по делото писмени и устни доказателства се установяват следните
безспорни факти:
Св.С.И. и св.Г.Ц.
работели като младши полицейски
инспектори в служба „КОС“ към РУ –
Панагюрище. На 29.01.2020 свидетелите получили
служебна задача да извършат проверка на ловуващите в местността „******“ в
землището на село ******. Проверката била съвместна със служители на РДГ *********.
Последните следвало да проверят ловците за спазването на ЗЛОД, а св.И. и св.Ц.
– за спазването на ЗОБВВПИ. Свидетелите И. и Ц. пристигнали на място около
10,50 часа. В този момент била приключила първата гонка (пусия) и ловците, сред които бил жалбоподателя се
придвижвали с автомобилите си към втората. Пред жалбоподателят се движел св.П.,
който също участвал в лова. Свидетелите И. и Ц. го спрели за проверка. След
като св.П. спрял, зад него, на разстояние на около 5 метра спрял и
жалбоподателя. Св.И. проверил оръжието на св.П., след което продължил и отишъл
при жалбоподателя. Св.Ц. останал при св.П..
Така изложените
дотук факти са безспорни и се установяват безпротиворечиво от всички свидетели.
Оттук нататък следват спорните факти, първият от които: дали св.И. е отишъл сам
при жалбоподателя или с него е бил горския служител Ш., посочен като единствен
свидетел-очевидец в АУАН. Св.И., както и св.Ц. твърдят, че жалбоподателя бил
проверен от св.И. и О.Ш. – служител в РДГ *********, които заедно установили
вмененото му нарушение, свързано с нарушение на забраната оръжието да бъде
пренасяно с поставени в него или в зарядното устройство
боеприпаси. Затова О.Ш. бил вписан като свидетел-очевидец в АУАН.Св.И. твърди,
че пушката на жалбоподателя се намирала на задната седалка, като пълнителя, в
който се намирали два броя боеприпаси не бил изваден от оръжието. Жалбоподателя
дава обяснения, в които твърди, че бил извадил от оръжието пълнителя с намиращи
се в него два броя боеприпаси, като го бил поставил на шофьорската седалка
между бедрата си. Когато св.И. поискал да провери пушката му, която се намирала
на задната седалка в калъф, той се пресегнал, отворил ципа на калъфа, извадил
оръжието и го поставил на бедрата си. Тогава, според него св.И. помислил, че
току що е извадил пълнителя. По тази причина жалбоподателят и св.И. започнали
да спорят, като св.И. се подразнил от това, че жалбоподателят му опонира.
Св.П., в синхрон с
обясненията на жалбоподателя твърди, че последният бил проверен само от св.И..***,
сред които бил О.Ш. дошли в по-късен момент и се спрели при св.П. и св.Ц.. Те
въобще не отишли до автомобила на жалбоподателя.
Съдът дава вяра на
св.П., който е един незаинтересован от изхода на делото свидетел.
Добросъвестността на св.П. следва от тази част от показанията му, в която
твърди че не му е известно установеното по време на проверката: „Какво е
станало отзад с проверката на жалбоподателя, не мога да кажа“. Ако св.П. беше
недобросъвестен при депозиране на показанията си, то той неминуемо би демонстрирал заинтересоваността си с
твърдения, че е видял жалбоподателя как изважда пълнителя от оръжието, преди да
се качи на автомобила, но свидетелят добросъвестно установи, че не е
наблюдавал поведението му.
В синхрон с
показанията на св.П. и обясненията на жалбоподателя е едно чисто обективно
писмено доказателство: констативния протокол на л.11 в делото. В този протокол
като свидетел очевидец на нарушението е посочен не горския служител О.Ш., а св.Ц.,
който сам установи че не е свидетел на установяване на нарушението, тъй като не
е присъствал на място.
При този съвкупен
анализ се налага извода, че АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения.
В него е вписан и то като единствен свидетел-очевидец лице, за което се установява
че не е присъствало при установяване на
нарушението. При обратния извод няма разумно обяснение факта защо в
констативния протокол като свидетел – очевидец е посочен св.Ц., а не О.Ш.. При
това положение АУАН е съставен без
свидетели, при което противоречивите твърдения на жалбоподателя и актосъставителя св.И. досежно главния факт на доказване не
могат да бъдат проверени с други преки доказателства. Косвените такива, каквито
представляват показанията на св.Ц., че когато се съставял констативния протокол
чул жалбоподателят да признава, че не бил извадил пълнителя от оръжието, не са
в състояние да обосноват категоричен извод досежно виновността му, при
положение че същият писмено и на място е възразил срещу съставянето на акта.
Допуснатото
нарушение при съставянето на АУАН е съществено, тъй като е нарушило правото на
защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
При този извод на съда обсъждането на останалите възражения е безпредметно.
Жалбоподателят претендира
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер
на 300 лева и са платени в брой, видно от договора за правна помощ на л.30 в
делото. Видно е от съпроводителното писмо (л.3, абзац последен), АНО е направил възражение за
прекомерност, като съдът, преценявайки фактическата
и правна сложност на делото, и съобразявайки разпоредбите на чл.63, ал.4 ЗАНН,
чл.18, ал.2, препращаща към чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че следва да присъди
по-нисък размер на разноските, а именно 200 лева. С оглед изхода на делото, разноските
в този размер следва да се присъдят в тежест на ОДМВР *********, към която
дирекция структурно принадлежи РУ Панагюрище.
По
изложените горе съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП
и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление №
2020-310-08-03/11.02.2020 г. на Началника на
РУ-Панагюрище,, с което на Д.М.И. *** с ЕГН: **********, на основание чл.190,
ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и за нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, е
наложена глоба в размер на 500,00 (петстотин) лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР *********,
адрес: гр.*********, , представлявана от Директора старши комисар И.Т.да заплати на Д.М.И., постоянен адрес: ***, ЕГН: **********, сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: