РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 19.06.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I –
7 състав, в закрито
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13415 по описа за 2018 год. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и по реда на чл. 248 ГПК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение №
7971 от 25.11.2019г. постановено по гр.д.№
13415/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав,
с което е признато за установено по иска с пр.
основание чл. 439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ю.Т.С., ЕГН **********
и И.В.С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. Ф.-САК,
срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК *****, че Ю.Т.С., ЕГН ********** и И.В.С., ЕГН **********,
не дължат на „П.и.б.“ АД следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2010г. и заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 341/2010г. по описа на РС – Сливен, а именно: сумата 133 741,
77 евро главница, по договор за кредит №№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г. и анкеси
към него, договор за поръчителство от 14.09.2009г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 25.01.2009г. до изплащането,
както и за сумата 42112,47 евро просрочена лихва за периода 20.10.2008г.
до 25.01.2010г., сумата 2 502,53 евро такса за управление, както и 17 751.27лв.
разноски в заповедното производство, поради погасяване по давност, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 439 ГПК, в частта относно вземане в размер на 116 510.07 евро - част от главница по договор за кредит
№№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г., за която е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2010г. ч.гр.д. № 341/2010г. по описа
на РС – Сливен, ведно със законна лихва върху тази сума от 24.07.2018г. до
изплащането. С решението е осъден ответникът
„П.и.б.“ АД, ЕИК *****, да
заплати на адв.Д.Ф.-САК, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, сумата от 8661,72 лв. адвокатско възнаграждение.
С молба от 16.12.2019г. ищците Ю.Т.С. и И.В.С. чрез
пълномощника адв.Д. Ф.-САК са поискали допускане на
поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на горното решение, чрез
правилно посочване в диспозитива на
заявената претенция, а именно приемане за установено спрямо ответника, че е
погасено правото му на принудително изпълнение на процесните вземания. Поддържат,
че диспозитива на решението възпроизвежда неточно
предявеният от тях иск, поради което молят,
да се отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка.
С молба с вх.№ 158977 от 23.12.2019 г. подадена
от адв.В. В.- САК в качеството на
пълномощник на ответната „П.и.б.“ АД е направено искане за изменение на Решение
№3846/29.05.2019г. постановено по гр.д. № 14259 / 2017 г. по описа на СГС, ГО,
I – 7 състав - в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение на адв. Д.Ф. за оказаната на ищците безплатна правна помощ,
което ответникът е осъден да заплати бъде намалено от 8,661.72 лв. до сумата от 300.00 лв. съгласно чл. 9 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, както и да бъде
намалена държавна такса, която „П.и.б.“ АД е осъдена да заплати от 14,263.45
лв. на 13,953.42 лева съобразно уважената част от иска. Сочи се в молбата, че в
хода на делото пълномощника на ответната
банка е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Д.Ф.. Поддържа се, че друго процесуално действие освен
изготвяне на исковата молба не е извършено като справедливият размер на
възнаграждение, който следва да бъде определен в нейна полза е 300.00 лева
В указания срок по чл.248, ал.2 ГПК е
постъпило становище от Ю.Т.С. и И.В.С. чрез пълномощника адв.Д.
Ф.-САК, в което се излага довод, че при определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на 38, ал.2 ЗА, съдът е съобразил уважената част на
исковата претенция. Молят искането с правно основание чл.248 от ГПК да бъде
оставено без уважение.
Съдът намира, че е сезиран с искане
по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на явна фактическа грешка и с искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
По отношение на искането по чл. 247 ГПК.
Същото е основателно – видно от
мотивите на решението по делото заявената пред съда претенция е приемане за
установено спрямо ответника „П.и.б.“ АД, че е погасено по давност правото на
принудително изпълнение за сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист от
26.10.2010г. и заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, по гр.д. № 341/2010г. по описа на РС - Сливен. В
мотивите е установен фактът че е погасено по давност правото на ответника за принудително
изпълнение за сумите 133 741, 77 евро главница, по договор за кредит
№№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г., договор за поръчителство от 14.09.2009г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.01.2009г. до
изплащането, както и за сумата 42112,47
евро просрочена лихва за периода 20.10.2008г. до 25.01.2010г., сумата 2 502,53
евро такса за управление, както и 17 751.27лв. разноски в заповедното
производство. В диспозитива е посочено обаче, че
цитираните вземания са погасени по давност. Налице е разминаване между
формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на настоящото дело и обективираната
в диспозитива на решението, което разминаване следва да бъде преодоляно чрез
допускане поправката на явна фактическа грешка в диспозитива на решението чрез
правилно посочване, че изброените суми
не се дължат на ответника „поради погасяване правото на принудително изпълнение
по давност .“
По отношение на искането по чл. 248 ГПК.
Молбата е процесуално допустима,
подадена от надлежно легитимирана страна и в рамките на определения от закона
двуседмичен срок за обжалване на постановеното решение. Разгледана по същество,
молбата е неоснователна.
В мотивите на съдебния акт е съобразен,
размера на материалния интерес от
294 866,84 евро и 17 751лв., като минимално адвокатско възнаграждение,
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съразмерно на уважената част от исковете е
изчислено възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 8,661.72 лв. Не са налице основания за намаляване
на възнаграждението на адв.Д. Ф. до сумата от 300.00
лв. адвокатско възнаграждение, с оглед извършените действия по процесуално
представителство. Що се отнася до държавна такса вменена на ответника на
основание чл.78, ал.6 ГПК, същата е размер на 14 263,45 лв., и е в размер на 4
% върху уважената част от иска, като освен сумите в евро, за които искът по
чл.439 ГПК е приет за основателен е взета предвид и сумата от 17 751.27лв. Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да остави без уважение молбата на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, I – 7
състав
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на
основание чл. 247 ГПК поправка на явна фактическа грешка в диспозитива
на решение № 7971 от 25.11.2019г. постановено по гр.д.№ 13415/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като в абзац I /първи/, на ред 15 /петнадесети/ вместо израза: „поради погасяване по
давност “ да се чете израза: „поради погасяване правото на принудително
изпълнение по давност .“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 158977
от 23.12.2019 г. подадена от адв.В. В.-САК, като пълномощник на ответната „П.и.б.“ АД с искане
за изменение на Решение от 25.11.2019г. постановено по гр.д.№ 13415/2018г. по описа на СГС, ГО, I – 7 състав, като адвокатското
възнаграждение на адв. Д.Ф. за оказаната на ищците
безплатна правна помощ бъде намалено от
8,661.72 лв. до сумата от 300.00
лв., както и да бъде намалена държавна такса от 14,263.45 лв. на 13,953.42 лв.
Настоящото
решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: