Решение по дело №7073/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260736
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20205330207073
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260736

                                              Гр. Пловдив, 18.12.2020г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

         

         Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

         

          При участието на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7073/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-010200/30.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на С.Д.У., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

По съображения, изложени в жалбата си, С.У. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище са изложени аргументи с искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.09.2020г. жалбоподателят У. управлявал л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № ****, собственост на Д.С.Ч. от с. Б., като около 04:24 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Недко Каблешков” в посока бул. „Санкт Петербург” бил спрян за проверка от полицейски служители към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, сред които и св. К.А.Г.. При проверката водачът бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARNA - 0179, който отчел положителен резултат от 1,01 промила алкохол в издишания от него въздух. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с бл. № 0009863, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, където лицето следвало да се яви до 45 минути от връчване на талона, който бил връчен в 04:50 ч. В издадения талон за медицинско изследване С.У. посочил, че приема пробата на дрегера.

На водача бил съставен АУАН с бл. № 816990/20.09.2020 г. за извършено от него нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, копие от който му бил връчен. В съставения АУАН нарушителят не вписал възражения, но посочил, че не желае да дава кръвна проба. В срока по чл.44 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя У. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К.А.Г. – актосъставител, както и от приложените към делото писмени доказателства – АУАН с бл. № 816990/20.09.2020 г., талон за медицинско изследване с бл. № 0009863, Протокол № 58, стр.02/2020 г. от проверка на анализатор за алкохол в дъха „Alcotest 7510“, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и  Заповед  № 8121з-825 от 19.07.2019г.  на  Министъра  на вътрешните работи. В показанията си актосъставителят сочи, че след като на процесната дата и място са спрели лицето за проверка са му извършили проба с техническо средство, което е било годно, а резултатие от последното изобщо не са били оспорени от жалбоподателя още на място. Въпреки това контролните органи издали на водача талон за медицинско изследване и го насочили към съответното медицинско заведение в случай, че същият желае да направи такова. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и кореспондиращи с приложените по делото доказателства. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед  № 8121з-515/14.05.2018г. и  Заповед  № 8121з-825 от 19.07.2019г.  на  Министъра  на вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл.189 ал.1 от ЗДП вр. чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР - за актосъставителя. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят У.  виновно е нарушил разпоредбата на  чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП за това, че на 20.09.2020г. около 04:24 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Недко Каблешков” в посока бул. „Санкт Петербург”, е управлявал МПС – л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № **** под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 1,01 промила, установена по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510” с фабричен № ARNA – 0179. Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като в противна насока Д.У. не ангажира такива. Напротив, установява се, че той е бил съгласен с показателите на дрегера, като писмено е отразил това в издадения талон за медицинско изследване, като не се е явил и за кръвна проба в посоченото време и място, за което също е вписал нежеланието си в същия този талон. А след като е налице съзнателен отказ на жалбоподателя за даване на проби за медицинско изследване, то законосъобразно и в съответствие с регламента на чл.6 ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017г. концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.6 ал.4 изр.2-ро от Наредба № 1/19.07.2017г. правото на лицето да се ползва от това концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде определена не само въз основа на показанията на техническото средство, но и чрез изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, е предпоставено от избор на един от двата начина на установяване. Видно от материалите по делото жалбоподателят У. е вписал в талона за изследване не желае да бъде изследван нито с доказателствен анализатор, нито с медицинско и химическо лабораторно изследване. Съгласно посочената разпоредба при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Ето защо и доколкото в случая се установява, че С.У. не е дал кръвна проба, то правилно административнонаказващият орган се е позовал на показанията на техническото средство Дрегер „Алкотест 7510” с фабричен № № ARNA – 0179.

 Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено максималното за случая нормативно предвидено време - 45 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо средство, видно от Протокол № 58/12.02.2020г. за преминала първоначална проверка на Дрегер „Алкотест 7510” с фабричен № ARNA – 0179.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на                                         чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух  над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Не се установяват основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на  чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

 С НП на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото не е направено изрично искане в тази насока.  

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-010200/30.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на С.Д.У., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.            

                                           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

А. Д.