№ 455
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Блуумфийлдс Глобъл”ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Ковачев“46, ет.3, ап.7 ,
срещу „Бард 90”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Христо Попович“7, ап.3, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 26000 лева, представляваща неплатен остатък от продажна
цена по сключен между страните неформален договор за продажба на 11500 кг пчелен мед,
ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска – 01.02.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3454.33 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, формирани както следва: по фактура №12/09.09.2019г. –
9800 лева неплатен остатък от главница и 1339.33 лева мораторна лихва за периода
24.09.2019г. - 31.01.2021г. и по фактура №13/01.10.2019г. – 16200 лева главница и 2115 лева
мораторна лихва за периода 16.10.2019г. - 31.01.2021г.
В исковата молба ищецът излага, че между страните е сключен неформален договор
за продажба на 11500 кг пчелен мед при цена 9 лева на килограм без ДДС. Медът е закупен
от ищеца от биопроизводители на пчелен мед, доставен е в базата му с.Казичене, област
Ловеч, където е предаден на ответника на три транша – на 31.08.2019г.-9000 кг., на
09.09.2019г.-1000 кг. и на 01.10.2019г.-1500 кг., като последният го е транспортирал с
организиран от него транспорт. Доставките са индивидуализирани по предмет и цена в
издадените фактури №11/31.08.2019г., №12/09.09.2019г. и №13/01.10.2019г., които са
получени от ответника в деня на издаването им, осчетоводени са и по тях е ползван данъчен
кредит за съответните данъчни периоди. Сумата по фактура №11/31.08.2019г. е заплатена
1
изцяло, по фактура №12/09.09.2019г. е извършено само частично плащане на 06.01.2020г. в
размер на 1000 лева, а по фактура №13/01.10.2019г. липсва плащане. Прави се искане за
осъждане на ответника да изпълни реално задължението си, ведно с мораторна лихва,
считано от датата на забавата, определена съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ поради липса на
уговорен срок за плащане.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че сключеният между страните договор не е за
продажба, а за преработка и износ на пчелен мед и неговата продажба. За извършената
преработка на меда, която включва топене, филтриране, хомогенизация, успокояване,
пълнене във варели, пломбиране, опаковане и транспортиране, изготвяне на анализ за
неговото качество, снабдяване със сертификат за износ, е уговорено възнаграждение в
размер на 1.30 лева на 1 кг. мед или за преработка на 10 тона мед - 16380 лева с ДДС. Била
постигната уговорка тази сума да бъде заплатена не в пари, а в натура – срещу 1500 кг.
пчелен мед. Първите две посочени количества по исковата молба са доставени с осигурен от
ответника транспорт, а третото количество не е доставено с обещанието, че ще бъде
доставено по-късно. По тази причина фактура №13/01.10.2019г. е включена в справка
декларация по ЗДДС със забележка, че доставката се очаква. Доставката по тази фактура не
е осъществена и понастоящем. Доставеното количество от 10 тона пчелен мед е
преработено, има издаден сертификат и съгласно международна товарителница от
15.11.2019г. е изнесено за испанска фирма. Продажбата на посоченото количество е била
реализирана, за което е получена сумата от 58519 евро, с левова равностойност 114112.05
лева, като в изпълнение на задължението си по договора ответникът е превел на ищеца
сумата от 97200 лева на 12.12.2019г. и допълнително сумата от 1000 лева, или общо 98200
лева. Остатъкът от получената сума са транспортни разходи, направени преди това и
допълнително изнесено количество мед, извън това на ищеца.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва
между страните да е имало уговорки за преработка, износ и препродажба на пчелен мед и
твърди, че сключеният договор е за продажба. Липсват данни изнесеното от ответника
количество пчелен мед да е именно закупеното по процесния договор, както и че сделката е
по възлагане от ищеца. Извършеното от ответника счетоводно отбелязване, че доставка се
очаква, няма никаква стойност. Фактурата не се осчетоводява, ако няма доставка.
Приемането и осчетоводяването й е признание за реализираната сделка. Ако доставка по
тази фактура не е извършена, би следвало да се изпрати уведомление до издателя на
фактурата за неосъществена доставка, който от своя страна да изготви кредитно известие за
анулирането й. Вместо това ответникът е ползвал данъчен кредит по фактурата, което
недвусмислено доказва, че има осъществена доставка.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който твърди,
че именно закупеният по процесния договор мед е изнесен с представената товарителица,
още повече, че ответникът е получавал такова количество акациев мед само и единствено от
ищеца. Не оспорва осчетоводяването на процесните фактури, но твърди, че то не следва да
2
се тълкува като признание за получена доставка.
В о.с.з. ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и
моли за уважаването им.
В о.с.з. ответникът чрез процесуалния си представител признава иска по отношение
на вземането по фактура №12/09.09.2019г. и оспорва предявените искове в останалата им
част.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на представения по делото Сертификат №49-1/17.08.2019г. за
съответствие с Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008, издаден от
„Нутрамед“ЕООД, с валидност от 01.08.2019г. – 01.08.2020г. ищцовото дружество
„Блуумфийлдс Глобъл”ООД се е легитимирало като сертифициран производител и търговец
на лимитативно изброени биологични продукти, както следва: монофлорен мед акция, манов
мед, полифлорен/смесен мед и биологичен пчелен прашец, с място на извършване на
дейността с. Куманово, община Аксаково. Сертификатът е издаден за дейностите
производство и реализация на биологични продукти, като е посочено, че дейността по
преработка на биологичните продукти се извършва от подизпълнител.
В подкрепа на твърденията за сключен между страните договор за продажба ищецът е
представил издадени от него фактури с получател ответника, както следва: №11/31.08.2019г.
на стойност 97200 лева с основание „9000 кг. пчелен мед с единична цена 9.00 лева,
№12/09.09.2019г. на стойност 10800 лева с основание „1000 кг. пчелен мед с единична цена
9.00 лева и №13/01.10.2019г. на стойност 16200 лева с основание „1500 кг. пчелен мед с
единична цена 9.00 лева.
Ответникът е извършил плащания по банков път по посочените фактури както
следва: на 12.12.2019г. в размер на 97200 лева с посочено основание за плащането „фактура
№11“ (видно от извлечение от сметка на л.22) и на 06.01.2020г. в размер на 1000 лева с
посочено основание за плащането „фактура №12“ (видно от платежно нареждане на л. 14).
Представена е издадена от „Деспред“АД фактура №**********/ 14.08.2019г., за
извършен по възлагане на ответника превоз на товари - 14 палета бруто 10500 кг.пчелен
мед, от Казачево до Куманово, с автомобил ЕН8022КР/ЕН0845ЕА, на стойност 540 лева.
Видно от представеното по делото извлечение от регистър, отговорно лице при
ответното дружество е удостоверило получаването на 9000 кг. мед по фактура №11 и 1000
кг. мед по фактура №12, заприходени с партиден номер съответно L310819001 и
L090919001. Приетите количества по тези партиди са преминали през термообработка в
периода 31.08.2019г. – 20.09.2019г., видно от представените от ответника извлечения от
дневници за термообработка на пчелен мед с партиден номер L310819001 и L090919001.
Представени са легализирани преводи на доклади за анализ № 1910160776В от
29.10.2019 г., № **********А от 08.11.2019 г., № 1910100147А от 08.11.2019 г., №
3
1910071060А от 08.11.2019 г., № 1910090771А от 08.11.2019 г., № 1910100400А от
08.11.2019 г., № 1910100134А от 08.11.2019 г., № 1910100020А от 08.11.2019 г., №
1910090715А от 08.11.2019 г., № **********А от 08.11.2019 г., № **********А от
08.11.2019 г., № 1910090551А от 08.11.2019 г., № 1910090788А от 08.11.2019 г., №
1910070962А от 08.11.2019 г., № 1910090379А от 08.11.2019 г., № 1910090714А от
11.11.2019 г., за изследване на различни показатели на 5220 кг. и 4930 кг. мед, биологично
чиста акация, издадени от Интерек Фууд Сървисиз, Германия, по възлагане на „Бий Хепи
БГ“, Варна, България. По делото липсват данни дали възложителят на анализа „Бий Хепи
БГ“ е действал в изпълнение на уговорка с някоя от страните по делото.
В представената в легализиран превод Международна товарителница (CMR) е
обективиран договор за превоз на 10482 кг. органичен акациев мед, пакетиран в 34 бъчви с
изпращач „Бард 90“ЕООД и получател Хани Грийн С,А, Валенсия, с товарен пункт
България 15.11.2019г. и разтоварен пункт Карло, Белгия, с превозвач „Андиас 65“ЕООД и
последващ превозвач Роудстар ЕООД , Габрово, като стоките са получени в разтоварния
пункт на 20.11.2019г. Липсват предписания за плащане на навлото.
Приета е като доказателство по делото фактура №********** 30.03.2020г., с издател
ответника и получател ищеца за сумата от 16380 лева, с основание преработка на био
акациев мед 10500 кг. при единична цена 1.30 лв./кг. Фактурата е изпратена от ответника на
ищеца на 30.03.2020г. по електронна поща, с разяснението, че преработеният мед е бил
продаден от името на ответника за сметка на ищеца в Испания. В писмото липсват
отправени искания и покани.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в хода на производството
съдебно-счетоводна експертиза фактури №11/31.08.2019г., №12/09.09.2019г. и
№13/01.10.2019г. са осчетоводени при ищеца, като счетоводните записвания са за извършена
продажба, тъй като са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти“. В счетоводството
на ответника фактурите също са осчетоводени като продажба, като счетоводните записвания
за фактури №11 и №12 са по дебита на сметка 302/1/25 „Материали“ с посочено основание
„доставка материали“, забележка натурален пчелен мед 9000кг. по 9 лева респективно 1000
кг. по 9.00 лева, а за фактурата №13 – по дебита на сметка 301/1 „доставка на суровини“ за
сума 16200 лева с посочено основание „очаквана доставка“ и забележка „натурален пчелен
мед 1500 кг. по 9.00 лева“. Ответникът е ползвал пълен данъчен кредит по издадените от
ищеца фактури в съответните данъчни периоди, през които са издадени фактурите и
включени от ответника в дневниците за покупки. На 12.12.2019г. по разплащателната
сметка на ищеца са постъпили 97200 лева с наредител „Бард 90“ЕООД с основание
„фактура №0000011 пчелен мед“. На 06.01.2020г. по разплащателната сметка на ищеца са
постъпили 1000 лева с наредител „Бард 90“ЕООД с основание „фактура №0000012 пчелен
мед“. Постъпилите суми и при двете страни са осчетоводени като плащания по съответните
фактури, посочени в платежните нареждания. Неиздълженият остатък по фактура
№12/09.09.2019г. е в размер на 9800 лева, а по фактура №13/01.10.2019г. – в размер на 16200
лева, като законната лихва за процесните периоди върху тези главници е в размер съответно
4
1350.33 лева и 2133.17 лева. Издадената от ответника фактура №**********/30.03.2020г. не
е осчетоводена в счетоводството на ищеца. Същата е осчетоводена при ответника, като е
кредитирана сметка 703/4 „Приходи от услуги – ишлеме“ и е дебитирана сметка 411
„Клиенти“.
При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че според
счетоводните записвания при страните по трите фактури ищецът е продал един краткотраен
актив, ответникът го е получил и го отразил по материалната сметка. Фактури №11 и 12 са
отразени по сметка 302, а фактура №13 е отразена в сметка 301 при ответника, което за
последната фактура №13 означава, че се очаква натрупване към тази стойност на
допълнителен разход (транспорт, консултантска услуга, преработка, възложена от ответника
на трето лице). Сметка 301 отразява закупени краткотрайни материални активи с
неокончателна цена. В нея се заприходяват стоки, чиято стойност се очаква да бъде
увеличена, чрез добавяне на допълнителни разходи (напр. за транспорт, за лабораторни
анализи и др.). По тази причина е отразена като очаквана доставка. Фактът, че е ползван
данъчен кредит по тази фактура, означава, че доставката е призната от ответника като
извършена. Фактура, по която се очаква доставка, би следвало да бъде осчетоводена по
сметка „Аванси”. Ако доставката по фактура №13 не беше получена, следваше да бъде
осчетоводена в сметка 402 - „Доставчици по аванси”. В случая фактура №13 е отразена по
сметка 301 – „Доставки”, което означава, че е налице осчетоводен краткотраен материален
актив. В случай, че поради грешка бъде осчетоводена фактура, по която няма доставка, след
констатирането й в счетоводството трябва да се извърши сторнираща операция и да се
направи коректна, след размяна на кореспонденция между страните. В случая няма данни за
сторниране на операцията и издаване на кредитни известия във връзка с фактура №13.
Преработването на меда като услуга е облагаема доставка, не е освободена сделка по ДДС.
При сключен договор за преработване на меда би следвало да има фактура само за услуга,
издадена от ответника. Услугата се отразява в 60-а група при ищеца и в 70-а група при
ответното дружество, а суровината предназначена за ишлеме би следвало да се отрази в
материалните сметки в 30-а група. Ако стоката е предназначена само за преработка, не би
следвало ищецът да издава фактура за нея.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ съгласно
установените в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за търговска продажба, по който е изправна
страна, както и размера на дължимата насрещна парична престация и нейната изискуемост,
а в тежест на ответника е да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението за плащане на продажната цена или правоизключващите си
възражения за получаване на фактурираните количества мед по силата на сключен между
страните договор с комплексен характер, включващ елементи на договор за изработка и
поръчка.
5
Между страните е безспорен фактът на сключен помежду им договор. Спорен е
неговият предмет и същественото съдържание на поетите с него права и задължения.
Твърдяните от страните договори (за продажба на стоки и изработка) са неформални, тъй
като за валидността им не се изисква форма за действителност. При договори на стойност
над 5000 лева обаче на основание чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК е необходима писмена форма за
доказване. Страната по такъв договор винаги трябва да разполага с писмено доказателство,
тъй като е недопустимо да се установява със свидетелски показания фактът на сключването
му и неговото съдържание. В случая, след като страните са избрали да обективират
съгласието си в устна форма, съдържанието на волеизявленията следва бъде извлечено по
косвен път въз основа на съставените от тях първични и вторични счетоводни документи.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
сключеният между страните договор е за търговска продажба на стоки. Същият е
материализиран в издадените от ищеца и двустранно осчетоводени данъчни фактури
№11/31.08.2019г., №12/09.09.2019г. и №13 01.10.2019г. В тях са отразени съществените
елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката, както и уговорената цена с
ДДС. Счетоводните записвания и при двете страни кореспондират на осчетоводена
продажба като облагаема доставка. Стоките са заприходени от ответника като придобит
краткотраен материален актив, а не като суровина предназначена за преработка. Отделно от
това ако стоките бяха предадени само за преработка, не би имало логично обяснение за
издадени от ищеца фактури, а още по-малко за осчетоводяването им от ответника.
Извършените от ответника счетоводни записвания и осчетоводяванията на сумите по
процесните фактури като задължение към ищеца служат като доказателство, както за
характера на задължението, така и за неговото основание.
Отразяването на фактурите в дневниците за покупки на ответното дружество и
ползваният данъчен кредит по несъмнен начин удостоверяват факта на узнаване за
процесите доставки на стоки, счетоводно отразени от самия ответник като продажба. Касае
се за търговска сделка между търговци и ответното дружество не се е противопоставило
веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените
от негово име действия. С оглед изложеното ответникът не може да се позовава на
допусната счетоводна грешка, още повече, че по делото не са ангажирани доказателства за
предприети действия по отстраняването на евентуално допусната такава, включително в
рамките на настоящото производство. Напротив, не само, че не е инициирано сторниране на
издадените по договора фaктури, а е налице и частично плащане по тях. Като основание за
плащането самият ответник е посочил съответната фактура, издадена за продажба на стоки,
с което конклудентно е потвърдил, че волята му съответства на отразената в първичния
счетоводен документ сделка. Плащането на фактурираната продажна цена представлява
индиция, че действителната воля на страните е за продажба, а не за договор с елементи на
изработка и поръчка. В противен случай като основание за плащането щеше да бъде
посочена отчетна сделка по износ на стоки.
В случай на сключен договор за изработка доставчик на услугата и издател на
6
фактурата е изпълнителят, независимо дали работи със собствени материали или с такива на
възложителя. Твърдяният от ответника характер на договора изначално изключва
издаването на фактури от ищеца и не е в състояние да обясни осчетоводяването им от
ответника. От представената от ответника фактура №**********/30.03.2020г. не може да се
извлече постигнато съгласие за договор за изработка, тъй като не е осчетоводена или
подписана от ищеца. Същата обективира само едностранно изявление на ответника, без
данни за връзка със стоките по издадените шест месеца по-рано процесни фактури.
Ангажирани са доказателства, че доставените количества мед са преработени и
препродадени от ответника, но не и че тези фактически и правни действия са извършени по
възлагане на ищеца и за негова сметка. Дори последващ договор за изработка/поръчка да е
бил сключен между страните за същите количества мед, това не освобождава ответника от
задълженията по предходния договор за продажба при липса на твърдения и доказателства
за неговото разваляне или новиране.
Предаването на уговорената стока по всяка от фактурите съдът приема за установено
от признанието на ответника за неизгоден за него факт, обективирано в извършените от него
счетоводни записвания. С осчетоводяване на процесните фактури по сметка 301 и 302
„Доставки“, вместо в сметка 402 - „Доставчици по аванси”, ответникът фактически е
потвърдил извършването на доставките и получаването на фактурираните стоки. По
отношение на фактура №12/09.09.2019г. извършеното частично плащане и изричното
признание в хода на процеса е равнозначно на признание и за изпълнение на самия договор
за продажба, послужил като основание за издаването й. Осчетоводяването на фактура
№13/01.10.2019г. от ответника с отбелязването „очаквана доставка“ не опровергава извода
за предадена стока, доколкото воденето на собственото му счетоводство е в зависимост само
и единствено от неговата воля. Очакваните доставки подлежат на отразяване със
самостоятелна счетоводна статия в друга сметка – 402 „Доставчици по аванси”, а не чрез
забележка по сметка 302 „Доставки“, поради което некоректното записване няма правни
последици. За целите на гражданския процес счетоводните записвания обвързват търговеца
за обективираните в тях неизгодни за него факти, независимо дали са документално
обосновани. Документалната обоснованост и реалността на доставката подлежат на
установяване в производствата по ДОПК и НПК с оглед ангажиране на данъчната
отговорност на търговеца и наказателната отговорност на съответните длъжностни лица в
случаите на данъчни престъпления. Мотивите за осчетоводяването на дадена фактура са
ирелевантни за доказателственото му значение като признание на факт. За облигационната
отговорност на ответника осчетоводяването на стоките като получен краткотраен
материален актив е достатъчно доказателство за установяване на качеството на ищеца като
изправна страна по договора.
Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на стоката в момента на
нейното предаване, или при издаване на документите, даващи му право да я получи. Именно
такъв документ се явяват двустранно осчетоводените фактури. От своя страна ответникът, в
чиято тежест е било, не е представил доказателства за престиране в уговорения срок на
7
претендираната от ищеца част от продажната цена в размер на 9800 лева по фактура
№12/09.09.2019г. и 16200 лева по фактура №13/01.10.2019г., поради което съдът приема, че
е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна.
По изложените съображение съдът намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и ответната страна следва да бъде осъдена да
изпълни реално задължението си за плащане уговорената продажна цена, поради което
предявеният главен иск се явява основателен и доказан до пълния претендиран размер.
С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба и направеното искане, върху
дължимите главници следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая съобразно разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ, приложима по силата на чл.327, ал.3
ТЗ, ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 14 дни от издаване на фактурата, когато
следва са приеме, че е предадена и стоката. Следователно ответникът е в забава по
отношение на паричното си задължение за заплащане на продажна цена от 24.09.2019г. по
фактура №12/09.09.2019г. и от 16.10.2019г. по фактура №13/01.10.2019г. Съгласно ССЕ
дължимата законна лихва върху главниците по процесните фактури за периода на забавата,
считано от посочените начални дати до 31.01.2021г., възлиза съответно на 1350.33 лева
върху главницата по фактура №12/09.09.2019г. и 2133.17 лева върху главницата по фактура
№13/01.10.2019г. С оглед диспозитивното начало претенцията следва да бъде уважена до
претендираните стойности от съответно 1339.33 лева и 2115 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 2880.10 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (1180.10 лева), депозит за вещо лице (300 лева) и
адвокатско възнаграждение (1400 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бард 90”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Христо Попович“7, ап.3, да заплати на „Блуумфийлдс Глобъл”ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Ковачев“46, ет.3, ап.7 ,
сумата от 26000 лева, представляваща неплатен остатък от продажна цена по сключен
между страните неформален договор за продажба на 11500 кг пчелен мед, ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска – 01.02.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 3454.33 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, формирани както следва: по фактура №12/09.09.2019г. – 9800 лева
неплатен остатък от главница и 1339.33 лева мораторна лихва за периода 24.09.2019г. -
8
31.01.2021г. и по фактура №13/01.10.2019г. – 16200 лева главница и 2115 лева мораторна
лихва за периода 16.10.2019г. - 31.01.2021г., на основание чл.79, ал.1, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бард 90”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Христо Попович“7, ап.3, да заплати на „Блуумфийлдс Глобъл”ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Ковачев“46, ет.3, ап.7 ,
сумата от 2880.10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9