№ 53
гр. Плевен, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500912 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 1286/03.10.2024г., постановено по гр. дело №3491/2024 г.,
РС-Плевен е осъдил на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ,
А. Г. Н., ЕГН**********, да заплати на „Янне“ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, **********, ЕИК**********, сумата 1953,21 евро,
представляваща остатък от неизпълнено задължение по договор за покупко -
продажба, обективиран в НА№49, том.5, рег.№3977, д.№441/28.09.3.2009г. на
Нотариус, с рег.№490, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на делото 19.06.2024г., до окончателното й изплащане, като
отхвърлил предявения иск за разликата до претендираните 8600евро, като
неоснователен.
Със същото осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД А. Г. Н.,
ЕГН**********, да заплати на „Янне“ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, **********, ЕИК**********, сумата в размер на
144,63лв., представляваща мораторна лихва за периода 18.06.21г. 18.06.24г.,
като отхвърлил предявения иск за разликата по претендираните 5814,95лв.,
като неоснователен и недоказан.
1
Осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Янне“ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, **********, ЕИК**********, да заплати на А.
Г. Н., ЕГН**********, сумата 1399,47лв. разноски, по компенасация
Постъпила е въззивна жалба от А. Н., чрез адв.И. А., срещу
постановеното решение от Районен съд – гр. Плевен, в която се твърди, че
същото е неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон.
Навежда доводи, че съдът неправилно не е възприел възражението на
ответника, че задължението за плащане на процесните суми се явява
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, тъй като е видно, че с
договора е поето задължение цената на имота да бъде заплатена на два пъти –
преди сключване на нот. Акт 29500лв. и 8600евро при подписване на акт
обр.16 за приемане на сградата в експлоатация. Счита, че в случая тази
договорка придава на плащането формата на периодичност и поради това
спрямо него е приложима кратката три годишна давност, която е изтекла
преди подаване на исковата молба. Заявява, че несъмнено вземането е
погасено по давност, като моли решението в осъдителната си част да бъде
отменено и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноски в настоящето производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото
"ЯННЕ" ООД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.
Навежда доводи, че разяснение на понятието „периодични задължения“ е
дадено в ТР №3/2012г. по ТД №3/2011г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че
плащанията следва да са през предварително определени интервали от време,
като същите не следва да са равни, т.е. интервалите следва да са повече от
един, а в конкретния случай е един. Поради това моли решението да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции.
Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемият въззиваемата ""ЯННЕ" ООД чрез
процесуалния представител поддържа отговора и моли съда, да потвърди
2
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението само в
частта, в която исковете са уважени. В останалата отхвърлителна част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд
приема за установено следното:
Не се спори, че между страните е сключен договор за покупко -
продажба, обективиран в НА №49, том пет, рег.№3977, д. №441/2009г., като
продажната цена е равна на сбора от сумата 29500лв., платена преди
подписване на договора и 8600лв., която продавача е следвало 1 да получи
след подписване на АКТ образец 16 за приемане на сградата.
Също не е спорно и видно от удостоверение №80/25.07.2019г., изд. от
Община Плевен, е видно, че сградата е въведена в експлоатация.
Спорен е въпросът дължи ли въззивницата заплащането на процесните
3
суми.
Видно е от приложената към делото покана, че въззивницата е надлежно
уведомена от кредитора – продавач, че сградата е снабдена с акт обр.16 на
13.09.2019г., като е изискано плащане на остатъка от цената от 8600евро по
договора.
От приложените банкови нареждания е видно, че през 2010 и 2011г.
въззивницата е заплатила на въззиваемото дружество по същия договор общо
сумата от 13000лв., които са приспаднати от РС-Плевен от общия размер на
задължението, като в тази си част решението е влязло в сила.
Въззивният съд счита за изцяло неоснователни доводите въз въззивната
жалба, че вземането е погасено по давност, както и че същото съставлява
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
В нотариалния акт асно и точно е казано, че цената на днедвижимия
имот е равна на сбора от сумата от 29500лв. платена преди сключването му и
8600 евро, платими след подписване на акт обр. 16.
Договорът за продажба на недвижим имот, с оглед на конкретните му
уговорени между страните клаузи, е договор при който е налице неделимо
плащане /задължението за плащане на цената в размер на 46320.14лв лева/.
Обстоятелството, че е договорено плащането на сумата да стане на две части,
по предварително договорена схема, и през неопределен период от време
/защото не е известно кога ще бъде подписан акт обр.16, както е видно това е
станало 10 години след нот. Акт/, не променя характера на задължението.
Договореният начин на плащане представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника, плащане на цената на части /по арг.
за противното от чл. 66 ЗЗД/, което не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Същевременно страните са уговорили писмено различни по стойност и
падеж вноски, които по своята същност нямат общо с периодичните платежи
по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД. Ясно и конкретно в ТР № 3/2012 г. на
ОСГК., което е задължително за съдилищата е прието, че повтарящите се
задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е
предварително определен, но не и в случаите, при които те случайно са се
оказали изискуеми през определени периоди. Необходимо е тези плащания да
са повече от едно и да имат някаква цикличност, а не да се прекъсват с
4
изпълнението му.
Затова давността е започнала да тече от датата на уведомяване на
въззивницата за издаването на акт обр.16 - 13.09.2019г., както е уговорено от
страните. Но дори и да се приема, че тече от датата на издаване на самия акт
обр. 16 то е видно, че същият е от дата 25.07.2019г. и към 19.06.2024г., когато е
подадена исковата молба, претенцията за заплащане на остатъчната сума по
договора, не е погасена по давност, тъй като не е изтекъл срока по чл. 110 вр.
с чл. 114 ЗЗД, считано от изискуемостта на вземането.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че предявените искове са
основателни и доказани, в частта, в която са уважени.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че атакуванато решение е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото
изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. С оглед
подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на делото, следва да бъде осъден въззивницата А. Г. Н.
да заплати на въззиваемото "ЯННЕ" ООД направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК решение №
1286/03.10.2024г., постановено по гр. дело №3491/2024г. по описа на
Плевенски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „Янне“ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, **********, ЕИК**********7
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000,00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България по реда на чл.280 и сл. от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6