Присъда по дело №174/2010 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 150 постановена на 01.09.2010 г.

ПО НОХД  № 174 / 2010г. по описа на Районен Съд – Гълъбово

Обвинението е срещу подсъдимия В.М.Б., роден на ***г*** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, неосъждан, ЕГН ********** затова, че на 11/12.02.2010г. в гр.Гълъбово, след предварителен сговор със С.В.С., отнел чужди движими вещи – 8 бр. тръбни подпори за кофраж – 202см. – 192,24лв., 1бр. тръбна подпора 297 см. – 32,35лв., 2 бл. СРЗ у-профил ригел – 95см. – 200лв., 7 бр. СРЗ у-профил 10 см. ригел – 75875 см. – 2605,54 лв., всичко на обща стойност 3030,13 лева от владението на Т.Г. – МОЛ при „ТИ ДЖИ О” СРТТП ООД клон България, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.

Обвинението е срещу подсъдимия С.В.С., роден на  ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, затова, че на 11/12.02.2010г. в гр.Гълъбово, след предварителен сговор с В.М.Б., отнел чужди движими вещи - 8 бр. тръбни подпори за кофраж – 202см. – 192,24лв., 1бр. тръбна подпора 297 см. – 32,35лв., 2 бл. СРЗ у-профил ригел – 95см. – 200лв., 7 бр. СРЗ у-профил 10 см. ригел – 75875 см. – 2605,54 лв., всичко на обща стойност 3030,13 лева от владението на Т.Г. – МОЛ при „ТИ ДЖИ О СРТТП” ООД клон България, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК.

 

Представителят на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Предвид обстоятелството, че делото се разглежда при условията на глава двадесет и седма от НПК, пледира на подсъдимия В.Б. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” под минимума, предвиден за престъплението, изпълнението на което на основание чл.66 НК, да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на подс.С.С., представителят на РП пледира отново за наказание под минимума, предвиден за престъплението, а именно, 2/две/ години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим.

Защитникът на подсъдимия Б. – адв.Ч. *** пледира съда да наложи наказание под минималния размер, предвиден в закона за престъплението, което на основание чл.66 НК, да бъде отложено с изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия С.- адв.Георгиев – АК – Хасково пледира съда да наложи наказание под минималния размер, предвиден в закона за престъплението

Подсъдимият В.М.Б. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

Подсъдимият С.В.С. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

Съдебното следствие по делото бе проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното и от двамата подсъдими, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от тяхна страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Фирма „ТИ ДЖИ О СРТТП” ООД клон България, извършва строителни дейности на територията на ТЕЦ-1 гр.Гълъбово.

Св.Т.Г. работи като магазинер във фирма ТИ ДЖИ О СРТТП” ООД клон България,. Той е отговорник на склад за части на фирмата, намиращ се в гр.Гълъбово, в селището на бул.”Република”. св.Х.Х.Ю.е общ работник в склада. Складът е на открито, въпреки, че около селището има оградна мрежа. На този склад се съхраняват части, елементи за скеле и др. подс.Б. и подс.С. се познават и са в близки отношения. Двамата подсъдими знаели, че в селището, в открит склад се съхраняват метални части. Двамата се уговорили да отидат през тъмната  част на денонощието да вземат от тези части и да ги предадат за скраб. В изпълнение на намисленото решение, на 11/12.02.2010г., късно вечерта, двамата подсъдими отишли с две каруци до селището. Прескочили оградата и взели от открития склад 8 бр. тръбни подпори за кофражно скеле – 202 см., 1 бр. тръбна подпора 297 см., 2 бр. СРЗ у-профил ригел – 95 см., 7 бр. СРЗ у-профил, ригел – 75/75 см. взетите части за скеле прехвърлили през оградата и скрили.

На 12.02.2010 година, преди обяд, подс.Б. и подс.С. пренесли с каруците взетите части до пункт за изкупуване на вторични суровини на „Максим” ЕООД, гр.Гълъбово претеглил пренесеното желязо и издал две кантарни бележки за количеството във всяка каруца. Двамата подсъдими отишли на касата, за да получат сумите за предаденото желязо. Св.Д.П.Г.– касиер в „Максим” ЕООД гр.Гълъбово платила сумите по кантарните бележки на подс.Б..

На 12.02.2010г. св.Х.Х.Ю.констатирал липса на части от склада и веднага съобщил на отговорника на склада – св.Г. За случая бил подаден сигнал в РУП-Гълъбово.

При работата по случая, полицейските служители установили, че липсващите части са в пункта за вторични суровини на ”Максим” ЕООД гр.Гълъбово и са предадени на 12.02.2010г. от подс.С. и подс.Б.. на 15.02.2010г. честите са предадени с протокол за доброволно предаване от Д.П. Г. и с разписка от 01.07.2010г. са върнати на представител на ТИ ДЖИ О СРТТП” ООД клон България.

По делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на същата към датата на деянието, стойността на вещите, предмет на престъплението по обвинителния акт е както следва : 8 бр. тръбни подпори за кофраж - 202см. – 192,24лв., 1бр. тръбна подпора 297 см. – 32,35лв., 2 бл. СРЗ у-профил ригел – 95см. – 200лв., 7 бр. СРЗ у-профил 10 см. ригел – 75875 см. – 2605,54 лв., всичко на обща стойност 3030,13 лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия В.М.Б. и на подсъдимия С.В.С. по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протоколи за разпити на свидетелите: Т.Г., С.И. Г., Х.Х.Ю., Д.П. Г., С.Ж.М., М.В.З. и Р.С. Ш., постановление то 16.03.2010г. на РП-Гълъбово, молба от Т.Г., копие от карта на продължително пребиваващ в РБ чужденец, обяснение – 8 бр., протокол за доброволно предаване от 15.02.2010г., разписка от 16.02.2010г., копие от регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали на „Максим” ЕООД гр.Гълъбово – 5 листа, копие от Трудов договор № 3/10.11.2009г., копие от фактура от 08.03.2010г., форма за материал, копие от каталог на материали и цени – 9 листа, удостоверение с рег. № 2937/16.02.2010г., фотокопия – 3 бр., справка за съдимост с рег. №69/15.02.2010г., справка за съдимост с рег. №70/16.02.2010г., докладна записка от В.П. – полицай ООРП при РУП-Гълъбово, докладна записка от Сашо Георгиев – мл.разузнавач в група „ПП” при РУП-Гълъбово, протокол за разпит на свидетел – 7 бр., постановление за назначаване на преводач, постановление за назначаване на експертиза от 26.03.2010г., искане за определяне на адвокат, постановление за допускане на правна помощ от 05.05.2010г., уведомително писмо от АК-Стара Загора, постановление за назначаване на защитник от 12.05.2010г., постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2010г., протокол за разпит на обвиняем, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, искане за изготвяне на справка за съдимост, справка за съдимост с рег. №1672/21.04.2010г., справка за лице от АИС „БДС”, искане на основание чл.159 от НПК, писмо с рег. № 8262/29.04.2010г. от ГД „Изпълнение на наказанията”, докладна записка от Стефан Марков – полицай ООР при РУП-Гълъбово, постановление за принудително довеждане на обвиняем, докладна записка от Х.А.Н. – командир на отделение при РУП-Гълъбово, постановление за принудително довеждане на обвиняем от 30.04.2010г., постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на обвиняем, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост с рег. № 136/20.04.2010г., искане за продължаване на разследването по реда на чл.234 ал.3 от НПК, писмо за удължаване на срока на разследване, искане по реда на чл.234 ал.3 от НПК, протокол за предявяване на разследване от 16.06.2010г. – 2 бр., протокол за предявяване на разследване, заключително постановление и разписка 01.07.2010г.

 

      В съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал. По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

Настоящето производство протече по реда на съкратено съдебно следствие и на основание чл.371, т.2 НПК, подсъдимите Б. и С. направиха признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът при преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите В.М.Б. и С.В.С. са автори на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият В.М.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК.

Двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението  - отнели са чужди движими вещи - /8 бр. тръбни подпори за кофраж – 202см., 1бр. тръбна подпора 297 см., 2 бр. РЗ у-профил ригел – 95см., 7 бр. СРЗ у-профил 10 см.,  ригел – 75875 см. / и са установили своя трайна фактическа власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои - така както намерят за добре, което всъщност са и направил – предавайки ги срещу заплащане в пункт за вторични суровини.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите Б. и С., се налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено всеки от тях  виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

 

По отношение на подсъдимия С.В.С.:

 

Подсъдимият С.В.С. е осъждан многократно:

С присъда по НОХД №100/2004г. на РС-Харманли, в сила от 11.11.2004г., на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, отложено на основание чл.66 , ал.1 от НК за срок от три години, за престъпление по чл. 195, ал.1 т.7 и т.8 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.26 ал.1 от НК.

С присъда по НОХД №628/2004г. на РС-Раднево, в сила 13.12.2004г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и т.7 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.28 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, със срок за изпитване 4 години.

С присъда по НОХД №309/2004г., в сила от 10.12.2004г. на РС-Раднево за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 т.5 и т.7 във вр. чл.28 ал.1 във вр. чл.194 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца.Изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, със срок за изпитване от три години.

С определение по НЧХД №161/2006г. на РС-Раднево на основание чл.68 и чл.25 от НК е определено общо наказание по изброените по-горе присъди в размер на 2 години „лишаване от свобода”, което е изтърпяно от подс.С. на 09.02.2007г.

С присъда по НОХД №219/2005г. в сила от 02.06.2005г. на РС-Раднево за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.28 ал.1 във вр. чл.18 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при „общ” режим на изтърпяване.

С присъда по НОХД №215/2005г. на РС-Раднево, в сила от 02.06.2005г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр. чл.194 ал.1 във  вр. чл.28 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при „общ” режим на изтърпяване.

С присъда по НОХД №38/2006г. на РС-Раднево, в сила от 09.03.2006г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 т.5 и т.7 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.28 ал.1 във вр. чл.18 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при „общ” режим на изтърпяване.

С присъда по НОХД №732/2005г. на РС-Стара Загора, в сила от 19.05.2005г., за престъпление по чл.197 т.3 във вр. чл.195 ал.1т.4 и т.5 във вр. чл.194 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лева.

С определение по НОХД №788/2005г. на РС-Стара Загора в сила от 19.05.2005г. за престъпление по чл.197 т.3 във вр. чл.195 ал.1 т.4 т.5 във вр. чл.194 ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лева.

С определение по НЧХД №161/2006г. на РС-Раднево на основание чл.25 ал.1 и ал.2 във вр. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказания по присъдите по посочените НОХ дела в размер на 3 години „лишаване от свобода”. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено към така определеното общо наказание три години „лишаване от свобода” и наказанието „глоба” в размер на 250 лева. Наказанието 3 години „лишаване от свобода” е изтърпяно от подс.С. на 16.10.2009г.

 

Предвид посочените осъждания и момента на изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.С. е извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

 

Относно първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а като отегчаващи - многобройните осъждания, извън необходимите за приложение на чл.29 от НК и то за престъпления по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен характер. Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия С., и на самия него - в качеството му на извършител, в рамките на квалификацията е относително висока.

 

Намирайки, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че за извършеното от престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5,  вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона минимален предел /три години/, изразяващо се в 2 /две/ години „лишаване от свобода”, което подсъдимия С. да изтърпи при "строг" първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип.

 

На основание чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК, действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на постановява на съдебния акт.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия С. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия В.М.Б.:

Подсъдимият В.М.Б. не е осъждан.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, направените самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, а отегчаващи – не са налице, което налага извода, че деянието му има инцидентен и случаен характер.

 

Намирайки, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че за извършеното от престъпление по чл.195, ал.1, т.5,  вр. чл.194, ал.1 от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона минимален предел (една година), изразяващо се в 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.66 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 / три / години.

 

На основание чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК, действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на постановява на съдебния акт.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Б. наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

 

На основание чл.189, ал.3 от НК, съдът присъди в тежест на двамата подсъдими – солидарно - направените по делото разноски възлизащи на 93 лева.

 

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините и условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                        / Хр.Ангелов /