О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……………./…………….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 818 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5050/21.01.2020 г., депозирана от В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Б.Ф., против Решение № 5850/18.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 959 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 24-ти съдебен
състав, в частта, в която, на
осанование чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е прието за установено в отношенията между
страните, че въззивникът дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван
Недков, сумите както следва: 1.)
975.29 лева, представляваща
остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит №
2394228/23.08.2016 г.,
сключен между въззивника и въззиваемия, формирана от сбора на частта от главницата от месечни анюитетни
вноски с настъпил падеж за времето от 14.10.2017 г. до 14.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК –
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане
прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за която сума е издадена заповед №
6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч.
гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна; 2.)
68.25 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2018 г. по процесния договор за
потребителски кредит, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2018 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., за която
сума е издадена заповед № 6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение в производството по ч. гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна, както и 3.) 41.07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2017 г. до деня, предхождащ подаване на
заявлението по чл. 410
от ГПК – 30.08.2018 г. /вкл. /, за която сума е
издадена заповед № 6680/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч. гр. д. № 1ЗЗЗЗ/2018 г. на Районен съд – Варна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 20667/11.03.2020 г. от въззиваемата страна чрез юрк. Иван Недков.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна в обжалваната част и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото не е уважил
доказателственото искане на ответника по чл. 183 от ГПК, а именно да се задължи
ищецът да представи оригиналите на приложените към исковата молба писмени
доказателства – Договор за потребителски кредит от 23.08.2016 г.; Общите
условия към него; погасителния план; декларация съгласие за обработка на лични данни;
декларация за приемане на застраховането; сертификат за застраховка „Кредитна
портекция плюс“; ОУ към застраховката; рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2018 г.; потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1
към договора за цесия от 20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за
цесия и към индидуалния договор за цесия, както и уведомителното писмо за
извършената цесия.
Въззивникът излага подробни аргументи за
това, че, приемайки и прилагайки към доказателствената съвкупност по делото на
представените заверени преписи от самата страна, съдът погрешно е обосновал
правния си извод за доказаност на исковите претенции. Сочи, че доказателственото
искане по чл. 183 от ГПК е самостоятелно средство за защита и като такова е
следвало да бъде уважено от решаващия съдебен състав, чието неуважаване е
ограничило правото на защита на ответника-въззивник. Твърди, че пропускът на
съда да обсъди искането по чл. 183 от ГПК в мотивите на своето решение е
процесуално нарушение на собствено основание.
В отговора на въззивната жалба се
твърди, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, което обуславя неоснователността на въззивната
жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на
първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение, доколкото в отговора на исковата молба въззиникът е обосновал
доказателственото си искане с твърдения за липса на валидно сключен договор за
потребителски кредит, като същият не е оспорил истинността на правната сделка.
Поддържа се, че доказателственото искане е по чл. 190 от ГПК, като в конкретния
случай липсва обяснение за значението на оспорените от ответника писмени
доказателства по делото, поради което същото е необосновано и правилно е
оставено без уважение.
Въззиваемият
навежда доводи и за това, че в разпоредбата на чл. 183 от ГПК не е
регламентирано юридическото задължение за съда при искане да задължи насрещната
страна да представи оригиналите или официално заверените преписи от приобщените
писмени доказателства – заверени от страната.
III. По, обективираното от въззивника
доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят
нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Наред с това
обаче законодателят нормативно е регламентирал и изключения от общото правило,
а именно във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения – арг. от ал. 3 на цитираната разпоредба.
В конкретния случай още с отговора
на исковата молба ответникът е обективирал искане по чл. 183 от ГПК – за
представяне на оригиналите на приложените към исковата молба писмени
доказателства, които са надлежно заверени от ищеца. С определение №
5189/19.04.2019 г. РС-Варна е квалифицирал искането по чл. 190 от ГПК и е
оставил без уважение същото, като се е мотивирал с това, че липсват наведени
доводи за оспорване истинността на приложените писмени доказателства. В
проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2019 г. ответникът изрично е
заявил, че поддържа доказателственото си искане по чл. 183 от ГПК, като със
същите мотиви съдът отново е оставил без уважение искането. Едва след повторния
отказ на съда ответникът в хода на същото открито съдебно заседание е навел
доводи за оспорване истинността на представените с исковата молба писмени
доказателства, но съдът и този път е оставил без уважение искането поради
настъпила процесуална преклузия по чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Производството по оспорването на
доказателствата по чл. 193 от ГПК е различно от
оспорването на преписи или ксерокопия на документи по чл. 183 от ГПК. В първия случай не
се оспорва съществуването на оспорения документ, а само неговата истинност или
неистинност, докато във втория случай се оспорва съществуването на документа –
както е в конкретния случай. Видно от отговора на исковата молба ответникът
оспорва съществуването на учреденото между него и кредитодателя облигационно
правоотношение, доколкото представения заверен препис от процесния договор за
потребителски кредит не съдържа подписите на страните, дата на сключване, както
и данни за кредитодателя. Законодателят дава възможност да се представят
преписи на документи по делата, но изисква от страната, която го е представила
да представи оригинала при поискване от другата страна, на основание чл. 183 от ГПК. Това е така защото единствено оригиналния документ материализира права и
задължения. Следователно, тежестта на доказване на съществуване на документа е
на страната, която го е представила като препис, а не страната, която го е
оспорила. В този смисъл са и Решение № 225 от 7.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о., ГК и Решение №
239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., ГК и др.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че доказателственото
искане по чл. 183 от ГПК следва да бъде частично уважено, а именно досежно
задължаването на въззиваемия-ищец да представи оригинала на Договора за
потребителски кредит № 2394228/23.08.2016 г., ОУ и Погасителния план към него.
В останалата си част – касателно представяне на оригиналите на декларация съгласие
за обработка на лични данни; декларация за приемане на застраховането;
сертификат за застраховка „Кредитна портекция плюс“; ОУ към застраховката;
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.;
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.;
потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1 към договора за цесия от
20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за цесия и към индидуалния
договор за цесия, както и уведомителното писмо за извършената цесия – следва да
се остави без уважение, доколкото решението в отхвърлителната си част, относно
застрахователната премия, не е обжалвано и е влязло в сила, а наведените доводи
относно договора за цесия са във връзка с неговата валидност /нищожност/, за
чиято преценка не са необходими оригиналите на горепосочените писмени
доказателства.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5050/21.01.2020 г., депозирана от В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Б.Ф., против Решение № 5850/18.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 959 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 24-ти съдебен
състав.
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл. 183 от ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Иван
Недков, в едноседмичен срок от
съобщението да представи оригинала на Договора за потребителски кредит №
2394228/23.08.2016 г., както и на Общите условия и Погасителния план към него.
УКАЗВА на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ
чрез юрк. Иван Недков, че при непредставяне на горепосочените документи в оригинал,
на основание чл. 183, изр. 2-ро от ГПК, представените преписи ще бъдат
изключени от доказателствената съвкупност.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на В.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв. Б.Ф., на основание чл. 183 от ГПК, да се задължи „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
действащ чрез юрк. Иван Недков да представи оригинала на декларация съгласие за
обработка на лични данни от 23.08.2016 г.; декларация за приемане на
застраховането; сертификат за застраховка „Кредитна портекция плюс“ пакет Б с №
2394228; ОУ към застраховката; рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2018 г.; потвърждаване за извършената цесия; приложение № 1
към договора за цесия от 20.04.2018 г.; пълномощно към рамковия договор за
цесия и към индидуалния договор за цесия, както и уведомителното писмо от
16.05.2018 г. за извършената цесия.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 818/2020 г. на ОС-Варна за ......................................2020 г. от ........................часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.