№ 3511
гр. С., 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110153378 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с което се
иска съдът да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която да разпореди – длъжникът Л. В. С., ЕГН **********, с адрес - гр.С., ж.к.“.......... да
заплати на ,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от управителя Н посочените в заявлението суми, а
именно: общо сумата от 705,01 лева, от която: - главница: 265,11лв., - възнаградителна
лихва: 60,93 лв. - дължимата и неплатена за периода 06.03.2021 г. до 06.09.2022 г. , -
договорна неустойка: 271,13 лв. - дължимата и неплатена за периода от 06.3.2021 г. до
06.09.2022 г., законна лихва за забава: 23,12 лв. - дължимата и неплатена за периода от
01.12.2021 г. до 01.09.2022 година, неустойка за забава: 59,72 лв. - дължимата и неплатена
за периода от 06.02.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението, разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането: 25 лв. - дължими и неплатени за
периода от 13-04-2021 г. до 01-09-2022 г. , като се претендира и законна лихва от датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд – 30.9.2022 година до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се, сумите са дължими, поради неизпълнение на задължение за връщане на
заемната сума по Договор за паричен заем № 503584, сключен на 06.03.2021 г., между
,,,,,,,,,,, като заемодател и Л. В. С., ЕГН **********, като заемател.
Заявителят твърди, че между пред ,,,,,,,,,,, ЕИК ,,,,,,,, длъжникът е подал искане за
отпускане на кредит, като искането е попълнено собственоръчно от Заемателя посредством
сайта на Заемодателя– https://credirect.bg.
Твърди се, че Договорът за заем е бил сключен съобразно законовите разпоредби на
Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил
своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания
заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил
желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят е
обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със ,,,,,,,,,,.
Твърди се, че заяемателят е потвърдил сключването на договора за заем като е
изпратил на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 503584,
заедно с погасителния план към него и Общите условия, който договор е влязъл в сила от от
1
датата на изпращането му от заемодателя на заемателя – 06.03.2021 година.
Твърди се, че с договора е била отпусната заемна сума в размер на 300,00 лева, като
страните са уговорили дължимост на възнаградителна лихва: 120,42 лв. както и са
уговорили размер на неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от
обезпеченията, посочени в Договора в размер на 605,58 лева.
По отношение на сочената сума за неустойка се твърди, че заемателят се е задължил
да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, обезпечение по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или
банкова гаранция. Твърди се, че съгласно чл. 7 от Договора вр. чл. 37, ал. 3 и 4 от Общите
условия от Договора при неизпълнение на горното задължение Заемателят дължи неустойка,
която се начислява автоматично и с подписване на договора последният се счита уведомен
за нейното начисляване. Описва се от заявителя, че неустойката се заплаща разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план.
Твърди се, че тъй като в тридневния срок заемателят не е предоставил обезпечение,
неустойката в размер на 605,58 лв. е начислена и същата се дължи съгласно погасителния
план.
Заявителят твърди, че длъжникът му дължи и неустойка за забава. Описва се, че
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ,,,,,,,,,, Заемателят дължи на ,,,,,,,,,, и
еднократно начислявана неустойка в размер на 59,72 лв. поради забава за изплащане на
парична вноска. Сочи се, че неустойката за забава се дължи на основание чл. 7 от договора
във връзка с чл. 37 от Общите условия и чл. 3 от Тарифата (приложени към заявлението).
Твърди се, че неустойката по договора, претендирана със заявлението, се дължи от
кредитополучателя на основание чл. 37 от Общите условия във връзка с Тарифата за таксите
и разходите, събирани от ,,,,,,,,,, (Тарифата) и ев размер на 10 % от остатъка на дължимата по
съответния договор сума до цялостно погасяване (чл. 3 от Тарифата), като се начислява
еднократно при 90 дни забава на плащането.
Заявителят претендира и заплащането на разходи за събирането на вземането поради
и забава в плащането в размер на 135,00 лева, които са начислени по отношение на
длъжника на основание и съобразно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ,,,,,,,,,, и на
основание чл. 7 от договора във връзка с чл. 37 от Общите условия съгласно Тарифата на
Заемодателя, в която е определен и размерът им, както и срокът на забава, след изтичането
на който се начисляват.
Твърди се, че направените разходи са във връзка с изпращане на напомнителни
имейли, съобщения, писма, уведомления за дължимите суми, покани за доброволно
изпълнение, както и обаждания на клиента и лицата за контакт, посещение на адреса на
клиента, когато не бъде намерен по предходните начини и други.
Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично
отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото
противоречи на закона и добрите нрави и на следващо място с оглед задължението на съда
да провери по аргумент от разпоредбата на чл.410, ал.2, т.3 от ГПК, сключения с длъжника –
потребител договор за кредит – относно наличието на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или наличието на обоснована вероятност за това, като съображенията
за това са следните:
Претендираните вземания от кредитора за договорна неустойка, и за неустойка за
забава, и за разходи да събиране - съдът приема за уговорени по вероятно неравноправни
клаузи, които за съда са и нищожни и вероятно неравноправни, поради което в тази част
заявлението следва да се отхвърли, при следните аргументи:
Заповедта за изпълнение следва да бъде издадена за вземанията за главница,
2
договорна и законна лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за договорна неустойка, и сумата за неустойка за забава, както и
претенцията в частта за сума за разходи за събиране - съдът приема, че от една страна не
представляват и надхвърлят гаранционно обезпечителната функция на договорната
неустойка, а на следващо място и представляват допълнителна такса за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорките на чл.5 и
чл.11 от процесния договор се явяват нищожни.
Заплащането на възнаграждението за договорна неустойка - в случая е уговорено във
фиксиран размер, разсрочен съобразно погасителния план към договора, като дължимостта
на същото настъпва със сключване на договора и не е в зависимост от извършване на
конкретно действие или услуга от кредитора. Поради това следва да се приеме, че така
уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за
кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което
клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
За съда уговорената договорна неустойка и неустойка за забава, както и на още по –
силно основание претендираната сума за разходи за събиране на вземането - имат
характеристиките и на разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл са задължителните
указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г. по дело C-377/14, а съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод на извършени разходи за събиране на вземането. Изложеното
води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са
извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на
длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка за недадено обезпечение и неустойка за забава, както и сумите за разходи за
събиране на кредита - са такива които дават възможност и кредиторът ще има право да
получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни
законови норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на
нищожни договорни клаузи) задължение на длъжника за претендираните от заявителя суми.
Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни
клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС -
3
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по
правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-
243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-
415/11, т. 44-т. 46/.
Както вече се посочи, така уговорените неустойки са разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за
общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в
който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с
Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena
Radlingerová срещу Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора
да се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива с договора – в чл.7 от договора във връзка с
чл.37 от Общите условия, във връзка с чл.3 от Тарифата за таксите на кредитора – в частта
за таксата за събиране, според която /чл.3 от Тарифата/ - „При забава от 60 (шестдесет) дни
за Продукт Кредит до заплата и при забава от 90 (деветдесет) дни за Продукт Потребителски
кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10% от остатъка на дължимата по
съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочените разходи са дължими за
отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено
задължение.“ – е очевидно, че се дължи по повод на сторени от кредитора извънсъдебни
разходи по събиране на кредита. Тази клауза е такава, която е за услуги и по
предназначението си очевидно касае управлението на кредита, като по този начин
категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл и не се дължат
претендираните по нищожна клауза сочени в заявлението сума за разходи за събиране на
кредита в размер на 135,00 лева, от които със заявлението се претендират 25,00 лева и в тази
част заявлението също следва да се отхвърли.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за
защита на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни
свое задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение
като неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено за посочените суми.
Мотивирано от горното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на заявителя, в следния смисъл:
„Длъжникът Л. В. С., ЕГН **********, с адрес - гр.С., ж.к.“.......... да заплати на
,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от управителя Н, следните суми:
4
- сумата на главницата в размер на 265,11 лева, представляваща неплатена главница
по Договор за паричен заем № 503584, сключен на 06.03.2021 г., между ,,,,,,,,,,, като
заемодател и Л. В. С., ЕГН **********, като заемател, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 30.9.2022 година до изплащане на сумата;
- сумата на възнаградителна лихва в размер на 60,93 лв. - дължимата и неплатена за
периода 06.03.2021 г. до 06.09.2022 г. ,
- сумата на законна лихва за забава в размер на 23,12 лв. - дължимата и неплатена за
периода от 01.12.2021 г. до 01.09.2022 година,
- сумата на сторените пред заповедния съд разноски – държавната такса в размер на
25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева, изчислено
съгласно чл. 13, ал. 2 и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ,
като в останалата част за сумите – - договорна неустойка: 271,13 лв. - дължимата и
неплатена за периода от 06.3.2021 г. до 06.09.2022 г., неустойка за забава: 59,72 лв. -
дължимата и неплатена за периода от 06.02.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на
задължението, разходи за събиране на вземането поради забава в плащането: 25 лв. -
дължими и неплатени за периода от 13-04-2021 г. до 01-09-2022 г. - отхвърля заявление с
вх.№ 205142/30.9.2022 година депозирано от ,,,,,,,,,,,,,,,, представлявано от управителя Н.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването
на заявителя пред Софийски градски съд с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
Указва на заявителя, че за сумите в отхвърлената част има право да предяви
осъдителен иск по смисъла на чл.415, ал.3 от ГПК.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5