Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
пети март през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6977 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „П.И.Б.“ АД,
ЕИК ***против И.Н.М. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 11.01.2018г. между ищцовата банка, в качеството на кредитор и ответницата, в
качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит, по
силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 2 299лв.,
усвоен на 11.01.2018г. Съгласно погасителния план следвало да се внасят от
длъжника месечни погасителни вноски в размер на 110,91лв. с падеж до 25-то
число на месеца, считано от 25.01.2018г. до 25.12.2019г. Излага се, че
ответницата погасила част от дължимата главница и договорна лихва, като
останала непогасена главница в размер на 1 723,59лв. с падежни дати от
25.07.2018г. до 25.12.2019г. и непогасена договорна лихва в размер на 72,86лв.
с падежни дати от 25.03.2019г. до 25.12.2019г. При условията на договора била
начислена и наказателна лихва в размер на 315,43лв. за периода от 25.07.2018г.
до 26.02.2020г.
Твърди се, че горепосочените
вземания били претендирани по реда на чл.417 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№1105/2020г. била издадена заповед за изпълнение, но
срещу същата постъпило възражение от длъжника в законоустановения
едномесечен срок.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните вземания, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит от 11.01.2018г., както следва: главница в размер на 1 723,59лв., договорна
лихва в размер на 72,86лв. с падежни дати от 25.03.2019г. до 25.12.2019г.,
наказателна лихва в размер на 315,43лв. за периода от 25.07.2018г. до
26.02.2020г., за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по
ч.гр.д.№1105/2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски.
Ответницата
И.Н.М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковете. Твърди, че синът й попаднал в измамнически схеми и част от парите по
отпуснатия от ищеца кредит били използвани за закупуване на телефон, който
синът на ищцата предал на измамилото го лице.
Съдът като прецени събраните в
хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №***. по описа на ПлРС, че исковете са предявени след успешно проведено заповедно
производство и в законоустановения едномесечен срок
от връчване на указанията на заповедния съд, поради което са допустими и следва
да се разгледат по същество
От приложения препис на Договор за потребителски паричен
кредит ***. се установява, че е бил подписан между „П.И.б.“ АД, *** от една страна като кредитор и от друга – ответницата
И.Н.М., в качеството на кредитополучател. По силата на същия банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 299лв.
за закупуване на стоки от избран Търговски обект, а ответницата е поела
задължение да го върне на месечни
вноски, съгласно погасителен план (инкорпориран в договора) в срок до 25.12.2019г.
Страните са уговорили в писменото съглашение всички произтичащи
от договорната връзка права и задължения. Според обективираното
в чл.8 и чл.9 заемополучателката се е съгласила да
заплаща на банката годишна лихва, изчислена въз основа на приложим по кредита
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15% и платима периодично в размер и
на падежи, подробно описани в погасителния план, представляващ част от договора
– на равни месечни вноски в размер на по 110,91лв. и включващи част от
главницата и договорната лихва.
Според предвиденото в чл.15 от договора дължимите, но
неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие,
като за времето на забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава
(наказателна надбавка) върху размера на просрочената сума, в размер на
законната лихва.
Страните не спорят, че банката е предоставила кредитната
сума по уговорения начин – превеждайки я в деня на подписване на съглашението
по сметка на търговец, от който ответницата е закупила желана стока.
Не е налице също така спор между страните и е видно от
приложеното счетоводно извлечение, че ответницата е погасила частично
предоставения й кредит. Видно е, че след 28.02.2019г. не са били извършвани
плащания, като непогасена е останала главница в размер на 1 723,59лв. и договорна лихва в размер на 72,86лв.,
представляваща сбор от вноски с уговорен падеж от 25.03.2019г. до 25.12.2019г.
Безспорно е, че размерът на уговорената наказателна лихва върху просрочените
вноски за периода от 25.07.2018г. до 26.02.2020г. се изчислява на 315,43лв.
Не се твърди и не се установява банката да е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди настъпване на
уговорения краен срок – 25.12.2019г.
При установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между ищеца „П.И.Б.”
АД и ответницата И.Н.М. е бил сключен договор за потребителски кредит от 11.01.2018г.
за сума в размер на 2 299 лв. С подписване на договора, страните са се
съгласили с обективираните в него уговорки относно
начина и срока на връщане, дължимите лихви и такси, и съответните последици при
забава в плащанията. От това правоотношение произтичат задълженията на ответницата
И.М..
Установи се още от приложеното счетоводно извлечение и при
липсата на спор между страните, че по процесния
договор са останали непогасени и слид изтичане на
крайния уговорен срок главница в размер на 1 723,59лв., договорна лихва в
размер на 72,86лв., дължима за периода от 25.03.2019г. до 25.12.2019г., както и
наказателна лихва в размер на 315,43лв. за периода от 25.07.2018г. до
26.02.2020г.
Неоснователно е възражението на
ответницата за недължимост на сумите по процесния договор, поради това, че получената сума
използвала за закупуване на телефонен апарат, който бил предаден от синът й на
трето лице – ***, като елемент от състава на извършено престъпление измама.
Вземанията на ищцовата банка произтичат от сключения
с ответницата договор за кредит 11.01.2018г. и единствено порок на този договор
може да рефлектира в отношенията между страните по него. Не се установиха
пороци в това съглашение и като валидно то предпоставя
изпълнение на произтичащите от него задължения. Имуществените вреди, които
ищцата търпи вследствие извършената измама от соченото лице ***следва да бъдат
обезщетени от този делинквент и претенциите на
пострадалата могат да бъдат насочени към него.
С оглед горното, съдът приема, че претенциите
на ищеца за установяване съществуването на вземанията му, за които срещу ответницата
е издадена заповед за изпълнение са изцяло основателни и доказани в претендираните размери и следва да бъдат уважени като
такива.
По въпроса за
разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 42,24лв., а разноските
за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда
на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр.
с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер
на 92,24лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 194,23лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
или общо 294,23лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
че И.Н.М. с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “П.И.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1 723,59лв., представляваща
главница; сумата от 72,86лв., представляваща просрочена договорна лихва за
периода 25.03.2019г. – 25.12.2019г.; сумата
от
315,43лв.,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода 25.07.2018г. – 26.02.2020г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с *** по
ч.гр.д***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Н.М. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “П.И.Б.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 92,24лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1105/2020г.
на ПлРС и сумата
от 294,23лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
Районен съдия :