РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 22 от 26.01.2022 г., постановено по гр. дело № 668/2020 г.
по описа на РС – гр. Костинброд, постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените от „Т. С.” ЕАД
против Л. С. Г. искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2 131.22 лева, представляваща главница - стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец
04.2019 г., сумата от 299.49 лева, представляваща мораторна лихва върху тази
главница за периода от 15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., както и законната лихва
върху тази главница за периода от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
369/2020 г. по описа на РС – гр. Костинброд.
Решението е обжалвано от ищеца „Т. С." ЕАД с доводи за
необоснованост и неправилност и с искане за бъде отменено, а вместо него –
постановено нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат
уважени. Ищецът счита за неправилен фактическия извод на районния съд
кое е лицето, страна по облигационното отношение с „Т. С." ЕАД. При
безспорно установеното качество на вещен ползвател на ответницата ищецът
счита, че именно тя е участник в правната връзка помежду им.
Ответникът по жалбата Л. С. Г. не изразява становище по нея.
1
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач "Т. С." ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещните страни, приема следното.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и неправилно, тъй като е допуснато нарушение на императивна
правна норма.
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът кой е страна в
процесното договорно правооотношение при положение, че е учредено вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот – собственикът или
титулярът на ограниченото вещно право на ползване. Настоящият съдебен
състав приема следното:
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната
ефективност – ЗЕЕЕ /действал за периода от 1999г. до м.03.2004г./,
„потребител” е физическо и юридическо лице, което получава топлинна
енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени нужди.
Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ предвижда продажбата на топлинна
енергия за битови нужди да се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия. Според нормата на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ след
2
изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на
факта на доставяне на топлинна енергия в един обект /какъвто безспорно е
настоящият случай – в този смисъл е заключението на съдебно-техническата
експертиза/ не е достатъчно /при наличие на изрично оспорване на това
обстоятелство/ да се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото
от ищцовото дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на
ползвател на топлоенергията, т.е. да се установи титулярство в правото на
собственост на ответника върху отопляемия имот, респективно качеството му
на ползвател на същия.
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Разпоредбата императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ /отм./, но действаща през
релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Следователно купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде
само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на
облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
3
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие
е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект
с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина - изричен или презюмиран, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
От данните по делото е видно, че с договор за дарение от 26.10.2001 г.,
обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № .../.... г.,
ответникът Л. Г. е дарила на А. Й. Г. следния недвижим имот: апартамент №
.., находящ се в гр. С., ж.к. „В. .”, бл. ..., стар .., вход ., ет. ., като дарителят си
е запазил правото на ползване върху дарения недвижим имот до края на
живота си. Като носител на ограничено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, за който не е спорно, че е топлофициран /същият се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа/, ответникът Л. Г. има качеството на потребител на топлинна енергия
за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. пар. 1,т. 42 от ДР
на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 74/2006 г./. Обстоятелството, че трето за спора лице е
титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на т. нар.
4
„гола собственост”/ е ирелевантно за конкретната материалноправна
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове за стойността на
доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното
право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота,
съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/, а
не се установява за процесния период правото на ползване да е прекратено.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът като физическо лице,
вещен ползвател на имота, е лице, ползващо топлинна енергия за битови
нужди в процесното жилище, и по смисъла на цитираните по-горе разпоредби
е придобил качеството потребител на топлинна енергия. Придобитото
качеството на потребител законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или
настъпване на други законоустановени факти /например прекратяване на
учредено вещно право на ползване/, прекратяващи облигационните
отношения. Предвид изложеното се налага извод, че районният съд при
неправилно приложение на закона е отрекъл наличието на договорна връзка
между страните.
Останалите предпоставки на съдебно предявеното вземане не се оспорват
от ответника – конкретно липсват релевирани материални възражения
досежно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на
определяне на нейната стойност. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик или
вещен ползвател на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за
потребител. При това той остава такъв дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза
и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на етажната собственост. Съдържанието на договора за
доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ, доколкото не
се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Обстоятелството дали
и кога е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото
същата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата
разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима
редакция, изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г./. Следователно установено е
принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение
между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.
5
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че
през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер, както и че стойността на доставената
топлинна енергия възлиза на претендираната в исковата молба. Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на
дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
въведено в процеса едва в писмената защита в производството пред районния
съд, поради което като преклудирано въззивният съд не може да разгледа.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита въззивната
жалба за основателна, поради което първоинстанционното решение като
неправилно следва да бъде отменено, а вместо него – постановено ново, с
което предявените искове бъдат уважени в пълния предявен размер.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в заповедното производство – 148.61 лева – за държавна такса и и
юрисконсулстско възнаграждение, разноските в първоинстанцинното
производство – 86.63 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 560 лева – възнаграждение за вещи лица, както и разноските
във въззивното производство – 67. 62 лева – държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 22 от 26.01.2022 г., постановено по гр. дело
№ 668/2020 г. по описа на РС – гр. Костинброд, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
........., срещу Л. С. Г., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът Л. С. Г.
дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 131, 22 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„В. .”, бл. ..., вход ., ап. .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 02.06.2020 г., до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 299, 49 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017
г. до 22.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
6
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. №
369/2020 г. по описа на РС – Костинброд.
ОСЪЖДА Л. С. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
........., разноските в производството по ч. гр. д. № 369/2020 г. по описа на РС –
Костинброд в размер на 148, 61 лева; разноските в първоинстанцинното
производство – 86, 63 лева – държавна такса, 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, и 560 лева – възнаграждение за вещи лица; както и
разноските във въззивното производство – 67, 62 лева – държавна такса, и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т. С.“ ЕАД - "Т. С." ЕООД.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7