Р Е Ш Е Н И Е
№: 1793 29.12.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2245 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба от началник-група към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, против
решение № 260173/17.09.2020г., постановено по НАХД № 1981/2020г. на Районен съд
- Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 20-0769-000942/31.03.2020г., с което на Г.Д.Я., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДВП), на
основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДВП, е наложена глоба в размер на 300
лева.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е постановено при нарушения на материалния закон. Оспорва се
становището на районния съд, че не е доказана субективната страна на деянието,
защото издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), с която временно е било спряно от движение моторното превозно средство
(МПС) на Г.Я., е подлежала на предварително изпълнение, независимо дали му е
била връчена или не. Преди настоящата проверка служител на РУ-Малко Търново е
връчил друг акт на Я., в който е отбелязано, че автомобилът му е бил спрян от
движение на 04.02.2020г., която е датата на издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ (Всъщност
заповедта е издадена на 19.01.2020г.). С предявяването на този акт е
узнал за спирането на автомобила от движение, което знание е продължило в хода
на настоящата проверка. Счита се за нелогично твърдението на Я., че връченият
му екземпляр от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил
нечетлив, защото в този акт той е изложил писмено възражение с което е изградил
защитна теза. Обстоятелството, че Я. не е бил запознат с номера на заповедта за
прилагане на ПАМ не променя факта, че тази заповед е имала предварително
изпълнение и не е необходимо той като извършил, да е имал пряк умисъл да
управлява спрения от движение автомобил, а е достатъчно да е можел да
предположи това.
От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен и необоснован и да потвърди
НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – Г.Д.Я.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, ж.к.Славейков 16, вх.5, ет.7, ап.19, в отговора
на касационната жалба и пред съда, чрез редовно упълномощения процесуален
представител адвокат П. С.-М. от АК-Ямбол, счита касационната жалба за
неоснователна и пледира за отхвърлянето й по изложените в оспореното съдебно
решение мотиви. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на
решението, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд -
Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е отменил НП
№ 20-0769-000942/31.03.2020г., с което на Г.Я., за нарушение на чл.5, ал.3, т.2
от ЗДВП, на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДВП, е наложена глоба от
300 лева. Я. е санкциониран за това, че на 22.02.2020г., в около 10.55 часа, в
гр.Бургас, кв.Акациите, ул.Ангел Кънчев, до дом № 15, управлявал собствения си
лек автомобил марка БМВ 525Д, рег.№ А8811ВА, който бил спрян от движение на
04.02.2020г. със заповед за прилагане на ПАМ № 20-0804-000062/19.01.2020г. на сектор
Пътна полиция-Сливен. Срещу него на място бил съставен АУАН № 20-0769-000942 и
бл.№ 692056, сер.АА от 22.02.2020г., въз основа на който било издадено оспореното
пред районния съд НП. Видно от представения по преписката екземпляр от този
акт, същият е лесно четим и няма затруднения в тази насока, а Г.Я. не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за нечетливост,
включително чрез представяне на връчения му екземпляр от АУАН – нито пред
първата инстанция, нито сега.
По делото е представена цитираната заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0804-000062/19.01.2020г. на сектор Пътна
полиция-Сливен (л.16). Видно от съдържанието си мярката е наложена на Я. на
основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП –
ограничена била видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните
стъкла на автомобила му марка БМВ 525Д, рег.№ А8811ВА, като същият е бил
временно спрян от движение до отстраняване на неизправността. Липсват
доказателства за връчването на тази заповед на адресата. Вместо това по
преписката е приложен съставен срещу него друг АУАН сер.АА, бл.№
4887788/05.02.2020г. на мл.автоконтрольор при РУ-Малко Търново, за допуснато
пътно-транспорно произшествие (ПТП) със същия автомобил и управлението му след
като е бил спрян от движение от 04.02.2020г. В акта не е записана заповедта с
която е било извършено това, а като доказателство е иззет трети акт № GA № 93973/19.01.2020г. на сектор Пътна полиция-Сливен, който видно от
съдържанието на заповед за прилагане на ПАМ № 20-0804-000062/19.01.2020г. е
послужил за издаването й. Представено е издаденото в последствие НП №
20-0299-000047/11.03.2020г. от началника на РУ-Малко Търново, както и жалбата
срещу него.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящата инстанция намира, че съдебното
решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви
относно недоказаността на вината са обстойни и се споделят изцяло и от
настоящия касационен състав, който на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща
към тях. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства. Същите по
несъмнен начин да водят до извода за недоказаност, че Г.Я. е управлявал
превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение,
поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като
елемент на административното решение, не може да се предполага, а тежестта по
установяването и законодателят е възложил на наказващия орган.
Правилно районният съд се е позовал на
чл.40, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, обн., ДВ, бр. 31/2000г. (съкр. Наредба № I-45 от 24.03.2000г.). Според тази норма, на
временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на
свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". Това
обаче не е било изпълнено от органа при РУ-Малко Търново при съставянето на
акта от 05.02.2020г., който вместо да приведе постановената ПАМ на сектор Пътна
полиция-Сливен, (за същата действително е
налице предварително изпълнение на основание чл.172, ал.6 ат ЗДвП), чрез изземването на свидетелството за регистрация и поставяне
предвидения за това стикер за спиране от движение, само съставил АУАН на водача
и същият е бил освободен заедно с вече спрения от движение автомобил
незаконосъобразно. В акта на РУ-Малко Търново е записано, че автомобилът е бил
спрян от движение на 04.02.2020г. (Всъщност при отчитане на предварителното изпълнение на ПАМ, то е станало на
19.01.2020г.), но не е посочена заповедта с което е извършено това, за да се говори за
някакво предположение у нарушителя за наличието й. Иззет е само акта въз основа
на който в последствие заповедта е била издадена. Същият обаче е с различна
дата – 19.01.2020г., от датата за която е записано, че автомобилът е бил спрян
от движение, което не допринася за възможността да се изгради предположение, че
този акт е основание за налагане на мярката. Освен това основен правен принцип
е, че вината не може да се предполага, а трябва да се докаже, което в случая не
е сторено от наказващия орган.
С оглед установената незаконосъобразност
на издаденото НП, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, обжалваното съдебно решение с което то е отменено, следва да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Предвид обстоятелството, че подадената
касационна жалба се отхвърля, искането за присъждане на разноски на ответника
по касация следва да бъде уважено на основание чл.143, ал.4, вр. чл.228 от АПК,
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени разноски в
размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение по представения договор
за правна помощ на л.16 от настоящото дело. Ответникът по касация не е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради
което същото следва да бъде присъдено като разноски.
Мотивиран от изложеното Административен
съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение
№ 260173/17.09.2020г., постановено по НАХД № 1981/2020г. на Районен съд -
Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, да
заплати на Г.Д.Я., ЕГН-**********, с адрес: ***, ж.к.Славейков 16, вх.5,
ет.7, ап.19, сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.