№ 38041
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110119326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Х. М., ЕГН: **********, адрес: /НАСЕЛЕНО
МЯСТО/, чрез адв. Д. М., срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
/НАСЕЛЕНО МЯСТО/ с която са предявени искове за следното:
Да се признае за установено в отношенията между страните Т. Х. М. и „фирма” ЕООД, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 3915919 е нищожен.
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „фирма” ЕООД да
заплати на ищеца Т. Х. М. сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 1600 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3915919,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор чрез юрк. М. К., с който оспорва предявените искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищеца по чл. 219 ГПК за привличане като трето лице – помагач на негова
страна на дружеството – заемодател, а именно „фирма“ АД, е неоснователно, защото
предвид твърденията за съществуващите между тях материални правоотношения, то няма
интерес решението да бъде постановено в полза на ищеца, т.е. няма интерес да го
подпомага, а ищецът при неблагоприятен за него изход от делото не би разполагал с
регресни права срещу дружеството, което иска да привлече като помагач на своя страна.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза с
поставени в исковата молба задачи, като с оглед релевираните оспорвания съдът намира, че
искането е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
1
Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично уважено – само
по отношение на счетоводната справка за извършени плащания по договора за кредит, както
и договора за предоставяне на поръчителство и неговите приложения (вкл. погасителен план
и СЕФ), защото по този начин се цели попълването на делото с относими и необходими за
изясняването му писмени доказателства, а същевременно ищецът твърди, че не разполага с
екземпляр от него. В останалата част искането следва да бъде отхвърлено, тъй като
обстоятелствата, които се целят да бъдат установени с тях, ще са предмет на допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на „фирма“ да представи изброените в
исковата молба документи следва да бъде изцяло уважено, защото се цели попълването на
делото с относими и необходими писмени доказателства.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, тъй като ищецът
би могъл да се снабди с посочената информация и без да му бъде издадено съдебно
удостоверение, доколкото същата касае сключените от самия него договори. Отделно от
това, за установяване съдържанието на процесния договор за поръчителство ищецът е
направил друго доказателствено искане, което бива уважено от съда. В останалата част
искането е неоснователно, защото е насочено към събиране на неотносими писмени
доказателства, тъй като не касае процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т. Х. М. по чл. 219,а л. 1 ГПК за
конституиране на „фирма“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: /НАСЕЛЕНО
МЯСТО/, като трето лице – помагач на негова страна.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.12.2024г. от 14:00ч.,
за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „фирма” ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи счетоводна справка за
извършени плащания по договора за кредит, заверен препис от договор за предоставяне на
поръчителство № 3915919 от 02.09.2020 г. и неговите приложения, в т.ч. погасителен план и
СЕФ. УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи в срок съдът
на основание чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, „фирма“ АД в 1- седмичен срок от получаване
на съобщението да представи заверен препис от договор за паричен заем № 3915919 от
02.09.2020 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр, разписки за погасени
2
вноски и извлечение от счетоводните книги относно договора. При неизпълнение на
указанията в срок следва налагане глоба на основание чл. 91, ал. 1 вр. чл. 87 ГПК в размер
от 50 лв. до 300 лв.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя депозит в размер на 300 лв., който следва да бъде внесен от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б.,
която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Х. М. срещу „фирма“ ЕООД,
както следва:
1) иск с правно за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство №
3915919 от 02.09.2020 г., сключен между страните по делото във връзка с договор за паричен
заем № 3915919 от 02.09.2020 г., сключен между ищеца и „фирма“ АД, а именно:
- по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради
противоречие със закона;
- по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка;
- по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – като противоречащ на добрите нрави, както и
2) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 50 лв. – частично от вземане в общ размер на 1600 лв.,
представляващо недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство № 3915919 от 02.09.2020 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.09.2020 г. между него и „фирма“ АД бил сключен договор за
паричен заем № 3915919, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в
размер на 3200 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, следвало да осигури
обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, които да отговарят на
различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставяло гаранционни сделки. Сочи, че във вр. с чл. 4 от договора за паричен заем, на
същата дата сключил с „фирма“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №
3915919, по силата на което ответното дружество поело задължение да обезпечи пред
„фирма“ АД задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника
възнаграждение, чието плащане било разсрочено заедно с месечната вноска по договора за
заем, а „фирма“ АД било овластено да приеме плащането на възнаграждението за ответника.
Ищецът твърди, че е платил изцяло възнаграждението по този договор. Излага, че договорът
3
за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а
договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради което действието
му е предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, още
повече че договорът за кредит и договорът за поръчителство са подписани от едно и също
лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество, а
кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на „фирма“ ООД
е дружеството-кредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат
съвместно. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за
получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними
изисквания. С оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е
било сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице,
което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „фирма“
ЕООД. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по договора за предоставяне на
поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР са нарушени чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като
печалба на „фирма“ АД. Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи
са включени в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква, че договорът за
предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане
на възнаграждението по него ищецът не е получил насрещна престация, защото в случай на
изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу него за пълния размер на
платеното, поради което просто задължението му ще бъде прехвърлено от едното на другото
дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на
договора за заем, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство надвишава повече половината от сумата по отпуснатия заем,
с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени
добрите нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен, а платеното възнаграждение по него е недължимо. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в
отношенията му с ответника нищожността на процесния договор за поръчителство, както и
да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. – частично от 1600 лв., представляващ
недължимо платена сума по недействителен договор за поръчителсто № 3915919 от
02.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата молба чрез
юрк. М. К.. Процесуалният представител оспорва както допустимостта, така и
4
основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване на нищожността на процесния
договор. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от
ТЗ. Оспорва процесният договор да страда от твърдените в исковата молба пороци, водещи
до неговата нищожност. Оспорва твърденията на ищеца, че той е нищожен като лишен от
основание, като изтъква, че за длъжника сключването му е с цел избягване на
неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията му по договора за паричен
заем, а за ответника – с цел получаване на възнаграждение. Оспорва договорът за
предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа
на свободно договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си
имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде
ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от
сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за
паричен заем. Твърди, че в процесния договор бил написан ясно и разбираемо предметът на
същия, поради което всеки потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици за него.
Изтъква, че процесният договор е сключен доброволно от ищеца, като същият е възмезден
предвид предмета на дейност на ответното дружество – сключването на гаранционни
сделки. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД: 1) сключването
между него и „фирма“ АД на договор за паричен заем № 3915919 от 02.09.2020 г. и неговото
съдържание; 2) сключването между страните на договор за предоставяне на поръчителство
№ 3915919 от 02.09.2020 г., и неговото съдържание; 3) връзката на процесния договор за
предоставяне на поръчителство с посочения договор за заем; 4) че договорът за заем
противоречи на закона и добрите нрави, а договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен за обезпечаване на нищожна сделка (твърдяната липса на основание); 5) че
договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на закона и накърнява добрите
нрави.
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е предоставил на ответника, респ. че последният е
получил, твърдяната парична сума, представляваща заплащане на възнаграждение за
поръчител по договор за поръчителство № 3915919 от 02.09.2020 г.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже:
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е налице основание за получаване и задържане на
процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, поради което да установи
5
следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца,
възникнало по силата на Договор за предоставяне на поръчителство № 3915919 от
02.09.2020 г. и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването между страните по
делото на договор за предоставяне на поръчителство № 3915919 от 02.09.2020 г. във връзка
с договор за паричен заем № 3915919 от 02.09.2020 г., сключен между ищеца и „фирма“ АД.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да вземе становище по предявените искове и по направените
доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението в частта, с която се оставя без уважение искането на ищеца по чл. 219 ГПК
за привличане като трето лице – помагач на негова страна по предявените от него искове,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчването му на ищеца, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6