Р Е Ш Е Н И Е
№ 408/17.03.2021 година, град б.
Административен съд – б., на
шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в
следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 412/2021 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК.
Образувано е по жалба от Г.П.Н.
с ЕГН ********** и адрес ***, против заповед № 79/27.01.2021 година на
директора на общинско предприятие „Транспорт“ (ОПТ) в Община б. (лист 15).
Със заповедта на основание чл. 7 т. 1
и т. 8 от Наредбата за престой и паркиране на превозни средства управлявани или
превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община б. на жалбоподателя
е отказано издаването на карта за преференциално паркиране на пътно превозно
средство (ППС), превозващо хора с трайни увреждания в зоните за почасово
платено паркиране и паркингите, общинска собственост, на територията на Община б..
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Заявява, че заповедта противоречи на Закона за интеграция на
хората с увреждания. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Адресатът Г.Н. е уведомена за
издадената заповед на 29.01.2021 година и е подала жалбата на 11.02.2021
година. Директорът на ОПТ е „административен орган“ по смисъла на § 1 т. 1 от
ДР на АПК - ръководител на организация, предоставяща обществени услуги, като
основните от тях са осъществяване на контрол по изпълнението на транспортната
задача от превозните средства, извършващи обществен превоз на пътници на
територията на Община б., поддръжка, администриране и управление на системата
за управление на трафика, контрол на паркирането в град б. и системата за
обществени велосипеди (https://www.transportburgas.bg/).
Въз основа на
представените доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка по
спора.
На 29.09.2020
година с решение на Общински съвет – б. (ОбС), по т. 5, протокол № 13/
29.09.2020 година е била приета Наредба за престой и паркиране на превозни
средства управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община
б. (Наредбата). Наредбата е била публикувана на сайта на Общински съвет б. на
12.10.2020 година (https://burgascouncil.org/node/1325).
На 16.10.2020
година кметът на Община б., на основание чл. 6 т. 10 б. „а“ и чл. 7 т. 6 б. „а“
от Наредбата и във връзка с чл. 44 ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), е издал заповед № 2784/16.10.2020 година. Със
заповедта, на основание чл. 6 т. 10 от Наредбата, той е назначил комисия за
разглеждане на подадени заявления за преференциално паркиране по постоянен
адрес на правоимащите и вземане на решение за предоставяне на право на
безплатно и денонощно паркиране, както и за определяне на правоимащи лица при
издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска
собственост на територията на Община б.. На основание чл. 6 т. 10 б. „а“ и чл.
7 т. 6 б. „а“ от Наредбата кметът е утвърдил и правила за работа на комисията
(лист 10).
На 03.12.2020
година Г.П.Н. е подала до директора на ОП „Транспорт“ при Община б. заявление
за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни
увреждания, и за използване на улеснения при паркиране с вх. № 0100-79/03.12.2020
година. Към заявлението госпожа Н. е приложила експертно решение на ТЕЛК с №
3547 от 10.11.2020 година. С експертното решение на жалбоподателя, след преосвидетелстване,
е определена 74 % ТНР по основно заболяване ревматоиден артрит серонегативен III ро. ст. АХ I ст. Болест на Деркум. Състояние
след субтотална резекция на щитовидна жлеза. Кифоза. Сколиоза. Спондилоза.
Хондроза. Разширени вени. Инконтиненцио урине (лист 8).
На 25.01.2021
година, в 11:00 часа е било проведено заседание на комисията за разглеждане на
подадени в ОПТ заявления за издаване на карти за безплатно паркиране на МПС,
обслужващи хора с трайни увреждания, за което е изготвен протокол № 5 с вх. №
0100-35/27.01.2021 година. На заседанието са били разгледани заявления,
постъпили в ОПТ, част от които са одобрени за издаване на карти за паркиране, а
на друга част (сред тях и заявлението на Г.Н.) е отказано издаването на карти
за паркиране. Посочено е, че отказът спрямо Н. е на основание чл. 7 от т. 1 от
Наредбата (лист 11 - 13).
На 27.01.2021
година е издадена и оспорената заповед, с която на основание чл. 7 т. 1 и т. 8
от Наредбата, на Г.Н. е отказано издаването на карта за преференциално
паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово
платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Община б..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 7 т. 8 от Наредбата,
определяща кмета на общината или оправомощено от него лице като компетентни да
разрешават със заповед издаването на карта за преференциално паркиране, както и
с оглед правомощията, предоставени от кмета на директора на ОПТ със заповед №
2783/16.10.2020 година на кмета на Община б., по силата на която на директора е
делегирано упражняването на правомощията по чл. 6 – 8 от Наредбата (лист 9).
При
издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати
съществени нарушения на изискванията за форма. Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа съществените реквизити – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срокът и реда за обжалване
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В
съответствие с чл. 7 т. 6 от Наредбата кметът на Община б. със заповед №
2784/16.10.2020 година е назначил комисия за разглеждане на подадените
заявления за издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, както и на
основание чл. 7 т. 6 б. „а“ от Наредбата е утвърдил правила за работа на
комисията.
В
съответствие с чл. 8 ал. 1 от Правилата за работа на комисията за проведеното
заседание на комисията, на което е разгледано заявлението на жалбоподателкaта, е
съставен протокол.
Съгласно чл.
7 т. 8 от Наредбата карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с
трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска
собственост на територията на Община б. се предоставят със заповед на кмета на
Община б. или оправомощено от него длъжностно лице до срока на експертното
решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от три години.
В чл. 7 от
т. 1 до т. 5 от Наредбата са посочени критерии за определяне на правоимащи лица
при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска
собственост на територията на Община б.
Обжалваната
заповед, с която на Г.Н. е отказано издаването на карта за преференциално
паркиране на ППС, превозващи хора са трайни увреждания в зоните за почасово
платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Община б.,
е издадена с посочени правни основания - чл. 7 т. 1 и т. 8 от Наредбата.
Съгласно чл.
7 т. 1, от Наредбата, първият от критериите за
определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране
на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено
паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Община б. е, те
да са лица, които вследствие на увреждането не могат
да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати,
външни протези, патерици или чужда помощ, т.е. лица, които не са в състояние да
заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни
средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и
издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност или
вид и степен на увреждане, определени от ТЕЛК и НЕЛК следва да е над 50%
(петдесет процента).
Съответно,
чл. 7 т. 8 от Наредбата определя компетентността на издателя на
административния акт, с който искането се уважава или отхвърля.
На стр. 1 от
заповедта е направено изброяване на заболяванията на Г.Н. и е направено
изявление, че „липсват данни лицето да използва постоянна чужда помощ при
придвижване“, както и че „няма информация лицето да използва помощни средства“.
Направена е препратка към становището на комисията, че здравословното състояние
на Н. „не е от характер да покрие заложените в Наредбата изисквания за
предоставяне на карта за преференциално паркиране…“, заявено е, че критериите
са описани в чл. 7 т. 1 – 5 от Наредбата и по „аргумент за противното“ е
отказано издаването на карта. Това е фактическото основание за отказа.
Съдът счита,
че така формулираното фактическо основание за отказа не съответства на
изискванията на закона за надлежно мотивиране на административния акт. Очевидно,
Г.Н. не попада във възрастовата категория по чл. 7 т. 5 от Наредбата и няма как
искането ѝ да бъде преценявано съобразно този критерий, за да послужи
като основание за отказ. Тя не попада и в обхвата на критериите по чл. 7 т. 2 –
4 от Наредбата, поставящи като условие за издаване на картата лицето да е с
поне 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане,
определени от ТЕЛК и НЕЛК.
По експертно
решение Г.Н. е със 74 % трайно намалена работоспособност. За надлежното
съпоставяне на искането на Н. към условията по чл. 7 т. 1 от Наредбата, обаче,
администрацията е следвало да събере допълнителни доказателства за
(не)възможността на заявителя да се придвижва без използването на технически
средства или на чужда помощ, а това не е сторено. Не са събрани и доказателства
за способността на Г.Н. да заема изправено положение на тялото без използването на
технически помощни средства, както и за това има ли тя (и доколко е съществен)
трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Както
и в критериите по чл. 7 т. 2 – 5 от Наредбата, в които е извършено препращане
към констатации на компетентни особени юрисдикции (ТЕЛК и НЕЛК), в чл. 7 т. 1
от Наредбата такова препращане има, но то не освобождава администрацията от задължението да установи
липсата или наличието на обстоятелствата, от които може да бъде направен
обоснован извод за (не)покриване на изискванията по този текст на Наредбата,
защото меродавната информация от актовете на НЕЛК/ТЕЛК (във вида, в който са
формулирани разпоредите на чл. 7 т. 1 – 5 от Наредбата) е свързана преди всички
с процента на увреждането или трайната неработоспособност. В обжалваната
заповед няма мотиви в тази насока. Изброяването на заболяванията на Г.Н. и
констатацията, че няма „данни“ или „информация“ за използване на технически
средства от нея, за да заеме изправено положение или за да се придвижва, не
означава, че такива данни изобщо липсват. В административното производство такива
данни от Н. не са събирани. В този смисъл актът се явява немотивиран и следва
да се отмени.
Съдът
констатира, че естеството на спора не позволява решаването на въпроса по
същество в рамките на настоящото производство, защото не разполага с
компетентност да се произнесе по искането на Г.Н. – така както пледира
жалбоподателя в съдебното заседание. Такава компетентност има ответникът –
директора на ОПТ. Заповедта следва да се отмени, а преписката да се върне на
ответника за ново произнасяне, преди което основателността на молбата на
госпожа Н. следва да бъде преценена – поотделно – с оглед всеки един от
критериите по чл. 7 т. 1 от Наредбата. Само така последващият административен
акт ще бъде мотивиран от фактическа страна, а предоставените правомощия ще
бъдат упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както изисква
нормата на чл. 6 ал. 1 от АПК.
Жалбоподателката
не е претендирала присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос, въпреки основателността на жалбата.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 79/27.01.2021 година на директора на общинско
предприятие „Транспорт“ в Община б. и
ВРЪША преписката на ответника с
указания за продължаване на административното производство, съобразно мотивите
на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: