Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……. декември, 2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI въззивен
наказателен състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Светослава Матеева и
в присъствието на прокурора Д. Хаджийски като
разгледа докладваното от съдия Кехайова в.н.ч.д. № 3515 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от адв. С. - защитник на
молителя Д.С.Д. срещу протоколно определение от 12.08.2019 г., постановено по
НЧД № 6586/2019 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Д.С.Д. за постановяване на съдебна реабилитация.
В депозираната жалба се твърди, че определението на съда е неправилно.
Изтъква се, че наказанието глоба е такова, което следва единствено да е било
изпълнено и не е необходимо от изтърпяването му да са изминали, визираните в
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК, срокове. Сочи се още, че доброто поведение на
осъденото лице се предполага до установяване на обратното и не е необходимо
представянето на доказателства за това обстоятелство. Нещо повече, по делото е
било установено, че след изтърпяване на наказанията, спрямо осъдения не са били
образувани други наказателни производства. Прави се искане за отмяна на
обжалваното определение и постановяване на съдебна реабилитация спрямо осъдения
Д.С.Д..
В съдебно заседание защитникът на молителя развива съображения, според
които независимо от плащането на глобата, изпълнителната давност за нея е била
изтекла, поради което прави искане да се уважи молбата за съдебна реабилитация.
След възобновяване на съдебното следствие изтъква, че не е била платена
единствено глобата, определена от РС Пирдоп, която обаче ще бъде изпълнена,
поради което липсва основания за отказ от постановяване на съдебна
реабилитация.
Представителят на СГП счита, че частната жалба е основателна, тъй като
глобите са били платени от осъденото лице и са приобщени доказателства за
доброто му поведение в срока по чл. 87, ал. 1 НК.
След възобновяване на съдебното следствие молителят Д. се възползва от
правото си да не участва лично в производството пред въззивната
инстанция.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като провери законността и обосноваността на атакувания акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба от 08.10.2018 г. Д.Д. е сезирал СРС за
постановяване на съдебна реабилитация.
С определение от 12.08.2019 г., постановено по НЧД № 6586/2019 г. (обжалваното
такова), СРС, НО, 16 състав е оставил без уважение молбата на Д.Д. за съдебна реабилитация. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че пречка за постановяване
на съдебна реабилитация по чл. 87 НК е обстоятелството, че не е изтекъл
предвидения в закона тригодишен срок от изпълнението на наказанието глоба,
преценил е и липсата на приложени към молбата доказателства за добро поведение
на осъденото лице в този период.
По делото е приложена справка за съдимост, от която се установява, че Д.
е осъждан както следва:
1.
С протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение по нохд № 153/2000 г. по описа на РС гр.
Пирдоп, влязло в сила на 05.12.2000 г., с която за извършено престъпление на 21.09.1999
г. по чл. 316 НК му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2.
С протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение по нохд № 8599/2005 г. по описа на СРС,
влязло в сила на 21.02.2007 г., с която за извършено престъпление на 15.11.1993
г. по чл. 195, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за
срок от три години;
3.
С присъда по нохд № 3722/2008
г. по описа на СГС, влязла в сила на 04.03.2010 г., с която за извършено
престъпление на 07.07.1995 г. по чл. 199, ал. 1 НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено за срок от пет години;
4.
С присъда по нохд № 16762/2010
г. по описа на СРС, влязла в сила на 31.05.2011 г., с която за извършено
престъпление на 10.09.2010 г. по чл. 324, ал. 1 НК му е наложено наказание глоба
в размер на 100 лева;
5.
С присъда по нохд № 8598/2011
г. по описа на СРС, влязла в сила на 06.10.2011 г., с която за извършено
престъпление на 04.03.2011 г. по чл. 324, ал. 1 НК му е наложено наказание пробация при пробационни мерки по
чл. 42, ал. 2, т. 1 НК за срок от три години;
6.
С протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение по нохд № 12213/2011 г. по описа на СРС,
влязла в сила на 24.11.2011 г., с която за извършено престъпление на 17.04.2011
г. по чл. 324, ал. 1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 250лева;
7.
С протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение по нохд № 16282/2013 г. по описа на СРС,
влязла в сила на 05.11.2014 г., с която за извършено престъпление на 28.07.2013
г. по чл. 324, ал. 1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
По делото са приложени три броя вносни бележки, от които се установява,
че на 01.08.2018 г. Д. е заплатил наложените му наказания глоба, макар да ги е
превел по банкова сметка, ***телно събиране на
публични вземания на компетентния офис (ТД) на НАП.
На първо място съдът извърши преценка относно това дали са налице базисните
предпоставки на чл. 87 НК за постановяване на съдебна реабилитация. Първата
инстанция не е събрала доказателства за това дали за наложените на осъд. Д. наказания глоба е било образувано изпълнително
производство от компетентните органи, като се е позовал единствено на представените
вносни бележки, установяващи изпълнението им на датата 01.08.2018г. Настоящата инстанция
следва да отбележи, че плащането на глобите не освобождава съдът да изследва
въпроса за това дали изпълнимостта им е била погасена по давност преди доброволното
погасяване на задължението. Това е така тъй като изпълнението на наложеното
наказание след изтичане на давността не би следвало да предизвика
неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в този случай началният
момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, остава същият. Ето
защо въззивната инстанция служебно събра
доказателства за образуваните изпълнителни производства спрямо осъд. Д. във връзка с наложените му имуществени наказания и
за предприетите действия по изпълнението им. Горното е нужно с оглед преценката
от кой момент следва да се преценяват сроковете по чл. 87, ал. 1 НК – дали от
изпълнението (на 01.08.2018г.) или след изтичането на сроковете по чл. 82, ал.
1 , т. 5, респ. по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК.
В тази връзка съдът обсъди постъпилата информация от ТД на НАП. От същата се
установява, че за наложеното с протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение по НОХД № 16282/2013 г. по описа на СРС, влязло в сила на
05.11.2014 г., наказание „глоба“ в размер на 300 лв. спрямо осъд.
Д. е било образувано изпълнително производство. С Разпореждане за
присъединяване от 25.04.2015 г. е било допуснато присъединяването на
производството по събиране на това публично вземане (както и на други такива)
към изпълнително дело № 12695/2007 г. по описа на гр. София, Офис гр. София.
Следователно изпълнителното производство за това имуществено наказание е
било законосъобразно образувано - за изискуемо вземане, което не е вече погасено
поради изтекла в сроковете по НК обикновена или абсолютна давност, т.е.
изпълнителното производство е било образувано преди изтичане на две години от
влизане на присъдата в сила. С факта на образуването му глобата не променя
своята същност на наказание, наложено с влязла в законна сила присъда,
следователно оттук насетне следва да се изследва възможността осъденият,
неизтърпял наказанието си, да се реабилитира след последователно изтичане на давностния срок и срока за реабилитация, които са валидни и
в този случай. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира
само абсолютната давност (по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 5 от НК), но не и обикновената, която се прилага и при образувано
изпълнително производство. По този начин се постига справедлив баланс, от една
страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от
друга, с ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях,
когато забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им.
Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие,
което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов
2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК.
Ето защо, съдът прецени развитието на изпълнителното производство - дали
не е приключило и кога е осъществено последното действие по изпълнението. В
случая в двугодишния срок след издаването на прекъсващото давността Разпореждане
от 25.04.2015 г., с което е било допуснато присъединяването в производството по
събиране на вземането по НОХД № 16282/20013г./06.11.2014 г. към изпълнително
дело № 12695/2007 г. по описа на гр. София, Офис гр. София, не са били
извършвани други действия по изпълнението до 2018 г. Ето защо и доколкото в
двугодишния срок след 25.04.2015 г. не са предприети действия, насочени към
изпълнение на наказанието по НОХД № 16282/20013г. по описа на СРС, НО, и не е
настъпило събитие, което спира действието й, давността изтича в сроковете, посочени
в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК (на
25.04.2017 г.), и от този момент започва да тече срокът за реабилитация.
Според разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК съдебна реабилитация е
допустима, ако в течение на три години
от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание, осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание, както и ако е имал добро поведение и е
възстановил причинените вреди при умишлено престъпление. В конкретния случай
посочените предпоставки по отношение на Д. не са налице, тъй като от изтичане на
давността за изпълнение на наказанието глоба, наложено по НОХД № 16282/20013г.
по описа на СРС, НО (на датата 25.04.2017 г.), не е изтекъл изискуемият от
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК тригодишен срок за настъпване на реабилитация.
Хипотезата на нормата на чл. 87, ал. 3 НК, съгласно която когато някое от
наложените наказания е глоба, реабилитация се допуска само в случай, че тя е
платена, е неприложима в случаите на определяне на глобата като самостоятелно
наказание. Правилно е било преценено от районния съд, че визираната от чл. 87,
ал. 3, пр. последно от НК предпоставка касае единствено хипотезите на наложена наред с наказанието лишаване от свобода
глоба, тя да бъде платена. Логиката на законодателя в тази хипотеза е, че по
отношение на наложеното по-тежкото наказание „лишаване от свобода“ тригодишният
срок е изтекъл, а погасяването на публичното вземане на държавата (наказанието
глоба) – чрез изпълнение или по давност е доказателство, че с поведението си
осъденият се е поправил и превъзпитал. Обратно, когато наказанието „глоба“ е
било наложено като самостоятелно наказание приложимите срокове за реабилитация
са тези по чл. 87, ал. 1 НК и започват да текат от доброволното изпълнение на
глобата или погасяването й по давност.
С определението на СРС по НОХД № 16282/2013 г., влязло в сила на 05.11.2014г.
за извършено престъпление по чл. 324 НК на Д. е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв. Посоченото осъждане е в условията на рецидив с предходните му
осъждания и наложеното наказание „глоба“ е определено като самостоятелно
такова. Установява се от приложеното по делото изпълнително дело, че в
двугодишен срок след прекъсването на давността за изпълнението й с
Разпореждането от 25.04.2015г., с което е било допуснато присъединяването в
производството по събиране на вземането по НОХД № 16282/20013г./06.11.2014 г.
към изпълнително дело № 12695/2007 г. по описа на гр. София, Офис гр. София, не
са били предприети действия, насочени към изпълнение на наказанието, и не е
настъпило събитие, което спира действието й. Следователно давността изтича в
сроковете, посочени в чл. 82, ал. 1, т. 1 - 5 от НК, и от този момент започва
да тече срокът за реабилитация (в т. см.
вж. ТР № 2/2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСНК на
ВКС). Това означава, че обсъжданото наказание „глоба“ е било погасено по
давност на 25.04.2017 г. (глобата е
била платена доброволно едва впоследствие - на 01.08.2018 г.) и именно от този
момент тече срока за реабилитация по чл.
87, ал. 1 НК, който изтича на 25.04.2020
г.
При така установените факти, този състав на СГС,
намира на първо място, че доколкото не е изпълнена първата от предпоставките,
изискуеми от чл. 87, ал. 1 НК, а именно да са изминали три години от наложеното
с присъдата наказание, е ненужно обсъждането на останалите предпоставки за
постановяване на съдебна реабилитация. За пълнота следва да се отбележи, че неправилно
първата инстанция е преценила, че непредставянето на доказателства за добро
поведение от осъденото лице следва да се разглежда в негов ущърб. Разпоредбата
на чл. 435 от НПК е процесуална и урежда производството за съдебна
реабилитация, инициирано по молба на осъдено лице, като в предметния й обхват
се включва проверка относно наличието на материално правните предпоставки за
това, уредени в чл. 87 от НК. Като типично съдебно производство за него са
приложими всички процесуални техники за пълно и всеобхватно изясняване на
посочените предпоставки, което не изключва възможността съдът служебно да
събира доказателства в съгласие с принципните положения по чл. 13 и чл. 107,
ал. 2 от НПК. Ето защо в случай, че съдът е преценил, че са били налице
останалите предпоставки на разпоредбата на чл. 87 НК е следвало по свой почин
да събере доказателства за това дали лицето е имало добро поведение и е
недопустимо само на това основание да остави молбата на осъдения без уважение.
Независимо от горното, доколкото в конкретния случай не е налице
изискването на чл. 87, ал. 1 НК – да е изтекъл тригодишен срок от плащането на наложената
глоба или от погасяването по давност на изпълнението й, който срок в настоящия
случай изтича през 2020 г., крайният извод на първата инстанция е верен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, вр.чл.
334 т. 6 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.08.2019 г., постановено по НЧД № 6586/2019
г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Д.С.Д. за постановяване на съдебна реабилитация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.