Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тридесети юни година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8230 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството e пряк иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. с чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на А.Ю.М. ЕГН **********, чрез адв. Р.М., с която са
предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД“А.“, ЕИК *******да заплати сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 10.12.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2016 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 817.50 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 20.06.2018г. до изплащането.
Излагат
се съображения, че на 10.12.2016г. около 00:50 часа група младежи пътували в
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с per. № *******, по път от с.
Блатска в посока с. Абланица, обл. Благоевград. Лекият автомобил бил управляван
от М.Б.М., като на предна дясна седалка до водача се е возел ищецът - А.Ю.М..
При навлизане в завой надясно в участъка от пътя №19716, км 9+100 водачът М.
реализирал ПТП като изгубил контрол над автомобила и въпреки предприето спиране
процесният автомобил напуснал платното за движение, след това банкета и полетял
в пропаст /дере/ от лявата страна на пътя, автомобилът се преобърнал и паднал
по таван. При описаното ПТП е пострадал ищецът, като е претърпял телесни
увреждания.
Твърди,
че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП №67/10.12.2016 г.,
както и е образувано НАХД 569/2017г. по описа на Районен съд - Гоце Д., по
което е постановено Решение №3963 от 16.10.2017г. влязло в сила на
01.11.2017г., с което решение М.Б.М. е признат за виновен за това, че на
10.12.2016г. около 00.50ч. при процесното описано по-горе ПТП, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1, пр.2 и
пр.6 и изр.2 от ЗДвП, което е престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, пр.1 във
връзка с чл.343, ал.З, хип.З, пр.1, б.“а“, пр.2, във връзка с ал.1, б.“б“, пр.2
от НК, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1,
пр.2 и пр.6 и изр.2 от ЗДвП, като на основание чл.78а от НК същият е освободен
от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено
административно наказания глоба.
Твърди
се още, че на ищеца М. е била оказана спешна медицинска помощ от пристигналия
на място екип на ЦСМП, след което е транспортиран за лечение в МБАЛ „Ив.
Скендеров“ ЕООД - гр. Гоце Д., Ортопедично отделение, където е приет с
множество болезнени травматични наранявания, със силни болни по тялото: в
главата, гръдния кош и кръста; в областта на предната и лумбосакралната част на
гръбначния стълб при натиск имал силна палпаторна болка; движенията му били
силно затруднени и болезнени; затруднен бил и изправеният му стоеж. Сочи, че на
07.03.2017г. на пострадалия А.М. е бил извършен преглед по повод на неспиращи няколко
месеца болки по тялото - в главата, гръдния кош и кръста. Ищецът не можел да стои дълго в изправен стоеж.
Поради последното на ищеца му се налагало да използва ортези и болкоуспокояващи
лекарства. Налагало му се е да ползва чужда помощ при придвижване, което от
своя страна го правело много зависим и не се чувствал добре. Вследствие на
претърпяното ПТП А.М. е изживял силен стрес, както от самия удар, така и от
проведеното му лечение. В продължение на месеци А.М. е изпитвал силни болки в
областта на целия десен крайник, имал е и главоболие и замайване, не е могъл да
спи спокойно, постоянно е сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент.
Изпаднал е в силно депресивно състояние, чувствал се напрегнат, тревожен,
станал силно раздразнителен и агресивен, изпитва страх от автомобили.
Сочи още, че А.М. направил и разходи, свързани с проведеното му лечение
в общ размер на 817,50 лева, от които - 740.00лв. за лекарства от спешен
порядък и 77.50лв. - за дорзолумбален корсет.
Твърди,
че към момента на ПТП виновният водач е управлявал лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с per. №*******, който е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в З. “А.” АД с полица
№BG/11/116001805718, валидна до 29.06.2017г.
Ищецът
сочи, че с молба вх. №100-161/12.01.2018г. отправил претенция до З. „А.“ АД, с
искане да бъде определено и изплатено дзастрахователно обезщетение, като към
настоящия момент, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. Съобразно изложеното моли
исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „А.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на
исковите претенции. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 11/11600105718 за л.а. „Мерцедес Ес180“, с рег. № *******към
датата на ПТП – 10.12.2016г. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не е налице
причинна връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба травми.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди, че същия е бил без поставен предпазен колан. Наведено
е възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорена е началната дата
на акцесорната претенция, като заявява, че същата се определя по правилата на
чл.497, ал.1 от КЗ.
В
срока и по реда на чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Твърди се, че освен описаните с исковата молба телесни наранявания, за които
ищецът е потърсил лекарска помощ, на 12.07.2018г. А. е преминал лекарски преглед,
по повод продължаващи оплаквания от болки, усилващи се при натоварване и
кашляне, в областта на гръдния кош, раменната сава, и лумбания отдел на
гръбначния стълб. При извършения преглед била установена хипотрофия на
делтовидния мм и ограничена латерална абдукция с леко ограничена външна ротация
в раменната става в дясно, при аксиално/статично натоварване на лумбалния отдел
на гръбначния стълб се появяват парестезии и скованост. Сочи се, че на ищеца е
назначено му е лечение. Въпреки проведеното лечение при извършени контролни
прегледи на А.М. проводени на 17.07.2018г. и 24.07.2018г. бил установен оток в
областта на раменната става и ограничени движения. Ищецът бил насочен за
физиотерапевтично лечение, което е проведено през месец февруари 2017г. и месец
март 2018г. По време на лечението на ищеца е извършено магнитно импулсно поле
за болковия синдром в гръдния кош и дясна раменна става, активни аналитични
движения за възстановяване обема на движение в дясна раменна става и
диадинамични токове за остатъчна неврологична болка в гръдния кош. Твърди се,
че за извършените физиотерапевтични процедури А.М. е заплатил сума в размер на
300.00 лева, като е направено искане за увеличение размера на иска за имуществени
вреди в размер от 817.50 лв. на 1117.50 лева.
В
срока и по реда на чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата
молба, в който е изложено становище за недопустимост на посочените в
допълнителната искова молба обстоятелства. Заявява, че претърпените травми
описани в последната не представляват допълнение на исковата молба, тъй като с
пояснения не може да се навеждат нови, наред с първоначалните правопораждащи
юридически факти, което представлява изменение на иска.
С
опредение от з.з. на 20.03.2019г. е допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК
увеличение размера на иска за имуществени вреди в размер от 817.50 лв. на
1117.50 лева.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника се адв. М. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Л.оспорва
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І- 7 състав,
съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
В приетия
Констативен протокол за ПТП № 67 от 10.12.2016г. на МВР- Гоце Д., е отразено
настъпило на 10.12.2016г. около 00:50ч. ПТП с л.а.„Мерцедес“, модел „Ц 180“, с per. № *******,
при което пострадали пет лица сред които и возещия се на предна дясна седалка А.Ю.М../л.8 от делото/
От прието в
препис Решение № 3963 от 16.10.2017г., постановено по а.н.д. № 569/2017г. по
описа на РС-Гоце Д., се установява, че М.Б.М. е признат за виновен, за това че
на 10.12.2016г., около 00:50 часа, в участък от пътя с.Блатска в посока с.
Абланица, обл. Благоевград /път № 19716, при км.9 плюс 100/, при управление на
МПС – лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180“ с рег. №*******, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1 и ал.2, изр.1, пр.2
и пр.6 и изр. 2 от ЗДвП и е допуснал настъпване на ПТП, при което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице. Наложено
му е административно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Решението е
влязло в сила на 01.11.2017г. /л.9-л.12 от делото/
Съдът приема
горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила
Решение № 3963 от 16.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 569/2017г. по описа
на РС– Гоце Д.. Постановеното решение на
основание чл.413, ал.2 НПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на деликвента и механизма на извършеното деяние.
От приетата Епикриза
по ИЗ №6553/16г. на МБАЛ „Ив. Скендеров“
ЕООД, се установява, че А.Ю.М. на 18г. е постъпил в лечебното заведение на 10.12.2016г.
с диагноза: контузио торацис ет лумбосакралис. Посочено е, че е проведено
консервативно лечение, като на 13.12.2016г. ищецът е изписан с подобрение и
назначени два контролни прегледа. /л.26
от делото/
По делото са
приети неоспорени 3 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 1 117.50
лв. за заплатени от ищеца лекарства от спешна необходимост, дорзолумбален корет
АО-91 и физиотерапевтични процедури. /л. 31-34
и л. 58 от делото/
Видно от
Амбулаторен лист №521 от 10.07.2018г. на сочената дата на ищеца А.М. е извършен
преглед от специалист психиатър като е поставена диагноза – посттравматично
стресово разстройство и назаначено лечение с есцилатопрам. /л.53 от
делото/
Видно от претенция
с вх. № 100-161 от 12.01.2018г., ищецът А.М. е предявил пред ответното
застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.28-29 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ,
изготвена от в.л. д-р Б.Б. –ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно. Според заключението на
СМЕ в следствие на ПТП ищецът А.М. е получил следните травматични увреждания:
Контузия на главата, гърдите, корема и поясната област на гръбнака. Експертизата
посочва, че при ищеца не са установени костни увреждания на опорно двигателния
апарат, както и увреди на вътрешни органи. Според вещото лице д-р Б. травматичните
увреждания при ищеца са с доказан произход и в причинна връзка с настъпилото
ПТП. Вещото лице констатира, че спешна
медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр. Гоце Д.. Постъпил
в добро общо състояние с оплаквания от силни болки в тялото особено при
изправен стоеж. При прегледа не са били установени съдови и сетивни нарушения
на крайниците. Ищецът е бил със затруднено дишане и ускорена сърдечна дейност.
АН 120/70, при пулс 84 уд. /мин. Извършени са били изследвания и консултации
със специалисти. Въпреки, че не са били открити тежки телесни увреждания,
пострадалият е бил оставен за наблюдение в ортопедичното отделение като е била
включена инфузионна, седативна и обезболяваща терапия. След стабилизиране на
общото му състояние, на 13.12.2016г. ищецът е бил изписан от болнинчното
заведение и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
обезболяващи средства. Въпреки проведеното обезболяващо лечение, на
07.03.2017г. ищецът А.М. се е явил на медицински преглед при д-р А.Л.по повод
продължаващи болки от ПТП на 10.12.2016г. Пострадалият е дал оплаквания от
продължаващи „болки в главата ,гръдния кош и кръста“. При прегледа е била
установена палпаторна болка в посочените от ищеца области, но нови контролни
допълнителни изследвания не са били проведени. Назначени били обезболяващи
средства. Вещото лице д-р Б. обосновава, че предвид вида и тежестта на
претърпените от ищеца закрити травми на гърдите, корема и поясната област и
седалището, оздравителният период при него е продължил около 1 /един/ месец. Получените травматични
увреждания в различни области на тялото са довели на ищеца - болки и страдания
за срок около 1 месец, като през първите 2 седмици непосредствено след
злополуката болките са били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди,
ищецът е търпял само спорадични (единични) болки в зоната на получените травми,
при промяна на времето (студено и влажно време), но тези болки бързо са
отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Обоснован е извод, че към
настоящия момент здравословното състояние на А.М. по отношение на претърпените
травми от ПТП е възстановено. По отношение на претендираните имуществени вреди,
вещото лице сочи, че представената фактура за извършените разходи за закупени
лекарства в размер на 740,00лв. е нереален. Според експерта увреждания на ищеца
са били само мекотъканни и са се нуждаели само от 2-3 обезболяващи медикамента,
чиято обща стойност не надхвърля сумата около 150-200 лева за целия лечебен и
възстановителен период. Сочи се, че извършеният разход за дорзо –лумбален
корсет отговаря на реалната цена от 93,00лв., като употребата на такъв лумбален корсет е била
уместна при ищеца.
Според заключението на СМЕ контузията на гърдите и корема при ищеца са
получени от внезапния удар и притискане на тези области в тясната лента на
предпазния колан по време на страничните движения на тялото. При преобръщането
на автомобилното купе, тялото е напускало седалката и отново се е връщало с
удар върху нея. Затова ищецът е съобщил за получени болки в поясната област на
гръбнака и седалищната част на таза. Вещото лице е обосновало извод, че ищецът е получил процесните увреждания при условията на поставен предпазен
колан.
В обясненията си в о.с.з. на 29.10.2019г., вещото лице д-р Б. Б. допълва,
че ПТП е станало на 10.12.2016 г., а процедурите по физиотерапия /за които е
представено Медицинско удостоверение/ са правени около година и половина след
това, за което е представена фактура от 01.08.2018г. в размер на 300 лева.
Вещото лице счита, че не може да бъде прието, че този разход е в
причинно-следствена връзка с пътния инцидент.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ, изготвена от в.л.
инж. С.Д., се установява следния най-вероятен механизъм на произшествието: на
10.12.2016 г. около 00:50 ч. лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № *******се
е движил по път 19716 в посока от с. Блатска към с. Абланица. Скоростта му на
движение е била от порядъка на 60 км/ч. В района на км. 9+100 водача на
автомобила е започнал да преодолява дясна за него хоризонтална крива. Поради
движението на МПС със скорост над критичната за преодоляване на завоя без да
настъпи странично плъзгане, водача е започнал да излиза извън платното за
движение и въпреки предприетото спиране от негова страна автомобилът след
движението по банкета е полетял в пропаст (водосток) намираща се от лявата
страна на пътя. Последвал е удар между челната част на автомобила и терена,
след което същия се е преобърнал по таван и е преустановил движението си.
Вещото лице сочи, че ПТП се характеризира със загуба на управление от страна на
водача на лек автомобил „Мерцедес“, излизането му извън платното за движение и
пропадането му във водосток с дълбочина от 7,70 м. След удара в предната си
част автомобилът се е обърнал върху тавана си, след което се е установил на
място. Вещото лице посочва, че в материалите по делото не се съдържат данни, от
който експертизата да може да определи какви са щетите по лек автомобил
„Мерцедес“ в протокола за оглед е отбелязано „ ....Същият е в общо увредено
състояние... “. Експертизата обосновава, че скоростта на автомобила не е била
съобразена с пътните условия. Сочи се, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ с per. № *******е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако се е движил в района при съответните пътно и
климатични условия със скорост равна или по - малка от 32,14 км/ч.
В обясненията си дадени в о.с.з. на 29.10.2019г. вещото лице инж. Д.
допълва, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на водача, както
и скоростта, с която се е движил – 60 км/ч. при условията на дясна за него
хоризонтална крива, която е с доста малък радиус. Пояснява, че завоят на който
е настъпило ПТП е остър и това е довело до загуба на устойчивост и пропадане от
пътното платно в водосток в страни от пътя.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Д., съдът възприема, като обективно,
подробно и компетентно.
По
искане на ответната страна е допуснат до разпит по делегация свидетелят – М.Б.М..
В разпита на свид.М., се съдържат данни, че на 9.12.2016г. е управлявал л.а. „Мерцедес
Ц 180“ с около 50 км./час от гр.Гоце Д., в посока с.Абланица. Движението не
било натоварено, участъкът от пътя бил
много лош с много завои. Свидетелят заявява, че не успял да взема десен завой,
в близост до с.Абланица, на около километър преди селото, колата излязла от
пътя и се преобърнала в една пропаст дълбока около 7-8 метра. Свид. М. сочи, че
към момента на ПТП А. бил с обезопасителен колан, като при изваждането от
автомобила се наложило се да го махне.
Свидетелката А.М./ 51г., майка на ищеца/ сочи в показанията си, че когато видяла сред
процесното ПТП сина си А., в Спешния
център, той не можел да стои прав, имал световъртеж, главоболие и стягане в
гърдите. Оплаквал се от силни болки в гърдите, главата, коремна област, в
дясното рамо и затруднено дишане. Сина и бил настанен в отделението по
ортопедия в болницата в гр. Гоце Д., като лечението му
продължило три дни. Майката помагала на А., както и чичо му С., тъй като тя
пътувала и до болница Пирогов, където бил настанен по-големия и син. Свид. М.сочи,
че след изписването болките на А. продължили – най-вече тези в гърдите, като
имал и сърцебиене. Синините лекували с компреси, назначено било противовъзпалително
лечение. Главоболието продължило около
месец и ищеца имал нужда от помощ през това време. По - голям проблем бил
психическият стрес, който А. изживял, отказвал да контактува, искал да е сам. Тогава
ме предстояла изпитна сесия. Имал проблем с пътуването до гр. София, защото
изпитвал голям страх от пътуването. Трудно се справял с изпитите, но не
прекъснал обучението. Кръвното му налягане се покачвало, като стойностите
достигали до 140 на 90, имал сърцебиене. Като потърсили специализирана помощ се
оказало, че е развил посттравматично стресово разстройство.
Свидетелят С. Искренов М. / 47г., чичо на ищеца/ посочва, че видял А. след
ктастрофата, в болницата в гр.Гоце Д., момчето се оплаквало от болки в гърдите,
главата, корема, болял го кръста и гръбначния стълб. Имал сериозен световъртеж, гадене и причерняване,
не можел да става. Психическото му състояние не било добро, разплакал се, когато
видял близките си. Бил много разстроен и се притеснявал за брат си. След като
го изписали от болницата имал много от синините по гърдите, корема, кръста и
рамото се увеличили. Приятелите му искали да го видят, но той не отказвала да
се види с тях. Свид. М. сочи в показанията си още, че преди инцидента ищецът
бил изключително лъчезарен, усмихнат, а след инцидента не искал да контактува с
никой. Психически му се отразило зле претърпяното ПТП. След инцидента А. получил
хипертония. Наложило се да ходи на психиатър заради състоянието му.
Съдът цени показанията на двамата свидетели при преценката им
съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед, че са
от семейството на ищеца, като ги кредитира относно състоянието на пострадалия
след процесното ПТП, доколкото почиват на преки впечатления и са
непротиворечиви. В частта относно получената впоследствие хипертония и връзката
и с ПТП, съдът не им дава вяра, доколкото това здравословно усложнение не се
подкрепя от заключението на приетата СМЕ.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 10.12.2016г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „А.“ АД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, с
полица № BG/11/116001805718, валидна до 29.06.2017г., сключена за процесния лек
автомобил, управляван от М.Б.М..
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция на л. 28-29 от 12.01.2018 г. и липса
на възражения от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на ПТП
на 10.12.2016г. Безспорно е установено, че причинените увреждания са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, като безспорно се установява виновното
противоправно поведение на водача на увреждащото МПС – М. Б. М., който по
непредпазливост в нарушение на правилата за движение по пътищата, е причинил
процесното ПТП, което се установява, както от влязлото в сила решение на
районен съд – Гоце Д., по а.н.д.
№569/2017 г. имащо съгл. чл.413, ал.2 НПК задължителна сила за гражданския съд относно извършване на деянието неговата
противоправност и виновността на дееца. Установено е, че водачът М.Б.М. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.1 и ал. 2, изр. 1, пр.2
и пр. 6 и изр. 2 от ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.1 - "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и
чл. 20. ал. 2, изр.1, пр.2 и пр.6 и изр.2 - "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
...релефа на местността... с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението". Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно, че З. „А.“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и
неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и на травмите – мекотъканни травми, младата възраст на ищеца към
момента на настъпване на увреждането – 18г., множеството уврежданият - контузия
на главата, контузия на гърдите, контузия на корема и поясната област на гръбнака,
както и че получените травматични увреждания са довели на ищеца болки и
страдания за срок около един месец, като през първите две седмици
непосредствено след ПТП болките са били с по-интензивен характер, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, настъпилите
негативни психически последици – постравматично стресово разстройство,
съпроводено с тревожност, самоизолация и смущения на съня, неблагоприятното отражение
на произшествието върху обучението на ищеца, свързано с пътуване, както и че
към днешна дата ищецът е възстановен, както и обществено икономическите условия
към 2016г., съдът намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред
вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
При определяне размера на неимуществените вреди, решаващия
състав, не е взема предвид поставената на ищеца диагноза: Хипертония, вследствие
на изживения стрес от ПТП, доколкото такова увреждане не е въведено с
обстоятелствената част на исковата молба и не е част от основанието на иска. На
следващо място в хода на съдебното дирене не установява по безспорен и
категоричен начин причинна връзка между настъпилта есенциалната хипертония и
претърпения инцидент.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е пътувал без поставен
обезопасителен колан. В приетата
по делото и неоспорена от страните СМЕ с вещо лице д-р Б., се прие, че ищецът е
получил процесните увреждания в условията на поставен предпазен колан.
Предвид
изложеното решаващия съдебен състав намира за неоснователно наведеното в
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, поради което
определеното обезщетение не следва да бъде редуцирано.
По имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 1117.50 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински лекарства и консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за частично доказана.
В приетото неоспорено заключение на СМЕ, с в.л. д-р Б. е обосновано, че сумата
в размер на 740 лева за закупени лекарства е нереално завишена, като в обясненията в о.з. допълва, че
необходимите разходи за медикаменти за претърпените контузии не могат да бъдат
повече от 250-300 лева. Вещото лице посочва, че употребата на лумбален корсет е
бил необходим при ищеца и цената му е 93 лева. По отношение на фактурата на
стойност 300 лева – д-р Б. е категоричен, че не може да се приеме, че от
контузия, получена през 2016г., ищецът е
получил оток на мястото на удара през 2018г. В обясненията дадени в о.с.з. на
29.10.2019г., вещото лице допълва, че в представения амбулаторен лист № 2505 от
14.12.2018г. е записано „последици то изкълчване, навяхване и разтягане на
горен крайник“, а към момента на прегледите в лечебното заведение в Гоце Д. е
установено: контузия в областта на главата, гърдите, корема и поясната област. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице
травматолог, в частта относно реалната стойност на получените от ищеца травми.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен до доказания
размер от 393 лева и отхвърлен за разликата до предявения от 1 117.50 лева, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва, но не и от 10.12.2016г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретния случай претенцията е предявена пред
ответното дружество на 12.01.2018г., като 3-месечният срок е изтекъл на
12.04.2018 г. и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и дължи
законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано
от 12.04.2018 г. до окончателното
изплащане, а искът за лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
20.06.2018г. – датата на депозиране на исковата молба в съда.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищецът
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.1,т.4 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адвокат Р.М. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 572 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 380 лв.,
от които 400 лева за СМЕ, САТЕ и депозит
за свидетел и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 400 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 133,34
лв. съдебно- деловодни разноски, платени от бюджета на съда съразмерно
уважената част от исковете.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Ю.М., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД, сумата от 10 000 /десет
хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат
на ПТП, реализирано на 10.12.2016 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Мерцедес
Ц 180“ с рег. №*******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.04.2018г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до размера от 30 000лв., като
неоснователен, както и
претенцията за лихва в периода от 10.12.2016г. до 12.04.2018 г.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на А.Ю.М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 393 /триста деветдесет и три/лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законна лихва, считано от 20.06.2018г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 1117.50 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на адв. Р.М. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 572 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Ю.М.,
ЕГН **********, да заплати на З.
„А.” АД, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 380 лв.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 400 лв. съразмерно уважената част от исковете, както и 133,34 лева
представляващи съдебно- деловодни разноски.
Присъдените
на ищеца суми могат се платят по сметка с IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: