Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
10.06.2020 г.
гр. Средец
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 02.06.2020
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от
съдия Кр. Донева
гражданско дело № 705 по описа
за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба /ведно с уточнителна молба/ на “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД – гр. Бургас против С.Г.Т. и С.Н.Т., в която се твърди, че ответниците са
страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество
до водоснабден имот, находящ се в гр. Черноморец, Община Созопол, местност
Аклади, к-с Слънчев остров, бл. С, ет. 3, ап. С-43, за който в ищцовото
дружество е открита и заведена партида с аб. № 225388 – за отчитане на водни
доставки от измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребители
на услугите ВиК /като собственици на имота в равни квоти/ по смисъла на Наредба
№ 4/14.09.2004 г. и като абонати на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало да заплащат
консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи
се, че за отчетния период от 23.08.2016 г. до 09.08.2018 г. по процесния
абонатен номер е налице незаплатено задължение за доставена, отведена и
пречистена вода на стойност 130,87 лева, осчетоводено посредством фактура №
**********/27.08.2018 г. Иска се осъждане на ответниците да заплатят разделно
частично дължимата сума по фактурата – всеки по 1/2, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разделно
поравно лихва за забава в общ размер 14,40 лева за периода от падежа на
задължението 28.09.2018 г. до депозиране на исковата молба. Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител адв. М.С. на ответниците, назначен на осн. чл.
47, ал. 6 от ГПК, в
писмен отговор не възразява против
потребителското качество на ответниците, респективно валидно правоотношение между страните през процесния период. Сочи, че се е свързал с ответниците, които от него научили за
задължението към ищеца и го заплатили. Счита, че ответниците не са били
поканени надлежно за доброволно изпълнение, поради което са забавили плащането.
В допълнително становище не възразява против присъждането на направените от
ищеца разноски, като единствено счита, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна
сложност по делото.
Ищецът, предвид извършеното от
ответници плащане на сумите по делото, претендира единствено направените
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Справка
от СВ ответниците С.Г.Т. и С.Н.Т. са съсобственици на водоснабдения процесен обект,
находящ се в в гр. Черноморец, Община Созопол, местност Аклади,
к-с Слънчев остров, бл. С, ет. 3, ап. С-43,
за който видно от справка-извлечение и фактура е открита партида с абонатен № 225388 в ищцовото дружество на
името на ответника.
Представена
е фактура № **********/27.08.2018 г. за задължение за
доставена, отведена и пречистена вода на стойност 130,87 лева, за отчетния
период от 23.08.2016 г. до 09.08.2018 г. по процесния абонатен номер. Във фактурата е указан в долния десен ъгъл 30-дневен
краен срок за плащане на сумата, считано от датата на издаването й.
В хода на
производството, преди приключване на делото за решаване са представени платежен
документ за извършен банков превод и счетоводна справка, видно от които е погасена
претендираната главница, ведно с лихвата за забава. При това положение, предвид
извършеното плащане, ищецът в нарочна молба е поискал само присъждане на
сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При така
установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на
задължение, произтичащо от консумирани ВиК услуги по издадена фактура, е с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същият е депозиран с оглед на твърдяното
неизпълнение от страна на ответниците на задължение по правоотношение с предмет
доставка на ВиК услуги до процесния имот, за който в дружеството е открита и
заведена партида под абонатен № 225388. Предявеният иск за мораторна лихва е с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По смисъла на §1, ал. 1, т.
2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице, собственик или ползвател
на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Според чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и според чл. 2, ал. 1 , т. 1, т. 2
от публично известни Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или лицето, в чиято полза е
учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имот. В
случая, безспорно се установява, че ответниците са собственици на процесния
водоснабден имот през заявения период на водоползване. Тези факти, отнесени към
нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване
и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между страните е
създадено облигационно правоотношение. За действителността на правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги не се изисква писмена форма /по арг. от
цитираните Общи условия – ВиК операторът не е задължен да предлага писмен
договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.
ДВ,
бр. 88/08.10.2004 г./. В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен
уред, че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти,
намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, каквото е и жилището на ответниците. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4
от Общите условия, отчетените данни при дистанционно отчитане, какъвто е
процесният случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а
с електронен карнет. Установи се от справка-извлечение, че инкасирането по
партидата на ответниците е станало по показанията на измервателен уред и че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложената по делото фактура. Ищецът е изпълнил и задължението си по чл. 33, ал. 1
от Общите условия да фактурира количествата комунална услуга, издавайки фактура
за съответния отчетен период. Съответно дължимата обща сума по тази фактура към
датата на исковата молба е 130,87 лева, а дължимата лихва за забава е 14,40 лева за периода от падежа на задължението 28.09.2018 г. до
депозиране на исковата молба.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр.
Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Представено беше доказателство,
което установява плащане по издадената фактура към 01.02.2020 г., респективно
от счетоводната справка на ищеца следва, че при него е отразено плащане на
03.02.2020 г.
По
изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК – предвид факта на
извършеното след предявяване на иска плащане, претенциите за главница и
мораторна лихва се явяват неоснователни.
При този изход на делото, тъй като ответниците
са станали причина за завеждане на делото, следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовата страна направените в производството разноски в размер на 400 лева
/в т. ч. за държавна такса и за възнаграждение на особения представител на
ответниците/.
Съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева в предвидения минимален размер, което ответниците С.Г.Т. и С.Н.Т. следва да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано
от инж. Г. Й. Т., против С.Г.Т.,
роден на *** г. и С.Н.Т., родена на *** г., представлявани на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от
адв. М.С., иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 130,87
лева, представляваща
равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. №
225388, по издадена фактура № **********/27.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 14,40 лева за периода 28.09.2018 г. –29.10.2019
г., представляваща лихва за забава върху главницата по фактурата.
ОСЪЖДА С.Г.Т. и С.Н.Т. да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД –
гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 400 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА
С.Г.Т. и С.Н.Т. да заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: