О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София,
13.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито заседание
на 13.07.2018 г., в състав:
СЪДИЯ:
Албена Ботева
като разгледа гр.д. № 13907 по описа за 2015 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Настоящото производство е
образувано по предявени
от „Р.(Б.)“ ЕАД против М.К. и Д.М., и двамата граждани на В.,
кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ, и иск по чл. 92 ЗЗД.
На 25.01.2018 г., на адресите им в
Обединено кралство В., на ответниците е връчен препис от
исковата молба, ведно с приложените
към нея документи и указанията по чл. 367 – 370 ГПК.
В указания им срок, ответниците
не са депозирали отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата
на чл. 17, вр. чл. 18
§2 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г., компетентен да разгледа спорове, свързани с потребители, е съдът на държавата
членка, където потребителят има обичайно местоживеене. Тази компетентност може да се
пророгира само със изрично споразумение, сключено след възникването
на спора или при явяване
на ответника пред съда сезиран
с иска - арг. от чл. 19
и 25 и чл. 26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. Съгласно
чл. 26, извън компетентността, която произтича от други разпоредби
на настоящия регламент, компетентен е този съд на
държава членка, пред който се
яви ответникът. Това правило не
се прилага, когато ответникът се явява, за
да оспори компетентността на съда, или когато
друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 24. Пророгацията
е приложима и по делата по раздел
4 - относно потребителски договори и се осъществява
чрез явяване на ответника за
участие в процеса без да оспорва
компетентността на съда – чл. 26 §1. В
практиката си ВКС приема, че „явяване“ по
смисъла на чл. 24 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. представлява подаването на отговор на
исковата молба, което е т.нар. „първо защитно
действие“ /съгласно практиката
на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/. В определение № 18/13.01.2017
г. по ч.т.д. № 1734/2016 г. на ТК на ВКС се
приема, че ответникът може да оспори компетентността
на българския съд да разгледа
делото, позовавайки се на чл.16 §2 от Регламент /ЕО/ №
44/2001 г. с отговора на исковата молба.
При липса на такова оспорване,
изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността
на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа
делото. По аргумент от обратното,
неподаването на отговор следва да се приравни
на липса на „явяване“ по смисъла
на чл. 26 от Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г. /чл. 24 от Регламент /ЕО/ №
44/2001 г./.
С предявените в рамките на производството по настоящето дело
искове се търси
реалното изпълнение на задълженията на ответниците по договор за ипотечен
кредит. Ответниците са граждани на
В.. Не се
твърди и не се доказва последните да имат обичайно местоживеене в Република Б. към предявяване на иска. Няма твърдения
и че договорът за ипотечен кредит
е сключен за обслужване на търговската
дейност или професията на ответниците, т.е. компетентността на съда не
се определя от правилото на
чл.7 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. /по местоизпълнението
на договора/, а
от правилото на чл.17, вр.
чл.18 §2 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 г. По делото
няма твърдения (включително и в
молбите на ответника от 21.05.2018 г. и от 09.07.2018 г.) за сключено след
пораждане на спора споразумение относно компетентността на съдилищата в Република Б.. Същевременно ответниците,
на които е връчен препис от
исковата молба и приложенията, не са подали отговор.
Ето защо и по изложените по-горе
съображения, доколкото не е налице пророгация на компетентност от една страна,
а от друга поради специалните правила за компетентност
при потребителски договори, съгласно
Раздел 4 от Регламент /ЕО/
№1215/2012 г., българският съд не е компетентен
да разгледа настоящото производство, тъй като ответниците
са с местоживеене в друга държава-членка.
Предвид
изложеното, съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявените в рамките
на производството по настоящето дело искове, поради което производството следва
да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 13907/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: